Image credit: openclipart.org, Creative Commons Zero 1.0 Public Domain License
На 28 октомври в 04.00ч се връщаме към зимното (астрономическо) часово време (връщаме часовниците с един час назад). Смяната на лятно и зимно часово време е въведена в началото на 20 век. В България се прилага от 1979г.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория се включва в кампанията “БАН представя своите институти”. Събитието ще се проведе на 17 октомври (сряда) в зала „Проф. Марин Дринов” (Голям салон на БАН, ул. “15 ноември” №1).
От 13:30 часа учените ще представят пред медиите най-интересните обекти и явления във Вселената, любопитни подробности за тяхната природа и за това какво е участието на българските астрономи в разкриването на техните тайни. По време на представянето те ще разкажат за най-новите постижения на института, за астрономическите наблюдения с 2м телескоп, неговите инструменти и развитието му през годините. Ще разберем как астрономите изследват природата на Вселената, нейните далечни хоризонти и кога всъщност се правят открития.
При подходящи метеорологични условия, ще иматe възможност да наблюдаватe с телескоп Слънцето и Луната със съдействието на Астрономическа асоциация – София.
Програма:
13:30 – “Знаете ли защо…?” с проф. Невена Маркова
На популярен език и с богат илюстративен материал под формата на анимации, симулации и оригинални астрономически изображения, гостите ще се запознаят с най-интересните обекти и явления във Вселената, ще узнаят любопитни подробности за тяхната природа и за това какво е участието на българските астрономи в разкриването на техните тайни. Презентацията има за цел да популяризира научната дейност, извършвана в ИА с НАО, да обогати общата култура и да направи Вселената по-близка и понятна за всички. Макар избраният формат да е ориентиран към журналисти, студенти-журналисти и хора с интерес в областта на научната журналистика в сферата на астрономията и астрофизиката, всеки гост е добре дошъл.
14:00 – Въпроси от представителите на медиите към учените
14:30 – “Съвсем кратка история на Института по астрономия” с проф. Илиан Илиев
В презентацията са проследени хронологично основните моменти в развитието на Института от средата на миналия век до наши дни. Специално място е отделено на постигането на основните му задачи – провеждане на фундаментални научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката, обучението на студенти и докторанти, и разпространението на научни знания.
14:50 – “Научни направления и постижения на ИА с НАО” с проф. Евгени Семков
Презентацията ще включва: Основни научни направления, по които работят учените в института, научен състав на института, публикации и цитирания за последните години, книги, учебни помагала и ролята на Института в популяризирането на науката.
15:10 – “НАО Рожен – машина на времето” с асистент Пламен Николов
Какво представляват „Космическите очи“ на България? Разказ за астрономическите наблюденията с 2м телескоп, неговите инструменти и развитието му през годините. Ще разберем как астрономите изследват природата на Вселената, нейните далечни хоризонти и кога всъщност се правят открития. Време е за „поглед“ към звездите!
15:30 – Директно включване от НАО Рожен
Гостите на събитието ще могат да разгледат специално подготвена изложба.
Редовна сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 11 Октомври, 2018 г. (четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.
Д-р А. Савчева ще направи презентация на тема: Ограничени от Наблюденията Магнитохидродинамични Симулации на Слънчеви Избухвания
Абстракт:
Ще бъдат представени най-новите статитстически наблюдения на централните области на Слънчевите избухвания, които най-често изявяват S-образна форма в EUV и рентгенови лъчи. Ще се разгледат въпросите, за които тези региони са подходящи лаборатории за изследване ище бъде направен преглед на типовете изследвания на короналните изригвания. Ще бъдат представени инструментите за построяване на началните условия и за анализиране. Ще се представятрезултати от няколко такива МХД симулации от различна степен на сложност, които са подходящи за различни типове изледвания с различен фокус.
Покават се всички интересуващи се.
от ръководството на семинара
AG Pegasi е уникален обект: тя е избухнала като симбиотична нова в средата на 19-и век и продължилото повече от 130 години намаляване на блясъка й приключи около 2000 г. Последвалото през 2015 г избухване свидетелства за превръщането на AG Pegasi в класическа симбиотична звезда (за подробности виж тук http://nao-rozhen.org/news/fr58.html).
Изследванията на AG Pegasi продължават и след това като през ноември 2017 г. тя беше наблюдавана от рентгеновата обсерватория XMM-Newton на Европейската Космическа Агенция, ЕКА (https://www.cosmos.esa.int/web/xmm-newton) по проект на български астрономи от екипа, провел изследванията през 2015 г. За първи път беше получен рентгенов спектър на тази класическа симбиотична звезда с много добро качество. Беше показано, че рентгеновото излъчване на AG Pegasi е топлинно – регистрирани са емисионни линии на високойонизирани състояния на азот, кислород и желязо.
Обсерваторията XMM-Newton позволява да се извършват и фотометрични наблюдения в оптическия/ултравиолетов спектрален диапазон едновременно с рентгеновите наблюдения. Благодарение на това, за първи път беше регистрирана бърза променливост на AG Pegasi в ултравиолетовия диапазон, която има случаен (стохастичен) характер: за такъв тип променливост астрономите използват термина фликеринг. Фликерингът е често срещана характеристика на оптическото излъчване на симбиотичните звезди (напр., виж тук http://nao-rozhen.org/news/fr46.html) и появата му в излъчването на AG Pegasi е още едно доказателство, че този обект вече е класическа симбиотична звезда.
Подробности за изследванията на AG Peg от обсерваторията XMM-Newton на ЕКА , коментирани по-горе, могат да се намерят в следната статия, приета за печат в едно от най-престижните списания за професионална астрономия Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (MNRAS):
Zhekov, S.A. & Tomov, V.T. 2018, accepted for publication in MNRAS https://academic.oup.com/mnras/advance-article-abstract/doi/10.1093/mnras/sty2644/5113479