Сряда, 29 април, 2026 г., 15:00 ч. в зала 301, Институт по Астрономия
На Zoom:
https://us06web.zoom.us/j/8857
Др. Мария Любенова
Астроном, Ръководител на Връзки с Медиите, Европейската Южна
Обсерватория
Тема: “Европейската южна обсерватория: налични инструменти и научните резултати, постигнати с тях”
Повече за Др. Мария Любенова: https://www.eso.org/~mlyubeno/
На 16-ти април от 15:15 часа в зала 301 на сградата на Института ще се
проведе сбирка на Семинара на Института по астрономия.
доц. Янко Николов ще направи презентация на тема:
“Поляриметрични и спектрополяриметрични наблюдения с FoReRo2: инструмент,
калибрация и научни приложения”
Aбстракт: На този семинар ще бъдат представени възможностите на
инструмента FoReRo2 (2-Channel Focal Reducer Rozhen), монтиран на
2-метровия RCC телескоп в НАО Рожен, с акцент върху неговите
поляриметрични и спектрополяриметрични режими на наблюдение.
Представянето е базирано на наскоро публикуваната инструментална статия
в Astronomy & Astrophysics, достъпна на:
https://www.aanda.org/articles
Ще бъде направен обзор на основните характеристики на инструмента и
методите за калибрация чрез наблюдения на стандартни звезди.
Ще бъдат обсъдени резултати от десет годишен мониторинг на стандартни
звезди с висока степен на поляризация, включително случаи на открита
променливост, които имат пряко значение за тяхната приложимост като
стандартни звезди. Представен е първия статистически анализ на
параметите К и λmax от закона на Серковски, на звезди наблюдавани в
спектрополяриметричен режим.
Като демонстрация на научния потенциал на FoReRo2 ще бъдат показани
резултати за различни класове обекти, включително повторно новата RS
Oph, кометата C/2019 Y4 (ATLAS) и симбиотичната звезда Z And. Особено
внимание ще бъде отделено на ролята на спектрополяриметрията като
инструмент за изследване на геометрията на изхвърленото вещество и
процесите на образуване на прах, както и връзката между отделни класове
обекти.
Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 2 Април,
2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.
гл. ас. Стефан Георгиев, ще направи презентация на тема:
“DESpeRo: автоматизиран пайплайн за обработка на наблюдения от ESpeRo”
Абстракт: В този семинар ще се представи DESpeRo – пайплайн за обработка
на наблюдения, получени с ешелния спектрограф на двуметровия телескоп на
НАО Рожен. Пайплайнът трансформира сурови наблюдателни данни в спектри,
готови за анализ. Обработката включва премахване на космически лъчи,
корекции за bias и flat field, детектиране на положенията на отделните
ешелни порядъци и извличане на сигнала от тях, калибриране по дължина на
вълната и корекция за хелиоцентрична радиална скорост. Допълнително е
възможно нормиране на порядъците към нивото на континуума и “съшиването”
им в непрекъснат спектър. След приключване на обработката получените
спектри могат да бъдат съхранявани както в стандартния FITS формат, така
и в текстов формат, което осигурява удобство и гъвкавост при
последващата работа с тях. По време на семинара ще се обяснят накратко
как се извършва обработката, след което ще се демонстрира как се работи
с пайплайна на практика.
DESpeRo е представен в публикация в том 43 на Bulgarian Astronomical
Journal (2025BlgAJ..43…98G), достъпна
на https://www.astro.bas.bg/AI
Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 24 март,
2026 г. (вторник), от 15 часа, в Астрономическата обсерватория на СУ
„Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.
Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в “Института
Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия), Асоцииран член на
Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лично поредна лекция за
приложението на машинното обучение в областта на астрономията на тема :
“Анализ на главните компоненти (PCA) като метод за намаляване
размерността на данните в машинното обучение и астрономията “
Резюме: В тази лекция ще представя техниката Анализ на главните
компоненти (Principal Component Analysis, PCA) за намаляване
размерността на данните и приложения на този метод при анализ на
астрономически данни. По-специално ще покажа как PCA, в комбинация с
k-means клъстеризация и кръстосана валидация (Cross validation
technique), може да се използва за класифициране на криви на въртене
на галактиките, получени от звездната динамика. Този подход ни
позволява да идентифицираме закономерности в кинематиката на
галактиките и да получим по-добро разбиране за еволюцията на
галактиките. PCA е мощен статистически метод от ненаблюдаваното
машинно обучение (unsupervised learning) с широко приложение в
съвременната астрономия, особено при анализа на големи и сложни набори
от данни.
Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 17 март
(вторник) 2026 г., от 15 часа, в обновената Астрономическата
обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.
Гл. ас. д-р Петър Ефтимов, двм, от Биологическия факултет на СУ „Св.
Климент Охридски” ще докладва на тема:
Ad Astra per Lunam!
МП Астробиология и проектът за синтезиране на реголит ГЕОРЕФОРМ
Анотация:
От есента на 2024 г. в България стартира магистърска програма по
астробиология. Този семинар ще бъде посветен на структурата, целите и
задачите, които си поставя екипът на програмата. Ще представим и първия
спечелен проект – ГЕОРЕФОРМ, насочен към синтезирането,
охарактеризирането, оценката и биологичната пригодност на лунни и
марсиански реголити, произведени в България. МП Астробиология е
съвместен проект на природните факултети на СУ „Св. Климент Охридски”,
съвместно с Философския факултет и Института по молекулярна биология
„Академик Румен Цанев” – БАН. В рамките на това сътрудничество, беше
формулиран и проектът ГЕОРЕФОРМ, в който си партнират колеги от
Геолого-географския и Биологическия факултет на СУ.
Информация за лектора:
Д-р Петър Ефтимов през 2012 г. завършва специалност „Молекулярна
биология” към СУ „Св. Климент Охридски”. От юни 2018 г. работи като
главен асистент по хистология и ембриология в Биологическия факултет на
СУ. Проявява особен интерес към еволюционната биология на развитието и
астробиологията. Той е любител-астроном и един от съ-ръководителите на
магистърска програма „Астробиология”, обединяваща специалисти от 5
факултета на СУ „Св. Климент Охридски”.
Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на
24 Февруари, 2026 г. (вторник), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на
Института.
Вергил Йотов, редовен докторант на Института по Астрономия, ще направи презентация-отчет на тема:
“Радио наблюдения и моделиране на втори тип слънчева радио
активност “
Абстракт: С помощта на радиотелескопа LOFAR можем да наблюдаваме едновременно динамичният радио спектър и да получаваме интерферометрични наблюдения на активното слънце. Слънчевата активност от 2023/09/24 ни предоставя възможността да наблюдаваме в детайли свързани радио явления от втори и трети тип. В семинара ще разкажа за методите на обработка на интерферометрични данни от LOFAR, използването на MAST/PFSS модел за определяне на позицията на радио източници и ще проследим динамиката на активността от втори тип в три измерения.
Първата сбирка на Обединения Астрономически Семинар за новата година ще се
проведе на 19 февруари, 2026 г. (четвъртък), от 15:00 часа в зала 301 на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж.
Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в института
“Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия);
Асоцииран член на Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лекция
на тема:
“Обзор на основните методи на машинното обучение и регресионен анализ.
Приложения в астрономията”
Резюме:
Ще направя обзор на основните методи на Машинното обучение.
Регресионният анализ е един от основните клонове на това обучение, които
ще разгледам по-подробно. Допълнително ще представя приложения в
областта на галактичната астрономия чрез метода на Марковските вериги
Монте Карло в съчетание с Байесов анализ, както и чрез машина на
опорните вектори.
Семинар на Института по Астрономия ще се
проведе на 16 Декември, 2025 г. (вторник), от 14:30 часа в зала 301 в сградата на Института.
проф. д-р Камен Козарев ще изнесе лекция на тема:
“Наблюдения и моделиране на краткосрочни проявления на слънчевата
активност”
Абстракт: Ще представя темите, по които работим с колегите ми в ИА с НАО
и външни колаборатори, и ще обобщя последните резултати от научната ми
работа. Ще очертая насоките за бъдещите изследвания. Усилено се работи
по инсталацията на българската LOFAR-BG станция, която ще е първата в
югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени
и студенти да се развиват и допълнят оптичните си изследвания с
авангардни радио наблюдения. Едновременно с това провеждаме първите
слънчеви изследвания в радио диапазона от о-в Ливингстън на Антарктида.
В семинара ще разкажа за тези развития и какво следва в новата епоха на
LOFAR2.0. Ще обобщя последните ни научни изследвания върху слънчевата
активност използващи оптични и радио наблюдения, както и моделиране на
високоенергитични процеси на излъчване на електромагнитна радиация и
заредени частици.
Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 18
ноември, 2025 г. (вторник), от 14:45 часа в зала 301 (3-ти етаж) на
сградата на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72.
доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална
Астрономическа Обсерватория — БАН, ще направи презентация на тема:
“Какво знаем за кометата 3I/ATLAS”
Анотация: Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и
бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с
ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично
потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият
междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov.
Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през
2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява
негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените
проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и
прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата
система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични
поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е
загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I
предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната
популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват
известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения –
включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се
усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и
да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за
директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система. Първите
резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип
D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на
летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният
анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното
разпределение на скоростта на галактическата популация предполага
произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда
с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при
хелиоцентрична разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2,
със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите,
регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и
наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва
сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита
досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават
радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното
охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата
общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания
за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката,
както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация
от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и
морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите
свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на
зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома
или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други
техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни,
параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични
изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попада в една от двете широки
поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска
поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези
класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва
стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с
висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на
отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много
години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I.
Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобна на тази на
Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания
установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата
система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични
измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на
3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.
Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5
(декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети
– ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на
Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания.
Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New
Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992,
L29.
DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08
Съвместно заседание на Семинара на Института по Астрономия и отдел
Звезди и звездни системи ще се проведе на 10 Ноември, 2025 г.
(понеделник), от 11:00 часа в зала 301 в сградата на Института.
Владислав Драгомиров Марчев, редовен докторант на ИАсНАО, ще представи
за предзащита своя дисертационен труд на тема:
“Изследване на симбиотични звезди”
Кратка анотация: Систематично изследване на симбиотичните звезди MWC560,
RS Oph, Т CrB и други, включващо последователно разработване на методика
за определяне на светимостта, радиуса и темпа на акреция на горещата
компонента на тези звезди. Получените резултати са сравнени с предишни
изследвания като е подобрена точността на самата оценка. За това
допринасят процедури като изваждането на приноса на гиганта и
междузвездната екстинкция. В работата са използвани спектрални и
фотометрични наблюдения основно получени с телескопите на НАО Рожен и АО
Шумен.