Първи летен стаж по радиоастрономия в Института по астрономия с НАО – БАН

 events, news  Comments Off on Първи летен стаж по радиоастрономия в Института по астрономия с НАО – БАН
May 232024
 

lofar summer seminarДвудневно обучение даде старт на работата на стажантите по три проекта
С начално двудневно въведение в радиоастрономията и в паневропейския
радиотелескоп LOFAR през тази седмица започна първият летен стаж по
радиоастрономия с LOFAR в Института по астрономия с НАО – БАН. През първия ден
презентация с въпроси и отговори по темата направи доц. д-р Росица Митева. През
втория присъствен ден участниците в стажа бяха запознати с подготовката на работна
среда за LOFAR данни от лекторите докторант Вергил Йотов, доц. д-р Антоанета
Антонова.

Петимата стажанти ще работят по три проекта: Слънчева активност и
радиоастрономия; Радиоинтерферометрични наблюдения на слаби астрономически
обекти и Машинно обучение в радиоастрономията. Всеки от участниците ще получи
от своя ръководител допълнителна информация и методически указания за конкретния
проект. Всички проекти включват обработка и анализ на данни от уникалния
нискочестотен радиотелескоп LOFAR, на чийто европейски консорциум България е
съосновател и пълноправен член. В края на двумесечния стаж трябва да бъде
представен и защитен доклад за извършената работа. Успешно завършилите летния
стаж ще получат специални сертификати за работата си по съответния проект и
възможност за съавторство в престижни научни публикации.

Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна
инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството
на образованието и науката. Повече информация на https://lofar.bg.

 Posted by at 12:49

Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ бе открита в Столичната библиотека

 events, news  Comments Off on Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ бе открита в Столичната библиотека
Apr 122024
 

Изложбата на първите заснети изображения на космически обекти с новия 1,5-м телескоп на в НАО Рожен на Института по астрономия – БАН, и творбите на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ на тема „Космос“ бе открита в централното фоайе на Столичната библиотека. Експозицията от фотоси, детски рисунки и различни проекти ще остане там до 17 април включително.

Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ е посветена на 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, а събитието включваше и представяне на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Събитието бе открито от директора на Столичната библиотека Юлия Цинзова, която поздрави съорганизаторите на проявата и изрази задоволство от факта, че именно на територията на библиотеката за първи път си дават среща изображенията на космически обекти и вдъхновените от тях творби на ученици от 3-ти и 4-ти клас.

Заместник-директорът на ИА с НАО проф. д-р Бойко Михов благодари за любезното съдействие и за домакинството на изложбата от страна на Столичната библиотека и поздрави авторите на включените детски творби. Той припомни досегашните съвместни инициативи на 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ и на института и изрази надежда за по-нататъшно успешно партньорство.

Седмокласничките Емили Паунова и Радостина Михайлова от Клуб „Училищни медии“ с ръководител Силвия Костадинова посочиха, че този уникален проект не само показва красотата и разнообразието на космическите теми, изразени чрез рисунки и макети, но и засилва въображението и интереса на младите ученици към невероятните тайни на Вселената. „Изложените творби са не само израз на детската фантазия, те са и своеобразен портал към безкрайните възможности на научното познание. Изследването на Космоса може да ни вдъхнови да се стремим към постижения и да даде по-голяма перспектива за собствените ни възможности“, допълниха те.

При голям интерес и различни въпроси премина представянето на книгата „Съкровищата на Вселената“ с автор гл. ас. д-р Александър Куртенков. Той разказа как се е стигнало от първоначалната покана от издателство „Klett“ до осъществяването на изданието, което представлява полезно помагало за начинаещи астрономи и съдържа някои от най-красивите галактични обекти. Д-р Куртенков направи ценни разяснения по съдържанието на книгата и раздаде много автографи.

 Posted by at 20:27

Изложба „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ се открива в Столичната библиотека на 11 април

 events, news  Comments Off on Изложба „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ се открива в Столичната библиотека на 11 април
Apr 102024
 

Ще бъде представена и новата книга „Съкровищата на Галактиката“на астронома Александър Куртенков

Съвместна изложба на заснети с новия 1,5-м телескоп на Института по астрономия в НАО Рожен първи изображения на космически обекти, и вдъхновени от тях творби на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“, ще бъде открита в централното фоайе на Столична библиотека на 11 април (четвъртък) в 16:30 ч. Събитието под наслов „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“, посветено на Международния ден на авиацията и космонавтиката 12 април, включва и представяне от 17:00 ч. в Зала „Вяра“ на библиотеката на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Две години – от първата копка до построяването на модерния телескоп и официалното
му откриване на 1 юли 2023 г. отне изграждането на най-новата придобивка на учените
от Института по астрономия с НАО. Космически изображения, направени с новото
автоматизирано и роботизирано устройство, бяха представени за първи път в ефектни
фотоси на изложба в БАН през октомври м.г. Авторът на фотографиите, астрономът гл.
ас. д-р Милен Минев надниква към планетата Юпитер, както и към звезди, мъглявини,
галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните
„Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Обработката на
заснетите изображения е осъществена от астронома и оперен изпълнител Емил Иванов.
Изложбата бе представена в електронен вид в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София, а
ученици от третите и от четвъртите класове се включиха в конкурс на училището на
тема „Космос“. Най-добрите рисунки и макети, изработени от децата, бяха
експонирани в края на март т. г. в Централното фоайе на Българската академия на
науките. Сега оригиналните фотографски изображения и произведенията на детското
въображение на тема Космос ще бъдат експонирани съвместно, също за първи път, в
Столичната библиотека.
За по-любознателните е премиерата на най-новото заглавие с автор Александър
Куртенков – книгата „Съкровищата на Галактиката“, своеобразен гид по астрономия за
малки и големи. Тя повежда читателя на вълнуваща разходка, в която любителите на
звездното небе ще открият пленителни изображения на някои от най-красивите
галактични обекти: кълбовидни и разсеяни звездни купове, емисионни, отражателни и
тъмни мъглявини.

 Posted by at 10:08

Магнитна активност вследствие поглъщане на планета при М гиганта RZ Ari

 news  Comments Off on Магнитна активност вследствие поглъщане на планета при М гиганта RZ Ari
Mar 192024
 

Международен екип учени с водещи изследователи от Института по
астрономия с НАО установиха причината за магнитната активност при
единичния М гигант RZ Ari. Установено беше, че тази звезда- гигант е
проеволюирала до върха на клона на гигантите или даже още по-нататък
– след стадия на хелиево горене. Еволюционният стадий, на който се
намира звездата не предполага активност от слънчев тип динамо (алфа-
омега), но анализа на параметрите на звездата – въртене, химически
обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че са възможни други
видове динамо, като алфа 2 – омега, доколкото въртенето на звездата е
ускорено, вследствие евентуалното поглъшане на планета, а
съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.
Има и индикации за наличието на големи конвективни структури на
повърхността на гиганта, което може да предполага действие на локално
динамо, по подобие на свръхгиганта Бетелгейзе. Но, анализа на
спектрополариметричните и фотометричните данни показа, че дори и да
действа такова, то неговия принос за магнитното поле и активност при
RZ Ari не е основен. Направена е за първи път и магнитна карта на
повърхността на звезда в такъв напреднал еволюционен стадий, която
показва полоидален и тороидален компоненти на магнитното поле, в
съгласие с динамо-теорията. Изследването е частично финансирано от
Фонд научни изследвания на Република България по проект ДН 18-2. То
е публикувано в европейското списание Astronomy and Astrophysics през
м. януари 2024 г.

 Posted by at 15:47

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

 important, news  Comments Off on Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година
Jan 262024
 

Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди – повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева. Continue reading »

 Posted by at 10:37

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

 important, news  Comments Off on Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България
Dec 212023
 

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research
Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска
инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител. Основната задача
на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана
експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-
големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел
да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в
дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в
радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за
наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и
динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска
инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни
станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни
базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова
разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти
най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в
България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027)
LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и
единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската
общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще
осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за
потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за
обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване
на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в
междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на
европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този
начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от
научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария
континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния
километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и
Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.

 Posted by at 13:59

ИА с изложбата в 4 ОУ

 events, news  Comments Off on ИА с изложбата в 4 ОУ
Dec 072023
 

Третокласниците от 4 ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София присъстваха на откриването в електронен вид на изложбата на първите изображения, направени с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен. В ефектни фотоси експозицията бе представена за първи път през октомври в Централното фоайе на Българската академия на науките. Сред първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен са планетата Юпитер и звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, обработката им е осъществил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов. Изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО отне две години – от първата копка до построяването на съоръжението и пускането му в експлоатация на 1 юли 2023 г.

Изложбата бе представена на възпитаниците на 4 OУ от научния секретар на Института по астрономия с НАО доц. д-р Росица Митева. Директорът на учебното заведение Таня Груева поздрави присъстващите и екипа от преподаватели на третите класове Силвия Николова и Таня Паскалева, Таня Попова и Кристина Манова, Мая Маркова, Антоанета Цанева, инициатори на идеята за експозицията в учителската стая на училището.
Децата задаваха много и любопитни въпроси на доц Митева, например: какво представлява една черна дупка; как се формират планети; какъв е съставът на пръстените на Сатурн; как е създадена Вселената, колко голяма е и дали е безкрайна; какво характеризира екзопланетите; има ли живот на други планети. Третокласниците се интересуваха също от съзвездия,галактики и от Млечния път.

Предварителният интерес, проявен към изложбата, е родил идеята в училището да се проведе конкурс за най-добър проект на тема „Космос“. Специално жури ще отличи най-добрите творби.

Снимки: Таня Паскалева

 

 Posted by at 14:32

Лекция на Евгени Семков в МГУ

 events, news  Comments Off on Лекция на Евгени Семков в МГУ
Nov 232023
 

MGUЛекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН проф. дн Евгени Семков пред студенти и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Той припомни най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас – от създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия в тогавашното Висше училище, до наши дни.

Стана дума и за астрономическите организации в България днес, сред които ИА с НАО – БАН; Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Астрономическия център към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”; народните астрономически обсерватории и планетариуми в цялата страна.

Астрономията в България се развива благодарение на новата апаратура и телескопи, с които се увеличават нашите възможности за изследване на космическите обекти, отбеляза проф. Семков. След първата професионална астрономическа обсерватория в Белоградчик е построена Националната астрономическа обсерватория Рожен, която е научен комплекс от пет телескопа, последният от които е създаден през последните две години, каза той и сподели подробности около изграждането му.

Лекцията завърши с информация за очакваното през 2025 г. пускане в действие в близост до НАО Рожен на изграждания в момента първи професионален радио телескоп у нас LOFAR-BG. Това ще е 54-та станция на паневропейския радио телескоп и първата в Югоизточна Европа.

Преподаватели и студенти зададоха на проф. Семков различни въпроси, на които той отговори изчерпателно. Деканът на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев оцени високо съвместната инициатива по повод 70-годишнината на МГУ, в резултат от която през 2023 г. представители на ИА с НАО запознават студентите и преподавателите от висшето учебно заведение с различни аспекти на астрономията и астрономическите изследвания. Последната за тази година подобна среща ще се състои през декември.

 

 Posted by at 14:13

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия

 events, news, семинари  Comments Off on Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Oct 132023
 

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Лекция на гл. ас. д-р Цветан Цветков в МГУ „Св. Иван Рилски“

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия“ бе темата на втората отворена лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти от различни специалности и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Лекцията бе открита от декана на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев, който припомни, че това е продължението на „Ловци на слънчеви затъмнения“, която астрономът Цветан Цветков изнесе през март т. г. в университета в рамките на проявите по случай 70-годишнината на МГУ „Св. Иван Рилски“.
Този път с особен интерес и с много въпроси от аудиторията бе посрещната презентацията за пълното слънчево затъмнение, което екип от астрономи от ИА с НАО проследи през април от територията на Западна Австралия. В началото Цветан Цветков разясни разликите между отделните видове затъмнения и припомни последното наблюдавано у нас пълно слънчево затъмнение през 1999 г.
За 58-те секунди наблюдателно време, учените начело с доц. д-р Никола Петров и с докторантката в института Йовелина Зинкова и гл. ас. Цветан Цветков бяха пътували повече от денонощие и след пристигането си в Пърт бяха изминали с автомобил за около 13 часа допълнително 1250 км – разстоянието до Ексмаут, където се е намирала една от най-удобните точки за наблюдение на интересното природно явление. То се случва между 2 и 5 пъти годишно, но най-ценни за науката са пълните затъмнения – приблизително на всеки 18 месеца. Най-големият проблем за учените, които се опитват да ги изследват, е като правило малката територия, от която те могат да се наблюдават, а често пъти и нейната недостъпност в необитаеми, предимно високопланински зони.

Нашите учени за пореден път са събрали важни данни, които спомагат за обогатяване на представата за природата на слънчевата корона – най-външната и най-важна част от атмосферата на нашата звезда. За Цветан Цветков това 4-то участие в научноизследователска експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение освен, че ще остане поредният незабравим небесен спектакъл, благодарение на изключителния шанс – безоблачното небе в деня на явлението, е дало възможност на него и на колегите му от Института по астрономия с НАО – БАН да натрупат нови безценни познания в тази област.

 

 Posted by at 12:07