Фигура 1 – Комбинирано изображение от 275 кадъра във филтър R, всеки по 22 s. Белите ивици
представляват звездите от фона, които при събиране на изображенията се сливат в така
наречените звездни трекове, а кометата е бялото “петно” в центъра на изображението.
На 1 юли 2025 г. обзорът ATLAS открива кометата C/2025 N1 (ATLAS). Още първите измервания на орбитата ѝ показват, че това е трети междузвезден обект, открит от 2017 г. насам (след C/2017 U1 (PANSTARRS) и C/2019 Q4 (Borisov). Много скоро астрономи по целият свят започват наблюдения на новооткрития обект 3I/ATLAS, който също както първите два носи уникална информация за състава на веществото извън Слънчевата система, както и за процесите протекли при образуването на малките тела в звездна система, различна от нашата. Това привлича интереса на изследователите от различни направления на астрономията – от небесна механика и еволюция на звездните системи, до екзопланети, физика и химия на космоса.
Националната астрономическа обсерватория Рожен прави първите наблюдения на 3I/ATLAS в нощта на 4 юли, като в кампанията са включени два от телескопите на обсерваторията – най-новият 1.5 m ASA AZ1500 телескоп и най-старият – 50/70 cm Schmidt телескоп. В интервала 20:50:46 UT и 22:54:36 UT са получени 275 изображения във филтър R с 1.5 m ASA AZ1500 телескоп, и 60 с 50/70 cm Schmidt телескоп. В наблюденията, извършени и в нощите на 5, 6 и 19 юли участват астрономите от Института по астрономия с НАО – БАН гл. ас. Милен Минев, Андон Костов и гл. ас. Асен Мутафов.
Наблюдателната кампания за тази комета продължава.
Комбинираното изображение от 1.5 m телескоп, което може да се види на Фигура 1,
показва ясна кометна активност.
Фигура 2 – Изофотна контурна карта на комбинираното изображение от Фигура 1. Най-близките
звездни трекове, под и над кометата излизат извън тази карта.
Изофотната контурна карта на това изображение (Фигура 2) разкрива относително симетрична форма на комата, със слабо удължение по протежение на вектора на движението на кометата. Най-външният контур на картите показва сигнал с големина 6 стотни от звездната величина над нивото на нощтното небе, което отговаря на един път грешката, с която е определено нивото на небето. Разстоянието между всеки един от контурите на картата е 5 стотни от звездната величина. Векторът на скоростта е на 95 градуса от посоката Север (измерено от север към изток в обратна на часовата стрелка посока), което е само на 5 градуса от посоката Изток, т.е. той е почти успореден на оста X, което позволява да се измерят приблизителните размери на комата по посоките на осите XY. Най-външният контур се простира на разстояние ~3400 km по оста X, докато по оста Y контура покрива ~3000 km, което потвърждава лекото издължение на комата в посока на
вектора на движението. Разстоянията, дадени тук са изчислени за позицията на кометата в момента на наблюдение.
Векторите на картата показват посоките Север и Изток (ориентацията на картата е нормална астрономическа – север-горе, изток-ляво), анти-Слънчевата посока положението на Слънцето е отдясно на картата по продължение на синьо-зеления вектор), както и вектора на скоростта на кометата. В легендата отляво са показани основните данни за наблюдателната нощ, която е 117 дни преди перихелий (TP=-117d, кометата ще премине през перихелий на 29 октомври 2025 г.). Изображението, по което е направена картата, се състои от 275 кадъра във филтър R, всеки един от тях с експозиция 22 s.
Дясната легенда дава основни параметри на орбитата на кометата за момента на наблюдение: r – разстояние до Слънцето, Δ – разстояние до Земята, PsAng – позиционен ъгъл на радиус вертора Слънце-Комета, PsAMV – негативния хелиоцентричен вектор на скоростта, phase angle – фазовият ъгъл, т.е. ъгълът между Слънце-Комета-Земя.
На базата на получените наблюдения също така са направени оценки на звездната величина на кометата във филтър R = 17.46 +/-0.02 [mag], и параметъра Afρo = 413 +/-6 [cm], който е показател за продукцията на прахови частици.
Припомняме, че на 18 октомври 2017 г. обзорът Pan-STARRS открива слабата комета
C/2017 U1 (PANSTARRS). Още първите наблюдения разкриват необичайната ѝ орбита.
Установено е, че тя не е гравитационно свързана със Слънцето, което я прави първият
междузвезден обект, преминаващ през Слънчевата система. Много астрономи започват
да следят уникалния обект. Натрупват се наблюдения, които позволяват по-точно да се
определи орбитата му. Липсата на кометна активност води до много мнения относно
класа на обекта – от астероид до ядро на комета. Негравитационните ускорения, които
се наблюдават по-късно, предполагат слаба кометна активност, но не са получени
наблюдателни потвърждения на това предположение. В крайна сметка въпросът за
класа на обекта остава отворен, а Международният астрономически съюз въвежда ново
означение "I" от Interstellar, което поставя началото на нов клас обекти –
междузвездните, и така новото име на обекта става 1I/'Oumuamua.
Почти две години по-късно, на 30 август 2019 г., Генадий Борисов открива своята 8-ма
комета – C/2019 Q4 (Borisov). С натрупването на наблюдения, и по-точното определяне
на орбитата ѝ става ясно, че това е вторият междузвезден обект, който е преименуван
на 2I/Borisov. За разлика от 1I/'Oumuamua, 2I/Borisov показва ясна кометна активност,
което прави 2I/Borisov първата междузвездна комета, наблюдавана в нашата Слънчева
система.