News / Новини

В периода 3-6 декември в Претория се проведе Научният форум на Южна Африка (https://www.sfsa.co.za/) – най-престижното ежегодно събитие за наука и иновации в Южна Африка и региона. За първи път България участва със съпътстващи събития в рамките на Научния форум по инициатива на българското посолство в Претория в сътрудничество с Министерството на образованието и науката на РБ и Департамента за наука и иновации на РЮА. Основни теми бяха астрономията, изкуственият интелект и биотехнологиите. Българската делегация проведе задълбочени разговори с представители на департамента на науката, технологиите и иновациите на Южна Африка. Кулминационно събитие беше панелната дискусия на тема „Перспективи за развитие на сътрудничеството между България и Южна Африка в областта на науката и иновациите“. Посланик Мария Цоцоркова-Каймакчиева изтъкна насоките за сътрудничество между двете страни. Представителят в българската делегация в областта на астрономията, доц. д-р Люба Славчева-Михова от Институт по астрономия с НАО, представи достиженията на астрономията в България. Дискутираха се потенциалните области на сътрудничество – оптическата и радиоастрономията, обучението на млади специалисти. В рамките на Научния форум бяха проведени ползотворни срещи с нидерландски специалисти в областта на радиоастрономията.

Българската делегация посети значими за страната обекти – радиоастрономическата обсерватория HartRAO, Центъра за киберсигурност и високопроизводителни компютри, Съвета за научни и индустриални изследвания и др.

Повече информация за събитието може да се види тук:

https://www.mfa.bg/embassies/southafrica/news/43125

https://www.facebook.com/share/p/1DdMjchxr8/

През последните дни в специализираните уебсайтове, които проследяват слънчевата активност и геомагнитните бури имаше прогноза, според която в късните часове на 10 октомври, в нощта срещу 11 октомври, както и през деня на същата дата, т.нар. Kp-индекс, който характеризира смутеността на земната магнитосфера, ще достигне стойност 8. На практика това означава силна геомагнитна буря, поради което професионални и любители астрономи решиха да проверят дали в нощта срещу 11 октомври от България няма да се наблюдава полярно сияние. Тези очаквания се оправдаха напълно – небето над северния хоризонт засвети в червен цвят, малко трудно забележим с невъоръжено око, който обаче на фотографии, заснети дори с телефон, се регистрираше достатъчно ясно. Явлението можеше да се наблюдава от по-неосветени райони, след като облаците над някои части на страната се разсеяха в първите часове на нощта.

Кадрите са заснети от Пенчо Маркишки, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Белоградчик и Милен Минев, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Рожен.

Текст: Пенчо Маркишки

Представители на първия полярен астрономически проект на България са сред
участниците във форума
Стопанският факултет и Националният център за полярни изследвания към Софийски
университет „Св. Климент Охридски" организират На 1 август 2024 г. научна
конференция „НАУКА И ИНОВАЦИИ В ПОДКРЕПА НА КЛИМАТА,
УСТОЙЧИВОСТТА И ГРАЖДАНИТЕ. От местни към национални и глобални
перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро
качество на живот“.
Конференцията е част от съпътстващата програма към домакинството на България на
61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата
(IPCC-61). В нея участват и представители на екипа от учени с ръководител доцент д-р
Камен Козарев, който през 2024-2025 г. ще изследва близкия Космос от Антарктида.
Консорциумът включва Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия
университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Първият
полярен астрономически проект на България, „Въздействие на слънчевата активност
върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“
ще се осъществи на територията на Българската антарктическа база на остров
Ливингстън.
Справянето с климатичната криза изисква безпрецедентни мерки за пълна
декарбонизация на всеки сектор на икономиката, опазване и възстановяване на
природата и по-добра защита на хората от все по-сериозни климатични въздействия.
Според последния анализ на Европейската обсерватория за климатична неутралност
(ECNO), политиката на Европейския съюз в областта на климата, особено чрез
инициативи като Европейския зелен пакт и пакета Fit for 55, придвижва сектори като
електроенергия, транспорт и промишленост към целите за климатична неутралност.
Тези политики предлагат цялостен подход, включително справедлив преход и
холистично управление. Въпреки това все още съществуват сериозни пропуски в
политиката и адаптирането на начина на живот на гражданите на ЕС към изменението
на климата не е показало значителен напредък.
През август 2024 г., България е домакин на едно от ключовите годишни събития на
Междуправителствения панел по климатични промени към ООН (IPCC), което
провокира различни научни екипи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“
(СУ), най-голямата публична академична институция в страната, да започнат открит
диалог по редица критични теми.
Панели 1 и 2 Препоръките подчертават необходимостта от напредък в прилагането на
съществуващи и наскоро приети европейски политики – Net-Zero Industry Act,
включително стратегическите планове за разгръщане на технологиите с потенциал за
нулево нетно въздействие, особено на ниво държавачленка. От решаващо значение е
по-доброто съгласуване на приоритетите за финансиране на научните изследвания и
иновациите (НИИ) с нуждите на прехода към декарбонизация, за да запази България
своята конкурентоспособност в новите техно-икономически реалности. Освен това,
един ориентиран към хората подход към политиката на ЕС е от съществено значение за

осигуряване на социално справедлив преход, който печели обществена подкрепа.
Установяване на нов формат партньорства между граждани, бизнеса, научната общност
и политиците, наред с иновативни механизми за координация на усилията на всички
заинтересовани страни би допринесло за постигнато надеждни и устойчиви резултати.
Панели 3 и 4 Наблюденията, моделирането и глобалните оценки описват значителни
промени във физическите и живи системи на Антарктика, както морски, така и
сухоземни. Промените в околната среда на Антарктида и Южния океан са свързани с
глобалните изменения и са определящи за влиянието на климатичните промени в
световен мащаб. Бързо променящите се условия изискват също толкова бързи реакции
на управление на околната среда, включително нови партньорства за научни
изследвания и иновации, инвестиции в изследователска инфраструктура, потенциални
промени в международните споразумения, нови геополитически отношения и т.н.
Организатори: Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – Стопански
факултет, ESG Lab, Net-Zero Lab и Националният център за полярни изследвания
(National Centre for Polar Studies).