News / Новини

Поредна сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 18
ноември, 2025 г. (вторник), от 14:45 часа в зала 301 (3-ти етаж) на
сградата на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72.
доц. д-р Галин Борисов, Институт по Астрономия с Национална
Астрономическа Обсерватория — БАН, ще направи презентация на тема:
“Какво знаем за кометата 3I/ATLAS”

Анотация: Обектът 3I/ATLAS е открит от обзора ATLAS на 1 юли 2025 г. и
бързо е разпознат като обект с ретроградна, хиперболична орбита с
ексцентричност от ~6 и наклон, надвишаващ 175О, което категорично
потвърждава неговия извънслънчев произход. Това е едва третият
междузвезден обект (ISO), открит досега, след 1I/’Oumuamua и 2I/Borisov.
Първите два проявяват коренно различни физични свойства: 1I (открит през
2017 г.), неочаквано червен, удължен, въртящ се обект, проявява
негравитационни ускорения без откриваема активност въпреки задълбочените
проучвания, докато 2I (открит през 2019 г.) беше активна комета с газ и
прах чиито свойства като цяло съответстваха на кометите в Слънчевата
система, макар и с необичайно високо съдържание на CO и нетипични
поляриметрични свойства. Така че, 1I, която изглежда като астероид, но е
загадъчна, и 2I, която най-вече прилича на позната комета, появата на 3I
предлага възможност за изследване на още един член на разнообразната
популация на ISO и за тестване дали нейният прах и активност отразяват
известни обекти или не. Използват се различни техники на наблюдения –
включително астрометрия, фотометрия и спектроскопия – за да се
усъвършенства орбитата на 3I, да се открие изпускане на летливи газове и
да се характеризират праховите и газовите компоненти на комата за
директно сравнение с типични обекти от Слънчевата система. Първите
резултати показват, че 3I е доста червен, подобно на астероидите от тип
D, най-вероятно поради активна прахова кома при липса на сублимация на
летливи газове в близост до мястото на откриването му. Кинематичният
анализ на скоростта му на приближаване в сравнение с очакваното
разпределение на скоростта на галактическата популация предполага
произход, различен от 1I или 2I, вероятно произхождащ от по-стара звезда
с по-ниска металичност. Инфрачервените наблюдения на JWST при
хелиоцентрична разстояние 3.3 а.е. разкриват кома, доминирана от CO2,
със съотношение на смесване CO2/H2O, което е сред най-високите,
регистрирани някога на такова хелиоцентрично разстояние, както и
наличието на H2O, CO, OCS, воден лед и прах. Въпреки че вече показва
сходни кометни характеристики с 2I, 3I е най-голямата ISO, открита
досега, като наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ ограничават
радиуса ѝ от 0.22 до 2.8 km, като се приема албедо ρV = 0.04. Подробното
охарактеризиране на 3I, което в момента се извършва от астрономическата
общност, е от жизненоважно значение за формирането на нашите очаквания
за междузвездни астероиди и комети с различен произход в галактиката,
както и за поставянето на 1I и 2I в контекста на по-широката популация
от ISO.
Докато спектроскопията и изображенията помагат да се ограничи съставът и
морфологията, поляриметрията проучва по уникален начин физическите
свойства на обекта – като оптични константи, разпределение на размера на
зърната както и формата и структурата на праха в случая на кометна кома
или повърхностния реголит – които не могат лесно да се изведат от други
техники. В комбинация с фотометрични и спектроскопични данни,
параметрите на поляризираната светлина предоставят рамка за теоретични
изследвания за ограничаване на физичните свойства на разсейващите среди.
Проучванията показват, че повечето комети попада в една от двете широки
поляриметрични класове: комети с висока поляризация и комети с ниска
поляризация. Няколко изключения се отклоняват значително от тези
класове. Най-известният случай е C/1995 O1 (Hale–Bopp), който показва
стойности на поляризация с около 4% по-високи от типичните комети с
висока поляризация при фазови ъгли ≳35О, което води до дефинирането на
отделен поляриметричен клас „Hale–Bopp-like”. В продължение на много
години Hale–Bopp остава уникален в това отношение, до появата на 2I.
Поляриметричните наблюдения на 2I са удивително подобна на тази на
Hale–Bopp, въпреки че спектроскопските и фотометричните изследвания
установяват, че тя е в съответствие с типичните комети в Слънчевата
система. Тези данни утвърдиха 2I като първата ISO с поляриметрични
измервания и я поставиха в изключителната класа на Hale–Bopp. Появата на
3I предоставя нова възможност за разширяване на такива изследвания.

Изследванията от българска страна се подкрепя от проект № KΠ-06-H88/5
(декември 2024) „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети
– ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на
Слънчевата система“ финансиран от Фонд научни изследвания.

Публикация:
Gray, Z. et al. (2025). Extreme Negative Polarization of New
Interstellar Comet 3I/ATLAS. The Astrophysical Journal Letters, 992,
L29.
DOI: 10.3847/2041-8213/ae0c08

Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на
16 Септември, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на  3-ти етаж.
>
Soham Dey, National Centre for Radio Astrophysics, Tata Institute of
Fundamental Research, India ще представи резултати от работа на тема:
>
“ Exploring solar radio emissions through spectro-polarimetric snapshot imaging”
>
Abstract: The Sun is a dynamic radio-source, emitting across a wide
range of intensities and polarization states – from the quiet Sun and  faint coronal mass ejections (CMSs) to intense solar radio bursts.
Traditionally, most solar radio studies have relied on dynamic spectra,
which cannot provide information about source morphology, multiplicity,
and spatial evolution. To fully understand the spatial and temporal
complexity of these emissions, spectroscopic snapshot imaging is
essential.
In this talk, I will present the development and implementation of
automated solar observation and imaging pipelines designed to address
this need. I will focus on the real-time triggering mechanism developed
for MWA and the recent advances in the LOFAR imaging pipeline, which now
delivers images with 1-2 orders of magnitude improvement in dynamic
range and fidelity. While the full-Stokes (polarization) capability is
still under development for LOFAR, the progress thus is very promising.