Jun 022026
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 4 юни, 2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.

Емануил Чижов , докторант на ИАсНАО, ще представи отчет за работата си на тема:
“Изучаване на физични процеси при високи плътности и енергии, характерни за неутронните звезди.”

Абстракт: Ще представя отчет за научната, публикационната и учебната си дейност през периода на докторантурата. Ще представя основните научни резултати получени по време на докторантурата в периода от юли 2023 г. до юни 2026 г. в изследвания по темата “Изучаване на физични процеси при високи плътности и енергии, характерни за ранната Вселена и за вътрешността на неутронните звезди.” Работил съм по няколко различни тематики, а именно: космологичен нуклеосинтез с допълнителни кирални тензорни частици, космологичен нуклеосинтез с лептонна асиметрия и с неутринни осцилации, спектър на скаларните мезони и отчитане на ниско лежащи мезонни нонети в модели на неутронни звезди.

 

Мирослав Мойсеев, ще представи отчет за работата си на тема:

 Спектрални изследвания на двойни звезди с компактен обект”

Абстракт: Ще представя изследванията си на системата MWC 1023 – масивна рентгенова двойна, показваща променлива структура на емисионните линии и променлива поляризация, дължащи се на околозвезднен диск. Ще бъдат показани и резултати от изследвания на предкатаклизмичната CSS 0854. Това е система от бяло и червено джудже, при която червеното джудже е изпълнило зоната си на Рош и се наблюдават спорадични епизоди на повишен блясък, вероятно дължащи се на кратковременна акреция.

 Posted by at 13:33
May 272026
 

На 31 май, неделя, от 10:00-16:00 ч. Националната астрономическа обсерватория Рожен
към Института по астрономия – БАН ще проведе традиционния Ден на отворените врати.
Той съвпада с големия християнски празник Петдесетница, който е и храмов за параклиса
„Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен до входа на наблюдателната кула на
2-метровия телескоп.

Най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания и този път
предлага вход свободен за посетителите и им предоставя възможността да се запознаят с
дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия
телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО
Рожен, и разходка по външната му тераса, с впечатляващи гледки към Родопите.

Денят на отворените врати предоставя на най-любопитните посетители възможността да
задават въпроси, свързани с Космоса, на астрономи от института. Те ще разкажат и за най-
новите научни задачи, по които работят в момента.

През това лято недалеч от обсерваторията ще се осъществи изграждането на най-новото
научно съоръжение за изследване на различни космически обекти – първата в България и в
Югоизточна Европа и 53-та в Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп
LOFAR.

Преди три години официално беше открит новият 1,5-м телескоп „AZ 1500“. А в края на
2025 г. заработи и най-новият до този момент в НАО Рожен 80-см оптичен телескоп. Те са
изградени по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура
2020-2027 г., координирана от МОН. С двете модерни съоръжения дистанционно и без
присъствието на оператор, в напълно автоматизиран режим се осъществяват наблюдения
на звездното небе.

 Posted by at 12:20

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар

 news, семинари  Comments Off on Сбирка на Обединения Астрономически Семинар
May 222026
 

Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 28 май, 2026 г. (четвъртък), от 15 часа, в библиотеката на Института (ст. 313, 3-ти етаж).
Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в “Института Макс Планк за Радиоастрономия”, Бон (Германия), ще изнесе дистанционно лекция на тема:

“Невронни мрежи – Основни структури и приложения в астрономията”

Кратко резюме: В тази лекция ще се представи основната структура и принципите на обучение на невронните мрежи, включително как слоевете, теглата и обратното разпространение на грешката им позволяват да извличат сложни закономерности от данни. Допълнително ще се покаже как изследователите използват тези модели за анализ на големи и сложни набори от данни, където те подпомагат задачи като класификация, откриване и разпознаване на модели. Накрая ще се подчертае нарастващото значение на невронните мрежи като мощен инструмент в съвременната наука и астрономията.

 Posted by at 14:12

Институтски семинар на 19-ти май

 news, семинари  Comments Off on Институтски семинар на 19-ти май
May 112026
 

Редовно заседание на Институтския семинар на ИА с НАО ще се състои на 19 май, 2026 г. от 14:00 часа в зала 301 на сградата на Института.

д-р Илия Русев ще представи доклад на тема:
“Еруптивни събития в слънчевата атмосфера: нови прозрения от теорията и
3D числено моделиране”

Абстракт: Изхвърлянията на намагнетизирана плазма от Слънцето, известни като коронални масови изхвърляния (CME), са едни от най-зашеметяващите прояви на слънчевата активност. Тези изхвърляния играят водеща роля във връзката Слънце-Земя, поради техния мащабен енергетичен характер и пряко въздействие върху космическата среда близо до Земята. Докато CME еволюират в слънчевата корона и междупланетното пространство, те предизвикват ударни вълни, които действат като мощни ускорители на
заредени частици във вътрешната слънчева система. Някои от тези частици, известни като слънчеви енергийни частици (SEP), могат да ударят нашата планета и по този начин да нарушат работата на спътници и да изключат от
работа енергийните системи на земята, наред с други ефекти. Тези частици, заедно с интензивното рентгеново лъчение от слънчеви
изригвания, също застрашават човешкия живот в космоса. Ето защо е важно космическите учени да разбират и предвиждат постоянно променящите се условия на околната среда в космоса поради слънчеви еруптивни събития –
така нареченото космическо време. За да се даде възможност за разработване на точни прогнози за космическото време, през последните четири десетилетия, учените, занимаващи се със слънчева наука, са били
изправени пред предизвикателството да предоставят по-добро разбиране на физическите причини за феномена CME и неговите многобройни ефекти. Този доклад обобщава най-новите постижения в теорията и моделирането в разбирането на произхода и еволюцията на слънчевите еруптивни събития и свързаните с тях явления.

 Posted by at 12:49

Обединен Астрономически Семинар

 events, news, семинари  Comments Off on Обединен Астрономически Семинар
Apr 242026
 

Сряда, 29 април, 2026 г., 15:00 ч. в зала 301, Институт по Астрономия
На Zoom:
https://us06web.zoom.us/j/88570694508?pwd=9CO3o72dykRuJiZxc9LCb1Q0M6pFKa.1
Др. Мария Любенова
Астроном, Ръководител на Връзки с Медиите, Европейската Южна
Обсерватория
Тема: “Европейската южна обсерватория: налични инструменти и научните  резултати, постигнати с тях”
Повече за Др. Мария Любенова: https://www.eso.org/~mlyubeno/

 Posted by at 09:42

Институтски семинар

 news, семинари  Comments Off on Институтски семинар
Apr 082026
 

На 16-ти април от 15:15 часа в зала 301 на сградата на Института ще се
проведе сбирка на Семинара на Института по астрономия.

доц. Янко Николов ще направи презентация на тема:
“Поляриметрични и спектрополяриметрични наблюдения с FoReRo2: инструмент,
калибрация и научни приложения”

Aбстракт: На този семинар ще бъдат представени възможностите на
инструмента FoReRo2 (2-Channel Focal Reducer Rozhen), монтиран на
2-метровия RCC телескоп в НАО Рожен, с акцент върху неговите
поляриметрични и спектрополяриметрични режими на наблюдение.
Представянето е базирано на наскоро публикуваната инструментална статия
в Astronomy & Astrophysics, достъпна на:
https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2026/04/aa58243-25/aa58243-25.html.
Ще бъде направен обзор на основните характеристики на инструмента и
методите за калибрация чрез наблюдения на стандартни звезди.

Ще бъдат обсъдени резултати от десет годишен мониторинг на стандартни
звезди с висока степен на поляризация, включително случаи на открита
променливост, които имат пряко значение за тяхната приложимост като
стандартни звезди. Представен е първия статистически анализ на
параметите К и λmax⁡ от закона на Серковски, на звезди наблюдавани в
спектрополяриметричен режим.

Като демонстрация на научния потенциал на FoReRo2 ще бъдат показани
резултати за различни класове обекти, включително повторно новата RS
Oph, кометата C/2019 Y4 (ATLAS) и симбиотичната звезда Z And. Особено
внимание ще бъде отделено на ролята на спектрополяриметрията като
инструмент за изследване на геометрията на изхвърленото вещество и
процесите на образуване на прах, както и връзката между отделни класове
обекти.

 Posted by at 21:20

Нова статия в престижно научно списание

 important, news  Comments Off on Нова статия в престижно научно списание
Mar 312026
 

Масата на бялото джудже Мира В

Астрономи от Института по Астрономия (Българска Академия на Науките), Шуменския Университет “Епископ К. Преславски“, и Liverpool John Moores University проведоха изследване на кратковременната променливост на Мира (омикрон Кит). Наблюденията са проведени през 7 нощи през периода Август-Октомври 2025, по време на последния минимум на Мира, с телескопите на НАО Рожен и ШУ. Наблюдаван е фликеринг с амплитуда около 0.2 звездни величини. Оценена е светимоста на акреционния диск 0.91 слънчеви светимостти. Анализа на база на механизмите на акреция, показва, че Мира В е бяло джудже с много ниска маса (0.24 слънчеви маси).

Изследването “Акреционните процеси в двойни звезди“ е финансирано от Фонд Научни Изследвания (КП-06-Н98/8). Резултатите са публикувани в MNRAS, списание с ранг Q1, едно от най-престижните списания в астрономията:

Zamanov, Irincheva, Spassov et al., 2026, MNRAS, 547, stag321

“Is Mira B a low mass white dwarf?”

https://academic.oup.com/mnras/article/547/2/stag321/8488770

 Posted by at 12:28

Семинар на ИАсНАО

 events, семинари  Comments Off on Семинар на ИАсНАО
Mar 302026
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 2 Април,
2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.
гл. ас. Стефан Георгиев, ще направи презентация на тема:

“DESpeRo: автоматизиран пайплайн за обработка на наблюдения от ESpeRo”

Абстракт: В този семинар ще се представи DESpeRo – пайплайн за обработка
на наблюдения, получени с ешелния спектрограф на двуметровия телескоп на
НАО Рожен. Пайплайнът трансформира сурови наблюдателни данни в спектри,
готови за анализ. Обработката включва премахване на космически лъчи,
корекции за bias и flat field, детектиране на положенията на отделните
ешелни порядъци и извличане на сигнала от тях, калибриране по дължина на
вълната и корекция за хелиоцентрична радиална скорост. Допълнително е
възможно нормиране на порядъците към нивото на континуума и “съшиването”
им в непрекъснат спектър. След приключване на обработката получените
спектри могат да бъдат съхранявани както в стандартния FITS формат, така
и в текстов формат, което осигурява удобство и гъвкавост при
последващата работа с тях. По време на семинара ще се обяснят накратко
как се извършва обработката, след което ще се демонстрира как се работи
с пайплайна на практика.
DESpeRo е представен в публикация в том 43 на Bulgarian Astronomical
Journal (2025BlgAJ..43…98G), достъпна
на https://www.astro.bas.bg/AIJ/issues/n43/SGeorgiev.pdf.

 Posted by at 09:36

Научен семинар

 events, семинари  Comments Off on Научен семинар
Mar 232026
 

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 24 март,
2026 г. (вторник), от 15 часа, в Астрономическата обсерватория на СУ
„Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.

Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в “Института
Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия), Асоцииран член на
Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лично поредна лекция за
приложението на машинното обучение в областта на астрономията на тема :

“Анализ на главните компоненти (PCA) като метод за намаляване
размерността на данните в машинното обучение и астрономията “

Резюме: В тази лекция ще представя техниката Анализ на главните
компоненти (Principal Component Analysis, PCA) за намаляване
размерността на данните и приложения на този метод при анализ на
астрономически данни. По-специално ще покажа как PCA, в комбинация с
k-means клъстеризация и кръстосана валидация (Cross validation
technique), може да се използва за класифициране на криви на въртене
на галактиките, получени от звездната динамика. Този подход ни
позволява да идентифицираме закономерности в кинематиката на
галактиките и да получим по-добро разбиране за еволюцията на
галактиките. PCA е мощен статистически метод от ненаблюдаваното
машинно обучение (unsupervised learning) с широко приложение в
съвременната астрономия, особено при анализа на големи и сложни набори
от данни.

 Posted by at 10:31

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия

 news, семинари  Comments Off on Сбирка на Семинара на Института по Астрономия
Mar 102026
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 17 март
(вторник)  2026 г., от 15 часа, в обновената Астрономическата
обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.

Гл. ас. д-р Петър Ефтимов, двм, от Биологическия факултет на СУ „Св.
Климент Охридски” ще докладва на тема:
Ad Astra per Lunam!
МП Астробиология и проектът за синтезиране на реголит ГЕОРЕФОРМ

Анотация:
От есента на 2024 г. в България стартира магистърска програма по
астробиология. Този семинар ще бъде посветен на структурата, целите и
задачите, които си поставя екипът на програмата. Ще представим и първия
спечелен проект – ГЕОРЕФОРМ, насочен към синтезирането,
охарактеризирането, оценката и биологичната пригодност на лунни и
марсиански реголити, произведени в България. МП Астробиология е
съвместен проект на природните факултети на СУ „Св. Климент Охридски”,
съвместно с Философския факултет и Института по молекулярна биология
„Академик Румен Цанев” – БАН.  В рамките на това сътрудничество, беше
формулиран и проектът ГЕОРЕФОРМ, в който си партнират колеги от
Геолого-географския и Биологическия факултет на СУ.

Информация за лектора:
Д-р Петър Ефтимов през 2012 г. завършва специалност „Молекулярна
биология” към СУ „Св. Климент Охридски”. От юни 2018 г.  работи като
главен асистент по хистология и ембриология в Биологическия факултет на
СУ. Проявява особен интерес към еволюционната биология на развитието и
астробиологията. Той е любител-астроном и един от съ-ръководителите на
магистърска програма „Астробиология”, обединяваща специалисти от 5
факултета на СУ „Св. Климент Охридски”.

 Posted by at 19:10