Двудневно обучение даде старт на работата на стажантите по три проекта
С начално двудневно въведение в радиоастрономията и в паневропейския
радиотелескоп LOFAR през тази седмица започна първият летен стаж по
радиоастрономия с LOFAR в Института по астрономия с НАО – БАН. През първия ден
презентация с въпроси и отговори по темата направи доц. д-р Росица Митева. През
втория присъствен ден участниците в стажа бяха запознати с подготовката на работна
среда за LOFAR данни от лекторите докторант Вергил Йотов, доц. д-р Антоанета
Антонова.

Петимата стажанти ще работят по три проекта: Слънчева активност и
радиоастрономия; Радиоинтерферометрични наблюдения на слаби астрономически
обекти и Машинно обучение в радиоастрономията. Всеки от участниците ще получи
от своя ръководител допълнителна информация и методически указания за конкретния
проект. Всички проекти включват обработка и анализ на данни от уникалния
нискочестотен радиотелескоп LOFAR, на чийто европейски консорциум България е
съосновател и пълноправен член. В края на двумесечния стаж трябва да бъде
представен и защитен доклад за извършената работа. Успешно завършилите летния
стаж ще получат специални сертификати за работата си по съответния проект и
възможност за съавторство в престижни научни публикации.

Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна
инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството
на образованието и науката. Повече информация на https://lofar.bg.

Ще бъде представена и новата книга „Съкровищата на Галактиката“на астронома Александър Куртенков

Съвместна изложба на заснети с новия 1,5-м телескоп на Института по астрономия в НАО Рожен първи изображения на космически обекти, и вдъхновени от тях творби на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“, ще бъде открита в централното фоайе на Столична библиотека на 11 април (четвъртък) в 16:30 ч. Събитието под наслов „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“, посветено на Международния ден на авиацията и космонавтиката 12 април, включва и представяне от 17:00 ч. в Зала „Вяра“ на библиотеката на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Две години – от първата копка до построяването на модерния телескоп и официалното
му откриване на 1 юли 2023 г. отне изграждането на най-новата придобивка на учените
от Института по астрономия с НАО. Космически изображения, направени с новото
автоматизирано и роботизирано устройство, бяха представени за първи път в ефектни
фотоси на изложба в БАН през октомври м.г. Авторът на фотографиите, астрономът гл.
ас. д-р Милен Минев надниква към планетата Юпитер, както и към звезди, мъглявини,
галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните
„Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Обработката на
заснетите изображения е осъществена от астронома и оперен изпълнител Емил Иванов.
Изложбата бе представена в електронен вид в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София, а
ученици от третите и от четвъртите класове се включиха в конкурс на училището на
тема „Космос“. Най-добрите рисунки и макети, изработени от децата, бяха
експонирани в края на март т. г. в Централното фоайе на Българската академия на
науките. Сега оригиналните фотографски изображения и произведенията на детското
въображение на тема Космос ще бъдат експонирани съвместно, също за първи път, в
Столичната библиотека.
За по-любознателните е премиерата на най-новото заглавие с автор Александър
Куртенков – книгата „Съкровищата на Галактиката“, своеобразен гид по астрономия за
малки и големи. Тя повежда читателя на вълнуваща разходка, в която любителите на
звездното небе ще открият пленителни изображения на някои от най-красивите
галактични обекти: кълбовидни и разсеяни звездни купове, емисионни, отражателни и
тъмни мъглявини.

Лекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН проф. дн Евгени Семков пред студенти и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Той припомни най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас – от създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия в тогавашното Висше училище, до наши дни.

Стана дума и за астрономическите организации в България днес, сред които ИА с НАО – БАН; Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Астрономическия център към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”; народните астрономически обсерватории и планетариуми в цялата страна.

Астрономията в България се развива благодарение на новата апаратура и телескопи, с които се увеличават нашите възможности за изследване на космическите обекти, отбеляза проф. Семков. След първата професионална астрономическа обсерватория в Белоградчик е построена Националната астрономическа обсерватория Рожен, която е научен комплекс от пет телескопа, последният от които е създаден през последните две години, каза той и сподели подробности около изграждането му.

Лекцията завърши с информация за очакваното през 2025 г. пускане в действие в близост до НАО Рожен на изграждания в момента първи професионален радио телескоп у нас LOFAR-BG. Това ще е 54-та станция на паневропейския радио телескоп и първата в Югоизточна Европа.

Преподаватели и студенти зададоха на проф. Семков различни въпроси, на които той отговори изчерпателно. Деканът на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев оцени високо съвместната инициатива по повод 70-годишнината на МГУ, в резултат от която през 2023 г. представители на ИА с НАО запознават студентите и преподавателите от висшето учебно заведение с различни аспекти на астрономията и астрономическите изследвания. Последната за тази година подобна среща ще се състои през декември.