Снимка: meteo-ride.com
На 1 , 2 и 3 юли (вторник, сряда и четвъртък) поради ремонтни дейности на отсечката от пътя от
разклона за НАО Рожен до обсерваторията не се препоръчва движение на МПС в този пътен участък.
Съжаляваме за причиненото неудобство и ви очакваме през следващите
дни!
Нова сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 11 юни, 2025 г. (сряда), от 15:00 часа в зала 301 или библиотеката на
Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж.
Д-р Веселина Калинова, постдокторант в института “Макс Планк по
Радиоастрономия”, Бон (Германия), ще представи резултати от работа на
тема:
“Еволюция на галактиките – динамика и звездообразуване”
Резюме:
Механизмите, които довеждат до намаляване на звездообразуването в
галактиките (т.нар. потискане на звездообразуването, „star-formation
quenching“), са сложни и все още слабо изучени. В този доклад ще
представя нова класификационна схема на звездообразуване, базирана на разпределението на йонизирания газ в галактиките. Новата категоризация предлага задълбочено изследване на звездообразуването чрез разглеждане на транзитни фази на галактиките, вместо да се разчита на досегашната бинарна категоризация на галактиките като само „звездообразуващи“ или само „пасивни“.
Изучаването на молекулярния и водородния газ в рамките на тези преходни
фази е от съществено значение за разбирането на механизмите, които водят
до потискането на звездообразуването – дали поради липса на газ или
вследствие на динамични процеси.
Наши резултати от наблюдения (с телескопите APEX, CARMA, GBT, VLA, GMRT)
показват силна зависимост между разпределението на молекулния и
водородния газ относно предложените транзитни фази на звездообразуване
на галактиките. Интересно е, че някои галактики, които са почти
„пасивни“ – т.е. слабо активни в образуването на нови звезди – все пак
съдържат големи количества молекулярен и водороден газ.
Допълнително, изследванията показват зависимост между динамиката на
галактиките, представена чрез кривите на въртене (като индикатор на
вътрешния гравитационен потенциал), и потискането на звездообразуването
в галактиките.
Следователно възможно е галактиките от различните транзитни фази да са
се формирали в резултат на различни процеси на звездообразуване,
динамични механизми или комбинация от тях. Допълнителни наблюдения на
по-голям брой системи ще ни помогнат в бъдеще да разберем по-задълбочено
барионния цикъл на галактиките и начина, по който те се трансформират от
един тип в друг в хода на своята еволюция.
На 8 юни, неделя от 10:00-16:00 ч. ще се проведе традиционният Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия – БАН.
Той съвпада с деня Петдесетница, който е храмов празник на параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.
За поредна година най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически
изследвания ще е с вход свободен за посетителите и ще им предостави възможността да се запознаят с дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО Рожен, и разходка по външната му тераса.
Денят на отворените врати предоставя възможност на най-любопитните посетители да получат отговори на вълнуващите ги въпроси, свързани с Космоса от астрономи от института. Те ще разкажат и за най-новите научни задачи, по които работят в момента.
Преди близо две години бе официално открит най-новият до този момент, 1,5-м телескоп „AZ 1500“. Той бе изграден по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. Модерното съоръжение позволява дистанционно управление без присъствието на оператор в напълно автоматизиран режим на наблюденията на звездното небе.