Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

 important, news  Comments Off on Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година
Jan 262024
 

Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди – повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева. Continue reading »

 Posted by at 10:37

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

 important, news  Comments Off on Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България
Dec 212023
 

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research
Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска
инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител. Основната задача
на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана
експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-
големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел
да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в
дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в
радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за
наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и
динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска
инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни
станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни
базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова
разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти
най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в
България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027)
LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и
единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската
общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще
осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за
потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за
обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване
на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в
междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на
европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този
начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от
научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария
континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния
километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и
Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.

 Posted by at 13:59

ИА с изложбата в 4 ОУ

 events, news  Comments Off on ИА с изложбата в 4 ОУ
Dec 072023
 

Третокласниците от 4 ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София присъстваха на откриването в електронен вид на изложбата на първите изображения, направени с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен. В ефектни фотоси експозицията бе представена за първи път през октомври в Централното фоайе на Българската академия на науките. Сред първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен са планетата Юпитер и звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, обработката им е осъществил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов. Изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО отне две години – от първата копка до построяването на съоръжението и пускането му в експлоатация на 1 юли 2023 г.

Изложбата бе представена на възпитаниците на 4 OУ от научния секретар на Института по астрономия с НАО доц. д-р Росица Митева. Директорът на учебното заведение Таня Груева поздрави присъстващите и екипа от преподаватели на третите класове Силвия Николова и Таня Паскалева, Таня Попова и Кристина Манова, Мая Маркова, Антоанета Цанева, инициатори на идеята за експозицията в учителската стая на училището.
Децата задаваха много и любопитни въпроси на доц Митева, например: какво представлява една черна дупка; как се формират планети; какъв е съставът на пръстените на Сатурн; как е създадена Вселената, колко голяма е и дали е безкрайна; какво характеризира екзопланетите; има ли живот на други планети. Третокласниците се интересуваха също от съзвездия,галактики и от Млечния път.

Предварителният интерес, проявен към изложбата, е родил идеята в училището да се проведе конкурс за най-добър проект на тема „Космос“. Специално жури ще отличи най-добрите творби.

Снимки: Таня Паскалева

 

 Posted by at 14:32

Лекция на Евгени Семков в МГУ

 events, news  Comments Off on Лекция на Евгени Семков в МГУ
Nov 232023
 

MGUЛекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН проф. дн Евгени Семков пред студенти и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Той припомни най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас – от създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия в тогавашното Висше училище, до наши дни.

Стана дума и за астрономическите организации в България днес, сред които ИА с НАО – БАН; Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Астрономическия център към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”; народните астрономически обсерватории и планетариуми в цялата страна.

Астрономията в България се развива благодарение на новата апаратура и телескопи, с които се увеличават нашите възможности за изследване на космическите обекти, отбеляза проф. Семков. След първата професионална астрономическа обсерватория в Белоградчик е построена Националната астрономическа обсерватория Рожен, която е научен комплекс от пет телескопа, последният от които е създаден през последните две години, каза той и сподели подробности около изграждането му.

Лекцията завърши с информация за очакваното през 2025 г. пускане в действие в близост до НАО Рожен на изграждания в момента първи професионален радио телескоп у нас LOFAR-BG. Това ще е 54-та станция на паневропейския радио телескоп и първата в Югоизточна Европа.

Преподаватели и студенти зададоха на проф. Семков различни въпроси, на които той отговори изчерпателно. Деканът на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев оцени високо съвместната инициатива по повод 70-годишнината на МГУ, в резултат от която през 2023 г. представители на ИА с НАО запознават студентите и преподавателите от висшето учебно заведение с различни аспекти на астрономията и астрономическите изследвания. Последната за тази година подобна среща ще се състои през декември.

 

 Posted by at 14:13

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия

 events, news, семинари  Comments Off on Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Oct 132023
 

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Лекция на гл. ас. д-р Цветан Цветков в МГУ „Св. Иван Рилски“

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия“ бе темата на втората отворена лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти от различни специалности и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Лекцията бе открита от декана на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев, който припомни, че това е продължението на „Ловци на слънчеви затъмнения“, която астрономът Цветан Цветков изнесе през март т. г. в университета в рамките на проявите по случай 70-годишнината на МГУ „Св. Иван Рилски“.
Този път с особен интерес и с много въпроси от аудиторията бе посрещната презентацията за пълното слънчево затъмнение, което екип от астрономи от ИА с НАО проследи през април от територията на Западна Австралия. В началото Цветан Цветков разясни разликите между отделните видове затъмнения и припомни последното наблюдавано у нас пълно слънчево затъмнение през 1999 г.
За 58-те секунди наблюдателно време, учените начело с доц. д-р Никола Петров и с докторантката в института Йовелина Зинкова и гл. ас. Цветан Цветков бяха пътували повече от денонощие и след пристигането си в Пърт бяха изминали с автомобил за около 13 часа допълнително 1250 км – разстоянието до Ексмаут, където се е намирала една от най-удобните точки за наблюдение на интересното природно явление. То се случва между 2 и 5 пъти годишно, но най-ценни за науката са пълните затъмнения – приблизително на всеки 18 месеца. Най-големият проблем за учените, които се опитват да ги изследват, е като правило малката територия, от която те могат да се наблюдават, а често пъти и нейната недостъпност в необитаеми, предимно високопланински зони.

Нашите учени за пореден път са събрали важни данни, които спомагат за обогатяване на представата за природата на слънчевата корона – най-външната и най-важна част от атмосферата на нашата звезда. За Цветан Цветков това 4-то участие в научноизследователска експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение освен, че ще остане поредният незабравим небесен спектакъл, благодарение на изключителния шанс – безоблачното небе в деня на явлението, е дало възможност на него и на колегите му от Института по астрономия с НАО – БАН да натрупат нови безценни познания в тази област.

 

 Posted by at 12:07

Първите изображения от Космоса с новия 1.5-м телескоп – на изложба в БАН до 16 октомври

 events, important, news  Comments Off on Първите изображения от Космоса с новия 1.5-м телескоп – на изложба в БАН до 16 октомври
Oct 112023
 

 

Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) “Рожен” на Института по астрономия, ще могат да се видят до 16 октомври от 9-18 ч. в работни дни в Централното фоайе на Българската академия на науките (БАН). През почивните дни се използва звънецът на охраната на сградата. Сред първите посетители на откритата на 9 октомври експозиция са семейство от Турция и група от далечен Еквадор.
Изложбата включва снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах, като известните “Стълбове на сътворението” в мъглявината ”Орел”, на съзвездието ”Змия”. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, а за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
“Изложбата, която представя първите наблюдения, които бяха направени с новия телескоп в обсерваторията “Рожен‘‘, е част от проект, изцяло финансиран от Министерството на образованието и науката (МОН)‘‘. Това каза на откриването ѝ проф. дн Евгени Семков, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) на БАН. “Телескопът вече може да работи в полуавтоматичен режим и можем дистанционно да го управляваме, и да извършваме наблюдения с него‘‘, добави той.
“Това е първата мащабна научна инфраструктура, която е изградена изцяло с български средства’’, каза на откриването председателят на БАН, академик Юлиан Ревалски.
“Не европейските средства ще движат науката на България напред, а това, което нашата държава отделя’’, добави председателят на БАН.
“Цветовете сами по себе си не ни носят научна информация, за това са нужни отделни филтри с черно-бели кадри. Не е основна задача на телескопа да прави красиви картинки, на които хората да се радват‘‘. Това обясни на първите посетители на изложбата авторът на фотографиите гл. ас. д-р Милен Минев.
“Задача на астрономите е да изследват отделни обекти, да определят техните параметри, например на звезди и далечни галактики. Работата на астрономите далеч не е толкова интересна за обикновените хора‘‘, добави той.
Експозицията в БАН разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО – от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли тази година.
Откриването на изложбата беше съпътствано с премиерата на документалния филм “Новият телескоп”, с автор журналистът Димитър Сотиров и оператор Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането и перспективите пред модерното съоръжение, чрез което Институтът по астрономия с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.

Още по темата – от публикацията на БТА: https://www.bta.bg/…/540940-izlozhba-na-parvite…

Снимки: © БТА – Благой Кирилов / Институт по астрономия с НАО – БАН

 Posted by at 13:28

Радиоизлъчването от рояци спътници е заплаха за астрономическите изследвания

 news  Comments Off on Радиоизлъчването от рояци спътници е заплаха за астрономическите изследвания
Jul 072023
 

Учени призовават за сътрудничество и международни регулации за преодоляване на
проблема.

Artwork of polluted sky from starlink satellites.

Наблюдения с радиотелескопа LOFAR показват, че изкуствените спътници, които обикалят земното кълбо и постоянно се увеличават, могат непреднамерено да излъчват радиовълни, които пречат на наблюденията на радиотелескопите. Ако бъде пренебрегнато влиянието на това радиоизлъчване, уникални и ценни за науката прозорци към Вселената може да изчезнат. За да се преодолее опасността това да се случи, астрономическата общност и индустрията трябва да си сътрудничат, а Международният съюз по телекомуникации да въведе регулации, които да контролиратизлъчванията в околоземна орбита.

Това се посочва в изследване, прието за публикуване в научното списание „Astronomy & Astrophysics“, което е осъществено с радиотелескопа LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп на Земята, разработен от ASTRON (Нидерландският институт за радиоастрономия) и използван съвместно с девет други европейски държави в Международния телескоп LOFAR (ILT). През април 2022 г. са наблюдавани сателити от групата Starlink на SpaceX. Компанията е лицензирана да оперира в радиочестотната лента от 10,7 до 12,7 GHz, предназначена основно за интернет свързаност, но е установено, че тези спътници излъчват електромагнитни сигнали и на
значително по-ниски честоти.

Според Центъра за защита на тъмното и радиотихо небе (IAU CPS), с LOFAR са били открити радиосигнали между 110 и 188 MHz при 47 от 68-те сателита, които са били наблюдавани. Този честотен диапазон включва защитена лента между 150,05-153 MHz, специално разпределена за радиоастрономията от Международния съюз за телекомуникации. Авторите на публикацията заключават, че регистрираното излъчване е от спътниковата електроника и се различава от предвидените комуникационни емисии.
SpaceX не нарушава правилата, доколкото няма международен регламент за тези видове сигнали на спътниците. Липсата на регулация обаче застрашава радиоастрономическите изследвания. Още повече, че в процес на изграждане са или са планирани в близко бъдеще в ниска околоземна орбита да бъдат пуснати няколко големи групи спътници. Ето защо авторите на публикацията насърчават сателитните оператори и регулаторите да обмислят това въздействие от изграждането на космически спътници върху радиоастрономията.

Джесика Демпси, генерален директор наASTRON

Джесика Демпси, генерален директор на ASTRON

Радиочестотните смущения (RFI) са постоянно предизвикателство за астрономите, които непрекъснато се стремят да усъвършенстват стратегиите за отчитане на създаваните от човека радиосигнали. Джесика Демпси, генерален директор на ASTRON: „Имаме опит в тясно сътрудничество със заинтересованите страни в индустрията, за да защитим бъдещето на научните открития. ASTRON е известен с ангажимента си за поддържане на свободна от смущения или управляема среда. Обединявайки усилия, можем да осигурим продължаването на новаторски изследванияи проучвания на Вселената.

 Posted by at 12:11

STELLAR – заключителна конференция в Пловдив от 6-8 юли

 events, news  Comments Off on STELLAR – заключителна конференция в Пловдив от 6-8 юли
Jul 052023
 

Организатори на форума са партньорите в проекта по Програма „Хоризонт 2020“

Трансформационният проект STELLAR („Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“) – 2020-2023 г. завършва със заключителна международна конференция в Пловдив от 6-8 юли. В нея ще участват партньорите по проекта: Институтът по астрономия с НАО – БАН и Техническият университет в София, Дъблинският институт за авангардни изследвания (DIAS) и нидерландският Институт по радио астрономия (ASTRON). Във форума ще се включат и представители на Министерството на образованието и науката и на Техническия университет – Варна.

Continue reading »

 Posted by at 10:37

Откриване на новия роботизиран телескоп

 events, important, news  Comments Off on Откриване на новия роботизиран телескоп
Jul 032023
 

 

Новият роботизиран телескоп на Института по астрономия – БАН бе официално открит на 1 юли в 12:00 ч. на територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен. В тържествената церемония, свързана с най-новата придобивка за астрономическата общност в България, участваха министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, областни и общински ръководители, учени от България и Сърбия.

Тържеството бе открито с изпълнение на „Излел е Делю хайдутин“ от талантливата млада певица и цигуларка Диана Чаушева от НМУ „Л. Пипков“ в София.

След кратки изказвания, лентата на новия телескоп прерязаха премиерът акад. Денков, министърът проф. Цоков, акад. Ревалски и директорът на ИА с НАО проф. дфн Евгени Семков. Четиримата, придружени от областния управител на Смолян Стефан Сабрутев, заместникът му Христо Станчев и кметът на Чепеларе Боран Хаджиев първи разгледаха новото съоръжение и бяха запознати с неговите възможности от Дитмар Вайнцингер – главен мениджър „Продажби“ на австрийската компания – производител на телескопа.

Директорът на ИА проф. Семков връчи почетен плакет „40 години НАО“ на министър-председателя, министъра на образованието и науката и областния управител на Смолян.

Телескопът „AZ 1500“, с 1,5-м огледало, е изработен от „ASA Astrosysteme GmbH“ по проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН.

Наблюденията с новото съоръжение ще се осъществяват напълно автоматизирано и без присъствиетото на оператор. Самата оптична система на телескопа, състояща се от три огледала с много прецизна компютърна система за насочване, изключва отклоненията и не налага допълнителни корекции.
В процес на изграждане е първата в Югоизточна Европа българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR, която се очаква да заработи през 2025 г.

Снимки: Пресцентър на МС

 Posted by at 14:38