Jan 182018
 

Схематично представяне на блазара CTA 102

Международен колектив от астрономи с участие на учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН регистрира безпрецедентно увеличение на блясъка (избухване) на квазара CTA 102. Увеличението на блясъка на обекта е над 200 пъти, като той достига до 11-та звездна величина във видимия спектър в края на 2016 г. По това време CTA 102 е бил най-яркият квазар за цялата история на наблюдения на подобни обекти от Земята. И това се случва, въпреки, че той е сравнително отдалечен от нас обект с червено преместване около 1. Като причина за силната променливост на блясъка е предложен модел, предполагащ промяна на ориентацията спрямо наблюдателя на излъчващите области, движещи се по протежение на нехомогенна, изкривена релативистка струя (джет).

Фотометрична променливост на CTA 102 в оптическия диапазон, получена от данни на нашия и на други колективи. Виждат се изменения до 6 звезни величини, както и безпрецедентното избухване 2016/2017 г.

Така, в следствие на релативистките ефекти, минимално изменение на посоката на една излъчваща област би довела до съществени изменения на доплеровия ефект и съответно – до съществени изменения в наблюдавания блясък. Популярен аналог би бил фенерче с много тесен светлинен сноп, насочено в посока към нас, но с минимални промени на ъгъла между светлинния сноп и наблюдателя. CTA 102 беше наблюдаван в продължение на няколко месеца едновременно от няколко научни колектива, включително и от колектив от ИА с НАО. Нашите наблюдения са получени в оптичната област на спектъра в обсерваториите НАО-Рожен и АО Белоградчик. Към тях са добавени наблюдения в радио, рентгеновата и гама-областите чрез наземни и орбитални обсерватории.

Схематично представяне на механизма, предложен да обясни променливостта. Отделни “активни“ области се движат по протежение на закривената релативистка струя, изменяйки ъгъла си спрямо наблюдателя, което довежда до силни промени на измерения блясък на източника

Обобщение на получените резултати е публикувано в престижното научно списание Nature. Участниците от ИА с НАО в колектива направил това откритие са проф. д-р Р. Бачев, доц. д-р Б. Михов, проф. д-р Е. Семков, доц. д-р Л. Славчева-Михова и доц. д-р А. Стригачев (Raiteri, C. M. et al., 2017, Nature, 552, 374–377).

Jan 122018
 

Мъглявината Тарантула (30 Doradus), снимана с датския 1.5 m телескоп в Чили.

Международен екип астрономи с българско участие – проф. дфн Невена Маркова от ИА с НАО, БАН, направи удивително откритие: във Вселената се раждат много по-голям брой звезди с маси над 30 слънчеви, отколкото се считаше до днес. Тъй като масивните звезди управляват еволюцията на Вселената, това откритие може да има фундаментални последствия за нашето виждане относно това, как първичната Вселена е била трансформирана във формата, в която я наблюдаваме днес.

Откритието бе публикувано на страниците на научното списание Science през първите дни на 2018 г. и веднага привлече вниманието на електронните медии в Англия, Германия и Испания.

 

Свободен достъп до копие от работата може да бъде видян на УЕБ-адрес http://arxiv.org/abs/1801.03107.

Jan 102018
 

Презентация за възможностите на интегрираната платформа за колаборативна работа, обучение, управление и споделяне на информация G Suite for Education на Google ще бъде представена пред семинара на Института по Астрономия на 16 Януари, 2018 г. (вторник) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института по Електроника на БАН, бул. “Цариградско шосе” № 72, София.

Облачната платформа G Suite for Education (безплатна за образователни институции) позволява лесно създаване и редактиране на офис съдържание (текст, таблици, презентации), прехвърляне и споделяне на данни, организация на цялостната работа, и лесна екипна комуникация. Ще бъдат представени нейните функции и приложение за научна работа, както и нагледни демонстрации.

Презентацията се осъществява с любезното съдействие на Център за творческо обучение (https://cct.bg/za-nas/)

Поканени са всички интересуващи се.

Jan 092018
 

Уважаеми колеги,

Редовна сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 15

Януари 2018 г. (понеделник) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на

Института по Електроника на БАН, бул. „Цариградско шосе” № 72, София.

На семинара редовните докторанти към ИА Янко Николов, Цветан Цветков и Асен Мутафов ще представят постигнатите резултати от тяхната работа през 2017 г.

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Nov 082017
 

От 9 до 10 ноември 2017 г. в Творческия дом на БАН на Витоша ще се състои Първа Витошка работна среща на Института по Астрономия с НАО.

Програмата включва 4 научни сесии с доклади, касаещи научни изследвания на магнитоактивни звезди, Ве звезди и звездни купове, екзопланетни системи, космологични изследвания върху физика отвъд стандартния модел, спектрополяриметрични изследвания, астрономически софтуер и астрономическа наблюдателна апаратура.

Oct 042017
 

От 6 до 8 октомври 2017г. в Ивайловград ще се състои XII Годишна научна конференция на Съюза на астрономите в България.

Програмата включва научни сесии с доклади и постери, посветени на най-новите изследвания на българските астрономи в областта на звездната астрофизика, Слънчевата система, методиката на обучението по астрономия.

В рамките на конференцията ще бъдат изнесени публични лекции и демонстрационни астрономически наблюдения за обществеността на града.

Sep 272017
 

Най-активно използвания инструмент в Националната астрономическа обсерватория е 2-метровият телескоп. Възможностите на телескопа покриват широка гама от режими на наблюдение – получаване на спектри с висока разделителна способност на различни видове звезди, кадри на далечни галактики, изображения на близки комети и астероиди. За да се използват тези възможности ефективно е необходимо периодически да се обновява отражателния слой на огледалата на телескопа. Най-чувствително в това отношение е главното огледало, тъй като по време на наблюдения неговата огледална повърхност е насочена към откритото небе. Това налага обновяването на 2-метровото огледало да се извършва на всеки 7-8 години. Обновяването се състои в отлагане на нов слой алуминий върху предварително почистената повърхност, след което се добавя тънък защитен слой MgF2. Тези процеси се извършват в едро-габаритна вакуумна камера, каквато в България няма, затова огледалото се транспортира до гр. Йена, Германия, до фирмата 4H-Jena engineering, един от наследниците на заводите Карл-Цайс, в който преди около 40 години беше произведен 2-метровият телескоп на НАО. Поредното алуминизиране на главното огледало бе извършено през лятото на тази година. Снимки от демонтажа на 2-метровото огледало, тежащо повече от 2 тона и неговото полагане в специално изработения за транспорта до Йена сандък може да видите тук. Дейностите по огледалото в Йена (от пристигането му от България до поставянето му във вакуумната камера) са отразени тук. На 12 септември огледалото пристигна обратно в Обсерваторията и започна неговият монтаж.

Космическите очи на България отново са отворени към небето. Финансирането на описаните тук дейности, както и закупуването на нови детектори и извършването на редица ремонти в НАО-Рожен стана възможно през тази година благодарение на целевото финансиране за Обсерваторията, одобрено от Министерския съвет с Постановление № 374 (Чл. 27) от 22 декември 2016 г.

Jun 052017
 

cometДевет месеца след контролираното спускане на космическата станция Розета върху повърхността на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, учени от Европейската космическа агенция (ЕКА) и от водещи Европейски институти се събират в София за да потърсят отговор на въпроса „Разбираме ли днес, след Розета, по-добре как се формират кометните ядра в протопланетните дискове?“ Continue reading »

Dec 022016
 

Уважаеми народни представители,

Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава
звезди.

Ценова листа:

1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) – по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача).
2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи.
3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава:
сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация).
4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!).
Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати.
5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org.
6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по-голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема.
7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме
тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията).

За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията.

Поздрави,
Таню Бонев, астроном

Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по- лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%.
ТБ.