Mar 302026
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 2 Април,
2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.
гл. ас. Стефан Георгиев, ще направи презентация на тема:

“DESpeRo: автоматизиран пайплайн за обработка на наблюдения от ESpeRo”

Абстракт: В този семинар ще се представи DESpeRo – пайплайн за обработка
на наблюдения, получени с ешелния спектрограф на двуметровия телескоп на
НАО Рожен. Пайплайнът трансформира сурови наблюдателни данни в спектри,
готови за анализ. Обработката включва премахване на космически лъчи,
корекции за bias и flat field, детектиране на положенията на отделните
ешелни порядъци и извличане на сигнала от тях, калибриране по дължина на
вълната и корекция за хелиоцентрична радиална скорост. Допълнително е
възможно нормиране на порядъците към нивото на континуума и “съшиването”
им в непрекъснат спектър. След приключване на обработката получените
спектри могат да бъдат съхранявани както в стандартния FITS формат, така
и в текстов формат, което осигурява удобство и гъвкавост при
последващата работа с тях. По време на семинара ще се обяснят накратко
как се извършва обработката, след което ще се демонстрира как се работи
с пайплайна на практика.
DESpeRo е представен в публикация в том 43 на Bulgarian Astronomical
Journal (2025BlgAJ..43…98G), достъпна
на https://www.astro.bas.bg/AIJ/issues/n43/SGeorgiev.pdf.

 Posted by at 09:36

Научен семинар

 events, семинари  Comments Off on Научен семинар
Mar 232026
 

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 24 март,
2026 г. (вторник), от 15 часа, в Астрономическата обсерватория на СУ
„Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.

Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в “Института
Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия), Асоцииран член на
Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лично поредна лекция за
приложението на машинното обучение в областта на астрономията на тема :

“Анализ на главните компоненти (PCA) като метод за намаляване
размерността на данните в машинното обучение и астрономията “

Резюме: В тази лекция ще представя техниката Анализ на главните
компоненти (Principal Component Analysis, PCA) за намаляване
размерността на данните и приложения на този метод при анализ на
астрономически данни. По-специално ще покажа как PCA, в комбинация с
k-means клъстеризация и кръстосана валидация (Cross validation
technique), може да се използва за класифициране на криви на въртене
на галактиките, получени от звездната динамика. Този подход ни
позволява да идентифицираме закономерности в кинематиката на
галактиките и да получим по-добро разбиране за еволюцията на
галактиките. PCA е мощен статистически метод от ненаблюдаваното
машинно обучение (unsupervised learning) с широко приложение в
съвременната астрономия, особено при анализа на големи и сложни набори
от данни.

 Posted by at 10:31

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия

 news, семинари  Comments Off on Сбирка на Семинара на Института по Астрономия
Mar 102026
 

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 17 март
(вторник)  2026 г., от 15 часа, в обновената Астрономическата
обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.

Гл. ас. д-р Петър Ефтимов, двм, от Биологическия факултет на СУ „Св.
Климент Охридски” ще докладва на тема:
Ad Astra per Lunam!
МП Астробиология и проектът за синтезиране на реголит ГЕОРЕФОРМ

Анотация:
От есента на 2024 г. в България стартира магистърска програма по
астробиология. Този семинар ще бъде посветен на структурата, целите и
задачите, които си поставя екипът на програмата. Ще представим и първия
спечелен проект – ГЕОРЕФОРМ, насочен към синтезирането,
охарактеризирането, оценката и биологичната пригодност на лунни и
марсиански реголити, произведени в България. МП Астробиология е
съвместен проект на природните факултети на СУ „Св. Климент Охридски”,
съвместно с Философския факултет и Института по молекулярна биология
„Академик Румен Цанев” – БАН.  В рамките на това сътрудничество, беше
формулиран и проектът ГЕОРЕФОРМ, в който си партнират колеги от
Геолого-географския и Биологическия факултет на СУ.

Информация за лектора:
Д-р Петър Ефтимов през 2012 г. завършва специалност „Молекулярна
биология” към СУ „Св. Климент Охридски”. От юни 2018 г.  работи като
главен асистент по хистология и ембриология в Биологическия факултет на
СУ. Проявява особен интерес към еволюционната биология на развитието и
астробиологията. Той е любител-астроном и един от съ-ръководителите на
магистърска програма „Астробиология”, обединяваща специалисти от 5
факултета на СУ „Св. Климент Охридски”.

 Posted by at 19:10

Научен саминар

 events, семинари  Comments Off on Научен саминар
Feb 222026
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на
24 Февруари, 2026 г. (вторник), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на
Института.

Вергил Йотов, редовен докторант на Института по Астрономия, ще направи презентация-отчет на тема:

Радио наблюдения и моделиране на втори тип слънчева радио
активност “

Абстракт: С помощта на радиотелескопа LOFAR можем да наблюдаваме едновременно динамичният радио спектър и да получаваме интерферометрични наблюдения на активното слънце. Слънчевата активност от 2023/09/24 ни предоставя  възможността да наблюдаваме в детайли свързани радио явления от втори и трети тип. В семинара ще разкажа за методите на обработка на интерферометрични данни от LOFAR, използването на MAST/PFSS модел за определяне на позицията на радио източници и ще проследим динамиката на активността от втори тип в три измерения.

 Posted by at 20:52

Семинар на 19.02.2025г.

 events, news, семинари  Comments Off on Семинар на 19.02.2025г.
Feb 092026
 

Първата сбирка на Обединения Астрономически Семинар за новата година ще се
проведе на 19 февруари, 2026 г. (четвъртък), от 15:00 часа в зала 301 на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж.

Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в института
“Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия);
Асоцииран член на Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лекция
на тема:

“Обзор на основните методи на машинното обучение и регресионен анализ.
Приложения в астрономията”

Резюме:
Ще направя обзор на основните методи на Машинното обучение.
Регресионният анализ е един от основните клонове на това обучение, които
ще разгледам по-подробно. Допълнително ще представя приложения в
областта на галактичната астрономия чрез метода на Марковските вериги
Монте Карло в съчетание с Байесов анализ, както и чрез машина на
опорните вектори.

 Posted by at 13:23

Семинар на Института по Астрономия

 семинари  Comments Off on Семинар на Института по Астрономия
Dec 152025
 

Семинар на Института по Астрономия ще се
проведе на 16 Декември, 2025 г. (вторник), от 14:30 часа  в зала 301 в сградата на Института.

проф. д-р Камен Козарев ще изнесе лекция на тема:

“Наблюдения и моделиране на краткосрочни проявления на слънчевата
активност”

Абстракт: Ще представя темите, по които работим с колегите ми в ИА с НАО
и външни колаборатори, и ще обобщя последните резултати от научната ми
работа. Ще очертая насоките за бъдещите изследвания. Усилено се работи
по инсталацията на българската LOFAR-BG станция, която ще е първата в
югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени
и студенти да се развиват и допълнят оптичните си изследвания с
авангардни радио наблюдения. Едновременно с това провеждаме първите
слънчеви изследвания в радио диапазона от о-в Ливингстън на Антарктида.
В семинара ще разкажа за тези развития и какво следва в новата епоха на
LOFAR2.0. Ще обобщя последните ни научни изследвания върху слънчевата
активност използващи оптични и радио наблюдения, както и моделиране на
високоенергитични процеси на излъчване на електромагнитна радиация и
заредени частици.

 Posted by at 14:13

Обединен астрономически семинар за кометата 3I/Atlas

 events, семинари  Comments Off on Обединен астрономически семинар за кометата 3I/Atlas
Nov 132025
 

Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 18
ноември, 2025 г. (вторник), от 14:45 часа в зала 301 (3-ти етаж) на
сградата на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72.
доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална
Астрономическа Обсерватория — БАН, ще направи презентация на тема:
“Какво знаем за кометата 3I/ATLAS”

Анотация: Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и
бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с
ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично
потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият
междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov.
Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през
2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява
негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените
проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и
прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата
система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични
поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е
загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I
предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната
популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват
известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения –
включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се
усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и
да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за
директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система. Първите
резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип
D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на
летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният
анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното
разпределение на скоростта на галактическата популация предполага
произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда
с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при
хелиоцентрична разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2,
със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите,
регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и
наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва
сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита
досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават
радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното
охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата
общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания
за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката,
както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация
от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и
морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите
свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на
зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома
или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други
техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни,
параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични
изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попада в една от двете широки
поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска
поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези
класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва
стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с
висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на
отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много
години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I.
Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобна на тази на
Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания
установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата
система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични
измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на
3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.

Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5
(декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети
– ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на
Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания.

Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New
Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992,
L29.
DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08

 Posted by at 10:55

Семинар за предзащита

 events, news, семинари  Comments Off on Семинар за предзащита
Nov 072025
 

Съвместно заседание на Семинара на Института по Астрономия и отдел
Звезди и звездни системи  ще се проведе на 10 Ноември, 2025 г.
(понеделник), от 11:00 часа в зала 301 в сградата на Института.

Владислав Драгомиров Марчев, редовен докторант на ИАсНАО, ще представи
за предзащита своя дисертационен труд на тема:
“Изследване на симбиотични звезди”

Кратка анотация: Систематично изследване на симбиотичните звезди MWC560,
RS Oph, Т CrB и други, включващо последователно разработване на методика
за определяне на светимостта, радиуса и темпа на акреция на горещата
компонента на тези звезди. Получените резултати са сравнени с предишни
изследвания като е подобрена точността на самата оценка. За това
допринасят процедури като изваждането на приноса на гиганта и
междузвездната екстинкция. В работата са използвани спектрални и
фотометрични наблюдения основно получени с телескопите на НАО Рожен и АО
Шумен.

 Posted by at 12:13

Семинар на Института по Астрономия

 important, семинари  Comments Off on Семинар на Института по Астрономия
Oct 202025
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще
се проведе на 22 Октомври, 2025 г. (сряда), от 13:00 часа в зала 301 на
сградата на Института.

Андон Божидаров Костов ще представи за зачисляване в свободна
докторантура резултати от своята работа на тема:
“Анализ на активността на дългопериодични комети чрез нов фотометричен
метод”

Анотация: Широкоивичните наблюдения са едни от често използваните методи
за изследване на кометите. Дългопериодичните комети, навлизащи за първи
път във вътрешността на Слънчевата система, носят уникална информация за
състава на нашата система в ранните етапи на формирането и. Получаването
на дълги наблюдателни серии за тези обекти, дава възможност за
изследване на тяхната еволюция в зависимост от хелиоцентричното
разстояние. В дисертацията е разгледан един от основните проблеми
свързани с тези наблюдения – тяхната калибровка. Представен е стабилен
метод за фотометрична калибровка на наблюдателните данни, както и
процеса на тяхната обработка. Описани са и използваните методи за анализ
на получените изображения: определяне на параметъра на активност преди и
след перихелий, сравнение на повърхностната яркост с мрежа от
синдини-синхрони, определяне на параметъра Afrho и оценка на продукцията
на маса. Тези методи са използвани за анализ на активността на две
дългопериодични комети: C/2010 S1 (LINEAR) и C/2017 K2 (PANSTARRS)

 Posted by at 11:59

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия

 events, семинари  Comments Off on Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия
Sep 152025
 

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на
16 Септември, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на  3-ти етаж.
>
Soham Dey, National Centre for Radio Astrophysics, Tata Institute of
Fundamental Research, India ще представи резултати от работа на тема:
>
“ Exploring solar radio emissions through spectro-polarimetric snapshot imaging”
>
Abstract: The Sun is a dynamic radio-source, emitting across a wide
range of intensities and polarization states – from the quiet Sun and  faint coronal mass ejections (CMSs) to intense solar radio bursts.
Traditionally, most solar radio studies have relied on dynamic spectra,
which cannot provide information about source morphology, multiplicity,
and spatial evolution. To fully understand the spatial and temporal
complexity of these emissions, spectroscopic snapshot imaging is
essential.
In this talk, I will present the development and implementation of
automated solar observation and imaging pipelines designed to address
this need. I will focus on the real-time triggering mechanism developed
for MWA and the recent advances in the LOFAR imaging pipeline, which now
delivers images with 1-2 orders of magnitude improvement in dynamic
range and fidelity. While the full-Stokes (polarization) capability is
still under development for LOFAR, the progress thus is very promising.

 Posted by at 15:15