News / Новини

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 8  Юли, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по  Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на 3-ти етаж.

Благовест Петров и Светозар Жеков, (Институт по Астрономия с Национална  Астрономическа Обсерватория), ще представят резултати от работа на тема:
“4D Грид-Фитиране на Спектри на Масивни Звезди от Ранен Спектрален Клас.  Точност и Приложение.”

Анотация:  На този семинар ще бъде представена нова числена методика (4D  грид-фитиране) за получаване на физичните параметри на масивни звезди от  ранен спектрален клас чрез използване на четиримерна мрежа от теоретични  спектри в ултравиолетовия-оптичен диапазон. На базата на теоретични  тест-спектри, точността на получаваните звездни параметри – ефективна
температура, темп на загуба на маса, светимост и скорост на звездния  вятър – е по-добра от 0.05 dex.
Важни фактори за точността на тези параметри са: (а) качеството на  спектрите (отношение сигнал-шум, спектрално разрешение); (б) размер на  спектралния диапазон. Илюстрирано е и влиянието на отклонения в химичния  състав и в закона за ускорение на звездния вятър върху точността на  звездните параметри. Тази методика е използвана в анализа на спектрите  на масивната Волф-Райе звезда WR23 и на двойната система Apep Plume,  чиито компоненти са две Волф-Райе звезди. Във втория случай използването  на новата методика е част от ‘глобален’ анализ на физическата картина на
взаимодействащи звездни ветрове в Apep Plume.

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се
проведе на 21 Май, 2025 г. (сряда), от 15:00 часа в библиотеката на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на
3-ти етаж.
Светослав Ботев, докторант към катедра Астрономия на ФзФ при СУ „Св.
Климент Охридски”, ще докладва на тема:
“Елиптичност на кълбовидните звездни купове в Млечния път, обусловена от
техните рентгенови светимости ”

Анотация: Последните изследвания на кълбовидните звездни купове (КЗК) в
Млечния път разкриват, че те далеч не са сферично симетрични, невъртящи
се звездни системи. Видимата им елиптичност ϵ = (1 − b/a) е свързана с
тяхната светимост в оптичния и в близкия инфрачервен диапазон, но все
още липсват убедителни доказателства за подобна връзка с рентгеновата им
светимост LХ. В доклада ще представим изследване на 153 КЗК на Млечния
път, с използване на оценки за LХ и ϵ от различни автори, по данни от
съвременните мисии Chandra, XMM-Newton, Swift, Beppo-Sax и Gaia (DR3). С
прилагане на допълнителни критерии за подбор, се дефинират 12 основни
извадки, използвани за извършване на два типа тестове на
Колмогоров-Смирнов за елиптичност на КЗК с по-висока и по-ниска от
определен праг рентгенова светимост L∗Х. Предмет на представеното
изследване е и КЗК M2 в Млечния път, чийто структурни параметри са
определени с помощта на BV и gi фотометрия и подизвадки с „постоянна”
звездна плътност. Определена е и долна граница за възрастта на М2: 13.2
Gyr ± 0.5 Gyr.

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Лекция на гл. ас. д-р Цветан Цветков в МГУ „Св. Иван Рилски“

„Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия“ бе темата на втората отворена лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти от различни специалности и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Лекцията бе открита от декана на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев, който припомни, че това е продължението на „Ловци на слънчеви затъмнения“, която астрономът Цветан Цветков изнесе през март т. г. в университета в рамките на проявите по случай 70-годишнината на МГУ „Св. Иван Рилски“.
Този път с особен интерес и с много въпроси от аудиторията бе посрещната презентацията за пълното слънчево затъмнение, което екип от астрономи от ИА с НАО проследи през април от територията на Западна Австралия. В началото Цветан Цветков разясни разликите между отделните видове затъмнения и припомни последното наблюдавано у нас пълно слънчево затъмнение през 1999 г.
За 58-те секунди наблюдателно време, учените начело с доц. д-р Никола Петров и с докторантката в института Йовелина Зинкова и гл. ас. Цветан Цветков бяха пътували повече от денонощие и след пристигането си в Пърт бяха изминали с автомобил за около 13 часа допълнително 1250 км – разстоянието до Ексмаут, където се е намирала една от най-удобните точки за наблюдение на интересното природно явление. То се случва между 2 и 5 пъти годишно, но най-ценни за науката са пълните затъмнения – приблизително на всеки 18 месеца. Най-големият проблем за учените, които се опитват да ги изследват, е като правило малката територия, от която те могат да се наблюдават, а често пъти и нейната недостъпност в необитаеми, предимно високопланински зони.

Нашите учени за пореден път са събрали важни данни, които спомагат за обогатяване на представата за природата на слънчевата корона – най-външната и най-важна част от атмосферата на нашата звезда. За Цветан Цветков това 4-то участие в научноизследователска експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение освен, че ще остане поредният незабравим небесен спектакъл, благодарение на изключителния шанс – безоблачното небе в деня на явлението, е дало възможност на него и на колегите му от Института по астрономия с НАО – БАН да натрупат нови безценни познания в тази област.