News / Новини

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 4 юни, 2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.

Емануил Чижов , докторант на ИАсНАО, ще представи отчет за работата си на тема:
“Изучаване на физични процеси при високи плътности и енергии, характерни за неутронните звезди.”

Абстракт: Ще представя отчет за научната, публикационната и учебната си дейност през периода на докторантурата. Ще представя основните научни резултати получени по време на докторантурата в периода от юли 2023 г. до юни 2026 г. в изследвания по темата “Изучаване на физични процеси при високи плътности и енергии, характерни за ранната Вселена и за вътрешността на неутронните звезди.” Работил съм по няколко различни тематики, а именно: космологичен нуклеосинтез с допълнителни кирални тензорни частици, космологичен нуклеосинтез с лептонна асиметрия и с неутринни осцилации, спектър на скаларните мезони и отчитане на ниско лежащи мезонни нонети в модели на неутронни звезди.

Мирослав Мойсеев, ще представи отчет за работата си на тема:

 “Спектрални изследвания на двойни звезди с компактен обект”

Абстракт: Ще представя изследванията си на системата MWC 1023 – масивна рентгенова двойна, показваща променлива структура на емисионните линии и променлива поляризация, дължащи се на околозвезднен диск. Ще бъдат показани и резултати от изследвания на предкатаклизмичната CSS 0854. Това е система от бяло и червено джудже, при която червеното джудже е изпълнило зоната си на Рош и се наблюдават спорадични епизоди на повишен блясък, вероятно дължащи се на кратковременна акреция.

Редовно заседание на Институтския семинар на ИА с НАО ще се състои на 19 май, 2026 г. от 14:00 часа в зала 301 на сградата на Института.

д-р Илия Русев ще представи доклад на тема:
“Еруптивни събития в слънчевата атмосфера: нови прозрения от теорията и
3D числено моделиране”

Абстракт: Изхвърлянията на намагнетизирана плазма от Слънцето, известни като коронални масови изхвърляния (CME), са едни от най-зашеметяващите прояви на слънчевата активност. Тези изхвърляния играят водеща роля във връзката Слънце-Земя, поради техния мащабен енергетичен характер и пряко въздействие върху космическата среда близо до Земята. Докато CME еволюират в слънчевата корона и междупланетното пространство, те предизвикват ударни вълни, които действат като мощни ускорители на
заредени частици във вътрешната слънчева система. Някои от тези частици, известни като слънчеви енергийни частици (SEP), могат да ударят нашата планета и по този начин да нарушат работата на спътници и да изключат от
работа енергийните системи на земята, наред с други ефекти. Тези частици, заедно с интензивното рентгеново лъчение от слънчеви
изригвания, също застрашават човешкия живот в космоса. Ето защо е важно космическите учени да разбират и предвиждат постоянно променящите се условия на околната среда в космоса поради слънчеви еруптивни събития –
така нареченото космическо време. За да се даде възможност за разработване на точни прогнози за космическото време, през последните четири десетилетия, учените, занимаващи се със слънчева наука, са били
изправени пред предизвикателството да предоставят по-добро разбиране на физическите причини за феномена CME и неговите многобройни ефекти. Този доклад обобщава най-новите постижения в теорията и моделирането в разбирането на произхода и еволюцията на слънчевите еруптивни събития и свързаните с тях явления.

На 16-ти април от 15:15 часа в зала 301 на сградата на Института ще се
проведе сбирка на Семинара на Института по астрономия.

доц. Янко Николов ще направи презентация на тема:
“Поляриметрични и спектрополяриметрични наблюдения с FoReRo2: инструмент,
калибрация и научни приложения”

Aбстракт: На този семинар ще бъдат представени възможностите на
инструмента FoReRo2 (2-Channel Focal Reducer Rozhen), монтиран на
2-метровия RCC телескоп в НАО Рожен, с акцент върху неговите
поляриметрични и спектрополяриметрични режими на наблюдение.
Представянето е базирано на наскоро публикуваната инструментална статия
в Astronomy & Astrophysics, достъпна на:
https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2026/04/aa58243-25/aa58243-25.html.
Ще бъде направен обзор на основните характеристики на инструмента и
методите за калибрация чрез наблюдения на стандартни звезди.

Ще бъдат обсъдени резултати от десет годишен мониторинг на стандартни
звезди с висока степен на поляризация, включително случаи на открита
променливост, които имат пряко значение за тяхната приложимост като
стандартни звезди. Представен е първия статистически анализ на
параметите К и λmax⁡ от закона на Серковски, на звезди наблюдавани в
спектрополяриметричен режим.

Като демонстрация на научния потенциал на FoReRo2 ще бъдат показани
резултати за различни класове обекти, включително повторно новата RS
Oph, кометата C/2019 Y4 (ATLAS) и симбиотичната звезда Z And. Особено
внимание ще бъде отделено на ролята на спектрополяриметрията като
инструмент за изследване на геометрията на изхвърленото вещество и
процесите на образуване на прах, както и връзката между отделни класове
обекти.