ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Националната астрономическа обсерватория Рожен няма да приема посетители на 8.10 (четвъртък) след 14:00 ч. и през целия ден на 9.10 (петък).
Ще ви очакваме отново на 10.10!
Oct 022026
Sep 242026
През следващите месеци предстоят сертифицирането и началото на научната дейност
на наблюдателната станция край НАО Рожен
Поглед отстрани към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните антени на преден план и високочестотните антени на заден план. Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН
Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON). Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което
се очаква в началото на 2027 г.
Въздушен поглед към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните и
високочестотните антени, както и изчислителния контейнер.
Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН
„Завършването на българската станция LOFAR е знаков момент за нашата общност“, заяви Михил ван Харлем, изпълнителен директор на LOFAR ERIC – международната организация, която координира и управлява телескопа LOFAR. „Като най-отдалечена станция в мрежата, тя осигурява най-дългите базови линии за LOFAR и открива нови възможности за радиоастрономия с висока разделителна способност. Бих искал сърдечно да поздравя нашите български партньори и екипа на обсерваторията, чиято отдаденост и постоянство направиха това постижение възможно.“
Изграждането на станцията бе ръководено от екип опитни инженери и техници от ASTRON, наети от AstroTec Holding, с активното участие на над 25 студенти, докторанти и млади изследователи. Те бяха разпределени в три групи през лятото на 2026 г. в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия. Именно стажантите извършиха основната част от работата по монтажа на стотиците нискочестотни и високочестотни антени на терен, като повечето задачи бяха изпълнени на ръка. За участието си в създаването на първата българска станция от мрежата LOFAR всички студенти получиха специални сертификати.
Доц. Антоанета Антонова подписва от името на ИА с НАО протокола за успешно
преминати тестове при предаване на станцията заедно с инж. Менно Норден и Забет
Ахмади от ASTRON, Нидерландия.
Източник: Забет Ахмади / АСТРОН
„Изключително сме доволни от успешното завършване на станцията LOFAR- BG и от силното международно сътрудничество, което го направи възможно“, коментира проф. Камен Козарев, директор на ИА с НАО и координатор на националния консорциум LOFAR-BG. “След като влезе в пълна експлоатация, тя ще предостави на българските учени възможност за изследвания в различни области на астрономията, космическата физика и геофизиката.“
Проектът предвижда също така изграждане на технологичен капацитет за обработка на петабайти данни чрез методи на изкуствения интелект, обучение на следващото поколение учени за работа с телескопа, както и разширяване на консорциума с нови партньори.
LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR.
Благодарение на своето местоположение, тя разширява най-дългата базова линия на мрежата до около 2500 км, което ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа. Проектът LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.), координирана от Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява от национален консорциум, включващ ИА с НАО (координатор), Техническия университет – София (катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (катедра „Астрономия“) и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (катедра „Физика и астрономия“). България е член–съосновател на LOFAR ERIC.
Участници в стажантската програма на LOFAR-BG след завършването на
нискочестотното поле на станцията.
Източник: Янко Николов / ИА с НАО, БАН
Идеята за LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.) на Министерството на образованието и науката. Оттогава екипът на ИА НАО, съвместно с партньорските университети, ASTRON и AstroTec, работи активно по изграждането на инфраструктурата – от доставката на ключово изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.
Консорциумът LOFAR-BG (https://www.lofar.bg) работи в тясно сътрудничество с ASTRON (https://www.astron.nl) – организацията, която управлява международната мрежа LOFAR от името на LOFAR ERIC. LOFAR ERIC (https://www.lofar.eu/) е независимо юридическо лице, създадено от Европейската комисия през декември 2023 г. с цел управление, оптимизация и модернизация на системата Low-Frequency Array (LOFAR); нейни членове са България, Чехия, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство.
Sep 212026
Институтът по астрономия
към Българската академия на науките обявява две
докторантски позиции за изследване на еволюцията на кометните тела. Тези позиции са
част от проекта CLIC, финансиран от програмата PROMYS за българо-швейцарско
научно сътрудничество.
Пълни условия – тук (пдф).
English – see here (pdf).
Jul 112026
Уважаеми дами и господа,
Уведомяваме ви, че в периода 13 – 17 юли (вкл.) 2026 г. НАО Рожен ще е затворена за посетители, поради извършване на дейности по демонтаж на главното огледало на 2m телескоп.
May 272026
На 31 май, неделя, от 10:00-16:00 ч. Националната астрономическа обсерватория Рожен
към Института по астрономия – БАН ще проведе традиционния Ден на отворените врати.
Той съвпада с големия християнски празник Петдесетница, който е и храмов за параклиса
„Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен до входа на наблюдателната кула на
2-метровия телескоп.
Най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания и този път
предлага вход свободен за посетителите и им предоставя възможността да се запознаят с
дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия
телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО
Рожен, и разходка по външната му тераса, с впечатляващи гледки към Родопите.
Денят на отворените врати предоставя на най-любопитните посетители възможността да
задават въпроси, свързани с Космоса, на астрономи от института. Те ще разкажат и за най-
новите научни задачи, по които работят в момента.
През това лято недалеч от обсерваторията ще се осъществи изграждането на най-новото
научно съоръжение за изследване на различни космически обекти – първата в България и в
Югоизточна Европа и 53-та в Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп
LOFAR.
Преди три години официално беше открит новият 1,5-м телескоп „AZ 1500“. А в края на
2025 г. заработи и най-новият до този момент в НАО Рожен 80-см оптичен телескоп. Те са
изградени по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура
2020-2027 г., координирана от МОН. С двете модерни съоръжения дистанционно и без
присъствието на оператор, в напълно автоматизиран режим се осъществяват наблюдения
на звездното небе.
Mar 312026
Масата на бялото джудже Мира В
Астрономи от Института по Астрономия (Българска Академия на Науките), Шуменския Университет “Епископ К. Преславски“, и Liverpool John Moores University проведоха изследване на кратковременната променливост на Мира (омикрон Кит). Наблюденията са проведени през 7 нощи през периода Август-Октомври 2025, по време на последния минимум на Мира, с телескопите на НАО Рожен и ШУ. Наблюдаван е фликеринг с амплитуда около 0.2 звездни величини. Оценена е светимоста на акреционния диск 0.91 слънчеви светимостти. Анализа на база на механизмите на акреция, показва, че Мира В е бяло джудже с много ниска маса (0.24 слънчеви маси).
Изследването “Акреционните процеси в двойни звезди“ е финансирано от Фонд Научни Изследвания (КП-06-Н98/8). Резултатите са публикувани в MNRAS, списание с ранг Q1, едно от най-престижните списания в астрономията:
Zamanov, Irincheva, Spassov et al., 2026, MNRAS, 547, stag321
“Is Mira B a low mass white dwarf?”
https://academic.oup.com/
Feb 172026
На 09.03.2026 г., от 14:00 ч., ще се проведе открито заседание на научното жури за защита на дисертацията „Изследване на симбиотични звезди“ за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по докторска програма „Астрофизика и звездна астрономия“, професионално направление 4.1. Физически науки, на Владислав Драгомиров Марчев.
Заседанието ще се проведе в зала 301, етаж 3 на ИА с НАО-БАН (Бул. „Цариградско щосе“
№ 72)
Материалите са публикувани на сайта на ИА с НАО-БАН
https://astro.bas.bg/Konkursi_Materiali/VM2026/
Jan 232026
Летният стаж предлага възможност да станеш част от водещ научно-технически проект с международно значение – изграждането на първата за Югоизточна Европа станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив).
Станцията LOFAR-BG се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен.
Стажът е насочен към студенти (бакалаври и магистри), докторанти и млади учени с интерес към радиоастрономията, физиката и инженерните науки, които желаят да придобият практически опит в работа с научна инфраструктура, докато прекарват лятото си сред вълшебството на Родопите.
Основна информация
-
Период на работа: 10 юни – 10 август 2026 г.
-
Участниците ще бъдат разпределени на екипи с минимален срок на участие 2 седмици.
-
-
Място: НАО Рожен
-
Формат: присъствен стаж, работа в екип, работа на терен, лекции, обучения
Какво ще включва стажът
Стажът е практически ориентиран и ще включва:
-
Първоначално кратко обучение по основи на радиоастрономията и лекции по радиоастрономия
-
Въведение в принципа на работа и структурата на станциите LOFAR
-
Обучения за:
-
спазване на технически изисквания и безопасност на труда;
-
полагане на комуникационни кабели, очертаване и маркиране на кабелни трасета, инсталация на два вида антени – за ниски и за високи честоти (сглобяване + тестове на работата на антените);
-
-
Участие в монтажа на антенните полета за ниски и високи честоти и съпътстващата техническа инфраструктура;
-
Ежедневно обсъждане на задачите и на възникващи въпроси
Какво очакваме:
-
Интерес и формален образователен опит в астрономия, физика, инженерство или сродни дисциплини
-
Желание за придобиване на знания и умения по радиоастрономия
-
Добро общо здравословно състояние и готовност за практическа работа на терен
-
Отговорност и умение за работа в екип
-
Добро ниво на английски език
-
Предишен технически или научен опит е предимство, но не е задължителен
Какво получаваш:
-
Практически опит в реален проект по изграждане на уникална инфраструктура – първата станция на радиотелескопа LOFAR в Югоизточна Европа
-
Обучение и менторство от опитни астрономи и инженери
-
Транспорт до НАО Рожен и обратно
-
Безплатно настаняване и изхранване в базата на НАО Рожен
-
Необходимата екипировка за безопасна работа
-
Запознаване с наблюдателната апаратура на НАО Рожен
-
Сертификат за завършен стаж, който ще подсили твоето CV при кандидатстване за бъдещи учебни и работни възможности
-
Предимство за включване в бъдещи научни и технически проекти, свързани с LOFAR
Кандидатстване
Изпрати следната информация на lofar@nao-rozhen.org до 13.03.2026:
Информация за теб:
-
Име и фамилия
-
Имейл
-
Телефон
-
Учебно заведение/институт
-
Специалност и курс/година на завършване
-
Автобиография (прикачи .pdf файл)
Мотивация до 1800 символа, която да включва:
-
Защо искаш да участваш в този стаж?
-
Как този стаж се вписва в академичните/професионалните ти интереси?
Контакт на преподавател/научен ръководител, който може да даде препоръка:
-
Име на преподавателя
-
Длъжност и институция
-
Имейл за контакт
Ангажираност
-
Можеш ли да участваш през целия период (2 или повече седмици през юни-август 2026)?
Ние ще се свържем с теб за повече информация и интервю.
-
Контакти
За въпроси и допълнителна информация: lofar@nao-rozhen.org
Nov 142025
„Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на
атомите“ е темата на първия общ Ден на отворените врати на четири научни звена
на БАН
На 21 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 до 16:00 ч. в Научен комплекс 2 на Българската
академия на науките (бул. „Цариградско шосе“ №72, София) за първи път ще се проведе
съвместен Ден на отворените врати, посветен на съвременните постижения на българската наука
в областите физика, възобновяема енергия, електроника и астрономия.
Събитието се организира от четири научни звена на БАН, разположени в комплекса:
- Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – БАН (ЦЛ
СЕНЕИ); - Институт по физика на твърдото тяло – БАН (ИФТТ – БАН);
- Институт по електроника – БАН (ИЕ – БАН);
- Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН (ИА с
НАО – БАН).
Денят на отворените врати, под мотото „Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от
небесна механика до динамика на атомите“, дава възможност на посетителите да се запознаят
отблизо с разнообразието от научни направления, които се развиват в комплекса – от фотоника
и нанотехнологии, през нови материали и енергийно ефективни системи, до наблюдения на
Вселената.
Науката отблизо
В рамките на деня са предвидени:
- Лекции и демонстрации от водещи учени и млади изследователи;
- Посещения на лаборатории с възможност за наблюдение на реални експерименти и
оборудване; - Астрономически наблюдения на Слънцето (при ясно време) и прожекции на
документални филми; - Представяне на иновативни материали, лазерни технологии и фотоволтаични системи;
- Демонстрации на високотехнологична апаратура за изследване на наноматериали, тънки
слоеве, фотоволтаични модули, нови функционални покрития и др.
Програмата е насочена към ученици от гимназиален етап, студенти, докторанти, както и към
широката публика, която има интерес към съвременната наука и технологии.
Програма и допълнителна информация
Подробна програма е публикувана на интернет страниците на участващите институти:
- Българска академия на науките – https://www.bas.bg
- Институт по физика на твърдото тяло – БАН – https://issp.bas.bg
- Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – БАН http://www.senes.bas.bg
- Институт по електроника – БАН – https://ie-bas.org/
- Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН –https://astro.bas.bg
Място на провеждане:
Научен комплекс 2 – БАН, бул. „Цариградско шосе“ №72, София
(вход откъм локалното платно, след „Аджибадем Сити Клиник Младост“ и преди METRO 1).
Допълнителни насоки ще намерите в приложената програма.
Контакт за медии и участници:
Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници – БАН
Координатор: Маргарита Стойкова
E-mail: stoykova_margarita@abv.bg
Тел.: 0878 142 418
Входът е свободен.
Очакваме Ви за един ден, в който науката, иновациите и технологиите на бъдещето оживяват!
Oct 262025
Междузвездната комета 3I/ATLAS показва непознато досега поведение на светлината
В наблюденията на международен екип от астрономи, с 2-м телескоп на НАО Рожен участва д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН
Астрономи откриха, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. С помощта на едни от най-мощните телескопи в света – Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в НАО-Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид — откритие, което може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи.
Фигура 1. Поляризация спрямо фазовия ъгъл на 3I/ATLAS в сравнение с различни други обекти. Ляво: Сравнение на 3I/ATLAS с кометите Hale-Bopp, 2I/Borisov, както и с „други комети“, представени от няколко комети от Слънчевата система, включително периодични и непериодични комети. Дясно: Сравнение на 3I/ATLAS с крива на астероиди от тип F; транснептунов обект (TNO), както и кентаври.
Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.
Изследователите смятат, че тази комета може да представлява напълно нов клас междузвездни тела, които разкриват как се образуват и еволюират планетни системи в други части на Галактиката. Предстоящите наблюдения около и след перихелий ще потвърдят тези изключителни резултати.
Учените са наблюдавали как слънчевата светлина, отразена от праха и леда на кометата, създава необичайно силен сигнал на „отрицателна поляризация“. „Поляризационният подпис на 3I/ATLAS е различен от всичко, което сме виждали досега“, казва д-р Зури Грей от Университета в Хелзинки, водещ автор на изследването. „Тя показва дълбока и тясна отрицателна поляризация — по-силна от тази при която и да е известна комета — което подсказва, че нейният прах и лед имат напълно непознати свойства.“
Тайнствен пратеник от друга звездна система?
Дълбоки изображения (горе) и поляриметрични карти (долу) на 3I/ATLAS на извадка от наблюдения с VLT. Цветовата скала в изображенията не отразява абсолютната яркост на кометата. Цветът на всеки пиксел в поляриметричните карти представлява стойността на поляризацията, както е показано в скалата вдясно. Стрелките показват посоките към север и изток на небесната сфера, както и посоката Слънце-комета и посоката на скоростта на кометата, проектирани върху небето. X отбелязва фотоцентъра на кометата.
3I/ATLAS е едва третият междузвезден обект, открит досега — след 1I/ʻOumuamua (2017 г.) и 2I/Borisov (2019 г.). За разлика от своите предшественици, които наподобяваха астероид и обикновена комета, 3I/ATLAS изглежда е напълно нов тип междузвезден обект.