Сряда, 29 април, 2026 г., 15:00 ч. в зала 301, Институт по Астрономия
На Zoom:
https://us06web.zoom.us/j/8857
Др. Мария Любенова
Астроном, Ръководител на Връзки с Медиите, Европейската Южна
Обсерватория
Тема: “Европейската южна обсерватория: налични инструменти и научните резултати, постигнати с тях”
Повече за Др. Мария Любенова: https://www.eso.org/~mlyubeno/
На 16-ти април от 15:15 часа в зала 301 на сградата на Института ще се
проведе сбирка на Семинара на Института по астрономия.
доц. Янко Николов ще направи презентация на тема:
“Поляриметрични и спектрополяриметрични наблюдения с FoReRo2: инструмент,
калибрация и научни приложения”
Aбстракт: На този семинар ще бъдат представени възможностите на
инструмента FoReRo2 (2-Channel Focal Reducer Rozhen), монтиран на
2-метровия RCC телескоп в НАО Рожен, с акцент върху неговите
поляриметрични и спектрополяриметрични режими на наблюдение.
Представянето е базирано на наскоро публикуваната инструментална статия
в Astronomy & Astrophysics, достъпна на:
https://www.aanda.org/articles
Ще бъде направен обзор на основните характеристики на инструмента и
методите за калибрация чрез наблюдения на стандартни звезди.
Ще бъдат обсъдени резултати от десет годишен мониторинг на стандартни
звезди с висока степен на поляризация, включително случаи на открита
променливост, които имат пряко значение за тяхната приложимост като
стандартни звезди. Представен е първия статистически анализ на
параметите К и λmax от закона на Серковски, на звезди наблюдавани в
спектрополяриметричен режим.
Като демонстрация на научния потенциал на FoReRo2 ще бъдат показани
резултати за различни класове обекти, включително повторно новата RS
Oph, кометата C/2019 Y4 (ATLAS) и симбиотичната звезда Z And. Особено
внимание ще бъде отделено на ролята на спектрополяриметрията като
инструмент за изследване на геометрията на изхвърленото вещество и
процесите на образуване на прах, както и връзката между отделни класове
обекти.
Масата на бялото джудже Мира В
Астрономи от Института по Астрономия (Българска Академия на Науките), Шуменския Университет “Епископ К. Преславски“, и Liverpool John Moores University проведоха изследване на кратковременната променливост на Мира (омикрон Кит). Наблюденията са проведени през 7 нощи през периода Август-Октомври 2025, по време на последния минимум на Мира, с телескопите на НАО Рожен и ШУ. Наблюдаван е фликеринг с амплитуда около 0.2 звездни величини. Оценена е светимоста на акреционния диск 0.91 слънчеви светимостти. Анализа на база на механизмите на акреция, показва, че Мира В е бяло джудже с много ниска маса (0.24 слънчеви маси).
Изследването “Акреционните процеси в двойни звезди“ е финансирано от Фонд Научни Изследвания (КП-06-Н98/8). Резултатите са публикувани в MNRAS, списание с ранг Q1, едно от най-престижните списания в астрономията:
Zamanov, Irincheva, Spassov et al., 2026, MNRAS, 547, stag321
“Is Mira B a low mass white dwarf?”
https://academic.oup.com/
Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 17 март
(вторник) 2026 г., от 15 часа, в обновената Астрономическата
обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.
Гл. ас. д-р Петър Ефтимов, двм, от Биологическия факултет на СУ „Св.
Климент Охридски” ще докладва на тема:
Ad Astra per Lunam!
МП Астробиология и проектът за синтезиране на реголит ГЕОРЕФОРМ
Анотация:
От есента на 2024 г. в България стартира магистърска програма по
астробиология. Този семинар ще бъде посветен на структурата, целите и
задачите, които си поставя екипът на програмата. Ще представим и първия
спечелен проект – ГЕОРЕФОРМ, насочен към синтезирането,
охарактеризирането, оценката и биологичната пригодност на лунни и
марсиански реголити, произведени в България. МП Астробиология е
съвместен проект на природните факултети на СУ „Св. Климент Охридски”,
съвместно с Философския факултет и Института по молекулярна биология
„Академик Румен Цанев” – БАН. В рамките на това сътрудничество, беше
формулиран и проектът ГЕОРЕФОРМ, в който си партнират колеги от
Геолого-географския и Биологическия факултет на СУ.
Информация за лектора:
Д-р Петър Ефтимов през 2012 г. завършва специалност „Молекулярна
биология” към СУ „Св. Климент Охридски”. От юни 2018 г. работи като
главен асистент по хистология и ембриология в Биологическия факултет на
СУ. Проявява особен интерес към еволюционната биология на развитието и
астробиологията. Той е любител-астроном и един от съ-ръководителите на
магистърска програма „Астробиология”, обединяваща специалисти от 5
факултета на СУ „Св. Климент Охридски”.
На 09.03.2026 г., от 14:00 ч., ще се проведе открито заседание на научното жури за защита на дисертацията „Изследване на симбиотични звезди“ за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по докторска програма „Астрофизика и звездна астрономия“, професионално направление 4.1. Физически науки, на Владислав Драгомиров Марчев.
Заседанието ще се проведе в зала 301, етаж 3 на ИА с НАО-БАН (Бул. „Цариградско щосе“
№ 72)
Материалите са публикувани на сайта на ИА с НАО-БАН
https://astro.bas.bg/Konkursi_Materiali/VM2026/
Първата сбирка на Обединения Астрономически Семинар за новата година ще се
проведе на 19 февруари, 2026 г. (четвъртък), от 15:00 часа в зала 301 на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж.
Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в института
“Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия);
Асоцииран член на Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лекция
на тема:
“Обзор на основните методи на машинното обучение и регресионен анализ.
Приложения в астрономията”
Резюме:
Ще направя обзор на основните методи на Машинното обучение.
Регресионният анализ е един от основните клонове на това обучение, които
ще разгледам по-подробно. Допълнително ще представя приложения в
областта на галактичната астрономия чрез метода на Марковските вериги
Монте Карло в съчетание с Байесов анализ, както и чрез машина на
опорните вектори.
Изследване на звезда с трилиони пъти по-силно магнитно поле от Слънцето е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО за 2025 г.
Резултатите от проучването с 2м телескоп на НАО Рожен са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“
Fig 1 – Схема на класическа Ве рентгенова двойна звезда. Източник: Walt Feimer, NASA/Goddard Space Flight Center
Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше определено за най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2025 г. Резултатите от проучването на ключови характеристики на тази двойна система са получени с наблюдения с 2м телескоп в НАО Рожен и са публикувани в авторитетното списание „Astronomy & Astrophysics“. Изследването е осъществено от международен екип от астрономи, ръководен от доц. д-р Кирил Стоянов и включва още докторанта Мирослав Мойсеев, доц. д-р Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доц. д-р Георги Латев от ИА с НАО, както и д-р Кристиян Илкевич от Полша и д-р Валери Хамбарян от Армения.
Fig 2 – Орбитата на неутронната звезда (с черно) сравнена със звездата донор (синьо) и околозвездния диск (червено).
4U 2206+54 е Ве рентгенова двойна звезда в съзвездието Цефей, съставена от бързо въртяща се О звезда с необичайно високо съдържание на хелий, и неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тя е сред малкото известни кандидати за нов клас обекти — акретиращи магнетари. Магнетарите са обекти с многократно по-силно магнитно поле от обикновените неутронни звезди. Те са силни източници на рентгеново и гама лъчения. Когато се намират в двойна система, където биват захранвани с веществото на звезди-донори, се наричат акретиращи магнетари. Точният им брой не е известен, защото са много трудни за откриване, но кандидати да попаднат сред тези екзотични обекти са по-малко от 10, включително 4U 2206+54.
Интересна характеристика на тази звездна система е липсата на рентгенови избухвания от типове I или II. Класическите Ве рентгенови двойни звезди се състоят от гореща бързовъртяща се Ве звезда и компактен обект, най-често неутронна звезда, който акретира вещество от околозвездния диск на Ве звездата. Това вещество започва да пада към неутронната звезда под действието на силното ѝ гравитационно поле. При падането си веществото се ускорява до много високи скорости и се нагрява до десетки милиони градуси. Кинетичната енергия се превръща в топлинна и се излъчва под формата на рентгеново лъчение.
Системата 4U 2206+54 преди около 2.8 милиона години е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 в резултат на избухване на Свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда – откритие, публикувано през 2022 г. също с българско участие. Тази система е ключ към по-доброто разбиране на еволюцията на масивните рентгенови звезди, механизма на акреция и влиянието на силните магнитни полета върху процесите в двойни системи.
С помощта на спектроскопия с висока разделителна способност и спектрополяриметрия, получени изцяло с 2м телескоп на НАО Рожен, е проследена структурата и промените в околозвездния диск, който захранва неутронната звезда с материя. Измерванията показват, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Това означава, че орбитата на неутронната звезда е твърде далеч от външните краища на диска, за да може голямо количество вещество да акретира.
Спектрополяриметричните наблюдения показват слабо изразен деполяризиращ ефект в емисионните линии, който от една страна е индикация за наличието на малък околозвезден диск, а от друга — позволява да се определят характеристиките на междузвездната среда към този обект.
Линк към публикацията:
https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2025/05/aa54256-25/aa54256-25.html
Летният стаж предлага възможност да станеш част от водещ научно-технически проект с международно значение – изграждането на първата за Югоизточна Европа станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив).
Станцията LOFAR-BG се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен.
Стажът е насочен към студенти (бакалаври и магистри), докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки, които желаят да придобият практически опит в работа с научна инфраструктура, докато прекарват лятото си сред вълшебството на Родопите.
Период на работа: 10 юни – 10 август 2026 г.
Участниците ще бъдат разпределени на екипи с минимален срок на участие 2 седмици.
Място: НАО Рожен
Формат: присъствен стаж, работа в екип, работа на терен, лекции, обучения
Стажът е практически ориентиран и ще включва:
Първоначално кратко обучение по основи на радиоастрономията и лекции по радиоастрономия
Въведение в принципа на работа и структурата на станциите LOFAR
Обучения за:
спазване на технически изисквания и безопасност на труда;
полагане на комуникационни кабели, очертаване и маркиране на кабелни трасета, инсталация на два вида антени – за ниски и за високи честоти (сглобяване + тестове на работата на антените);
Участие в монтажа на антенните полета за ниски и високи честоти и съпътстващата техническа инфраструктура;
Ежедневно обсъждане на задачите и на възникващи въпроси
Интерес и формален образователен опит в астрономия, физика, инженерство или сродни дисциплини
Желание за придобиване на знания и умения по радиоастрономия
Добро общо здравословно състояние и готовност за практическа работа на терен
Отговорност и умение за работа в екип
Добро ниво на английски език
Предишен технически или научен опит е предимство, но не е задължителен
Практически опит в реален проект по изграждане на уникална инфраструктура – първата станция на радиотелескопа LOFAR в Югоизточна Европа
Обучение и менторство от опитни астрономи и инженери
Транспорт до НАО Рожен и обратно
Безплатно настаняване и изхранване в базата на НАО Рожен
Необходимата екипировка за безопасна работа
Запознаване с наблюдателната апаратура на НАО Рожен
Сертификат за завършен стаж, който ще подсили твоето CV при кандидатстване за бъдещи учебни и работни възможности
Предимство за включване в бъдещи научни и технически проекти, свързани с LOFAR
Изпрати следната информация на lofar@nao-rozhen.org до 13.03.2026:
Информация за теб:
Име и фамилия
Имейл
Телефон
Учебно заведение/институт
Специалност и курс/година на завършване
Автобиография (прикачи .pdf файл)
Мотивация до 1800 символа, която да включва:
Защо искаш да участваш в този стаж?
Как този стаж се вписва в академичните/професионалните ти интереси?
Контакт на преподавател/научен ръководител, който може да даде препоръка:
Име на преподавателя
Длъжност и институция
Имейл за контакт
Ангажираност
Можеш ли да участваш през целия период (2 или повече седмици през юни-август 2026)?
Ние ще се свържем с теб за повече информация и интервю.
За въпроси и допълнителна информация: lofar@nao-rozhen.org
Седмата работна среща на ИА с НАО се проведе от 30 ноември до 3 декември в Кюстендил с участието на представители на института, както и на гости от научните звена към БАН ИФТТ, ИЕ и ИЯИЯЕ.
Кратко представяне на някои от съвременните космологични загадки, които са особено актуални през последното десетилетие – проблемът с Хъбъловата константа, тъмната радиация и лептонната асиметрия на Вселената съдържаше презентацията на проф. дфн Даниела Кирилова.
За изследванията на слънчевата активност в радио- и оптичния диапазон и за усилената работа по инсталацията на българската LOFAR-BG станция, която ще е първата в Югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени и студенти да се развиват и да допълват оптичните си изследвания с авангардни радио наблюдения разказа проф. д-р Камен Козарев. Той сподели подробности и за първия български полярен астрономически проект, чиято реализация на Антарктида навлиза в нова фаза в началото на 2026 г.
Резултати от българо-австрийския проект за слънчева и коронална активност обобщи доц. д-р Момчил Дечев в презентацията на дейностите по двустранния проект „Съвместни наблюдения и изследвания на слънчевата хромосферна и коронална активност”. Проектът е реализиран от Института по астрономия с НАО (БАН) и Университета в Грац (Австрия).
„Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на
атомите“ е темата на първия общ Ден на отворените врати на четири научни звена
на БАН
На 21 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 до 16:00 ч. в Научен комплекс 2 на Българската
академия на науките (бул. „Цариградско шосе“ №72, София) за първи път ще се проведе
съвместен Ден на отворените врати, посветен на съвременните постижения на българската наука
в областите физика, възобновяема енергия, електроника и астрономия.
Събитието се организира от четири научни звена на БАН, разположени в комплекса:
Денят на отворените врати, под мотото „Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от
небесна механика до динамика на атомите“, дава възможност на посетителите да се запознаят
отблизо с разнообразието от научни направления, които се развиват в комплекса – от фотоника
и нанотехнологии, през нови материали и енергийно ефективни системи, до наблюдения на
Вселената.
Науката отблизо
В рамките на деня са предвидени:
Програмата е насочена към ученици от гимназиален етап, студенти, докторанти, както и към
широката публика, която има интерес към съвременната наука и технологии.
Програма и допълнителна информация
Подробна програма е публикувана на интернет страниците на участващите институти:
Място на провеждане:
Научен комплекс 2 – БАН, бул. „Цариградско шосе“ №72, София
(вход откъм локалното платно, след „Аджибадем Сити Клиник Младост“ и преди METRO 1).
Допълнителни насоки ще намерите в приложената програма.
Контакт за медии и участници:
Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – БАН
Координатор: Маргарита Стойкова
E-mail: stoykova_margarita@abv.bg
Тел.: 0878 142 418
Входът е свободен.
Очакваме Ви за един ден, в който науката, иновациите и технологиите на бъдещето оживяват!