На 22.09 в 23:44ч. е началото на астрономическата есен или есенното равноденствие. След тази дата денят продължава да намалява до деня на зимното слънцестоене – 21 декември.
Излезе нова книга
От печат излезе книгата “Linux за астрономи, физици и инженери” с автори Георги Петров и Момчил Дечев.
Книгата „Linux за астрономи, физици и инженери“ се състои от три самостоятелни части.
Част 1 – „Операционна система“, описва операционна с-ма Linux, която включва всички видове софтуер, необходими за вашата работа с Linux – мултимедия, офис пакети, интернет, програми за обучение, игри и др.
Част 2 – „Астрономичен софтуер“, представя над 150 програмни продукта за свободен астрономичен софтуер, базиран на Linux. Освен „класическите“ специализирани програмни пакети, като IRAF и MIDAS, са разгледани десетки други – за анализ на данни, софтуер за GRID, за моделиране и симулации, за планетариуми, за спектрален анализ, за анализ на радио-, инфрачервени и рентгенови данни и др.
Част 3 – „LaTeX в примери“, представя 120 фигури и над 130 таблици, което изключително улеснява използването му. Познаването на LaTeX често се оказва необходимост при писане на научни статии за всички реномирани астрономически и много други списания.
Всяка част включва азбучен указател и обширен списък на ползваните източници и литература.
Тази книга може да служи и като самоучител.
Повече за книгата може да се открие на сайта на издателство “Проф. Марин Дринов”.
Промяна на магнитното поле на Слънцето
Според измерванията на няколко обсерватории на НАСА, слънчевото магнитно поле е на път да се “преобърне” (фиг. 1), т.е. магнитните му полюси да си сменят местата.
Фиг. 1 – Промяна на магнитните полюси на Слънцето. Image credit: NASA.
За разлика от Земята, която мени посоката на магнитното си поле нерегулярно и рядко, то Слънцето мени направлението на магнитното си поле приблизително на 11 години (фиг. 2), като това става в максимума на слънчевата активност (поне така сочат данните от обсерваторията за наблюдение на магнитното поле на Слънцето – Wilcox).
Фиг. 2 – Полярно магнитно поле на Слънцето в зависимост от времето.
Image credit: NASA.
Според наблюденията до 3 – 4 месеца слънчевото магнитно поле сте смени полярностите си.
Как ни засяга това?
Обръщането на магнитното поле на слънцето е голямо събитие, доколкото ние живеем буквално в атмосферата на Слънцето и заредените частици изхвърляни от него се движат по линиите на слънчевото магнитно поле. За щастие земното магнитно поле ефективно ни защитава от проникването на тази радиация като “огъва” траекторията на тези частици около Земята. Може да се каже, че глобалното магнитно поле на Слънцето не влияе на жителите на Земята, но не така стоят нещата с всички обекти извън магнитната защита на Земята. Там магнитното поле господства до самите граници на хелиосферата и всяка негова промяна се отразява на радиационните потоци, което може да повлияе на космонавтите, сателитите и авиацията през полярните области.
Повече информация може да се намери в прес съобщението на НАСА – http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2013/05aug_fieldflip/
По-интересни астрономически явления през август
12-13 август – Меркурий на фона на разсеяния звезден куп М44 Ясли
Явлението ще се наблюдава за кратко след изгрева на планетата около 1 ч. и 10 мин. преди изгрева на Слънцето. На 12 август Меркурий ще е на 1 градус западно от центъра на М44, а на 13 – на 1 градус източно от него.
Максимум на метеорния поток Персеиди
Максимумът на ежегодния метеорен поток Персеиди се очаква на 12 август. Очакваното зенитно часово число в максимума е около 100.
Откритата в НАО-Рожен катаклизмична звезда 2MASS J01074282+4845188 е уникален обект с доста екстремни характеристики
През 2011 г. в Националната астрономическа обсерватория (НАО) – Рожен български астрономи откриха новоподобна катаклизмична звезда: 2MASS J01074282+4845188 (нататък ще я наричаме за краткост J0107).
Първоначално тази звезда привлече вниманието на астрономите с периодичното намаление на блясъка с около 3 звездни величини, което е най-дълбокото затъмнение сред известните звезди от този рядък тип. Изненадата от това неочаквано поведение на системата J0107 бе толкова силна, че мотивира астрономите да продължат детайлното изследване на този екзотичен астрономически обект.
След направените в НАО-Рожен допълнителни фотометрични и спектрални наблюдения на новооткритата катаклизмична звезда J0107 през 2012 г. и техният анализ се установи, че наблюдателните данни могат да бъдат обяснени с екстремните стойности на глобалните параметри на тази система. За моделирането на данните бе използван съвременен модел на катаклизмична звезда, в който се отчита приноса не само на двете звездни компоненти (червено джудже и бяло джудже) и акреционния диск, но и ефекта от горещото петно и от т.нар. гореща линия.
Установи се, че дълбокият минимум на блясъка се възпроизвежда със затъмнение на много ярък акреционен диск, който дава основната част от излъчването на цялата звездна система. Температурата на вътрешния край на диска е над 50000 К, което е почти 2 пъти по-висока стойност от температурите, характерни за акреционните дискове на катаклизмичните звезди в спокойно състояние, но е типична температура за такива обекти по време на избухване.
Получената температура на първичната звезда на системата J0107 е около 40000 К, което означава че това е едно от най-горещите бели джуджета, открити в катаклизмични двойки.
Не беше изненадващо, че температурата 5090 K на вторичната компонента на J0107 е много по-висока от типичните около 3000 К за червените джуджета в катаклизмични звезди, тъй като в случая вторичната звезда е подложена на интензивното нагряване от горещото бяло джудже и от горещия акреционен диск.
Друг неочакван резултат от моделирането бе установеното сравнително плоско разпределение на температурата по радиуса на диска, както и същественото отклонение на разпределението на енергията му от това на абсолютно черно тяло, което води до извода, че излъчването на диска на J0107 е нестационарно. Този ефект се обяснява с ниския вискозитет на веществото на диска поради необичайно високата му температура.
Получената стойност за темпа на преноса на вещество от вторичната към първичната звезда в системата се оказа също необичайно висока, въз основа на което се изказа предположение, че еволюционният етап, в който се намира J0107, е много кратък.
Установените при изследването сходства в характеристиките на новооткритата J0107 и катаклизмичните звезди в избухване дават нови аргументи към хипотезата, че новоподобните звезди са катаклизмични обекти, които се намират непрекъснато във високо състояние (high state).
Известно е, че откриването на катаклизмични звезди е рядкост, тъй като те са обекти с ниска яркост. Още по-рядък феномен е новоподобна затъмнителна звезда (известни са само няколко десетки). Но именно те са изключително важни обекти за съвременната астрофизика, тъй като дават възможност за определяне на глобалните параметри и по този начин допринасят за изучаване на финалните стадии в живота на звездите.
Установените екстремални стойности на параметрите (особено температурните) на 2MASS J01074282+4845188 я правят уникална сред новоподобните катаклизмични звезди и интересна за бъдещи детайлни спектрални наблюдения, както и за наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон.
Непосредствена представа за това на какво се дължат сложните изменения на блясъка на новоподобните катаклизмични звезди може да се добие от следващите анимации.
| (вижте анимацията уголемена) | (вижте анимацията уголемена) |
| (вижте анимацията уголемена) | (вижте анимацията уголемена) |
Наблюденията, изследването и моделирането на новооткритата катаклизмична звезда 2MASS J01074282+4845188 са дело на астрономите Динко Димитров от Института по астрономия с НАО към БАН, Диана Кюркчиева от Шуменския университет и Татяна Хрузина от Астрономическия институт Щернберг, Москва.
Резултатите от това изследване са публикувани в статията „The SW Sextantis-type star 2MASS J01074282+4845188: an unusual bright accretion disk with non-steady emission and a hot white dwarf” (2013, Astronomy & Astrophysics551A, 125).
Original link: http://www.nao-rozhen.org/news/fr35_en.htm
Защита на дисертация
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 24. 06. 2013 г. от 14 ч. 30 мин. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Дестабилизация и ерупция на слънчеви протуберанси”
на Костадинка Желязкова Колева, гл. асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 “Физически науки”, научна специалност 01.04.10 “Хелиофизика”
Научен ръководител: доц. д-р Петър Иванов Духлев
Председател на НЖ: доц. д-р Борис Петров Комитов
Рецензии:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
доц. д-р – Борис Петров Комитов – pdf
Становища:
проф. дфн Катя Янчева Георгиева – pdf
доц. д-р Петя Емилова Павлова – pdf
доц. д-р Петър Иванов Духлев – pdf
Българска академия на науките
Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
ПУБЛИЧНА ЗАЩИТА
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
на
Валентин Станчев Копчев
за присъждане на образователната и научна степен „доктор”
Професионално направление: 4.1 Физически науки
Специалност: 01.04.02 Астрофизика и звездна астрономия
НА ТЕМА: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗМОЖНО ДВОЙНИ РАЗСЕЯНИ ЗВЕЗДНИ КУПОВЕ В НАШАТА ГАЛАКТИКА
Научен ръководител: доц. д-р Георги Петров
22 Април 2013, 14:30 ч., зала № 301 на Института по електроника при БАН,
бул. „Цариградско шосе” № 72
Начало на астрономическата пролет
Предзащита
Уважаеми колеги,
На 25 март 2013 г. (понеделник) от 14:00 часа в зала 301 на ИЕ, бул. “Цариградско шосе” № 72, ще се състои сбирка на Обединения научен семинар на Института по Астрономия на БАН и Катедра Астрономия на СУ, на която гл. асистент Костадинка Колева ще представи дисертационния си труд на тема:
„Дестабилизация и ерпупция на слънчеви протуберанси“
за предзащита по направление 4.1 – Физически науки, специалност 01.04.10 – „Хелиофизика“. Научен ръководител – доц. д-р Петър Духлев.
Материалите по предзащитата са на разположение на интересуващи се на адрес http://www.astro.bas.bg/~koleva/PhD/ и в библиотеката на ИА.
Моля, заповядяйте! Необходим е кворум.
Георги Петров – ръководител на семинара.
Днес 25. 02. 2013г Институт по астрономия с НАО обявява Обществена поръчка относно:
“Изследване, разработка, изработка и въвеждане в експлоатация на високодисперсен спектрограф от тип “echelle”, предназначен за 2-метровия телескоп на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО)”
Информация за обществената поръчка се намира в профила на купувача .




