Сателитите Starlink от второ поколение излъчват 30 пъти повече радиосмущения от предшествениците си, с което застрашават радиоастрономическите наблюдения, според най-ново проучване на ASTRON
Проф. Джесика Демпси: Ако не смекчим вредните въздействия, много скоро ще можем да наблюдаваме единствено съзвездия, създадени от хора
Наблюдения с радиотелескопа LOFAR (Low Frequency Array) през миналата година показаха, че сателитите Starlink от първо поколение излъчват нежелани радиовълни, които могат да попречат на астрономическите наблюдения. Нови проучвания с радиотелескопа LOFAR, най-големият радиотелескоп на Земята, който осъществява наблюдения при ниски честоти, показаха, че второто поколение сателити Starlink ‘V2-mini’ излъчват до 32 пъти по-ярки непреднамерени радиовълни в сравнение със спътниците от предишното поколение, като потенциално „заслепяват“ радиотелескопите в ниски радио честоти и по този начин пречат на жизненоважни изследвания на Вселената. България е член-съосновател на европейския консорциум за научноизследователска инфраструктура LOFAR ERIC, който управлява телескопа. В близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен се строи наблюдателна станция на LOFAR, която се очаква да заработи към края на 2025 година.
През последните години броят на сателитите, изстреляни в ниска околоземна орбита (LEO), рязко нарасна в резултат от бързата комерсиализация на космоса и напредъка в сателитните технологии. От 2019 г. компании като SpaceX и OneWeb са изстреляли стотици до хиляди сателити, особено за комуникационни цели. Плановете показват, че броят на спътниците в орбита може да надхвърли 100 000 до края на десетилетието. Растящите излъчвания на радиовълни от сателитите в LEO пораждат сериозни опасения за бъдещето на астрономическите изследвания.
Проучването, което показва тази опасност, е проведено с помощта на радиотелескопа LOFAR в две обширни едночасови сесии за наблюдение на 19 юли 2024 г. в радиочестоти над и под FM диапазона (98-108 MHZ), използвани от радиостанциите. По време на тези наблюдения екипът e установил нежелано електромагнитно излъчване (UEMR) от почти всички наблюдавани сателити Starlink, от първо и от второ поколение.
„С LOFAR започнахме програма за наблюдение на нежелано излъчване от сателити, принадлежащи към различни съзвездия, и нашите наблюдения показват, че сателитите Starlink от второ поколение излъчват по-силни излъчвания и го правят в по-широк диапазон от радиочестоти, в сравнение с първото поколение сателити”, казва водещият автор на изследването Кеес Баса от ASTRON (Нидерландският институт за радиоастрономия),.
Анализът разкрива, че тези по-нови сателити излъчват до 32 пъти по-ярки непреднамерени радиовълни в сравнение с първото поколение, като нивата потенциално надвишават международно регулираните прагове за смущения, определени за умишлени емисии и дори по-облекчени стандарти за наземна електромагнитна съвместимост.
„В сравнение с най-слабите астрофизични източници, които наблюдаваме с LOFAR, UEMR от сателитите Starlink е 10 милиона пъти по-ярък. Тази разлика е подобна на най-слабите звезди, видими с просто око, и яркостта на пълната Луна. Тъй като SpaceX изстрелва около 40 сателита Starlink от второ поколение всяка седмица, този проблем става все по-сериозен“, добавя Кеес Баса.
Изследването подчертава необходимостта от по-строги разпоредби около нежеланото сателитното излъчване, за да се запази неприкосновеността на радиоастрономическите наблюдения, които са жизненоважни за разбирането на Вселената и нашето място в нея. Проучването служи като ясен призив за действие за запазване на бъдещето на астрономията в лицето на напредващите сателитни технологии.
„Човечеството очевидно се приближава до превратна точка, в която трябва да предприемем действия, за да запазим нашето небе като прозорец за изследване на Вселената от Земята. Сателитните компании не се интересуват от производството на това нежелано лъчение, така че минимизирането му също трябва да бъде приоритет в техните политики за устойчиво космическо пространство“, казва Федерико Ди Вруно от обсерваторията SKA. „Starlink не е единственият голям играч в LEO, но те имат шанс да поставят стандарта в тази област“, допълва той.
Изследователите подчертават, че докато сателитите от второ поколение са проектирани да подобряват свързаността и да предоставят комуникационни услуги, непреднамерените радиоизлъчвания са нарастваща заплаха за целостта на астрономическите наблюдения. Тъй като последиците от такава намеса стават все по-очевидни, сътрудничеството между сателитните компании, регулаторните агенции и астрономическата общност е от съществено значение за разработването на ефективни стратегии за смекчаване.
В Нидерландия, една от най-гъсто населените страни в Европа, ASTRON управлява LOFAR, най-чувствителният нискочестотен телескоп в света. Това е възможно само в резултат на регулаторната подкрепа на холандските местни, провинциални и национални агенции. Общините се консултират с ASTRON и подкрепят института, като съветват други.
Проф. Джесика Демпси, генерален и научен директор на ASTRON: „От началото на LOFAR, преди повече от десетилетие – когато ни беше казано, че скоро ще се затрудняваме да наблюдаваме поради радиосмущения – нормативната подкрепа и продуктивното сътрудничество с индустрията, има общо над 1000 индивидуални примери за коопериране с десетки групи, компании, инфраструктури, агенции и лица в цялата страна.
И тази връзка не е само едностранна. Умните технологии за откриване на слаби сигнали във Вселената осигуриха технологичния напредък в индустрията и в обществото – от GPS до WiFi. Ние не просто съществуваме заедно, ние се развиваме заедно. Имаме решения за тази симбиоза и в космоса – просто трябва регулаторите да ни подкрепят, а индустрията да извърви своята половина от пътя. Без смекчаване на последиците от подобни дейности много скоро единствените съзвездия, които ще виждаме, ще бъдат създадени от хора.“
URL адрес на статията: https://www.aanda.org/10.1051/0004-6361/202451856
В периода 3-6 декември в Претория се проведе Научният форум на Южна Африка (https://www.sfsa.co.za/) – най-престижното ежегодно събитие за наука и иновации в Южна Африка и региона. За първи път България участва със съпътстващи събития в рамките на Научния форум по инициатива на българското посолство в Претория в сътрудничество с Министерството на образованието и науката на РБ и Департамента за наука и иновации на РЮА. Основни теми бяха астрономията, изкуственият интелект и биотехнологиите. Българската делегация проведе задълбочени разговори с представители на департамента на науката, технологиите и иновациите на Южна Африка. Кулминационно събитие беше панелната дискусия на тема „Перспективи за развитие на сътрудничеството между България и Южна Африка в областта на науката и иновациите“. Посланик Мария Цоцоркова-Каймакчиева изтъкна насоките за сътрудничество между двете страни. Представителят в българската делегация в областта на астрономията, доц. д-р Люба Славчева-Михова от Институт по астрономия с НАО, представи достиженията на астрономията в България. Дискутираха се потенциалните области на сътрудничество – оптическата и радиоастрономията, обучението на млади специалисти. В рамките на Научния форум бяха проведени ползотворни срещи с нидерландски специалисти в областта на радиоастрономията.
Проф. дн Евгени Семков, директор на 
На 09.09.2024 от 18:00 часа в 
Представители на първия полярен астрономически проект на България са сред
Първият полярен астрономически проект на България ще се осъществи през 2024-2025 г.