Nov 132025
 

Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 18
ноември, 2025 г. (вторник), от 14:45 часа в зала 301 (3-ти етаж) на
сградата на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72.
доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална
Астрономическа Обсерватория — БАН, ще направи презентация на тема:
“Какво знаем за кометата 3I/ATLAS”

Анотация: Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и
бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с
ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично
потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият
междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov.
Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през
2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява
негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените
проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и
прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата
система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични
поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е
загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I
предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната
популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват
известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения –
включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се
усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и
да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за
директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система. Първите
резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип
D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на
летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният
анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното
разпределение на скоростта на галактическата популация предполага
произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда
с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при
хелиоцентрична разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2,
със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите,
регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и
наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва
сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита
досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават
радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното
охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата
общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания
за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката,
както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация
от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и
морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите
свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на
зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома
или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други
техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни,
параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични
изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попада в една от двете широки
поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска
поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези
класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва
стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с
висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на
отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много
години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I.
Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобна на тази на
Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания
установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата
система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични
измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на
3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.

Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5
(декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети
– ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на
Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания.

Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New
Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992,
L29.
DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08

 Posted by at 10:55
Nov 072025
 

Съвместно заседание на Семинара на Института по Астрономия и отдел
Звезди и звездни системи  ще се проведе на 10 Ноември, 2025 г.
(понеделник), от 11:00 часа в зала 301 в сградата на Института.

Владислав Драгомиров Марчев, редовен докторант на ИАсНАО, ще представи
за предзащита своя дисертационен труд на тема:
“Изследване на симбиотични звезди”

Кратка анотация: Систематично изследване на симбиотичните звезди MWC560,
RS Oph, Т CrB и други, включващо последователно разработване на методика
за определяне на светимостта, радиуса и темпа на акреция на горещата
компонента на тези звезди. Получените резултати са сравнени с предишни
изследвания като е подобрена точността на самата оценка. За това
допринасят процедури като изваждането на приноса на гиганта и
междузвездната екстинкция. В работата са използвани спектрални и
фотометрични наблюдения основно получени с телескопите на НАО Рожен и АО
Шумен.

 Posted by at 12:13

Семинар на Института по Астрономия

 important, семинари  Comments Off on Семинар на Института по Астрономия
Oct 202025
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще
се проведе на 22 Октомври, 2025 г. (сряда), от 13:00 часа в зала 301 на
сградата на Института.

Андон Божидаров Костов ще представи за зачисляване в свободна
докторантура резултати от своята работа на тема:
“Анализ на активността на дългопериодични комети чрез нов фотометричен
метод”

Анотация: Широкоивичните наблюдения са едни от често използваните методи
за изследване на кометите. Дългопериодичните комети, навлизащи за първи
път във вътрешността на Слънчевата система, носят уникална информация за
състава на нашата система в ранните етапи на формирането и. Получаването
на дълги наблюдателни серии за тези обекти, дава възможност за
изследване на тяхната еволюция в зависимост от хелиоцентричното
разстояние. В дисертацията е разгледан един от основните проблеми
свързани с тези наблюдения – тяхната калибровка. Представен е стабилен
метод за фотометрична калибровка на наблюдателните данни, както и
процеса на тяхната обработка. Описани са и използваните методи за анализ
на получените изображения: определяне на параметъра на активност преди и
след перихелий, сравнение на повърхностната яркост с мрежа от
синдини-синхрони, определяне на параметъра Afrho и оценка на продукцията
на маса. Тези методи са използвани за анализ на активността на две
дългопериодични комети: C/2010 S1 (LINEAR) и C/2017 K2 (PANSTARRS)

 Posted by at 11:59

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия

 events, семинари  Comments Off on Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия
Sep 152025
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на
16 Септември, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на  3-ти етаж.
>
Soham Dey, National Centre for Radio Astrophysics, Tata Institute of
Fundamental Research, India ще представи резултати от работа на тема:
>
“ Exploring solar radio emissions through spectro-polarimetric snapshot imaging”
>
Abstract: The Sun is a dynamic radio-source, emitting across a wide
range of intensities and polarization states – from the quiet Sun and  faint coronal mass ejections (CMSs) to intense solar radio bursts.
Traditionally, most solar radio studies have relied on dynamic spectra,
which cannot provide information about source morphology, multiplicity,
and spatial evolution. To fully understand the spatial and temporal
complexity of these emissions, spectroscopic snapshot imaging is
essential.
In this talk, I will present the development and implementation of
automated solar observation and imaging pipelines designed to address
this need. I will focus on the real-time triggering mechanism developed
for MWA and the recent advances in the LOFAR imaging pipeline, which now
delivers images with 1-2 orders of magnitude improvement in dynamic
range and fidelity. While the full-Stokes (polarization) capability is
still under development for LOFAR, the progress thus is very promising.

 Posted by at 15:15

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар

 events, семинари  Comments Off on Сбирка на Обединения Астрономически Семинар
Sep 122025
 

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе
на 15 Септември, 2025 г. (понеделник), от 15:00 часа в зала 301, в
сградата на Института по Астрономия на бул. Цариградско шосе №72 (или в
библиотеката на Института на 3-ти етаж).

д-р Калоян Лозанов, постдокторант в APCTP, Южна Корея -> ИФТТ БАН, ще
докладва на тема:
“ Гравитационни вълни от осцилони и солитони “

Кратка анотация:

Представяме нов начин за изучаване на космическата
инфлация с гравитационни вълни (ГВ). Сигналът от ГВ се генерира от
нелинейни структури в инфлатонното поле, наречени осцилони. Тези нови ГВ
ни позволяват да тестваме модели на инфлация, които са трудни за
тестване с наблюдения на космическия реликтен фон. Представяме също така
нов тип индуцирани ГВ, наречена Универсални ГВ, свързана с всички
сценарии на ранната вселена, включващи образуването на неинфлатонни
солитони. Универсалните ГВ предоставят нов път за тестване на физиката
на първичните солитони, като тяхното образуване и взаимодействия, както
и обяснение на данните от ,,Pulsar Timing Array”.

 Posted by at 15:13

Институтски семинар

 events, news, семинари  Comments Off on Институтски семинар
Jul 022025
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на Юли, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по  Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на 3-ти етаж.

Благовест Петров и Светозар Жеков, (Институт по Астрономия с Национална  Астрономическа Обсерватория), ще представят резултати от работа на тема:
“4D Грид-Фитиране на Спектри на Масивни Звезди от Ранен Спектрален Клас.  Точност и Приложение.

Анотация:  На този семинар ще бъде представена нова числена методика (4D  грид-фитиране) за получаване на физичните параметри на масивни звезди от  ранен спектрален клас чрез използване на четиримерна мрежа от теоретични  спектри в ултравиолетовия-оптичен диапазон. На базата на теоретични  тест-спектри, точността на получаваните звездни параметри – ефективна
температура, темп на загуба на маса, светимост и скорост на звездния  вятър – е по-добра от 0.05 dex.
Важни фактори за точността на тези параметри са: (а) качеството на  спектрите (отношение сигнал-шум, спектрално разрешение); (б) размер на  спектралния диапазон. Илюстрирано е и влиянието на отклонения в химичния  състав и в закона за ускорение на звездния вятър върху точността на  звездните параметри. Тази методика е използвана в анализа на спектрите  на масивната Волф-Райе звезда WR23 и на двойната система Apep Plume,  чиито компоненти са две Волф-Райе звезди. Във втория случай използването  на новата методика е част от ‘глобален’ анализ на физическата картина на
взаимодействащи звездни ветрове в Apep Plume.

 Posted by at 13:25

Сбирка на Обединения астрономически семинар на 11Юни, 2025

 events, news, семинари  Comments Off on Сбирка на Обединения астрономически семинар на 11Юни, 2025
Jun 102025
 

Нова сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 11 юни, 2025 г. (сряда), от 15:00 часа в зала 301 или библиотеката на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж.

Д-р Веселина Калинова, постдокторант в института “Макс Планк по
Радиоастрономия”, Бон (Германия), ще представи резултати от работа на
тема:
“Еволюция на галактиките – динамика и звездообразуване”

Резюме:
Механизмите, които довеждат до намаляване на звездообразуването в
галактиките (т.нар. потискане на звездообразуването, „star-formation
quenching“), са сложни и все още слабо изучени. В този доклад ще
представя нова класификационна схема на звездообразуване, базирана на разпределението на йонизирания газ в галактиките. Новата категоризация предлага задълбочено изследване на звездообразуването чрез разглеждане на транзитни фази на галактиките, вместо да се разчита на досегашната бинарна категоризация на галактиките като само „звездообразуващи“ или само „пасивни“.
Изучаването на молекулярния и водородния газ в рамките на тези преходни
фази е от съществено значение за разбирането на механизмите, които водят
до потискането на звездообразуването – дали поради липса на газ или
вследствие на динамични процеси.
Наши резултати от наблюдения (с телескопите APEX, CARMA, GBT, VLA, GMRT)
показват силна зависимост между разпределението на молекулния и
водородния газ относно предложените транзитни фази на звездообразуване
на галактиките. Интересно е, че някои галактики, които са почти
„пасивни“ – т.е. слабо активни в образуването на нови звезди – все пак
съдържат големи количества молекулярен и водороден газ.

Допълнително, изследванията показват зависимост между динамиката на
галактиките, представена чрез кривите на въртене (като индикатор на
вътрешния гравитационен потенциал), и потискането на звездообразуването
в галактиките.
Следователно възможно е галактиките от различните транзитни фази да са
се формирали в резултат на различни процеси на звездообразуване,
динамични механизми или комбинация от тях. Допълнителни наблюдения на
по-голям брой системи ще ни помогнат в бъдеще да разберем по-задълбочено
барионния цикъл на галактиките и начина, по който те се трансформират от
един тип в друг в хода на своята еволюция.

 Posted by at 13:18

Обединен Астрономически Семинар

 events, news, семинари  Comments Off on Обединен Астрономически Семинар
May 212025
 

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се
проведе на 21 Май, 2025 г. (сряда), от 15:00 часа в библиотеката на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на
3-ти етаж.
Светослав Ботев, докторант към катедра Астрономия на ФзФ при СУ „Св.
Климент Охридски”, ще докладва на тема:
“Елиптичност на кълбовидните звездни купове в Млечния път, обусловена от
техните рентгенови светимости ”

Анотация: Последните изследвания на кълбовидните звездни купове (КЗК) в
Млечния път разкриват, че те далеч не са сферично симетрични, невъртящи
се звездни системи. Видимата им елиптичност ϵ = (1 − b/a) е свързана с
тяхната светимост в оптичния и в близкия инфрачервен диапазон, но все
още липсват убедителни доказателства за подобна връзка с рентгеновата им
светимост LХ. В доклада ще представим изследване на 153 КЗК на Млечния
път, с използване на оценки за LХ и ϵ от различни автори, по данни от
съвременните мисии Chandra, XMM-Newton, Swift, Beppo-Sax и Gaia (DR3). С
прилагане на допълнителни критерии за подбор, се дефинират 12 основни
извадки, използвани за извършване на два типа тестове на
Колмогоров-Смирнов за елиптичност на КЗК с по-висока и по-ниска от
определен праг рентгенова светимост L∗Х. Предмет на представеното
изследване е и КЗК M2 в Млечния път, чийто структурни параметри са
определени с помощта на BV и gi фотометрия и подизвадки с „постоянна”
звездна плътност. Определена е и долна граница за възрастта на М2: 13.2
Gyr ± 0.5 Gyr.

 Posted by at 12:50

Семинар на Института по Астрономия

 news, семинари  Comments Off on Семинар на Института по Астрономия
Apr 222025
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 23 Април,
2025 г. (сряда), от 14:00 часа в зала 301 на сградата на бул.
Цариградско шосе №72.

Момчил Молнар (Southwest Research Institute, Texas, USA), ще представи работа на тема: “Spectropolarimetry across the solar atmosphere – On polarization of light as a solar magnetometer “

Анотация: Spectropolarimetric observations of the solar atmosphere form
the foundation for the regular solar magnetic field data products used
in both research and space weather operations. However, the pursuit to
measure the solar magnetic field is far from complete, despite the Sun`s
proximity and perceived brightness. Our inferences of the magnetic field
of the Sun are marred with instrumental, numerical, and theoretical
issues, relatable to the challenges of inferring magnetic fields across
the Universe from remote sensing data. In this talk I will provide a
brief overview of the field and highlight some of my own work that
addresses these outstanding challenges. In particular, I will discuss
two ongoing projects: i) using the unsaturated Hanle effect in the He I
1083 line to estimate the magnetic field orientation in prominence
material in ICMEs; 2) Using Physics Informed Neural Networks for
improving spectropolarimetric inversions and building the next
generation spectropolarimetric inversion codes. Both projects aim to
advance our understanding and measurement of the solar magnetic field by
utilizing novel approaches and physical regimes of solar observations.

 Posted by at 13:25

Първа сбирка на възстановения Обединен Астрономически Семинар

 семинари  Comments Off on Първа сбирка на възстановения Обединен Астрономически Семинар
Mar 172025
 

Първа сбирка на възстановения Обединен Астрономически Семинар ще се проведе на 18 Март, 2025 г.
(вторник), от 15:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе No72, 3-ти етаж.

Петя Янчулова Мерика-Джоунс (Space Telescope Science Institute (STScI), Baltimore, USA, Фулбрайтов стипендиант в кат. „Астрономия” на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”), ще направи презентация на тема :

Свойства на междузвездния прах и звездни параметри от наблюдения с HST на Магелановите облаци, M31 и M33

Анотация: Междузвездният прах в Магелановите облаци се използва като аналог на прахa в галактики с голямо червено отместване и/или ниска металичност. Въпреки това, някои от най-основните му характеристики все още не са напълно изяснени.

Ще представим резултати относно свойствата на праховите зърна и параметрите на звезди в близките галактики, основани на анализ чрез два допълващи се метода. Използвани са наблюдения с космическия телескоп Hubble: многовълнова фотометрия от IR до UV диапазон, както и UV спектри на почервенели OB звезди. За да разберем как междузвездната среда влияе върху свойствата на праха, генерираме 3D карти с висока разделителна способност в ключови области на всяка галактика и сравняваме тези карти с разпределението на различните индикатори на фазите на междузвездната среда. Ще представим и някои от първите измервания на кривата на екстинкция в M31 и М33.

 Posted by at 14:02