На 11 ноември 2019 г. (понеделник) се очаква рядко събитие в небето, видимо и от България – транзит (пасаж) на Меркурий. Това е небесно явление, при което планетата преминава пред диска на Слънцето за нас, наблюдателите от Земята. За последно транзит на Меркурий е наблюдаван през май 2016 г., а следващият е през ноември 2032 г.
Времето от момента на навлизане на Меркурий върху слънчевия диск до напускането му ще продължи близо 5 часа и половина. С тази продължителност явлението ще бъде наблюдавано от източните части на Северна Америка, цяла Южна Америка, най-западните части на Африка и южна Гренландия. От териториите на континентална Европа и Африка пасажът на най-близката до Слънцето планета ще се наблюдава в следобедните часове до времето на слънчевия залез. Точни моменти на преминаване на планетата за различни локации могат да бъдат открити тук.
От Земята транзити могат да се наблюдават само с участието на двете най-близки до Слънцето планети – Меркурий и Венера. Причината за това е, че външните планети (спрямо Земята) никога не могат да попаднат между нас и Слънцето. Транзит с участието на Земята може да бъде наблюдаван от Марс, като следващият такъв ще се случи на 10 ноември 2084 г.
Пасажите на Меркурий се случват средно по 13 пъти на всеки 100 години, най-често през май или през ноември. Много по-редки събития са транзитите на Венера заради по-голямата отдалеченост от Слънцето и по-дългото време, за което прави една обиколка по орбитата си. Последните такива са се случили през 2004 г. и 2012 г., а следващите чак през 2117 г. и 2125 г. Все пак наблюденията им са довели до някои сериозни научни открития като наличието на атмосфера на Венера и първите оценки на размерите на Слънчевата система.
Всеки транзит на планета пред Слънцето предлага възможност за прецизно измерване на разстоянието до Слънцето – метод, разработен от известния изследовател и кометен откривател Едмънд Халей, макар и никога неприложен от самия него.
Поради малкия видим размер на Меркурий от Земята транзитът пред Слънцето е невъзможен за наблюдение с невъоръжено око.
Цветан Цветков
Навършват се сто години от слънчевото затъмнение, случило се на 29-ти май 1919 г. То остава в историята като затъмнението, по време на което бива получено първото наблюдателно потвърждение на Общата теория на относителността, създадена малко преди това от Айнщайн. В презентацията на лесен и достъпен за широката аудитория език накратко ще бъде разказано за гравитацията, за експедицията на Артър Едингтън, за огъването на светлинните лъчи, когато те преминават близо до Слънцето, и най-накрая – за получените по време на затъмнението резултати. Така още преди сто години понятията на общата теория на относителността за първи път стават близки и разбираеми за хората.