Jul 232024
 

logo Първият полярен астрономически проект на България ще се осъществи през 2024-2025 г.

„Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“ е заглавието на първия български полярен астрономически научноизследователски проект, който ще се осъществи през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет –
София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, който ще работи по неговата
реализация е с ръководител доцент д-р Камен Козарев. Научноизследователският проект е
одобрен в конкурса за финансиране на полярни изследвания на Националния център за полярни
изследвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Continue reading »

 Posted by at 11:04

Михил ван Харлем e новият изпълнителен директор на LOFAR ERIC

 important, news  Comments Off on Михил ван Харлем e новият изпълнителен директор на LOFAR ERIC
Jul 122024
 

Михил ван Харлем  Съветът на LOFAR ERIC назначи д-р Михил ван Харлем (Michiel van Haarlem) за нов изпълнителен директор на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура (ERIC), създаден от Европейската комисия през декември 2023 г. Д-р Ван Харлем ще играе решаваща роля в представянето на LOFAR ERIC пред заинтересованите страни, осигурявайки ефективната работа на съоръженията на LOFAR и напредъка в мисията на консорциума да координира използването на този жизненоважен радиоастрономически инструмент за научни изследвания от световна класа. LOFAR е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход са планове за разширяване с допълнителни станции в Италия и България.
LOFAR ERIC ще внедри основна надстройка, известна като LOFAR 2.0, подобрявайки възможностите за наблюдение и обработка на данни. Това надграждане ще предостави на астрономическата общност набор от усъвършенствани инструменти, характеризиращи се с обширно зрително поле, подобрена чувствителност и възможност за наблюдение на множество посоки едновременно. Бъдещите посоки за развитие също са в процес на проучване.
Михил ван Харлем ще ръководи новосъздадения LOFAR ERIC през първите 5 години, по време на предстоящия преход от Stichting ILT към LOFAR ERIC и внедряването на LOFAR2.0. Той наследява на поста Вим ван Капелен, който изпълняваше длъжността временен директор от март тази година.
LOFAR ERIC предоставя прозрачен достъп до широк спектър от научни услуги за европейската и световната общност, като насърчава сътрудничеството и дава възможност на изследователите да предприемат иновативни, широкомащабни проекти. Изследванията му обхващат различни научни области, включително изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите частици със свръхвисока енергия, междузвездната среда и космическите магнитни полета.

 Posted by at 13:04

ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В НАО РОЖЕН НА 23 ЮНИ

 events, news  Comments Off on ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В НАО РОЖЕН НА 23 ЮНИ
Jun 182024
 

Rozhen ObservatoryДенят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към
Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе от 10:00-16:00 ч. на
християнския празник Петдесетница, който през тази година е на 23 юни, неделя. На този
ден най-големият изследователски астрономически център в Югоизточна Европа ще
разтвори врати с вход свободен за посетители. Те ще могат да се запознаят с дейността на
обсерваторията с посещение на кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте
наблюдателни съоръжения в НАО Рожен.

На 1 юли 2023 г. официално бе открит най-новият, 1,5-м телескоп „AZ 1500“, изграден по
проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.,
координирана от МОН. Наблюденията в звездното небе от него се осъществяват без
присъствието на оператор и в напълно автоматизиран режим.

Денят на отворените врати предоставя възможност на посетителите да се срещнат с
дежурния екип астрономи, който ще ги запознае с научните задачи, по които се работи в
момента в НАО Рожен, както и с перспективите пред обсерваторията след откриването на
новия телескоп.

Събитието съвпада с храмовия празник на параклиса „Света Троица“, издигнат от местни
жители през 1935 г., който се намира до самия вход на наблюдателната кула на
двуметровия телескоп.

 Posted by at 12:03

Публична защита на дисертация

 events, news, семинари  Comments Off on Публична защита на дисертация
Jun 172024
 

На 18 юни 2024 г., вторник, от 14:00 ч., в зала 301 на Институт по
Електроника-БАН, на открито заседание на научно жури в състав:

проф. д-р Таню Бонев – ИА с НАО, БАН,
доц. д-р Антоанета Антонова – ИА с НАО, БАН,
проф. д-р Драгомир Марчев – ШУ “Еп. К. Преславски”,
доц.д-р Костадинка Колева – ИКИТ, БАН,
доц.д-р Агата Манолова, ТУ, София,

ще се проведе публична защита на дисертационния труд „Solar Transients From
The Sun to Earth: Coronal Bright Fronts, Radio Bursts, and Energetic
Protons“ на Мохамед Елсайед Недал Абулаинаин Мохамед за присъждане на
научната и образователна степен „доктор“.

 

 Posted by at 11:20

Първи летен стаж по радиоастрономия в Института по астрономия с НАО – БАН

 events, news  Comments Off on Първи летен стаж по радиоастрономия в Института по астрономия с НАО – БАН
May 232024
 

lofar summer seminarДвудневно обучение даде старт на работата на стажантите по три проекта
С начално двудневно въведение в радиоастрономията и в паневропейския
радиотелескоп LOFAR през тази седмица започна първият летен стаж по
радиоастрономия с LOFAR в Института по астрономия с НАО – БАН. През първия ден
презентация с въпроси и отговори по темата направи доц. д-р Росица Митева. През
втория присъствен ден участниците в стажа бяха запознати с подготовката на работна
среда за LOFAR данни от лекторите докторант Вергил Йотов, доц. д-р Антоанета
Антонова.

Петимата стажанти ще работят по три проекта: Слънчева активност и
радиоастрономия; Радиоинтерферометрични наблюдения на слаби астрономически
обекти и Машинно обучение в радиоастрономията. Всеки от участниците ще получи
от своя ръководител допълнителна информация и методически указания за конкретния
проект. Всички проекти включват обработка и анализ на данни от уникалния
нискочестотен радиотелескоп LOFAR, на чийто европейски консорциум България е
съосновател и пълноправен член. В края на двумесечния стаж трябва да бъде
представен и защитен доклад за извършената работа. Успешно завършилите летния
стаж ще получат специални сертификати за работата си по съответния проект и
възможност за съавторство в престижни научни публикации.

Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна
инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството
на образованието и науката. Повече информация на https://lofar.bg.

 Posted by at 12:49

Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ бе открита в Столичната библиотека

 events, news  Comments Off on Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ бе открита в Столичната библиотека
Apr 122024
 

Изложбата на първите заснети изображения на космически обекти с новия 1,5-м телескоп на в НАО Рожен на Института по астрономия – БАН, и творбите на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ на тема „Космос“ бе открита в централното фоайе на Столичната библиотека. Експозицията от фотоси, детски рисунки и различни проекти ще остане там до 17 април включително.

Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ е посветена на 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, а събитието включваше и представяне на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Събитието бе открито от директора на Столичната библиотека Юлия Цинзова, която поздрави съорганизаторите на проявата и изрази задоволство от факта, че именно на територията на библиотеката за първи път си дават среща изображенията на космически обекти и вдъхновените от тях творби на ученици от 3-ти и 4-ти клас.

Заместник-директорът на ИА с НАО проф. д-р Бойко Михов благодари за любезното съдействие и за домакинството на изложбата от страна на Столичната библиотека и поздрави авторите на включените детски творби. Той припомни досегашните съвместни инициативи на 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ и на института и изрази надежда за по-нататъшно успешно партньорство.

Седмокласничките Емили Паунова и Радостина Михайлова от Клуб „Училищни медии“ с ръководител Силвия Костадинова посочиха, че този уникален проект не само показва красотата и разнообразието на космическите теми, изразени чрез рисунки и макети, но и засилва въображението и интереса на младите ученици към невероятните тайни на Вселената. „Изложените творби са не само израз на детската фантазия, те са и своеобразен портал към безкрайните възможности на научното познание. Изследването на Космоса може да ни вдъхнови да се стремим към постижения и да даде по-голяма перспектива за собствените ни възможности“, допълниха те.

При голям интерес и различни въпроси премина представянето на книгата „Съкровищата на Вселената“ с автор гл. ас. д-р Александър Куртенков. Той разказа как се е стигнало от първоначалната покана от издателство „Klett“ до осъществяването на изданието, което представлява полезно помагало за начинаещи астрономи и съдържа някои от най-красивите галактични обекти. Д-р Куртенков направи ценни разяснения по съдържанието на книгата и раздаде много автографи.

 Posted by at 20:27

Изложба „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ се открива в Столичната библиотека на 11 април

 events, news  Comments Off on Изложба „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ се открива в Столичната библиотека на 11 април
Apr 102024
 

Ще бъде представена и новата книга „Съкровищата на Галактиката“на астронома Александър Куртенков

Съвместна изложба на заснети с новия 1,5-м телескоп на Института по астрономия в НАО Рожен първи изображения на космически обекти, и вдъхновени от тях творби на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“, ще бъде открита в централното фоайе на Столична библиотека на 11 април (четвъртък) в 16:30 ч. Събитието под наслов „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“, посветено на Международния ден на авиацията и космонавтиката 12 април, включва и представяне от 17:00 ч. в Зала „Вяра“ на библиотеката на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Две години – от първата копка до построяването на модерния телескоп и официалното
му откриване на 1 юли 2023 г. отне изграждането на най-новата придобивка на учените
от Института по астрономия с НАО. Космически изображения, направени с новото
автоматизирано и роботизирано устройство, бяха представени за първи път в ефектни
фотоси на изложба в БАН през октомври м.г. Авторът на фотографиите, астрономът гл.
ас. д-р Милен Минев надниква към планетата Юпитер, както и към звезди, мъглявини,
галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните
„Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Обработката на
заснетите изображения е осъществена от астронома и оперен изпълнител Емил Иванов.
Изложбата бе представена в електронен вид в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София, а
ученици от третите и от четвъртите класове се включиха в конкурс на училището на
тема „Космос“. Най-добрите рисунки и макети, изработени от децата, бяха
експонирани в края на март т. г. в Централното фоайе на Българската академия на
науките. Сега оригиналните фотографски изображения и произведенията на детското
въображение на тема Космос ще бъдат експонирани съвместно, също за първи път, в
Столичната библиотека.
За по-любознателните е премиерата на най-новото заглавие с автор Александър
Куртенков – книгата „Съкровищата на Галактиката“, своеобразен гид по астрономия за
малки и големи. Тя повежда читателя на вълнуваща разходка, в която любителите на
звездното небе ще открият пленителни изображения на някои от най-красивите
галактични обекти: кълбовидни и разсеяни звездни купове, емисионни, отражателни и
тъмни мъглявини.

 Posted by at 10:08

Магнитна активност вследствие поглъщане на планета при М гиганта RZ Ari

 news  Comments Off on Магнитна активност вследствие поглъщане на планета при М гиганта RZ Ari
Mar 192024
 

Международен екип учени с водещи изследователи от Института по
астрономия с НАО установиха причината за магнитната активност при
единичния М гигант RZ Ari. Установено беше, че тази звезда- гигант е
проеволюирала до върха на клона на гигантите или даже още по-нататък
– след стадия на хелиево горене. Еволюционният стадий, на който се
намира звездата не предполага активност от слънчев тип динамо (алфа-
омега), но анализа на параметрите на звездата – въртене, химически
обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че са възможни други
видове динамо, като алфа 2 – омега, доколкото въртенето на звездата е
ускорено, вследствие евентуалното поглъшане на планета, а
съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.
Има и индикации за наличието на големи конвективни структури на
повърхността на гиганта, което може да предполага действие на локално
динамо, по подобие на свръхгиганта Бетелгейзе. Но, анализа на
спектрополариметричните и фотометричните данни показа, че дори и да
действа такова, то неговия принос за магнитното поле и активност при
RZ Ari не е основен. Направена е за първи път и магнитна карта на
повърхността на звезда в такъв напреднал еволюционен стадий, която
показва полоидален и тороидален компоненти на магнитното поле, в
съгласие с динамо-теорията. Изследването е частично финансирано от
Фонд научни изследвания на Република България по проект ДН 18-2. То
е публикувано в европейското списание Astronomy and Astrophysics през
м. януари 2024 г.

 Posted by at 15:47

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

 important, news  Comments Off on Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година
Jan 262024
 

Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди – повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева. Continue reading »

 Posted by at 10:37