events » News / Новини

Албумът-каталог на изложбата „Звездното небе – митология и наука“ бе официално представен.

Sep 282026

Корицата на албума-каталог „Звездното небе – митология и наука“

През отминалата седмица в зала „Зимна градина“ към Националния етнографски музей (в част от сградата на бившия Царски дворец в София) бе официално представен албумът-каталог на изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Институтът по астрономия с НАО е партньор на водещата организация по подготовка на изложбата – Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и част от текстовете в каталога и в самата изложба са дело на колеги астрономи от института. Ето какво споделя в уводните си думи съставителят на каталога и основен инициатор на сбъднатата изложба – гл. ас. д-р Илия Вълев от ИЕФЕМ-БАН:

Представянето на каталога: вляво – гл. ас. д-р Божидар Първанов (и.д. зам.- директор на
ИЕФЕМ-БАН ) и вдясно – гл. ас. д-р Илия Вълев (ръководител на отдел „Експозиции“ кък
Националния етнографски музей).

“Албумът-каталог „Звездното небе – митология и наука“ е вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Книгата събира на едно място културно и научно наследство на нашата страна в областта на етнологията, митологията, историята, астрономията и космонавтиката. Тя представя, от една страна светогледните представи на българския народ за планетите,
Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти и явления, а от друга –
разкрива научните открития, обясняващи тяхната същност, причини за съществуване, живот и развитие. Нещо повече – в изданието се описва и визуализира устрема на България към космическото пространство. Така в следващите страници се срещат две, коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет с изследователските хоризонти, науката и технологиите.”

Албумът-каталог е двуезичен (текстовете са написани на български и на английски език), съдържа богато илюстрирани 240 цветни страници и е оформен в три глави:
I. Исторически разказ за астрономическите познания в България;
II. Българската митология и науката астрономия за небесните обекти;
III. Историята накратко и любопитни допълнения.

Изданието може да бъде закупено на място от касата на музея, както и on-line през сайта на Националния етнографски музей от раздел „Музеен магазин“.
Насърчаваме всички, които все още не са посетили изложбата, да отделят време за себе си, за приятелите, децата и своите близки и да си подарят едно незабравимо преживяване в залите на Националния етнографски музей, който тази година чества 120 години от създаването си.

Завърши изграждането на първия български професионален радиотелескоп – LOFAR-BG

events, important, news No Responses »

Sep 242026

През следващите месеци предстоят сертифицирането и началото на научната дейност
на наблюдателната станция край НАО Рожен

Поглед отстрани към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните антени на преден план и високочестотните антени на заден план. Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН

Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON). Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което
се очаква в началото на 2027 г.

Въздушен поглед към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните и
високочестотните антени, както и изчислителния контейнер.
Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН

„Завършването на българската станция LOFAR е знаков момент за нашата общност“, заяви Михил ван Харлем, изпълнителен директор на LOFAR ERIC – международната организация, която координира и управлява телескопа LOFAR. „Като най-отдалечена станция в мрежата, тя осигурява най-дългите базови линии за LOFAR и открива нови възможности за радиоастрономия с висока разделителна способност. Бих искал сърдечно да поздравя нашите български партньори и екипа на обсерваторията, чиято отдаденост и постоянство направиха това постижение възможно.“
Изграждането на станцията бе ръководено от екип опитни инженери и техници от ASTRON, наети от AstroTec Holding, с активното участие на над 25 студенти, докторанти и млади изследователи. Те бяха разпределени в три групи през лятото на 2026 г. в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия. Именно стажантите извършиха основната част от работата по монтажа на стотиците нискочестотни и високочестотни антени на терен, като повечето задачи бяха изпълнени на ръка. За участието си в създаването на първата българска станция от мрежата LOFAR всички студенти получиха специални сертификати.

Доц. Антоанета Антонова подписва от името на ИА с НАО протокола за успешно
преминати тестове при предаване на станцията заедно с инж. Менно Норден и Забет
Ахмади от ASTRON, Нидерландия.
Източник: Забет Ахмади / АСТРОН

„Изключително сме доволни от успешното завършване на станцията LOFAR- BG и от силното международно сътрудничество, което го направи възможно“, коментира проф. Камен Козарев, директор на ИА с НАО и координатор на националния консорциум LOFAR-BG. “След като влезе в пълна експлоатация, тя ще предостави на българските учени възможност за изследвания в различни области на астрономията, космическата физика и геофизиката.“

Проектът предвижда също така изграждане на технологичен капацитет за обработка на петабайти данни чрез методи на изкуствения интелект, обучение на следващото поколение учени за работа с телескопа, както и разширяване на консорциума с нови партньори.

LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR.

Благодарение на своето местоположение, тя разширява най-дългата базова линия на мрежата до около 2500 км, което ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа. Проектът LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.), координирана от Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява от национален консорциум, включващ ИА с НАО (координатор), Техническия университет – София (катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (катедра „Астрономия“) и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (катедра „Физика и астрономия“). България е член–съосновател на LOFAR ERIC.

Участници в стажантската програма на LOFAR-BG след завършването на
нискочестотното поле на станцията.
Източник: Янко Николов / ИА с НАО, БАН

Идеята за LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.) на Министерството на образованието и науката. Оттогава екипът на ИА НАО, съвместно с партньорските университети, ASTRON и AstroTec, работи активно по изграждането на инфраструктурата – от доставката на ключово изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.

Консорциумът LOFAR-BG (https://www.lofar.bg) работи в тясно сътрудничество с ASTRON (https://www.astron.nl) – организацията, която управлява международната мрежа LOFAR от името на LOFAR ERIC. LOFAR ERIC (https://www.lofar.eu/) е независимо юридическо лице, създадено от Европейската комисия през декември 2023 г. с цел управление, оптимизация и модернизация на системата Low-Frequency Array (LOFAR); нейни членове са България, Чехия, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство.

XV Българо-сръбска астрономическа конференция с международно участие бе открита във Варна

events, news Comments Off

Sep 142026

Над 70 астрономи от 5 държави обсъждат научните си постижения на форума от 13-18 септември.

С обзор на изминалите 14 българо-сръбски и сръбско български астрономически конференции от Милан Димитриевич (Сърбия) в Творческия дом на БАН във Варна започна XV Българо-сръбска астрономическа конференция. Тя е организирана от Института по астрономия с НАО – БАН и ще продължи до 18 септември с участието на над 70 астрономи, млади учени, докторанти и постдокторанти от България, Сърбия, Северна Македония, Австрия и Турция.

За пръв път конференцията се провежда на българското Черноморие. Традиционно в работата на организирания от 1998 г. насам двустранен форум при разменено домакинство от българска и от сръбска страна се включват и учени от различни други държави. Около една трета от участниците в XV Българо-сръбска астрономическа конференция са студенти, докторанти и млади учени от България и чужбина. Темите на конференцията включват презентации и постери на различни теми от астрофизиката – Слънце и Слънчева система, звезди и звездни системи, космология, междузвездна среда, астрономическа техника и апаратура. Утвърдени учени във всяка от тематиките ще представят най-новите резултати от техните изследвания, както и обзорни доклади в различни области на астрофизиката.

Конференцията се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ (административен
договор № КП-06-МНФ/14 от 18.05.2026 г.).

НАО Рожен временно затворен за посетители

events, important, news Comments Off

Jul 112026

Уважаеми дами и господа,

Уведомяваме ви, че в периода 13 – 17 юли (вкл.) 2026 г. НАО Рожен ще е затворена за посетители, поради извършване на дейности по демонтаж на главното огледало на 2m телескоп.

Институтския семинар на 2-ри юли 14 часа

events, news, семинари Comments Off

Jun 252026

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 2 юли, 2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в библиотеката на Института.

Артьом Епифанов, редовен докторант на ИА с НАО, ще представи отчет за работата си за тригодишен период на тема:

“High-energy charged particle in the heliosphere and associated emissions. Global Modeling of SEP Propagation During Impulsive Events with the EPREM Model “

Абстракт: Most of my work has been related to the Energetic Particle Radiation Environment Model (EPREM), used for modeling SEPs and particle transport in the inner heliosphere. I have rewritten the original model from C to C++ and introduced the following technical features: async output, memory-mappable output format, instrumented runtime profiling and execution tracing, regression testing, run restarts, SIMD alternatives, as well as other minor improvements. On the side of modeling capabilities, the following was added: relaxation phase, mappable inner boundary, flare model, and some other minor adjustments. A package for run preparation, output resampling and visualization has been developed as well.
I will report current status of the scientific research done. We will cover a study of the global SEP propagation from impulsive events in the 30 RSun – 1 AU domain. We study evolution of the 1-100 MeV proton flux pitch-angle distribution (PAD) and the observed anisotropies at 1 AU, and how it depends on: 1) longitudinal flare-observer offset; 2) PAD prescribed at the inner boundary. The study demonstrates the spatially anisotropic nature of transport of SEPs in the inner heliosphere, shed light on the connection between the source and the observed anisotropy, and highlight the impact of the isotropization on the formation of sunward flux.
The other, more recent study is also going to be presented. This study is focused on Fe/O enhancements during impulsive events that can arise due to transport effects. We take the impulsive event that occurred on 20 May 2024 as our case, and simulate impulsive injection of multiple species with equal source distribution to isolate the effects of transport on the observed Fe/O ratios. We find that rigidity-dependent transport has the most effect on cross-field diffusion, which can give rise to up to 15% ratio enhancement at the edges of the impulse cone. A more extreme version of the effect for Fe/H is presented, leading to peak 3-4x ratio enhancement. We conclude that this contribution, while non-negligible, is not sufficient to explain much higher observed ratio enhancements. Additional effects are discussed.

XIX годишна конференция на Съюза на астрономите в България

events, news Comments Off

Jun 232026

Форумът се проведе на 12-13 юни в Бургас

Повече от 30 астрономи от цялата страна участваха в XIX годишна конференция на
Съюза на астрономите в България, проведена в Бургас на 12-13 юни.
Участваха представители на Института по астрономия с НАО – БАН, Софийския
университет, Шуменския университет, Астрономическата обсерватория с планетариум
– Ямбол, Планетариумът – Смолян. В специална научна сесия участваха ученици от
училища от София, Варна, Бургас и Кърджали.
Обстойно бяха разисквани съвременните наблюдения и образователни програми по
астрономия и нови наблюдения и методики на обучението по астрономия. Сред
изказванията по първата тема баха разгледани развитието на НАО Рожен през
изминалите 45 г. от нейното откриване (проф. Бойко Михов) и радио наблюденията на
слънчевата активност в светлината на модернизацията на телескопа LOFAR и
развитието на неговата първа българска станция (проф. Камен Козарев). Проф.
Драгомир Марчев (ШУ) запозна участниците с последни наблюдения в
Астрономическата обсерватория на университета. Темата на изказването на доц.
Антония Вълчева (СУ) беше образователната, научна и популяризаторска дейност на
Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Алма Матер.
Ролята на любителите астрономи в изследването на симбиотичната система SU Lyn
(доц. Янко Николов) и нови наблюдения на екзопланетата TOI-1728b (маг. Никола
Антонов), както и ефективността на неформалното обучение по астрономия в
Планетариум (маг. Цветелина Генчева) и някои народни методи за ориентация и
определяне на времето през денонощието и годината (Пенчо Маркишки) оформиха
програмата на първия ден на форума.
Една година неутронен мониторинг в България бе темата на гл. ас. Цветан Цветков, а
колегата му гл. ас. Милен Минев разказа за мониторинга на метеорологичните условия
в НАО Рожен. Изследване на симбиотични звезди от тип S в обсерваторията (доц Мима
Томова) и мониторинг на катаклизмичната звезда V425 Cas (маг. Светлана Боева) бяха
другите теми на учени от ИА с НАО – БАН. В същата сесия доц. Борислав Борисов
(ШУ) говори за разпределението на близките до Земята астероиди.

Ден на отворените врати на НАО Рожен

events, important, news Comments Off

May 272026

На 31 май, неделя, от 10:00-16:00 ч. Националната астрономическа обсерватория Рожен
към Института по астрономия – БАН ще проведе традиционния Ден на отворените врати.
Той съвпада с големия християнски празник Петдесетница, който е и храмов за параклиса
„Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен до входа на наблюдателната кула на
2-метровия телескоп.

Най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания и този път
предлага вход свободен за посетителите и им предоставя възможността да се запознаят с
дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия
телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО
Рожен, и разходка по външната му тераса, с впечатляващи гледки към Родопите.

Денят на отворените врати предоставя на най-любопитните посетители възможността да
задават въпроси, свързани с Космоса, на астрономи от института. Те ще разкажат и за най-
новите научни задачи, по които работят в момента.

През това лято недалеч от обсерваторията ще се осъществи изграждането на най-новото
научно съоръжение за изследване на различни космически обекти – първата в България и в
Югоизточна Европа и 53-та в Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп
LOFAR.

Преди три години официално беше открит новият 1,5-м телескоп „AZ 1500“. А в края на
2025 г. заработи и най-новият до този момент в НАО Рожен 80-см оптичен телескоп. Те са
изградени по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура
2020-2027 г., координирана от МОН. С двете модерни съоръжения дистанционно и без
присъствието на оператор, в напълно автоматизиран режим се осъществяват наблюдения
на звездното небе.

Обединен Астрономически Семинар

events, news, семинари Comments Off

Apr 242026

Сряда, 29 април, 2026 г., 15:00 ч. в зала 301, Институт по Астрономия
На Zoom:
https://us06web.zoom.us/j/88570694508?pwd=9CO3o72dykRuJiZxc9LCb1Q0M6pFKa.1
Др. Мария Любенова
Астроном, Ръководител на Връзки с Медиите, Европейската Южна
Обсерватория
Тема: “Европейската южна обсерватория: налични инструменти и научните резултати, постигнати с тях”
Повече за Др. Мария Любенова: https://www.eso.org/~mlyubeno/

Семинар на ИАсНАО

events, семинари Comments Off

Mar 302026

Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 2 Април,
2026 г. (четвъртък), от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института.
гл. ас. Стефан Георгиев, ще направи презентация на тема:

“DESpeRo: автоматизиран пайплайн за обработка на наблюдения от ESpeRo”

Абстракт: В този семинар ще се представи DESpeRo – пайплайн за обработка
на наблюдения, получени с ешелния спектрограф на двуметровия телескоп на
НАО Рожен. Пайплайнът трансформира сурови наблюдателни данни в спектри,
готови за анализ. Обработката включва премахване на космически лъчи,
корекции за bias и flat field, детектиране на положенията на отделните
ешелни порядъци и извличане на сигнала от тях, калибриране по дължина на
вълната и корекция за хелиоцентрична радиална скорост. Допълнително е
възможно нормиране на порядъците към нивото на континуума и “съшиването”
им в непрекъснат спектър. След приключване на обработката получените
спектри могат да бъдат съхранявани както в стандартния FITS формат, така
и в текстов формат, което осигурява удобство и гъвкавост при
последващата работа с тях. По време на семинара ще се обяснят накратко
как се извършва обработката, след което ще се демонстрира как се работи
с пайплайна на практика.
DESpeRo е представен в публикация в том 43 на Bulgarian Astronomical
Journal (2025BlgAJ..43…98G), достъпна
на https://www.astro.bas.bg/AIJ/issues/n43/SGeorgiev.pdf.

Научен семинар

events, семинари Comments Off

Mar 232026

Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 24 март,
2026 г. (вторник), от 15 часа, в Астрономическата обсерватория на СУ
„Св. Климент Охридски” в Борисовата градина.

Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в “Института
Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия), Асоцииран член на
Института по Астрономия с НАО към БАН ще изнесе лично поредна лекция за
приложението на машинното обучение в областта на астрономията на тема :

“Анализ на главните компоненти (PCA) като метод за намаляване
размерността на данните в машинното обучение и астрономията “

Резюме: В тази лекция ще представя техниката Анализ на главните
компоненти (Principal Component Analysis, PCA) за намаляване
размерността на данните и приложения на този метод при анализ на
астрономически данни. По-специално ще покажа как PCA, в комбинация с
k-means клъстеризация и кръстосана валидация (Cross validation
technique), може да се използва за класифициране на криви на въртене
на галактиките, получени от звездната динамика. Този подход ни
позволява да идентифицираме закономерности в кинематиката на
галактиките и да получим по-добро разбиране за еволюцията на
галактиките. PCA е мощен статистически метод от ненаблюдаваното
машинно обучение (unsupervised learning) с широко приложение в
съвременната астрономия, особено при анализа на големи и сложни набори
от данни.

Older Entries