Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 18
ноември, 2025 г. (вторник), от 14:45 часа в зала 301 (3-ти етаж) на
сградата на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72.
доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална
Астрономическа Обсерватория — БАН, ще направи презентация на тема:
“Какво знаем за кометата 3I/ATLAS”
Анотация: Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и
бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с
ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично
потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият
междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov.
Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през
2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява
негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените
проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и
прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата
система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични
поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е
загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I
предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната
популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват
известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения –
включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се
усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и
да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за
директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система. Първите
резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип
D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на
летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният
анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното
разпределение на скоростта на галактическата популация предполага
произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда
с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при
хелиоцентрична разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2,
със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите,
регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и
наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва
сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита
досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават
радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното
охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата
общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания
за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката,
както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация
от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и
морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите
свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на
зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома
или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други
техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни,
параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични
изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попада в една от двете широки
поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска
поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези
класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва
стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с
висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на
отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много
години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I.
Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобна на тази на
Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания
установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата
система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични
измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на
3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.
Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5
(декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети
– ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на
Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания.
Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New
Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992,
L29.
DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08