News / Новини

Рентгенови наблюдения на Apep Plume с обсерваторията Chandra

Feb 212025

Фиг.1. ‘Смесено’ изображение на Apep Plume в близкия и далечен
инфрачервен спектрален диапазон.
Кредит на University of Sydney/European Southern Observatory
(http://www.physics.usyd.edu.au/~gekko/apep.html)

Apep Plume (2XMM J160050.7-514245; WR~70-16) е ярък рентгенов източник, открит случайно при наблюдения на остатъка от свръхнова G330.2+01.0 с обсерваторията XMM-Newton на Европейската Космическа Агенция. Наблюдения в инфрачервения спектрален диапазон разкриват интересна форма на областта (с размер 12 arcsec), запълнена с космически прах, който е източник на това лъчение – ‘прахови пера’ (dust plume). Именно това е причината този обект да бъде назован Apep Plume (виж Фиг. 1 и 2). Apep Plume е нетоплинен радио източник с характерен размер от 47 mas. Последвалите оптически наблюдения показват, че това е двойна звездна система с разстояние между компонентите от 47 mas, като звздните компоненти са горещи масивни звезди от типа Волф-Райе. Те също показват, че в близост до двойната система (на разстояние от 0.7 arcsec) има трета гореща звезда (вероятно OB свръхгигант). Подробности за характеристиките на Apep Plume са дадени в статиите на Callingham et al. (2019, 2020), Han et al. (2020) и Marcote et al. (2021). Всички тези характеристики на Apep Plume я правят пълноправен член на фамилията от двойни звезди с Взаимодействащи Звздни Ветрове (ВЗВ). Continue reading »

Kонференция “Machine Learning and Computer Vision in Heliophysics”

events, important, news No Responses »

Feb 112025

Конференцията MCH25 се фокусира върху приложенията на техниките за компютърно зрение и машинно обучение към хелиофизични изследвания и системи за прогнозиране, както и върху интегрирането на тези техники в наблюдения, моделиране и оперативни усилия за слънчева активност и космическо време.

Теми, които ще бъдат разгледани на MCH25:

– Приложения за компютърно зрение и машинно обучение в хелиофизиката, включително:

Слънчев магнетизъм
Слънчева активност (изригвания, CME, частици)
Слънчев вятър
Космическо време и космически климат, пропуски и приложения, които трябва да бъдат решени с CV и ML
Хелиосферни радиоизлъчвания

– Техники за компютърно зрение и машинно обучение

– Обяснимо машинно обучение и информирани от физиката мрежи

– Инструменти за CV и ML (базирани на Python, OpenCV, scikit-learn, TF/Pytorch и др.)

Научен организационен комитет:

Хорхе Амая (ESA)
Манолис Георгулис (Лаборатория по приложна физика, Университет Джон Хопкинс, САЩ)
Робърт Джаролим (HAO, САЩ)
Шейн Малони (Дъблински институт за напреднали изследвания, Ирландия)
Микеле Пиана (Университет на Генова, Италия)
Пиетро Зука (ASTRON, Холандия)
Камен Козарев (Българска академия на науките науки, България)

Конференцията MCH25 е спонсорирана от проект MOSAIICS, програма ВИХРЕН на Фонд ‘Научни изследвания’, договор КП-06-ДВ-8/18.12.2019 г.

Повече информация на https://mosaiics.astro.bas.bg.

Институтът по астрономия с НАО-БАН определи за най-значимо свое научно постижение за 2024 г.

important, news Comments Off

Jan 222025

Изследване на магнитната активност при звезда-гигант вследствие поглъщането на планета – най-значимо научно постижение на ИА с НАО за 2024 г.

“Astronomy & Astrophysics” публикува резултатите от работата на международен екип
от учени с водещо българско участие

Институтът по астрономия с НАО-БАН определи за най-значимо свое научно постижение за 2024 г. изследването на магнитната активност при звездата – червен гигант RZ от съзвездието Овен (RZ Ari) вследствие поглъщането на планета. Резултатите, получени от колектива с водещ изследовател от българска страна проф. д-р Ренада Константинова и други четирима наши учени, са публикувани в авторитетното европейско списание “Astronomy & Astrophysics” 681, A36, 2024¹ . Освен петимата българи, в екипа участват изследователи от Франция, САЩ, Бразилия и Чили.

Изследвайки причините за магнитната активност на RZ Ari, учените установяват, че тази звезда е проеволюирала до върха на клона на червените гиганти или дори още по-нататък – след стадия на горене на хелия. Еволюционният стадий, на който се намира обектът, не предполага активността да е породена от слънчев тип динамо (алфа-омега). Анализът на параметрите на звездния гигант – въртене, химически обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че е възможно въздействие на друг вид динамо. Въртенето на звездата е ускорено, а съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.

Тъжна вест

important Comments Off

Dec 312024

чл. кор. Евгени Семков

Съобщаваме с тъга, че след кратко боледуване ни напусна чл.-кор. Евгени Семков, директор на Института по астрономия с НАО – БАН.
Чл.-кор. Евгени Семков е завършил висше образование в Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1980-1985), Физически факултет, със специалност физика, специализация по астрономия. Има богат професионален опит в областта на астрономията като методист в Градската астрономическа обсерватория, София (1985-1987), редовен аспирант в ССА с НАО (1987-1990), оператор на 2-м телескоп на НАО Рожен (1990-1994), научен сътрудник (1997-2006), доцент (2006-2015), професор (от 2015).
Защитил е дисертация за степен доктор през 1994 г. и за доктор на науките през 2023 г. Научен секретар на ИА с НАО (2008-2016), директор на Института по Астрономия с НАО (2016-досега). Носител е на Награда за високи научни постижения в конкурса по повод 145-та годишнина на БАН–2014 г. и на Награда „Питагор“ за 2024 г. Чл.-кор. Семков беше член на Международния астрономически cъюз, Европейския астрономически съюз, Съюза на астрономите в България.
По време на двата мандата на чл.-кор. Семков като директор на ИА с НАО, институтът разви и значително подобри научния си капацитет, увеличавайки качествено и количествено своя състав. Бяха спечелени различни национални и международни проекти, включително финансирани от ЕКА и по програма Хоризонт на ЕК. ИА с НАО координира
два обекта от Пътната карта за научна инфраструктура (РАЦИО и LOFAR-BG), които спомагат за обновяване на оптичните и развиване на радио-наблюдателни инструменти на световно ниво. Бяха извършени и редица подобрения на материалната база както в София, така и в НАО Рожен където, за първи път от откриването на обсерваторията през 1981 г. бе
изграден нов 1,5-м телескоп. Значително беше развит капацитетът на административния персонал на ИА с НАО.
Основната област и подобласти на научните изследвания на чл.-кор Евгени Семков са астрофизика и звездна астрономия. Допълнителни области и подобласти на научни изследвания: звездообразуване, звезди преди главната последователност, фотометрична и спектрална променливост на звездите, активни галактични ядра, блазари, симбиотични звезди. С неговата смърт астрономическата общност у нас загуби един от най изтъкнатите си представители.
Има специализации в чужбина и е осъществявал международно сътрудничество с различни изследователски обсерватории и институти в: Армения,, Гърция, Индия. Участва и в сътрудничества с астрономи и научни колективи от Италия, Япония, САЩ, Индия, Франция, Германия, Хърватия и др.
Има 205 научни публикации в специализирани научни списания и сборници от конференции, от тях 138 са в базата на Web of Science, а 123 – в базата на Scopus. От научните публикации в Web of Science и Scopus, 75 са в категория Q1, 4 в Q2, 11 в Q3 и 43 в Q4. Общо открити са 1644 цитата с изключени автоцитирания.
Брой научни публикации от последните пет години: 42. От тях с импакт фактор или импакт ранг: 39. Брой цитати на научните публикации от последните пет години: 660.
Като спортист има завършени 14 пълни маратона, с най добър резултат 2,52 ч.
Колективът на Института по астрономия с НАО изказва искрени съболезнования на семейството и близките на чл.-кор. Евгени Семков.

Поклонението ще се състои в понеделник, 6 януари 2025 г. от 13:30 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Поклон пред паметта му!

ИНСТИТУТ ПО АСТРОНОМИЯ С НАО
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Двустранни срещи и панелна дискусия относно перспективите за развитие на сътрудничеството между България и Южна Африка в областта на науката и иновациите

events, news Comments Off

Dec 122024

В периода 3-6 декември в Претория се проведе Научният форум на Южна Африка (https://www.sfsa.co.za/) – най-престижното ежегодно събитие за наука и иновации в Южна Африка и региона. За първи път България участва със съпътстващи събития в рамките на Научния форум по инициатива на българското посолство в Претория в сътрудничество с Министерството на образованието и науката на РБ и Департамента за наука и иновации на РЮА. Основни теми бяха астрономията, изкуственият интелект и биотехнологиите. Българската делегация проведе задълбочени разговори с представители на департамента на науката, технологиите и иновациите на Южна Африка. Кулминационно събитие беше панелната дискусия на тема „Перспективи за развитие на сътрудничеството между България и Южна Африка в областта на науката и иновациите“. Посланик Мария Цоцоркова-Каймакчиева изтъкна насоките за сътрудничество между двете страни. Представителят в българската делегация в областта на астрономията, доц. д-р Люба Славчева-Михова от Институт по астрономия с НАО, представи достиженията на астрономията в България. Дискутираха се потенциалните области на сътрудничество – оптическата и радиоастрономията, обучението на млади специалисти. В рамките на Научния форум бяха проведени ползотворни срещи с нидерландски специалисти в областта на радиоастрономията.

Българската делегация посети значими за страната обекти – радиоастрономическата обсерватория HartRAO, Центъра за киберсигурност и високопроизводителни компютри, Съвета за научни и индустриални изследвания и др.

Повече информация за събитието може да се види тук:

https://www.mfa.bg/embassies/southafrica/news/43125

https://www.facebook.com/share/p/1DdMjchxr8/

Pаботната среща в Кюстендил

news Comments Off

Nov 162024

От 13 до 15 ноември 2024 г. в град Кюстендил се проведе
традиционната VІ Работна среща на Института по Астрономия с
Национална Астрономическа Обсерватория. На срещата с голям
интерес бяха проследени представените 13 доклада и
научни съобщения.

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) е видима от България

events, news Comments Off

Oct 132024

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS)

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) вече е видима от географските ширини на България. Тази снимка е заснета от района на Астрономическата обсерватория в Белоградчик, снощи (12 октомври) около края на вечерния полумрак.

В следващите няколко вечери кометата ще се наблюдава по-удобно над западния хоризонт, но нейната яркост ще спада. Най-подходящото време за нейното наблюдение е от около 19:40 ч. за района на София, до залеза на кометата малко след 20:00 ч. За районите на нашите крайморски градове е нужно да направим корекция във времето от близо 18 минути по-рано. Вчера (в събота) кометата C/2023 А3 бе най-близо до Земята – тя премина на разстояние 70.61 млн. km. от нас. Сега кометата се отдалечава както от Земята, така и от Слънцето, поради което нейната яркост спада.

Текст и снимка: Пенчо Маркишки, ИА с НАО – БАН.

Полярно сияние над България

events, news Comments Off

Oct 112024

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. П. Маркишки

: сн. М. Минев

: сн. М. Минев

: сн. М. Минев

: сн. М. Минев

През последните дни в специализираните уебсайтове, които проследяват слънчевата активност и геомагнитните бури имаше прогноза, според която в късните часове на 10 октомври, в нощта срещу 11 октомври, както и през деня на същата дата, т.нар. Kp-индекс, който характеризира смутеността на земната магнитосфера, ще достигне стойност 8. На практика това означава силна геомагнитна буря, поради което професионални и любители астрономи решиха да проверят дали в нощта срещу 11 октомври от България няма да се наблюдава полярно сияние. Тези очаквания се оправдаха напълно – небето над северния хоризонт засвети в червен цвят, малко трудно забележим с невъоръжено око, който обаче на фотографии, заснети дори с телефон, се регистрираше достатъчно ясно. Явлението можеше да се наблюдава от по-неосветени райони, след като облаците над някои части на страната се разсеяха в първите часове на нощта.

Кадрите са заснети от Пенчо Маркишки, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Белоградчик и Милен Минев, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Рожен.

Текст: Пенчо Маркишки

Фотоизложба на космически обекти, заснети от Рожен е открита в Хасково

events, news Comments Off

Oct 102024

Авторът на първите изображения с новия 1,5-м телескоп на НАО Рожен е гл. ас. д-р
Милен Минев от Института по астрономия към БАН
Фотоизложбата на първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м
телескоп в НАО Рожен на Института по астрономия към БАН бе открита в Хасково от
ръководителя на Астрономическата обсерватория към Младежкия център в града
Йоанна Кокотанекова. На събитието в централното фоайе на центъра присъстваха
ученици от няколко училища, възпитаници на обсерваторията и членове на Клуба по
фотография към същия център.
Откриването бе последвано от лекцията „Изкуството да заснемеш тайните на Вселената“ на гл. ас. д-р Милен Минев, който е авторът на изображенията в изложбата.
Обработката им е осъществена от астронома Емил Иванов, известен като оперен изпълнител.
Сред впечатляващите кадри в експозицията има снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах. Изложбата гостува в Хасково по покана на Астрономическата обсерватория към ОП „Младежки център“. Тя се провежда в Международната седмица на астрономията
(7-13 октомври 2024 г.), Международната космическа седмица (4-10 октомври) и
Глобалния проект на Международния астрономически съюз „100 часа Астрономия“.
Преди Хасково изложбата с първите изображения от новия телескоп в НАО е показвана
в БАН, Столичната библиотека, 4-то ОУ „Проф. Джон Атанасов“ – София, МГУ „Св.
Иван Рилски“, в Планетариума в Смолян, в Народната астрономическа обсерватория и
планетариум „Николай Коперник“ във Варна и в Регионалния природонаучен музей –
Пловдив.
Новият 1,5-м телескоп на Рожен е най-новата придобивка на учените от Института по
астрономия с НАО – БАН. Неговото изграждане продължи близо две години, а
официалното му откриване се състоя на 1 юли 2023 г. Пускането му в експлоатация
отбеляза най-успешния етап на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна
карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на
образованието и науката.

Снимки: Деян Динев, Haskovo.info и АО към ОП "Младежки център" – Хасково

Проф. дн Евгени Семков бе избран за за чл.-кор на БАН

events, news Comments Off

Sep 262024

Проф. дн Евгени Семков, директор на Института по астрономия с НАО е сред новите член-кореспонденти в математическите, физическите, химическите и науките за Земята, които бяха избрани от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН днес. Честито, чл.-кор. Семков!
Проф. дн Евгени Семков е единият от двамата избрани член-кореспонденти в областта на физическите науки. Той е професор, доктор на науките. Магистър на Физическия факултет към Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. В Института по астрономия с НАО – БАН придобива научните степени доктор (1995 г.) и доктор на науките (2023 г.)
От 2015 г. досега е професор в ИА с НАО. От 2016 е директор на Института по астрономия с НАО.
Основната област и подобласти на научните му изследвания са астрофизика и звездна астрономия. Допълнителни области и подобласти на научни изследвания: звездообразуване, звезди преди главната последователност, фотометрична и спектрална променливост на звездите, активни галактични ядра, блазари, симбиотични звезди.
Има специализации в чужбина и е осъществявал международно сътрудничество с: Бюраканска астрофизическа обсерватория – Армения; Университет на Крит, Обсерватория Скинакас – Гърция; Ариабата изследователски институт за наблюдателни науки, Наинитал – Индия; Сътрудничества с астрономи и научни колективи от Италия, Япония, САЩ, Индия, Франция, Германия, Хърватия, Гърция и др.
Има Награда за високи научни постижения в конкурса по повод 145-та годишнина на БАН – 2014. Член на: Международния астрономически cъюз, Европейския астрономически съюз, Съюза на астрономите в България
Общо 205 научни публикации в специализирани научни списания и сборници от конференции. От тях 138 са включени в базата на Web of Science, а 123 в базата на Scopus. От научните публикации в Web of Science и Scopus, 75 попадат в категория Q1, 4 в Q2, 11 в Q3 и 43 в Q4. Общо открити 1644 цитата с изключени автоцитирания.
Брой научни публикации от последните пет години: 42. От тях с импакт фактор или импакт ранг: 39. Брой цитати на научните публикации от последните пет години: 660

Older Entries