Проф. дн Евгени Семков бе избран за за чл.-кор на БАН

 events, news  Comments Off on Проф. дн Евгени Семков бе избран за за чл.-кор на БАН
Sep 262024
 

Проф. дн Евгени Семков, директор на Института по астрономия с НАО е сред новите член-кореспонденти в математическите, физическите, химическите и науките за Земята, които бяха избрани от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН днес. Честито, чл.-кор. Семков!
Проф. дн Евгени Семков е единият от двамата избрани член-кореспонденти в областта на физическите науки. Той е професор, доктор на науките. Магистър на Физическия факултет към Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. В Института по астрономия с НАО – БАН придобива научните степени доктор (1995 г.) и доктор на науките (2023 г.)
От 2015 г. досега е професор в ИА с НАО. От 2016 е директор на Института по астрономия с НАО.
Основната област и подобласти на научните му изследвания са астрофизика и звездна астрономия. Допълнителни области и подобласти на научни изследвания: звездообразуване, звезди преди главната последователност, фотометрична и спектрална променливост на звездите, активни галактични ядра, блазари, симбиотични звезди.
Има специализации в чужбина и е осъществявал международно сътрудничество с: Бюраканска астрофизическа обсерватория – Армения; Университет на Крит, Обсерватория Скинакас – Гърция; Ариабата изследователски институт за наблюдателни науки, Наинитал – Индия; Сътрудничества с астрономи и научни колективи от Италия, Япония, САЩ, Индия, Франция, Германия, Хърватия, Гърция и др.
Има Награда за високи научни постижения в конкурса по повод 145-та годишнина на БАН – 2014. Член на: Международния астрономически cъюз, Европейския астрономически съюз, Съюза на астрономите в България
Общо 205 научни публикации в специализирани научни списания и сборници от конференции. От тях 138 са включени в базата на Web of Science, а 123 в базата на Scopus. От научните публикации в Web of Science и Scopus, 75 попадат в категория Q1, 4 в Q2, 11 в Q3 и 43 в Q4. Общо открити 1644 цитата с изключени автоцитирания.
Брой научни публикации от последните пет години: 42. От тях с импакт фактор или импакт ранг: 39. Брой цитати на научните публикации от последните пет години: 660

 

 Posted by at 17:46

Сателитите Starlink от второ поколение излъчват 30 пъти повече радиосмущения от предшествениците си, с което застрашават радиоастрономическите наблюдения, според най-ново проучване на ASTRON

 important, news  Comments Off on Сателитите Starlink от второ поколение излъчват 30 пъти повече радиосмущения от предшествениците си, с което застрашават радиоастрономическите наблюдения, според най-ново проучване на ASTRON
Sep 182024
 

Сателитите Starlink от второ поколение излъчват 30 пъти повече радиосмущения от предшествениците си, с което застрашават радиоастрономическите наблюдения, според най-ново проучване на ASTRON

Проф. Джесика Демпси: Ако не смекчим вредните въздействия, много скоро ще можем да наблюдаваме единствено съзвездия, създадени от хора

Наблюдения с радиотелескопа LOFAR (Low Frequency Array) през миналата година показаха, че сателитите Starlink от първо поколение излъчват нежелани радиовълни, които могат да попречат на астрономическите наблюдения. Нови проучвания с радиотелескопа LOFAR, най-големият радиотелескоп на Земята, който осъществява наблюдения при ниски честоти, показаха, че второто поколение сателити Starlink ‘V2-mini’ излъчват до 32 пъти по-ярки непреднамерени радиовълни в сравнение със спътниците от предишното поколение, като потенциално „заслепяват“ радиотелескопите в ниски радио честоти и по този начин пречат на жизненоважни изследвания на Вселената. България е член-съосновател на европейския консорциум за научноизследователска инфраструктура LOFAR ERIC, който управлява телескопа. В близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен се строи наблюдателна станция на LOFAR, която се очаква да заработи към края на 2025 година.

През последните години броят на сателитите, изстреляни в ниска околоземна орбита (LEO), рязко нарасна в резултат от бързата комерсиализация на космоса и напредъка в сателитните технологии. От 2019 г. компании като SpaceX и OneWeb са изстреляли стотици до хиляди сателити, особено за комуникационни цели. Плановете показват, че броят на спътниците в орбита може да надхвърли 100 000 до края на десетилетието. Растящите излъчвания на радиовълни от сателитите в LEO пораждат сериозни опасения за бъдещето на астрономическите изследвания.
Проучването, което показва тази опасност, е проведено с помощта на радиотелескопа LOFAR в две обширни едночасови сесии за наблюдение на 19 юли 2024 г. в радиочестоти над и под FM диапазона (98-108 MHZ), използвани от радиостанциите. По време на тези наблюдения екипът e установил нежелано електромагнитно излъчване (UEMR) от почти всички наблюдавани сателити Starlink, от първо и от второ поколение.
„С LOFAR започнахме програма за наблюдение на нежелано излъчване от сателити, принадлежащи към различни съзвездия, и нашите наблюдения показват, че сателитите Starlink от второ поколение излъчват по-силни излъчвания и го правят в по-широк диапазон от радиочестоти, в сравнение с първото поколение сателити”, казва водещият автор на изследването Кеес Баса от ASTRON (Нидерландският институт за радиоастрономия),.
Анализът разкрива, че тези по-нови сателити излъчват до 32 пъти по-ярки непреднамерени радиовълни в сравнение с първото поколение, като нивата потенциално надвишават международно регулираните прагове за смущения, определени за умишлени емисии и дори по-облекчени стандарти за наземна електромагнитна съвместимост.
„В сравнение с най-слабите астрофизични източници, които наблюдаваме с LOFAR, UEMR от сателитите Starlink е 10 милиона пъти по-ярък. Тази разлика е подобна на най-слабите звезди, видими с просто око, и яркостта на пълната Луна. Тъй като SpaceX изстрелва около 40 сателита Starlink от второ поколение всяка седмица, този проблем става все по-сериозен“, добавя Кеес Баса.
Изследването подчертава необходимостта от по-строги разпоредби около нежеланото сателитното излъчване, за да се запази неприкосновеността на радиоастрономическите наблюдения, които са жизненоважни за разбирането на Вселената и нашето място в нея. Проучването служи като ясен призив за действие за запазване на бъдещето на астрономията в лицето на напредващите сателитни технологии.
„Човечеството очевидно се приближава до превратна точка, в която трябва да предприемем действия, за да запазим нашето небе като прозорец за изследване на Вселената от Земята. Сателитните компании не се интересуват от производството на това нежелано лъчение, така че минимизирането му също трябва да бъде приоритет в техните политики за устойчиво космическо пространство“, казва Федерико Ди Вруно от обсерваторията SKA. „Starlink не е единственият голям играч в LEO, но те имат шанс да поставят стандарта в тази област“, допълва той.
Изследователите подчертават, че докато сателитите от второ поколение са проектирани да подобряват свързаността и да предоставят комуникационни услуги, непреднамерените радиоизлъчвания са нарастваща заплаха за целостта на астрономическите наблюдения. Тъй като последиците от такава намеса стават все по-очевидни, сътрудничеството между сателитните компании, регулаторните агенции и астрономическата общност е от съществено значение за разработването на ефективни стратегии за смекчаване.
В Нидерландия, една от най-гъсто населените страни в Европа, ASTRON управлява LOFAR, най-чувствителният нискочестотен телескоп в света. Това е възможно само в резултат на регулаторната подкрепа на холандските местни, провинциални и национални агенции. Общините се консултират с ASTRON и подкрепят института, като съветват други.
Проф. Джесика Демпси, генерален и научен директор на ASTRON: „От началото на LOFAR, преди повече от десетилетие – когато ни беше казано, че скоро ще се затрудняваме да наблюдаваме поради радиосмущения – нормативната подкрепа и продуктивното сътрудничество с индустрията, има общо над 1000 индивидуални примери за коопериране с десетки групи, компании, инфраструктури, агенции и лица в цялата страна.
И тази връзка не е само едностранна. Умните технологии за откриване на слаби сигнали във Вселената осигуриха технологичния напредък в индустрията и в обществото – от GPS до WiFi. Ние не просто съществуваме заедно, ние се развиваме заедно. Имаме решения за тази симбиоза и в космоса – просто трябва регулаторите да ни подкрепят, а индустрията да извърви своята половина от пътя. Без смекчаване на последиците от подобни дейности много скоро единствените съзвездия, които ще виждаме, ще бъдат създадени от хора.“

URL адрес на статията: https://www.aanda.org/10.1051/0004-6361/202451856

 

 Posted by at 19:24

Гостуваща изложба на космически изображения с новия 1,5-м телескоп на Рожен в Регионален природонаучен музей – Пловдив

 events, news  Comments Off on Гостуваща изложба на космически изображения с новия 1,5-м телескоп на Рожен в Регионален природонаучен музей – Пловдив
Sep 052024
 

На 09.09.2024 от 18:00 часа в Регионалния природонаучен музей – Пловдив ще бъде
открита гостуваща изложба на първите изображения на космически обекти, заснети с новия
1,5-м телескоп в НАО Рожен. По време на откриването астрономът гл. ас. д-р Милен Минев,
който е автор на кадрите, ще направи презентация в Планетариума на музея и ще сподели
повече информация за телескопа, за изследванията, които той позволява, както и за
заснемането на изображенията. Изложбата ще може да бъде разгледана в продължение на
три седмици – до 02.10.2024 в изложбената зала на музея.
Сред впечатляващите кадри са снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини,
галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, а обработката им е осъществена от астронома Емил Иванов, който е известен оперен изпълнител.
Изложбата с първите изображения от новия телескоп в НАО е показвана в БАН, Столичната библиотека, 4-то ОУ „Проф. Джон Атанасов“ – София, МГУ „Св. Иван Рилски“, в Планетариума в Смолян и в Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ във Варна.

 Posted by at 11:53