Международният астрономически консорциум VLT FLAMES Tarantula ще проведе годишната си работна среща в България

 events, news  Comments Off on Международният астрономически консорциум VLT FLAMES Tarantula ще проведе годишната си работна среща в България
May 122016
 

От 16 до 19 май Смолян ще бъде домакин на престижно за Българската астрономия събитие – годишната работна среща на консорциума VLT FLAMES Tarantula. Консорциумът е доброволно научно сдружение на световно признати изследователи в областта на физиката на горещите масивни звезди от над 20 водещи научни институции в Европа, между които Университетите в Амстердам и Утрехт (Холандия), в Бон и Мюнхен (Германия), в Кембрич, Шефилд и Единбург (Великобритания); Университетът в Ла Лагуна, Тенерифе (Испания); Кралският университет в Белфаст; Кралският университетски колеж в Лондон; Астрономическият институт на Канарските острови и този на Андалусия в Гренада; Европейският център по астрономия и Центъра по Астробиология в Мадрид. и др.

Научната програма на консорциума включва детайлното изследване на физическите характеристики на над 800 звезди разположени в мъглявината Tarantula (Паяк), на галактиката Голям Магеланов Облак. Наблюдателният материал е получен с най-съвременните телескопи и инструменти налични в Европейската Южна Обсерватория в Чили – телескопът VLT (the Very Large Telescope), състоящ се от 4 телескопа с диаметър на главното огледало 8.2м и спектрографа FLAMES (the Fibre Large Array Multi-Element Spectrograph), позволяващ едновременно наблюдение на стотици обекти видими в полето на телескопа.

България е единствената държава, участник в косорциума VLT FLAMES Tarantula, която не е член на Европейската Южна Обсерватория в Чили. Наш представител в този впечатляващ по мащабите си научен проект е проф. дфн Невена Маркова, от Института по Астрономия с НАО, изявен специалист в областта на физиката на горещи масивни звезди с над 100 научни публикации и над 1000 цитирания. Домакинството на нашата страна при провеждането на годишната работна среща на VLT FLAMES Tarantula е безспорно признание за постиженията на Българската астрономия и на ИА с НАО в изследванията на горещите масивни звезди.

За контакти и информация:

проф. дфн Невена Маркова

nmarkova@astro.bas.bg

Защита на дисертация

 events, news  Comments Off on Защита на дисертация
May 112016
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 06. 06. 2016 г. от 13 ч 30 мин в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

Активност на звезди от тип T Tauri и сходни на тях обекти

на Сунай Ибрямов Ибрямов, докторант в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. д-р Евгени Христов Семков

Председател на НЖ: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов

Рецензии:

проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – pdf
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
Становища:

проф. д-р Евгени Христов Семков – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf

Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата http://195.96.237.189/~sibryamov/Thesis/.

Защита на дисертация

 events, news  Comments Off on Защита на дисертация
May 112016
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 06. 06. 2016 г. от 15 ч в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

“Определяне на физически параметри на източниците на бърза променливост при избрани катаклизмични и симбиотични звезди”

на Георги Йорданов Латев, асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов

Председател на НЖ: проф. д-р Евгени Христов Семков

Рецензии:

проф. д-р Евгени Христов Семков – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf

Становища:

проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – pdf
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf

Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата – http://www.astro.bas.bg/~rz/GLatev/.

НАО Рожен на 35 години

 events, news  Comments Off on НАО Рожен на 35 години
Apr 142016
 

Уважаеми дами и господа,

на 18 април 2016 г. от 18.00 часа в Големият салон на БАН (ул. „15-ти ноември” No1, гр. София) ще се проведе честване на 35-годишнината на НАО Рожен.

Програмата включва презентацията „Под небето на Родопите” на проф. Илиан Илиев, посветена на историята и достиженията на обсерваторията, премиера на документалния филм “Поглед към звездите” на режисьора Христина Вардева, заснет през 2014 г. в НАО Рожен, и музикално изпълнение на рок група КОНТАКТъ. Гостите на събитието ще могат да разгледат и изложба на постери, посветени на НАО Рожен.

Най-големият астрономически комплекс на Балканите – Националната
Астрономическа Обсерватория Рожен, официално е открит на 13 март 1981 г. За тези 35 години, по оригинални данни от обсерваторията са публикувани над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 докторски дисертации. По данни на световните бази данни за научна литература, в периода 1996 – 2014 г. България се нарежда на 39-то място от 163 страни по публикационна активност и качество на научните публикации в областта на астрономията и астрофизиката. Всяка година стотици ученици и студенти от България и чужбина добиват практически умения в областта на астрономията, ползвайки телескопите в обсерваторията по време на практики и школи. Посетителите на обсерваторията са хиляди, като много от тях за първи път се докосват до магията на звездното небе.

Вход свободен!
Поканени са всички желаещи!

Снимки: Автор на снимките – Пенчо Маркишки
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9001.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9002.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9004.jpg

Защита на дисертационен труд

 events, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Nov 252015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор на науките” съобщават, че на 14. 12. 2015 г. (понеделник) от 13:30 ч. в зала 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе “ № 72, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

“Неравновесни процеси в ранната Вселена и техните космологични ефекти и ограничения”

на д-р Даниела Петрова Кирилова, доцент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Председател на НЖ: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – ИА с НАО

Рецензии:
проф. дфн Илиан Христов Илиев – ИА с НАО – pdf
проф. дфн Екатерина Христова Христова – ИЯИЯЕ – БАН – pdf
доц. д-р Димитър Магдаленов Младенов – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf

Становища:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – ШУ “Епископ Константин Преславски” – pdf
проф. дфн Радослав Костантинов Заманов – ИА с НАО – pdf
проф. д-р Румен Станимиров Бачев – ИА с НАО – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf

Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата на ИА с НАО – http://www.astro.bas.bg/~dani.

Нова книга

 events, news  Comments Off on Нова книга
Nov 102015
 

нова книга

 

Излезе от печат монографията “Химически пекулярни звезди от спектрален клас А” на проф. Илиан Илиев. В нея са обхванати резултатите от многогодишни изследвания, правени преди всичко с двуметровия телескоп на Националната обсерватория Рожен. Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес не само от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, но и от гледна точка на еволюцията на звездите. Поради отсъствието на един доминиращ механизъм за пренасяне на енергия от централните части на звездите към повърхността им съществено става влиянието на други специфични физически процеси, фактори и явления – такива като микроскопичната дифузия под действие на излъчването, звездните магнитни полета, приливните взаимодействия и околосното въртене. Взаимодействието на тези фактори обуславя твърде необичайното за други спектрални класове разнообразие в химическия състав на звездните атмосфери, което наблюдаваме при звездите от спектрален клас А.

В монографията последователно са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звездите от тип Lambda Bootis с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното полоидално магнитно поле, и най-накрая, металичните звезди членове на двойни системи, при които съществена роля се оказва че играят и приливните взаимодействия.

Книгата е отпечатана от издателство „Мултипринт-София“.

Избор на директор

 important, news  Comments Off on Избор на директор
Oct 022015
 

На 1 септември 2015 г., управителният съвет на българската академия на науките откри процедура за избор на директор на Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория. Кандидатите могат да се запознаят с пълния текст на обявата, следвайки линка „обяви и конкурси” в лявата колонка на сайта на бан.

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

 events, news  Comments Off on Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015
Sep 242015
 

 

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

Това затъмнение ще бъде последното по-значимо астрономическо явление за годината. Ще се наблюдава от най-източните части на Тихия океан, Северна и Южна Америка, Атлантическия океан, Европа, Африка, Западна Азия, най-западните части на Индийския океан и части от Антарктика. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Риби.

Лунни затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната се подреждат почти или точно в права линия, при което полусянката или сянката на Земята попада върху Луната. Земната полусянка води до неголямо понижаване на осветеността на нашия естествен спътник, което за обикновен наблюдател е почти незабележимо като ефект. При попадането на земната сянка върху Луната обаче се наблюдава частично или пълно лунно затъмнение.

На 28 септември 2015 затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 03:11:46 ч. официално време, но наблюдателите няма да регистрират видима промяна във вида на Луната дълго време след този момент. Началото на затъмнението от земната сянка ще бъде в 04:07:12 ч. откогато с невъоръжено око ще може да се проследи бавното настъпване на последната по лунния диск. Пълната фаза на затъмнението ще започне в 05:11:11 ч. и от този момент Луната ще се наблюдава в характерния за нея при пълни лунни затъмнения червеникаво-кафяв цвят. Кулминацията на явлението ще бъде в 05:47:09 ч., когато лунният диск ще бъде максимално затъмнен. Пълната фаза ще завърши в 06:23:07 ч., а затъмнението от земната сянка – в 07:27:06 ч.

Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 19 минути и 54 секунди, а продължителността на пълната фаза ще е 1 час, 11 минути и 55 секунди.

По време на максималната фаза наблюдател от София ще вижда Луната на височина 16.5 градуса над западния хоризонт. От България явлението ще се наблюдава до залеза на Луната в 07:28 ч. (за София), т.е. до края на затъмнението от сянката, когато денят вече ще е настъпил. На 28 септември Слънцето ще изгрее в 07:20 ч. за София.

Желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с открит нисък хоризонт в посока запад.

eclipse_Luna

Разположение на Луната над западния хоризонт за наблюдател от София по време на  максималната фаза на затъмнението в 05:47 ч. на 28 септември 2015

Карта за явлението от Fred Espenak (NASA’s GSFC) може да бъде разгледана на WEB-адрес http://www.eclipsewise.com/oh/oh-figures/ec2015-Fig04.pdf

Суперлуние на 28 септември 2015

Пълнолунието на 28-и септември, по време на което ще се случи пълното лунно затъмнение, е доста близко по време с перигея на Луната. Обикаляйки около Земята по своята елиптична орбита, Луната се приближава до нашата планета веднъж на всеки 27.55 дни. Когато Луната е най-близо до Земята, казваме, че тя е в перигей – така се нарича най-близката до нас точка от лунната орбита. През период от около 412 дни перигеят съвпада с пълнолунието – явление, популярно като „Супер-Луна“ или „Суперлуние“. Пълнолунието на 28 септември ще настъпи в 05:50 ч. (това е по време на пълната фаза на затъмнението), а Луната ще бъде в перигей 63 минути по-рано – в 04:47 ч. Тогава нашият естествен спътник ще бъде на разстояние 356 876 km от Земята, което е максималното му приближаване за месец септември.

При суперлуние видимият диаметър на Луната е с около 7% по-голям от случая, когато естественият ни спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 400 km). Тази малка промяна обаче не може да се забележи с невъоръжено око. Също така в нощ при суперлуние Луната е с около 16% по-ярка, но тъй като няма с какво да се сравни тази повишена яркост, не може да се твърди уверено, че разликата е визуално доловима. Желаещите да придобият лични впечатления от Суперлунието могат да извършат своите наблюдения в нощта на 27-и срещу 28-и септември, до началото на лунното затъмнение в 03:12 ч.

Жътварска Луна“ (Harvest Moon) за 2015 г.

Сред някои народи от Северното полукълбо на Земята, пълнолунието, падащо се най-близо до есенното равноденствие, е известно като „Жътварска Луна“. Хората в миналото са забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната като че ли изгрява почти по едно и също време в продължение на няколко вечери подред – в самото им начало. Това било доста удобно за земеделските стопани, които можели да прибират реколтата си до късно през нощта, на лунна светлина. Тяхното наблюдение не било плод на въображението им, а се дължи на една особеност, която се разяснява от сферичната астрономия: В началото на есента при залез слънце, еклиптиката сключва най-малък ъгъл спрямо хоризонта – около 23.5 градуса за нашите географски ширини. Обикаляйки около Земята, Луната се премества покрай еклиптиката с близо 13 градуса на денонощие в посока изток, поради което нейният изгрев закъснява с около 50 минути средно на всяка следваща дата. Но ако в началото на есента Луната е пълна, то поради малкия наклон на еклиптиката спрямо хоризонта, в няколко поредни вечери нейният изгрев ще закъснява с по-малко от средното, по-точно – с близо 39 минути. И обратно – около началото на пролетта, изгревът на пълната Луна закъснява на всяка следваща вечер с близо 1 час.

Пълнолунието на 28 септември е най-близкото до датата на есенното равноденствие (есента ще настъпи на 23 септември в 11:20 ч.). По смисъла на горното, това пълнолуние ще бъде „Жътварската луна“ за 2015 г.

Накратко: пълнолунието на 28-и септември 2015 е Суперлуние и „Жътварска Луна“ за годината, като освен това ще наблюдаваме и пълно лунно затъмнение.

Пенчо Маркишки, ИА с НАО, 11.09.2015 г.

Тел.: 0886 841 446

Защита на дисертационен труд

 events, important, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Aug 282015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им

на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова

Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев

Рецензии:

проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf

Становища:

проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf

Мексикански залив

 news  Comments Off on Мексикански залив
Jul 132015
 

Gulf_of_Mexico

Трицветно (BVR) изображение на плътния молекулярен облак L935, известен повече като „Мексикански залив“. Тази област с активно звездообразуване се намира между мъглявините „Северна Америка“ (NGC 7000) и „Пеликан“ (IC 5070), на разстояние около 2 000 светлинни години от Слънцето. Изображението е получено на 04.09.2012 г. с 50/70-cm Шмит телескоп и CCD камера FLI PL 16803 на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ към Института по астрономия при Българска академия на науките.

Полето на „Мексикански залив“ съдържа голям брой млади звездни обекти, като звезди от тип T Tauri, звезди на Хербиг от спектрални класове Ae/Be, избухващи звезди от тип UV Ceti, обекти на Хербиг-Аро, колимирани джетове и кометарни мъглявини.

Актуални резултати от дългопериодични многоцветни фотометрични изследвания на млади звездни обекти в полето на „Мексикански залив“ с участието на астрономи от отдел „Звезди и звездни системи“ на Института по астрономия с НАО, БАН, са публикувани в:

  1. S. Ibryamov, E. Semkov, S. Peneva, 2015, PASA, 32, 21, Long-term multicolour photometry of the young stellar objects FHO 26, FHO 27, FHO 28, FHO 29, and V1929 Cygni”

  2. S. Ibryamov, E. Semkov, S. Peneva, 2015, BlgAJ, 22, 3, “Long-term BVRI light curves of 5 pre-main sequence stars in the field of “Gulf of Mexico”

  3. I. Poljancic Beljan, R. Jurdana Sepic, E. Semkov, S. Ibryamov, S. Peneva, M. Tsvetkov, 2014, A&A, 568, A49, “Long-term photometric observations of pre-main sequence objects in the field of North America/Pelican Nebula”

  4. E. Semkov, S. Peneva, S. Ibryamov, D. Dimitrov, 2014, BlgAJ, 20, 59, “The unusual photometric behavior of the new FUor star V2493 Cyg (HBC 722)”

  5. E. Semkov, S. Peneva, U. Munari, M. Tsvetkov, R. Jurdana-Sepic, E. de Miguel, R. Schwartz, D. Dimitrov, D. Kjurkchieva, V. Radeva, 2012, A&A, 542, A43, “Optical photometric and spectral study of the new FU Orionis object V2493 Cygni (HBC 722)”

  6. E. Semkov, S. Peneva, U. Munari, A. Milani, P. Valisa, 2010, A&A, 523, L3, “The large amplitude outburst of the young star HBC 722 in NGC 7000/IC 5070, a new FU Orionis candidate”

Автор на изображението и текста: докторант Сунай Ибрямов

За повече информация:

проф. д-р Евгени Семков – esemkov [at] astro.bas.bg

докторант Сунай Ибрямов – sibryamov [at] astro.bas.bg

гл. ас. д-р Стоянка Пенева – speneva [at] astro.bas.bg