ФНИ ще представи три успешни научни проекта на 31 май 2019 г.

 events, news  Comments Off on ФНИ ще представи три успешни научни проекта на 31 май 2019 г.
May 302019
 

Заповядайте на 31 май от 10:00 до 11:30 часа в зала 301, етаж 3 на Института по астрономия към БАН. Адрес: бул. Цариградско шосе 72, Научен комплекс на БАН – 2 (връзка към карта: http://bit.do/ePZEa). Ще бъдат представени следните научни проекти:

– „Проучвания върху етиологичните причинители и риска от разпространение на предаваните с комари инфекции в България“ с ръководител проф. Ива Христова от Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Проектът ще представи гл. ас. д-р Елица Панайотова.

Предаваните с комари вирусни патогени са проблем с нарастващо значение. Бързата инвазия и разпространение на тигровия комар в Европа създава условия за поява на тропически инфекции. Безспорно основен проблем остава западно-нилската треска (ЗНТ), която се предава посредством комари от най-често срещания у нас род Culex. В рамките на проекта, финансиран от ФНИ, е направено първото в страната национално проучване върху циркулирането на вируса на ЗНТ с картографиране на степента на риска в отделните населени места. В София-област и районите по река Дунав са доказани най-високи нива на заразяване сред хората.

– „Пренос на маса и ъглов момент в астрофизиката“ – проф. Евгени Семков, ръководител на проекта и директор на Института по астрономия на БАН

Задачата на научния колектив е да изследва широк спектър от явлениям свързани с преноса на маса и ъглов момент в различни системи от космически обекти, започвайки от Слънцето и Слънчевата система, през звездите от нашата Галактика, Млечният път, до най-отдалечените от нас обекти – загадъчните квазари и блазари. Целта на проучването е да допринесе за получаването на нови знания за Вселената, за процесите на образуване на звездите, звездните и планетните системи, галактиките и квазарите и за тяхната еволюция. Методите за изследване включват получаването и обработката на спектрални и фотометрични наблюдения основно с телескопите и наблюдателната апаратура на Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен.

– „Геохимични промени в състава на органичното вещество в насипища на Източномаришкия басейн“ с ръководител доц. д-р Златка Милаковска от Геологически институт на БАН.

Вниманието на научния колектив е насочено към антропогенните промени в състава на органичното вещество от насипища, изградени при открит добив в най-големия в България въглищен басейн, Източномаришкия. Изследването е интердисциплинарно и е основано на дългогодишния опит и сътрудничество между геолози и химици. Едновременно с това проучването е иновативно, тъй като в световен мащаб изследванията на геохимичните особености на органичното вещество в насипищни материали от въглищни басейни едва сега започват.

Съвместната конференция на Субрегионалния европейски астрономически комитет (СРЕАК) и Съюза на астрономите в България (САБ)

 events, news  Comments Off on Съвместната конференция на Субрегионалния европейски астрономически комитет (СРЕАК) и Съюза на астрономите в България (САБ)
May 292019
 

Между 4 юни и 8 юни, сградата на Българска академия на науките на ул. „15-ти ноември“ 1 ще бъде домакин на съвместна конференция по астрономия между Субрегионалния европейски астрономически комитет (СРЕАК) и Съюза на астрономите в България (САБ). За САБ това е четиринадесета поредна ежегодна среща. Събитието ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ и ще събере на едно място астрономи от централна и юго-източна Европа.

Тя е организирана съвместно от Институт по астрономия с НАО към БАН и Съюза на астрономите в България.

Конференцията е под надслов „150 години Българска академия на науките“ и „100 години Международен астрономически съюз“ — две бележити събития, свързани с развитието на българската и световната наука. Българската академия на науките е основана през далечната 1869 г. (тогава Българско книжовно дружество) в град Браила, Румъния, като премества седалището си в София през 1878 г. Международният астрономически съюз от своя страна е основан през 1919 г. в Брюксел. България се присъединява към МАС през 1957 г., докато още през 1938 г. проф. Никола Бонев, основател на Самостоятелната секция по астрономия към БАН (сега Институт по астрономия с НАО към БАН) и един от най-активните радетели за създаването на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО), е избран за член на комисията „Движение и фигури на Луната“ към МАС. Към днешна дата България има 69 активни индивидуални члена на Международния астрономически съюз.

В последния ден на конференцията, 8 юни, организаторите канят всички любители на космоса да се присъединят към учените от 14 до 17 часа. Ще бъдат изнесени публични презентации на популярна астрономическа тематика в зала „Проф. Марин Дринов“ на ул. „15-ти ноември“ 1, като тогава вратите на Българска академия на науките ще бъдат отворени за малки и големи.

Презентациите са:

Доц. Светла Цветкова, ИА с НАО, БАН

Магнитни полета на звезди

Магнитните полета играят важна роля в процесите на образуване и еволюция на звездите. Те влияят върху процесите както във вътрешността на звездите,така и в техните атмосфери. В хода на своята еволюция, звездите преминават през различни етапи и променят своите размери, температура, светимост. Така и техните магнитни полета също се променят. Ще разгледаме различни наблюдателни прояви на звездните магнитни полета; ще преминем през различни стадии на еволюция на звездите; ще се запознаем с изключително интересни примери на звезди, които впечатляват учените с мащабите на процесите, които генерират и поддържат магнитните им полета, како и с мащабите на явленията, породени от техните магнитни полета.

***************

Проф. Илиан Илиев, ИА с НАО, БАН

„Затъмнението, което промени Вселената. Относително.“

appleНавършват се сто години от слънчевото затъмнение, случило се на 29-ти май 1919 г. То остава в историята като затъмнението, по време на което бива получено първото наблюдателно потвърждение на Общата теория на относителността, създадена малко преди това от Айнщайн. В презентацията на лесен и достъпен за широката аудитория език накратко ще бъде разказано за гравитацията, за експедицията на Артър Едингтън, за огъването на светлинните лъчи, когато те преминават близо до Слънцето, и най-накрая – за получените по време на затъмнението резултати. Така още преди сто години понятията на общата теория на относителността за първи път стават близки и разбираеми за хората.

**************

Д-р Ева Божурова, НАОП “Н. Коперник, Варна

“Жените в астрономията”:

В лекцията се описват моменти от биографиите на някои знаменити жени астрономи, като се започне от Хипатия, живяла в IV в. от н.е. и се стигне до наши дни. В списъка от популярни и не толкова популярни личности се включват също “жените-компютри”, работили в Харвардската обсерватория в края на XIX и началото на XX век, както и цветнокожите “жени-компютри” на NASA. Посочват се трудностите, свързани със социалното положение на жените и обществените нагласи, които те са преодолявали, но главното ударение се поставя върху ценността на техните най-важни научни постижения и открития, които се представят в популярен вид.

Повече информация за самата конференция, включително подробна програма по часове и гост лектори, можете да намерите на страницата на събитието: http://www.astro.bas.bg/BAM2019/