Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години

 events, news  Comments Off on Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години
Mar 102021
 

40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО Рожен) се навършват на 13 март 2021 г.

спектрограф

Високо дисперсен спектрограф от тип echelle за 2-м телескоп в НАО Рожен, конструиран от екип на ИА с НАО

През първите си години НАО Рожен е научен астрономически комплекс от три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа – 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галакитки и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти. 

Новaта система за управление на 2-метровия телескоп на НАО Рожен.

С течение на годините НАО Рожен са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк“ с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е

Снимка на кометата C/2014

Снимка на кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) получена в обсерваторията “Ирида” на територията на НАО Рожен.

обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.

За изминалите 40 години броят на научните публикации, основаващи се изцяло или отчасти на наблюдения с телескопите на НАО Рожен е над 1600. Повечето от публикациите са намерили своето място в международни научни издания, включително и в най-престижните с най-висок импакт фактор. Голям е и броят на защитените докторски дисертации, които са съществен елемент от професионалното израстване на българските астрономи.

Участници

Участници в практическа школа по спектроскопия за млади учени и докторанти през 2009 г.

През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктута в НАО Рожен започна интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Бяха доставени нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5метров телескоп, който предстои да бъде монтиран през 2022 г. Като част от инфраструктурата на НАО Рожен ще бъде изградена станция на разпределени

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен телескопи в НАО Рожен.

я панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктута 2021-2027.

 

Посещение в подкуполното

Посещение в подкуполното помещение на 2-м телескоп в НАО Рожен.

Поради пандемичната обстановка в страната в момента не приемаме посетители в НАО Рожен,

посочват от Института по астрономия на БАН, като се надяват, че след няколко месеца, ще могат да посрещат любителите на астрономията и приятелите на НАО Рожен под звездното небе и да разказват по-подробно за постиженията си.

 Posted by at 09:58

Първи звездни спектри с новата CCD камера към Куде спектрографа на 2m телескоп

 events, news  Comments Off on Първи звездни спектри с новата CCD камера към Куде спектрографа на 2m телескоп
Nov 042020
 

Успешно бяха проведени наблюдения с новата CCD камера Andor (13.5 μm/px, 2048 x 512 px) в Куде-фокуса на 2м телескоп. На 23 октомври Иванка Статева, Николай Томов, Таню Бонев и Васил Попов за пръв път получихa звездни спектри с нея: на 41 Ari – стандарт за телурични линии, и на X Per – рентгенова нова, обект на изследване на групата на Радослав Заманов. Звездите бяха снимани с т.нар. малка и голяма решетки в спектралните области около Hα, Hβ и He 6678 Å. Спектралните участъци са с около 15% по-дълги в сравнение с тези от предишната камера. Полученият S/N беше около 200 при експозиция от 240 sec.

На фиг.1 и 2 са показани двумерните изображения на плоско поле и звезден спектър около линията Hβ.

 Плоско поле около линията Hβ

Фиг. 1. Плоско поле около линията Hβ

 

Спектър на звездата 41 Ari

Фиг. 2. Спектър на звездата 41 Ari

Спектрите бяха обработени с пакета IRAF. На фигурите са показани два спектъра в областта на Hα на звездите 41 Ari и X Per, получени с малката решетка със спектрално разрешение около 35 000.

Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.

Фиг. 3. Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.

Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per

Фиг. 4. Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per

Първите резултати са много обнадеждаващи и се надяваме новата камера да бъде ефективно използвана от спектроскопистите в България и чуждестранните колеги от следващия наблюдателен сезон.

 

 

 Posted by at 09:18

Институтски семинар

 events, семинари  Comments Off on Институтски семинар
Mar 132020
 

Заседание на Институтския семинар на ИАсНАО ще се проведе на 26 Март (четвъртък) 2020г. от 14 часа в зала 301 на сградата на бул. Цариградско шосе № 72 в София.

доц. д-р Б. Комитов ще направи презентация на тема:

КОСМИЧЕСКИЯТ КЛИМАТ ПРЕЗ ХОЛОЦЕНА, ГОЛЕМИТЕ СЛЪНЧЕВИ МИНИМУМИ И ВРЪЗКАТА “СЛЪНЦЕ-ЗЕМЯ”

Абстракт: Тема на настоящата презентация са дългосрочните колебания на
слънчевата активност и нейното влияние върху параметрите на околната
среда на Земята (геомагнитна, аврорална и тектонична активност, климат)
през следледниковата епоха (Холоцен, последните ~ 11000 години). Този
интервал от време е твърде дълъг и само малка част от него е покрита с
инструментални наблюдения на Слънцето – около 400 години, както и около
150 години за геомагнитната, авроралната и тектоничната активност и
климата. Поради тази причина важна роля в изследванията по тази тема
имат косвените методи ( съобщения от исторически архивни източници,
изследване на съдържанието на “космогенни радиоизотопи” като 14C,10Be,
44Ti и нитратни съединения в естествени среди – годишни кръгове на
дърветата, полярни и високопланински ледници, метеорити, ширините на
годишните пръстени на дърветата и др.).

Докладчикът обръща основно внимание върху получените свои
(самостоятелно или в съавторство) резултати по темата. Обърнато е
специално внимание върху специфичните особености и ролята на дълбоките
слънчеви минимуми за параметрите на космическия климат и реализацията
на слънчево-земните връзки. Дискутира се и въпросът за дългосрочните
прогнози на космическия климат и свързаните с тях възможни промени в
околната среда на Земята.

Объсжданите резултати и техния анализ са предмет по темата на
подготвения от автора дисертационен труд за научна степен “доктор на
науките”. Ето защо една от целите на презентацията е предварително
запознаване на научния колектив на ИА с тях.

Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на Семинара.
PhD Lubomir Iliev, assoc. prof.

 Posted by at 19:32

Ratio представя: Solar Orbiter – Слънцето отблизо

 events, news  Comments Off on Ratio представя: Solar Orbiter – Слънцето отблизо
Jan 312020
 

На 05.02.2020 (19:00) в City Stage София наши колеги ще представят “Solar Orbiter – Слънцето отблизо” . Повече информация за събитието можете да откриете на официалния сайт – https://ratio.bg/monthly/ratio-predstavya-solar-orbiter-slntseto-otblizo/

Вход свободен.

 Posted by at 19:22

Резултати от кампанията “Дай име на екзосвят!”

 events, news  Comments Off on Резултати от кампанията “Дай име на екзосвят!”
Dec 182019
 

bulgaria exo planet name

Дайте име на екзосвят“ – стотици хиляди от над 110 страни избраха имена на екзопланетни системи за 100-годишнината на Международния астрономически съюз

Глобалната кампания „Дайте име на екзосвят“ протече в рамките на честванията на 100-годишнината на Международния астрономически съюз (МАС). Над 110 страни организираха национални кампании с прякото участие на повече от 780 000 души. Избраните имена на екзопланетни системи бяха обявени официално на 17 декември 2019 г. на пресконференция в Париж. Continue reading »

 Posted by at 11:00

Транзит (пасаж) на Меркурий

 events, news  Comments Off on Транзит (пасаж) на Меркурий
Nov 062019
 

Транзит на Меркурий

На 11 ноември 2019 г. (понеделник) се очаква рядко събитие в небето, видимо и от България – транзит (пасаж) на Меркурий. Това е небесно явление, при което планетата преминава пред диска на Слънцето за нас, наблюдателите от Земята. За последно транзит на Меркурий е наблюдаван през май 2016 г., а следващият е през ноември 2032 г.

Времето от момента на навлизане на Меркурий върху слънчевия диск до напускането му ще продължи близо 5 часа и половина. С тази продължителност явлението ще бъде наблюдавано от източните части на Северна Америка, цяла Южна Америка, най-западните части на Африка и южна Гренландия. От териториите на континентална Европа и Африка пасажът на най-близката до Слънцето планета ще се наблюдава в следобедните часове до времето на слънчевия залез. Точни моменти на преминаване на планетата за различни локации могат да бъдат открити тук.

От Земята транзити могат да се наблюдават само с участието на двете най-близки до Слънцето планети – Меркурий и Венера. Причината за това е, че външните планети (спрямо Земята) никога не могат да попаднат между нас и Слънцето. Транзит с участието на Земята може да бъде наблюдаван от Марс, като следващият такъв ще се случи на 10 ноември 2084 г.

Пасажите на Меркурий се случват средно по 13 пъти на всеки 100 години, най-често през май или през ноември. Много по-редки събития са транзитите на Венера заради по-голямата отдалеченост от Слънцето и по-дългото време, за което прави една обиколка по орбитата си. Последните такива са се случили през 2004 г. и 2012 г., а следващите чак през 2117 г. и 2125 г. Все пак наблюденията им са довели до някои сериозни научни открития като наличието на атмосфера на Венера и първите оценки на размерите на Слънчевата система.

Всеки транзит на планета пред Слънцето предлага възможност за прецизно измерване на разстоянието до Слънцето – метод, разработен от известния изследовател и кометен откривател Едмънд Халей, макар и никога неприложен от самия него.

Поради малкия видим размер на Меркурий от Земята транзитът пред Слънцето е невъзможен за наблюдение с невъоръжено око.

Цветан Цветков

 Posted by at 09:33

Научен семинар

 events, news, семинари  Comments Off on Научен семинар
Sep 162019
 

Редовна сбирка на Научния семинар на Института по Астрономия ще се проведе на 19 Септември 2019г., (четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.

Pietro Zucca, ASTRON, Dwingeloo, Netherlands and LOFAR Solar and Space Weather KSP
ще докладва на тема :

“Interferometric and beam-formed observations of the Sun with LOFAR: Present situation and future
challenges.”

Abstract: LOFAR imaging capabilities allow for the detailed study of eruptions and transients in the solar corona.
A series of recent examples will be shown including Type III, II and IV radio bursts. In particular, a new study on a series of three consecutive type II radio bursts observed with the interferometric mode of LOFAR will be presented. Using core and remote stations a spatial resolution of 15 arcseconds may be achieved. The detailed propagation of the radio bursts and the study of the related :ne structures such as the band splitting phenomena will be presented. The presentation includes a discussion of the new observing modes and capabilities of LOFAR for solar observations and space weather including a detailed comparison of LOFAR imaging with previous facilities such as the Nancay Radio heliograph.

Поканени са всички интересуващи се.

от ръководството на семинара

 Posted by at 16:07

Публични защити на дисертации

 events, news, семинари  Comments Off on Публични защити на дисертации
Sep 052019
 

Публична защита на дисертационен труд на
Григор Бойков Николов
за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в професионално направление:
4.1 Физически науки Специалност: 01.04.02 Астрофизика и звездна астрономия
на тема:

Звездни системи в Местната група: Звездни купове в Големия Магеланов Облак
(Stellar systems in the Local group: Large Magellanic Cloud star clusters)

ще се проведе на 10 септември 2019 г. от 13 ч
в зала 301 на Института по електроника, БАН, бул. “Цариградско шосе” No72, София

Ще бъдат представени резултатите по изследване на звездни купове в Големия Магеланов Облак по наблюдения от космическия телескоп Хъбъл. За четири от куповете е направена оценка на възрастта чрез теоретични изохрони и синтетични модели. За общо 10 звездни купа е изследвано тяхното динамично състояние, наличие на сегрегация на масите чрез сравнение на динамични модели за различни групи звезди.

Материалите са публикувани на интернет страницата на ИА с НАО:
http://www.astro.bas.bg/~gnikolov

 


 

Публична защита на дисертационен труд на
Цветан Ангелов Цветков
за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по
професионално направление: 4.1 Физически науки, научна специалност: Хелиофизика

НА ТЕМА: „Изследване на дестабилизацията и ерупцията
на протуберанси/влакна в активни области на Слънцето”

Научен ръководител: проф. д-р Евгени Семков
Научен консултант: гл. ас. д-р Никола Петров

Председател на научното жури: доц. д-р Петър Духлев

10 септември 2019 г. от 14:30 часа, зала No 301 на Института по електроника при БАН,
бул. “Цариградско шосе” No72

В силно разредената и гореща слънчева корона съществуват относително плътни и хладни образувания – слънчевите протуберанси. Техните размери, форма, поведение, време на живот и еволюция са многообразни и се определят от различните форми на взаимодействие на слънчевата плазма с обкръжаващото магнитно поле. Темата на дисертационния труд е насочена към съвременните проблеми при изучаването на протуберансите. Изследвано е поведението на протуберанси при ерупция. Показани са отклонения в разпределението на скоростите на веществото, наблюдавани на височини <0.6R⊙ , както и резултати от наблюдения на протуберанси по време на пълното слънчево затъмнение на 21 август 2017 г. Разгледана е и друга слабо изследвана тема – за връзката на протуберансите с потоци от заредени частици, основана на най-пълната извадка от събития до момента.

Дисертацията, както и съврзаните с нея автореферат, рецензии и становища могат да бъдат
намерени на адрес: http://astro.bas.bg/~tstsvetkov/PhD.

 Posted by at 12:29

Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение

 events, news  Comments Off on Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение
Jul 152019
 
Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

   Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г. беше осъществена от екип на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Институт за космически изследвания и технологии при БАН и Шуменски университет “Епископ К. Преславски”.

Наблюденията бяха осъществени от специално подбрано място в периферията на пустинята Атакама и подножието на Андите в Чили, от 1450 метра надморска височина.

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Денят на затъмнението предложи възможно най-добрите условия за наблюдениe – безоблачно небе, ниска относителна влажност и слаб вятър. Слънчевото затъмнение с частичните фази продължи 2 часа 23 минути и 32 секунди, а пълната фаза – 2 минути и 36 секунди. Времето на тоталитета бе достатъчно на екипа да получи ценни и уникални данни за бъдещи изследвания, свързани с фината структура и поляризацията на слънчевата корона, обкръжението на протуберансите в ниската слънчева корона, както и съпътсващите всяко пълно слънчево затъмнение феномени като т. нар. „бягащи сенки“. Успяхме да съберем и отчетем данни за изменения на температурата, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, които са ценни при статистическа съпоставка за подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. В самия край на явлението са уловени кадри на залязващото над пустинята и все още частично затъмнено Слънце.

Снимки: Експедицията

Текст: Ц. Цветков

 Posted by at 12:21

Публична защита на дисертационен труд

 events, семинари  Comments Off on Публична защита на дисертационен труд
Jul 092019
 

Публична защита на дисертационен труд
на
Янко Маринов Николов

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”
Професионално направление: 4.1 Физически науки
Специалност: 01.04.02 Астрофизика и звездна астрономия

НА ТЕМА: “Спектрални и спектрополяриметрични изследвания на Ве рентгенови двойни звезди”

Научен ръководител: проф. дфн. Радослав Заманов
Председател на научното жури: проф. Таню Бонев

9 юли 2019г. от 15:00 часа, зала No 301 на Института по електроника при БАН,
бул. “Цариградско шосе” No72

Ве рентгеновите двойни звезди са двойни системи, които се състоят от компактен обект (неутронна звезда или черна дупка) и Ве звезда. Те са едни от най-ярките рентгенови източници в звездното небе. В дисертационния труд са изследвани междузвездното поглъщане и поляризация до тези обекти, взаимодействието между компактния обект и диска на Ве звездата.
Изследван е инструмента FoReRo2 в режим на спектрополяриметрични наблюдения и са разработени скриптове за обработка на този тип наблюдения. Представени са спектрополяриметрични наблюдения на пет Ве рентгенови двойни звезди. При две от тях се наблюдава промяна в собствената поляризация на обектите, като при тях е открита корелация между собствената поляризация и еквивалентната ширина на Нα линията, което показва, че поляризацията при тези обекти възниква от разсейване на светлина от диска на Ве звездата.

Дисертацията може да бъде намерена на адрес: http://www.astro.bas.bg/dis/YNIKOLOV/

 Posted by at 10:20