Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

 important, news  Comments Off on Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година
Jan 262024
 

Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди – повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева. Continue reading »

 Posted by at 10:37

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

 important, news  Comments Off on Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България
Dec 212023
 

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research
Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска
инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител. Основната задача
на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана
експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-
големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел
да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в
дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в
радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за
наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и
динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска
инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни
станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни
базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова
разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти
най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в
България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027)
LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и
единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската
общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще
осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за
потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за
обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване
на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в
междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на
европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този
начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от
научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария
континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния
километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и
Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.

 Posted by at 13:59

Първите изображения от Космоса с новия 1.5-м телескоп – на изложба в БАН до 16 октомври

 events, important, news  Comments Off on Първите изображения от Космоса с новия 1.5-м телескоп – на изложба в БАН до 16 октомври
Oct 112023
 

 

Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) “Рожен” на Института по астрономия, ще могат да се видят до 16 октомври от 9-18 ч. в работни дни в Централното фоайе на Българската академия на науките (БАН). През почивните дни се използва звънецът на охраната на сградата. Сред първите посетители на откритата на 9 октомври експозиция са семейство от Турция и група от далечен Еквадор.
Изложбата включва снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах, като известните “Стълбове на сътворението” в мъглявината ”Орел”, на съзвездието ”Змия”. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, а за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
“Изложбата, която представя първите наблюдения, които бяха направени с новия телескоп в обсерваторията “Рожен‘‘, е част от проект, изцяло финансиран от Министерството на образованието и науката (МОН)‘‘. Това каза на откриването ѝ проф. дн Евгени Семков, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) на БАН. “Телескопът вече може да работи в полуавтоматичен режим и можем дистанционно да го управляваме, и да извършваме наблюдения с него‘‘, добави той.
“Това е първата мащабна научна инфраструктура, която е изградена изцяло с български средства’’, каза на откриването председателят на БАН, академик Юлиан Ревалски.
“Не европейските средства ще движат науката на България напред, а това, което нашата държава отделя’’, добави председателят на БАН.
“Цветовете сами по себе си не ни носят научна информация, за това са нужни отделни филтри с черно-бели кадри. Не е основна задача на телескопа да прави красиви картинки, на които хората да се радват‘‘. Това обясни на първите посетители на изложбата авторът на фотографиите гл. ас. д-р Милен Минев.
“Задача на астрономите е да изследват отделни обекти, да определят техните параметри, например на звезди и далечни галактики. Работата на астрономите далеч не е толкова интересна за обикновените хора‘‘, добави той.
Експозицията в БАН разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО – от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли тази година.
Откриването на изложбата беше съпътствано с премиерата на документалния филм “Новият телескоп”, с автор журналистът Димитър Сотиров и оператор Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането и перспективите пред модерното съоръжение, чрез което Институтът по астрономия с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.

Още по темата – от публикацията на БТА: https://www.bta.bg/…/540940-izlozhba-na-parvite…

Снимки: © БТА – Благой Кирилов / Институт по астрономия с НАО – БАН

 Posted by at 13:28

Първи изображения с новия 1,5-м телескоп на Рожен се представят в БАН

 events, important  Comments Off on Първи изображения с новия 1,5-м телескоп на Рожен се представят в БАН
Oct 062023
 

Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен ще могат да се видят от 9 октомври в продължение на седмица на изложба в Централното фоайе на БАН. Сред тях са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.

Чрез десетки други снимки и видеа експозицията разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО – от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли т. г.

Телескопът, произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, бележи несъмнено най-успешния етап от осъществяването на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на образованието и науката.

Официалното откриване на телескопа в НАО Рожен се състоя в присъствието на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на образованието проф. Галин Цоков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. На този вълнуващ за цялата астрономическа общност в страната момент са посветени няколко кадъра от изложбата. Откриването ѝ ще бъде съпътствано с премиерата на документалния филм „Новият телескоп“, с автори журналистът Димитър Сотиров и операторът Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането, днешният ден и перспективите пред модерното съоръжение, с помощта на което ИА с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.

От годината на своето създаване – 1981 г. до днес Националната астрономическа обсерватория в Рожен запазва водещата си позиция на научно-изследователски и образователен център в Югоизточна Европа. Очакванията са това развитие да продължи със завършването през 2025 г. на първата българска станция на паневропейския радио телескоп LOFAR. В момента усилено се работи по нейното изграждане и свързване към останалите 53 станции, разположени в различни европейски държави.

 Posted by at 12:57

Откриване на новия роботизиран телескоп

 events, important, news  Comments Off on Откриване на новия роботизиран телескоп
Jul 032023
 

 

Новият роботизиран телескоп на Института по астрономия – БАН бе официално открит на 1 юли в 12:00 ч. на територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен. В тържествената церемония, свързана с най-новата придобивка за астрономическата общност в България, участваха министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, областни и общински ръководители, учени от България и Сърбия.

Тържеството бе открито с изпълнение на „Излел е Делю хайдутин“ от талантливата млада певица и цигуларка Диана Чаушева от НМУ „Л. Пипков“ в София.

След кратки изказвания, лентата на новия телескоп прерязаха премиерът акад. Денков, министърът проф. Цоков, акад. Ревалски и директорът на ИА с НАО проф. дфн Евгени Семков. Четиримата, придружени от областния управител на Смолян Стефан Сабрутев, заместникът му Христо Станчев и кметът на Чепеларе Боран Хаджиев първи разгледаха новото съоръжение и бяха запознати с неговите възможности от Дитмар Вайнцингер – главен мениджър „Продажби“ на австрийската компания – производител на телескопа.

Директорът на ИА проф. Семков връчи почетен плакет „40 години НАО“ на министър-председателя, министъра на образованието и науката и областния управител на Смолян.

Телескопът „AZ 1500“, с 1,5-м огледало, е изработен от „ASA Astrosysteme GmbH“ по проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН.

Наблюденията с новото съоръжение ще се осъществяват напълно автоматизирано и без присъствиетото на оператор. Самата оптична система на телескопа, състояща се от три огледала с много прецизна компютърна система за насочване, изключва отклоненията и не налага допълнителни корекции.
В процес на изграждане е първата в Югоизточна Европа българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR, която се очаква да заработи през 2025 г.

Снимки: Пресцентър на МС

 Posted by at 14:38

Защита на дисертация

 events, important, семинари  Comments Off on Защита на дисертация
Jun 222023
 

На 05 юли 2023 г., сряда, от 14:00 ч., в зала 301 на Институт по Електроника-БАН, на открито заседание на научно жури в състав: проф. дн Евгени Семков – ИА с НАО, доц.д-р Кирил Стоянов – ИА с НАО, проф. д-р Драгомир Марчев – ШУ „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Цветан Георгиев – НБУ, доц. д-р Петко Недялков – СУ, ще се проведе публична защита на дисертационния труд „Затъмнителни променливи от UX Ori тип“ на асистент Асен Славчев Мутафов за присъждане на научната степен „доктор“.
Дисертацията, авторефератът, рецензиите и становищата са на разположение на интересуващите се в отдел Административно обслужване на Институт по астрономия с НАО, бул.Цариградско шосе № 72 и на https://www.astro.bas.bg/Konkursi_Materiali/AM23/.

 Posted by at 11:06

STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии

 events, important, news  Comments Off on STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
Jan 262023
 

Студенти, магистри, докторанти и млади учени по астрономия, физика, инженерни, компютърни науки и математика могат да кандидатстват за участие в заключителните три школи в рамките на проекта STELLAR („Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“).

Организатори са Институтът по астрономия с НАО – БАН и Техническият университет в София, заедно с Дъблинският институт за авангардни изследвания DIAS и нидерландският Институт по радиоастрономия ASTRON.

Първата школа, от 15-19 май 2023 г. в Техническия университет в София, е посветена на радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), с лектори от Техническия университет в София и института по радиоастрономия ASTRON – Нидерландия. Сред темите на школата, която съдържа лекции и упражнения, са: принципи на електромагнетизма и разпространение на радио
вълните; антенно инженерство и специализирани антенни системи; основи на обработката на сигнали и изображения.

Кандидатстване онлайн до 15 април 2023 г. на
https://stellar-h2020.eu/index.php/radio_technology_school/

Втората школа, по радиоастрономия с LOFAR, ще се проведе от 22-26 май 2023 г. в София Тех Парк с лектори от Института по астрономия с НАО, ASTRON – Нидерландия, и DIAS – Ирландия. Теми на школата, която ще съдържа лекции, упражнения, обработка и анализ на LOFAR данни, ще бъдат: всички видове радио
астрономия на ниски честоти с LOFAR телескопа (галактични магнитни полета, активни галактични ядра, извънгалактични източници, наблюдения на звезди и пулсари и други); спектрални и интерферометрични наблюдения, специфични методи за оценка и анализ на радиоастрономически данни. За участие се изискват познания по Python.

Кандидатстване онлайн до 15 април 2023 г. на https://stellar-h2020.eu/index.ph/lofar_science_school/

Третата школа, по космически изследвания и космическо време с LOFAR, ще се състои в НАО Рожен от 19-23 юни с лектори от ASTRON-Нидерландия и Университета в Хелзинки (Финландия). Теми на школата, която ще обхваща лекции, упражнения, обработка и анализ на LOFAR данни, ще бъдат: въведение в изследванията на Слънцето, междупланетното пространство и космическото време с LOFAR; динамични спектри; интерферометрични изображения и проучвания на йоносферата.

Кандидатстване онлайн до 15 май 2023 г. на https://stellar-h2020.eu/index.php/lofar_space_weather_school/

Школите, на английски език, са безплатни, присъствени, с лимит до 20 участника за всяка. Участниците трябва да разполагат с лаптопи. За ограничен брой кандидати е предвидена финансова подкрепа за пътуване и други разходи по участието им в школите.

STELLAR (2020-2023) e трансформационен проект по Програма „Хоризонт 2020“, който осъществява обучение на следващо поколение български радиоастрономи. Основен двигател за този проект е изграждането и бъдещото устойчиво развитие на българска станция на общоевропейския разпределен нискочестотен радиотелескоп LOFAR. Проектът STELLAR ще има мултиплициращ ефект за българските астрономическа и инженерна общности чрез разработването на учебни програми по радиоастрономия, космическо време и радиокомуникационно инженерство. LOFAR технологията и науката открива нова вълнуваща посока за научни изследвания и технологично развитие като придобитите квалификации и умения се предават на по-широката научна общност в България.

За повече информация, посетете сайта на проекта: www.stellar-h2020.eu

 Posted by at 10:31

Учени от Института по астрономия с НАО участват в публикация в „Nature“

 important, news  Comments Off on Учени от Института по астрономия с НАО участват в публикация в „Nature“
Sep 082022
 

Изследването на блазара BL Lac е на международен колектив с българско участие

Фигура 1. Художествена интерпретация на явлението блазар и изхвърляната от него струя от високоенергийни частици.

Международен колектив с участието на български астрономи откри цикли на
осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac.
Резултатите от това изследване са публикувани в едно от най-престижните научни
списания в света – „Nature“, бр. 7926, том 609 от 8 септември 2022 г.

За реализирането на това изследване са използвани наблюдения на 37 различни
телескопа в 13 държави. Нашите резултати са получени с 2-метровия RCC телескоп и с
50/70 см Шмит телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен, както
и с 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик.
Съавтори на статията от българска страна от Института по астрономия с НАО са
учените: проф. д-р Румен Бачев, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Антон Стригачев и
гл. ас. д-р Александър Куртенков. Това е втората публикация на този колектив учени
от БАН в престижното списание „Nature“ на тема блазари. Първата представи
изследване на блазара СТА 102 и беше публикувана през декември 2017 г. в брой 7685, том 552 на „Nature“.

Фигура 2. Крива на блясъка на блазара BL Lac по време на избухването през 2020 г. Показани са наблюденията в червената част на оптичния спектър (около 635 нанометра) и в гама диапазона (панели 1 и 4), а също така и наблюдаваната стойност и ъгъл на поляризация на светлината (панели 2 и 3).

Наблюденията на този тип обекти са организирани от д-р Клаудия Райтери и д-р
Масимо Вилата от Астрофизическата обсерватория в Торино (Италия) и включват
астрономи, които работят по целия свят (Whole Earth Blazar Telescope). Данните за
променливостта на блазарите в оптичната област се допълват с наблюдения в гама-
лъчи от сателитите AGILE на Италианската космическа агенция и Fermi на НАСА.
Тези наблюдения доведоха до откриването на цикличност на видимата яркост с период
около 13 часа на блазара BL Lac по време на силното избухване, наблюдавано във
всички области на спектъра през втората половина на 2020 г.

Фигура 3. Снимка на 50/70 см Шмит телескоп в НАО Рожен, с който са получени
голяма част от наблюденията на блазара BL Lac, използвани в публикацията.

Блазарите са вид активни галактически ядра, чийто източник на енергия е материя,
която пада върху свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика. Около 10% от
активните галактични ядра изхвърлят двойка струи (наричани още джетове), които се
движат в междузвездното пространство със скорост, близка до светлинната. Явлението
блазар се наблюдава, когато една от тези струи е насочена почти директно към Земята,
което я прави да изглежда много по-ярка. Тези струи излъчват в целия дизпазон на
електро-магнитния спектър – от радио диапазона, през оптичната област, до
рентгеновите и гама лъчите. Интензитета на излъчване се променя бързо с времето,
като промените обикновено са случайни, без наличие на перидичност.

Фигура 4. Снимка на отворения купол на 2-м телескоп на НАО Рожен. Автор: В. Паскалев

BL Lac се намира приблизително на 1 милиард светлинни години от нас и масата на
черната дупка в ядрото му се оценява на около двеста милиона слънчеви маси. Екипът
от астрономи разкрива, че в струята на блазара се образува пречупване, което
изкривява магнитното поле по такъв начин, че наблюдаваната яркост се променя
периодично. Също така, наблюдаваната поляризация на видимата светлина от блазара
се мени с подобна периодичност, като яркостта. Наблюдавана е и корелация между

променливостта във видимата светлина и в гама лъчите, без отместване между тях,
което означава, че те се излъчват от една и съща област на струята.

Линк към публикацията в списание „Nature“: https://www.nature.com/articles/s41586-022-05038-9

Източник: Институт по астрономия с НАО – БАН

 Posted by at 12:13

Успешно приключен 5-годишен проект на Института по астрономия с НАО

 important, news  Comments Off on Успешно приключен 5-годишен проект на Института по астрономия с НАО
Aug 112022
 

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия
между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с НАО,
осъществен през 2017-2022 г. с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ към
Министерството на образованието и науката. Проектът е реализиран на два етапа – от
декември 2017 г. до юни 2019 г. (общо 18 месеца) и от декември 2019 г. до юни 2022 г.
(общо 30 месеца). Научният колектив, работил по него, се състои от 31 души, сред
които 2 докторанти и 5 млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.

Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките,
звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди,
Слънцето и Слънчевата система.

Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор = 213.326 и общ импакт
ранг = 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо
45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са
3 дисертации и са организирани 2 научни форума.

Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на
енергията за 5 блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark
120 е определен размера на акреционния диск.

За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани
физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена.
Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната
еволюция на 5 звезди в околността на NGC 7129. Изследвани са три звезди преди
главната последователност в полето на V733 Cephei, фуора V900 и звездите V2764 Ori
LkHα301. Установено е, че фазата на максимална яркост на фуора V2493 Cyg (HBC
722) продължава вече 11-та година. За k Ceti е намерена нова цикличност с период от
3.1 г.

За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в
Големия Магеланов облак. За UU Cassiopeiae (UU Cas) са определени радиус, маса и
температура. V392 Per е класифицирана като “много бърза нова”. Модели на тесни
двойни звезди от тип W Uma са публикувани в повече от 15 статии. Предложен е
модел на обвивката на звездата BF Cyg. Изследван е фликерингът в двойните EF Aql,
CH Cyg и RS Oph. По серия от наблюдения, започнали само 11 дни след последното
избухване на RS Oph, е определена температурата на горещата псевдофотосфера,
радиуса, темпа на загуба на маса и др.

Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето,
особено важни за прогнозиране на въздействието на тези прояви върху космическия
климат и Земята. За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и
орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в
морфологията.

Благодаря на всички, които работиха за постигане на целите на проекта през тези 4.5
години. Добра работа!“ – с тези думи се обърна към участниците в екипа по
осъществяването на проекта неговият ръководител проф. д-р Таню Бонев от ИА с
НАО.

 

Повече за проекта, неговите цели и постижения: https://www.astro.bas.bg/projects.php
https://astro.bas.bg/Projects/Contract18-13.web-page_EN.pdf
На проекта е посветен и 20-минутният филм: https://www.astro.bas.bg/Projects/DN_18-
13_video.mp4

 Posted by at 11:27

Учени от Института по астрономия с НАО към БАН в екип с публикация в „The Astrophysical Journal“

 important, news  Comments Off on Учени от Института по астрономия с НАО към БАН в екип с публикация в „The Astrophysical Journal“
Jul 072022
 

Изследването разкрива в детайли тихото Слънце при ниски честоти

fig1

Фиг. 1 Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 07.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Белите елипси обозначават моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове обозначават размера на оптичния слънчев диск; пунктираните бели кръгове обозначават височината, която би съответствала на всяка честота, ако приемем, че това е локалната плазмена честота.

Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии в широк честотен диапазон от kHz до THz, а слънчевата атмосфера има сложно разпределение на магнитното поле, плътност на плазмата и температура. Тези различни свойства на слънчевата атмосфера водят до различни характеристики на радиоизлъчването при различни честоти. Наблюденията в интерферометричен образен режим на слънчевите нискочестотни емисии могат да помогнат за диагностицирането на свойствата на плазмата на големи височини в слънчевата атмосфера.

fig2

Фиг. 2 – Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 14.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Белите елипси обозначават моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове обозначават размера на оптичния слънчев диск; пунктираните бели кръгове обозначават височината, която би съответствала на всяка честота, ако приемем, че това е локалната плазмена честота.

В своя скорошна разработка „Образни наблюдения на спокойното слънце в честотния диапазон от 20-80 MHz“, публикувана в авторитетното издание „The Astrophysical Journal“ (https://doi.org/10.3847/1538-4357/ac6b37), международен екип от 10 учени обобщава резултатите от осъществени наблюдения на спокойното Слънце в метрови радио вълни, с което е постигната безпрецедентна пространствена разделителна способност за слънчеви наблюдения в тези честоти. За пръв път, авторите постигат прецизни измервания на температурата на яркостта и размера на нашата звезда в диапазона от 20-80 MHz, и наблюдават пространствено разрешени структури в слънчевата корона. Резултатите компенсират липсата на нискочестотни измервания на температурата на яркостта в предишни наблюдения.Екипът от учени, осъществил изследването, включва българските изследователи доц. д-р Камен Козарев и постдокторанта д-р Джан Пейдзин от Института по астрономия с НАО към БАН, както и техни колеги от Нидерландия, Ирландия, Китай, Полша, Белгия и Германия. Разработката е осъществена с подкрепата на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС, проект STELLAR и на Националната научна програма ,,Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука” (ВИХРЕН) на Фонд ,,Научни изследвания”.

Счита се, че радиоизлъчването на спокойното Слънце се дължи на топлинно спирачно излъчване от електрони в горещата слънчева атмосфера. Свойствата на тихото Слънце в микровълновия спектър са щателно проучени и могат да бъдат добре описани от емисионния спектър на спирачно лъчение. В обхвата на метровата и декаметрови дължини на вълната свойствата на спокойното Слънце са почти неизследвани поради инструментални ограничения. В новото проучване учените са използвали телескопа LOw Frequency ARray (LOFAR), за да изпълнят висококачествена интерферометрична образна спектроскопия — образни наблюдения на слънчево радио излъчване от спокойната корона при честоти под 90 MHz. Представен е температурният спектър на яркостта и размера на Слънцето в честотния диапазон 20-80 MHz. Изследването съобщава за тъмни коронални области с ниска температура на яркост във всички наблюдавани честоти. Температурният спектър на яркостта на тихото Слънце е разгледан и сравнен с емисиите на спирачно лъчение на коронален модел и с предишни наблюдения на спокойното Слънце.

fig3

Фиг. 3 – Температурният спектър на яркостта, наблюдаван от LOFAR (червен цвят), температурата на яркостта на модела (плътно черно) и предишни наблюдения.

В своя скорошна разработка „Образни наблюдения на спокойното слънце в честотния диапазон от 20-80 MHz“, публикувана в авторитетното издание „The Astrophysical Journal“ (https://doi.org/10.3847/1538-4357/ac6b37), международен екип от 10 учени обобщава резултатите от осъществени наблюдения на спокойното Слънце в метрови радио вълни, с което е постигната безпрецедентна пространствена разделителна способност за слънчеви наблюдения в тези честоти. За пръв път, авторите постигат прецизни измервания на температурата на яркостта и размера на нашата звезда в диапазона от 20-80 MHz, и наблюдават пространствено разрешени структури в слънчевата корона. Резултатите компенсират липсата на нискочестотни измервания на температурата на яркостта в предишни наблюдения.Екипът от учени, осъществил изследването, включва българските изследователи доц. д-р Камен Козарев и постдокторанта д-р Джан Пейдзин от Института по астрономия с НАО към БАН, както и техни колеги от Нидерландия, Ирландия, Китай, Полша, Белгия и Германия. Разработката е осъществена с подкрепата на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС, проект „STELLAR“ и на Националната научна програма ,,Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука" (ВИХРЕН) на Фонд ,,Научни изследвания".

Фигура 4 – Температурните спектри на яркостта на няколко избрани коронални позиции. В зелено се вижда спектърът на много радио тъмна област в короната, наблюдавана на 07.08.2021 г. (горно слънчево радио изображение).

С въвеждането на програмата за обновяване LOFAR 2.0, в близко бъдеще този телескоп ще придобие още по-висока разделителна способност в пространствено, времево и честотно отношение, което дава възможност на учените да изучават по-детайлно атмосферата на Слънцето. България участва активно в работата по обновяване и развиване на радио телескопа LOFAR чрез изграждане на собствена наблюдателна станция LOFAR-BG, обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура, ръководена от Министерство на образованието и науката. Институтът по астрономия води консорциума LOFAR-BG, който работи за развитие на радио астрономията в България.

 Posted by at 09:51