Готова е кулата за новия 1.5-метров телескоп в НАО Рожен

 events, news  Comments Off on Готова е кулата за новия 1.5-метров телескоп в НАО Рожен
Dec 022022
 

 

Приключиха дейностите по изграждането на кулата за новия 1.5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Института по астрономия на БАН. На 25 ноември беше монтиран 6-метровият купол и в момента се извършват довършителните работи по вътрешната изолация на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка. Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в района снежна покривка, монтажът на самия телескоп ще бъде отложено за пролетта на 2023 година. Continue reading »

 Posted by at 12:43

Учени от Института по астрономия с НАО участват в публикация в „Nature“

 important, news  Comments Off on Учени от Института по астрономия с НАО участват в публикация в „Nature“
Sep 082022
 

Изследването на блазара BL Lac е на международен колектив с българско участие

Фигура 1. Художествена интерпретация на явлението блазар и изхвърляната от него струя от високоенергийни частици.

Международен колектив с участието на български астрономи откри цикли на
осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac.
Резултатите от това изследване са публикувани в едно от най-престижните научни
списания в света – „Nature“, бр. 7926, том 609 от 8 септември 2022 г.

За реализирането на това изследване са използвани наблюдения на 37 различни
телескопа в 13 държави. Нашите резултати са получени с 2-метровия RCC телескоп и с
50/70 см Шмит телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен, както
и с 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик.
Съавтори на статията от българска страна от Института по астрономия с НАО са
учените: проф. д-р Румен Бачев, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Антон Стригачев и
гл. ас. д-р Александър Куртенков. Това е втората публикация на този колектив учени
от БАН в престижното списание „Nature“ на тема блазари. Първата представи
изследване на блазара СТА 102 и беше публикувана през декември 2017 г. в брой 7685, том 552 на „Nature“.

Фигура 2. Крива на блясъка на блазара BL Lac по време на избухването през 2020 г. Показани са наблюденията в червената част на оптичния спектър (около 635 нанометра) и в гама диапазона (панели 1 и 4), а също така и наблюдаваната стойност и ъгъл на поляризация на светлината (панели 2 и 3).

Наблюденията на този тип обекти са организирани от д-р Клаудия Райтери и д-р
Масимо Вилата от Астрофизическата обсерватория в Торино (Италия) и включват
астрономи, които работят по целия свят (Whole Earth Blazar Telescope). Данните за
променливостта на блазарите в оптичната област се допълват с наблюдения в гама-
лъчи от сателитите AGILE на Италианската космическа агенция и Fermi на НАСА.
Тези наблюдения доведоха до откриването на цикличност на видимата яркост с период
около 13 часа на блазара BL Lac по време на силното избухване, наблюдавано във
всички области на спектъра през втората половина на 2020 г.

Фигура 3. Снимка на 50/70 см Шмит телескоп в НАО Рожен, с който са получени
голяма част от наблюденията на блазара BL Lac, използвани в публикацията.

Блазарите са вид активни галактически ядра, чийто източник на енергия е материя,
която пада върху свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика. Около 10% от
активните галактични ядра изхвърлят двойка струи (наричани още джетове), които се
движат в междузвездното пространство със скорост, близка до светлинната. Явлението
блазар се наблюдава, когато една от тези струи е насочена почти директно към Земята,
което я прави да изглежда много по-ярка. Тези струи излъчват в целия дизпазон на
електро-магнитния спектър – от радио диапазона, през оптичната област, до
рентгеновите и гама лъчите. Интензитета на излъчване се променя бързо с времето,
като промените обикновено са случайни, без наличие на перидичност.

Фигура 4. Снимка на отворения купол на 2-м телескоп на НАО Рожен. Автор: В. Паскалев

BL Lac се намира приблизително на 1 милиард светлинни години от нас и масата на
черната дупка в ядрото му се оценява на около двеста милиона слънчеви маси. Екипът
от астрономи разкрива, че в струята на блазара се образува пречупване, което
изкривява магнитното поле по такъв начин, че наблюдаваната яркост се променя
периодично. Също така, наблюдаваната поляризация на видимата светлина от блазара
се мени с подобна периодичност, като яркостта. Наблюдавана е и корелация между

променливостта във видимата светлина и в гама лъчите, без отместване между тях,
което означава, че те се излъчват от една и съща област на струята.

Линк към публикацията в списание „Nature“: https://www.nature.com/articles/s41586-022-05038-9

Източник: Институт по астрономия с НАО – БАН

 Posted by at 12:13

Успешно приключен 5-годишен проект на Института по астрономия с НАО

 important, news  Comments Off on Успешно приключен 5-годишен проект на Института по астрономия с НАО
Aug 112022
 

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия
между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с НАО,
осъществен през 2017-2022 г. с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ към
Министерството на образованието и науката. Проектът е реализиран на два етапа – от
декември 2017 г. до юни 2019 г. (общо 18 месеца) и от декември 2019 г. до юни 2022 г.
(общо 30 месеца). Научният колектив, работил по него, се състои от 31 души, сред
които 2 докторанти и 5 млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.

Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките,
звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди,
Слънцето и Слънчевата система.

Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор = 213.326 и общ импакт
ранг = 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо
45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са
3 дисертации и са организирани 2 научни форума.

Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на
енергията за 5 блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark
120 е определен размера на акреционния диск.

За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани
физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена.
Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната
еволюция на 5 звезди в околността на NGC 7129. Изследвани са три звезди преди
главната последователност в полето на V733 Cephei, фуора V900 и звездите V2764 Ori
LkHα301. Установено е, че фазата на максимална яркост на фуора V2493 Cyg (HBC
722) продължава вече 11-та година. За k Ceti е намерена нова цикличност с период от
3.1 г.

За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в
Големия Магеланов облак. За UU Cassiopeiae (UU Cas) са определени радиус, маса и
температура. V392 Per е класифицирана като “много бърза нова”. Модели на тесни
двойни звезди от тип W Uma са публикувани в повече от 15 статии. Предложен е
модел на обвивката на звездата BF Cyg. Изследван е фликерингът в двойните EF Aql,
CH Cyg и RS Oph. По серия от наблюдения, започнали само 11 дни след последното
избухване на RS Oph, е определена температурата на горещата псевдофотосфера,
радиуса, темпа на загуба на маса и др.

Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето,
особено важни за прогнозиране на въздействието на тези прояви върху космическия
климат и Земята. За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и
орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в
морфологията.

Благодаря на всички, които работиха за постигане на целите на проекта през тези 4.5
години. Добра работа!“ – с тези думи се обърна към участниците в екипа по
осъществяването на проекта неговият ръководител проф. д-р Таню Бонев от ИА с
НАО.

 

Повече за проекта, неговите цели и постижения: https://www.astro.bas.bg/projects.php
https://astro.bas.bg/Projects/Contract18-13.web-page_EN.pdf
На проекта е посветен и 20-минутният филм: https://www.astro.bas.bg/Projects/DN_18-
13_video.mp4

 Posted by at 11:27

Учени от Института по астрономия с НАО към БАН в екип с публикация в „The Astrophysical Journal“

 important, news  Comments Off on Учени от Института по астрономия с НАО към БАН в екип с публикация в „The Astrophysical Journal“
Jul 072022
 

Изследването разкрива в детайли тихото Слънце при ниски честоти

fig1

Фиг. 1 Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 07.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Белите елипси обозначават моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове обозначават размера на оптичния слънчев диск; пунктираните бели кръгове обозначават височината, която би съответствала на всяка честота, ако приемем, че това е локалната плазмена честота.

Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии в широк честотен диапазон от kHz до THz, а слънчевата атмосфера има сложно разпределение на магнитното поле, плътност на плазмата и температура. Тези различни свойства на слънчевата атмосфера водят до различни характеристики на радиоизлъчването при различни честоти. Наблюденията в интерферометричен образен режим на слънчевите нискочестотни емисии могат да помогнат за диагностицирането на свойствата на плазмата на големи височини в слънчевата атмосфера.

fig2

Фиг. 2 – Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 14.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Белите елипси обозначават моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове обозначават размера на оптичния слънчев диск; пунктираните бели кръгове обозначават височината, която би съответствала на всяка честота, ако приемем, че това е локалната плазмена честота.

В своя скорошна разработка „Образни наблюдения на спокойното слънце в честотния диапазон от 20-80 MHz“, публикувана в авторитетното издание „The Astrophysical Journal“ (https://doi.org/10.3847/1538-4357/ac6b37), международен екип от 10 учени обобщава резултатите от осъществени наблюдения на спокойното Слънце в метрови радио вълни, с което е постигната безпрецедентна пространствена разделителна способност за слънчеви наблюдения в тези честоти. За пръв път, авторите постигат прецизни измервания на температурата на яркостта и размера на нашата звезда в диапазона от 20-80 MHz, и наблюдават пространствено разрешени структури в слънчевата корона. Резултатите компенсират липсата на нискочестотни измервания на температурата на яркостта в предишни наблюдения.Екипът от учени, осъществил изследването, включва българските изследователи доц. д-р Камен Козарев и постдокторанта д-р Джан Пейдзин от Института по астрономия с НАО към БАН, както и техни колеги от Нидерландия, Ирландия, Китай, Полша, Белгия и Германия. Разработката е осъществена с подкрепата на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС, проект STELLAR и на Националната научна програма ,,Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука” (ВИХРЕН) на Фонд ,,Научни изследвания”.

Счита се, че радиоизлъчването на спокойното Слънце се дължи на топлинно спирачно излъчване от електрони в горещата слънчева атмосфера. Свойствата на тихото Слънце в микровълновия спектър са щателно проучени и могат да бъдат добре описани от емисионния спектър на спирачно лъчение. В обхвата на метровата и декаметрови дължини на вълната свойствата на спокойното Слънце са почти неизследвани поради инструментални ограничения. В новото проучване учените са използвали телескопа LOw Frequency ARray (LOFAR), за да изпълнят висококачествена интерферометрична образна спектроскопия — образни наблюдения на слънчево радио излъчване от спокойната корона при честоти под 90 MHz. Представен е температурният спектър на яркостта и размера на Слънцето в честотния диапазон 20-80 MHz. Изследването съобщава за тъмни коронални области с ниска температура на яркост във всички наблюдавани честоти. Температурният спектър на яркостта на тихото Слънце е разгледан и сравнен с емисиите на спирачно лъчение на коронален модел и с предишни наблюдения на спокойното Слънце.

fig3

Фиг. 3 – Температурният спектър на яркостта, наблюдаван от LOFAR (червен цвят), температурата на яркостта на модела (плътно черно) и предишни наблюдения.

В своя скорошна разработка „Образни наблюдения на спокойното слънце в честотния диапазон от 20-80 MHz“, публикувана в авторитетното издание „The Astrophysical Journal“ (https://doi.org/10.3847/1538-4357/ac6b37), международен екип от 10 учени обобщава резултатите от осъществени наблюдения на спокойното Слънце в метрови радио вълни, с което е постигната безпрецедентна пространствена разделителна способност за слънчеви наблюдения в тези честоти. За пръв път, авторите постигат прецизни измервания на температурата на яркостта и размера на нашата звезда в диапазона от 20-80 MHz, и наблюдават пространствено разрешени структури в слънчевата корона. Резултатите компенсират липсата на нискочестотни измервания на температурата на яркостта в предишни наблюдения.Екипът от учени, осъществил изследването, включва българските изследователи доц. д-р Камен Козарев и постдокторанта д-р Джан Пейдзин от Института по астрономия с НАО към БАН, както и техни колеги от Нидерландия, Ирландия, Китай, Полша, Белгия и Германия. Разработката е осъществена с подкрепата на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС, проект „STELLAR“ и на Националната научна програма ,,Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука" (ВИХРЕН) на Фонд ,,Научни изследвания".

Фигура 4 – Температурните спектри на яркостта на няколко избрани коронални позиции. В зелено се вижда спектърът на много радио тъмна област в короната, наблюдавана на 07.08.2021 г. (горно слънчево радио изображение).

С въвеждането на програмата за обновяване LOFAR 2.0, в близко бъдеще този телескоп ще придобие още по-висока разделителна способност в пространствено, времево и честотно отношение, което дава възможност на учените да изучават по-детайлно атмосферата на Слънцето. България участва активно в работата по обновяване и развиване на радио телескопа LOFAR чрез изграждане на собствена наблюдателна станция LOFAR-BG, обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура, ръководена от Министерство на образованието и науката. Институтът по астрономия води консорциума LOFAR-BG, който работи за развитие на радио астрономията в България.

 Posted by at 09:51

Ден на отворените врати – 12 юни

 events, news  Comments Off on Ден на отворените врати – 12 юни
Jun 092022
 

rozhenНавръх християнския празник Петдесетница – 12-ти юни, от 10:00-16:00 часа ще се проведе тазгодишният Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия на БАН. По традиция посетителите на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа ще разглеждат безплатно съоръженията в обсерваторията, сред които 2-метровият телескоп. През тази година ще може да се види площадката на бъдещия 1,5-м телескоп, чието официално откриване е насрочено за края на лятото, когато той ще заеме своето място в научната програма на Института по астрономия.

През май в Австрия успешно преминаха тестовeте на новото съоръжение с оптична система Ричи-Кретиен, производство на австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH. Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари.

След издигането на фундамента и на колоната за бъдещото устройство, идва ред на наблюдателната кула с купол с диаметър 8 м и височина 6 м, вкоято ще се помещава изцяло роботизираният, дистанционно управляем телескоп. Тя ще е в близост до кулите на двата по-малки телескопи – 60-см Касегрен и 50/70-см Шмит. Изграждането на новия телескоп се финансира по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката.

2м КулаДенят на отворените врати предоставя възможност за среща с дежурния екип астрономи, който ще разкаже за научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен”, както и за перспективите пред обсерваторията. Събитието съвпада с храмовия празник на параклиса „Света Троица“, издигнат през 1935 г. и който се намира до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.

 

 

 Posted by at 09:29

Първи наблюдения с новия 1.5 м телескоп за НАО Рожен

 important, news  Comments Off on Първи наблюдения с новия 1.5 м телескоп за НАО Рожен
May 202022
 

 

M101-Stack

Едно от първите астрономически изображения, получени с новия телескоп.
Галактиката M101, снимана с 10-минутна експозиция, без използване на филтри.

Изпълнителят на договора за доставка и монтаж на новия 1.5-м роботизиран
телескоп за НАО Рожен, австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH завърши
производството на телескопа и проведе първите му тестове в заводски условия. Този
проект е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура,
координирана от МОН. Представители на Института по астрономия с Национална
астрономическа обсерватория – БАН, бяха поканени да присъстват на тестовете и да
проверят на място качествата на телескопа. Те имаха възможност да разгледат завода
на фирмата и да се запознаят с производството на телескопи и полирането на
огледалата за тях.

 

Едно от първите астрономически изображения, получени с новия телескоп.
Галактиката M101, снимана с 10-минутна експозиция, без използване на филтри.

Новият апарат за космически наблюдения беше представен от собственика на
фирмата Егон Дьобел и от мениджъра продажби Дитмар Вайнцингер. Показана беше
конструкцията на телескопа и начинът му на управление. Той превъзхожда трите
съществуващи телескопи на Рожен преди всичко с възможността наблюденията към
съответно космическо тяло да се осъществяват чрез дистанционно насочване и
фокусиране. Оптичната му система, състояща се от три огледала, се управлява от
компютър, с което се елиминират всякакви отклонения.

 

Собственикът на фирмата Егон Дьобел показва механизма на монтаж на 1.5
метровото огледало.

Първите реални наблюдения на астрономически обекти бяха проведени в нощта
на 10 май. Извършените тестове потвърдиха заложените в договора параметри за
качество на оптичната и механичната система на телескопа. Системата за насочване и
софтуерът за провеждане на наблюдения също се оказаха в рамките на договорените
параметри. Беше подписан протокол за извършените тестове, с което се счита, че
телескопът е приет в заводски условия и процедурата по монтаж на наблюдателната
кула и на телескопа може да продължи.

Според работния график на ASA, монтажът на наблюдателната кула и купол ще
се осъществят в НАО Рожен пред първата половина на юли, след което при подходящо време ще се извърши и монтажът на самия телескоп. Окончателното приемане на най-новата придобивка за научни изследвания на Космоса на Института по астрономия се очаква да стане в края на август или в началото на септември.

Подписване на протокол за приемане на телескопа от директора на ИА с НАО проф.
д-р Евгени Семков и мениджъра продажби на ASA Дитмар Вайнцингер.

 

 

 

Представителите на ИА с НАО в завода за оптични елементи на ASA.

 

 

 

 

 

 

 

 

Официалното откриване на телескопа се планира за 10 септември 2022 г.

 Posted by at 12:08

Възстановяват се посещенията в НАО Рожен

 news  Comments Off on Възстановяват се посещенията в НАО Рожен
Apr 152022
 

Rozhen Observatory  От 15 април 2022 г. Националната астрономическа обсерватория Рожен ще бъде отворена за посетители съгласно графика за месец април.

За да не се получава струпване на много хора на едно място, посетители ще се допускат на малки групи до 20 човека.Призоваваме да се спазва дистанция и мерките за защита от вирусни заболявания.
Подробности за работното време на обсерваторията можете да откриете тук:

РЕД ЗА ПОСЕЩЕИЯ

 Posted by at 10:36

XV-та годишна конференция на САБ

 events, important, news  Comments Off on XV-та годишна конференция на САБ
Mar 152022
 

XV-та годишна конференция на САБ (http://sab.astro.bas.bg/) ще се проведе присъствено през периода 30 май – 2 юни 2022 г. в Астрономическата Обсерватория с Планетариум – гр. Ямбол (https://aop-yambol.bg/). Конференцията ще включва както представяне на проекти, образователни програми по астрономия, обсерватории и астро-клубове в България, така и научни резултати на български учени във всички области на астрономията.

 

Предварителна програма:

30 май  (13:00-19:00): регистрация, откриване, представяне на астрономически проекти и образователни програми по астрономия, демонстрация в планетариума Ямбол

31 май-2 юни (10:00-12:00, 14:00-17:30): научни сесии, представяне на обсерватории, планетариуми и астро-клубове в страната

31 май (19:00-22:00): официална вечеря (допълнително заплащане)

1 юни (13:00-17:00): посещение на местността Кабиле (допълнително заплащане)

 

Крайни срокове:

Изпращане на заявка за участие с доклад: 20 април 2022 г.

Изпращане на заявка за участие с постер: 30 април 2022 г.

Финална програма: 15 май 2022 г.

 

Заявка за участие:

https://forms.gle/mybezRJqEC7htfg78

 

Регистрационна такса:

50 лв. (за членове на САБ – 30 лв.; без такса за докторанти)

 

Официален език:

български

 

Научен/Локален организационен комитет:

Росица Митева – ИАНАО-БАН – председател на НОК

Светлана Кънева – АОП Ямбол – председател на ЛОК

Антоанета Антонова – ИАНАО-БАН

Момчил Дечев – ИАНАО-БАН

Иванка Статева – ИАНАО-БАН

Благовест Царев – АОП Ямбол

 

Организатори:

САБ и АОП гр. Ямбол

За връзка:

sab2022@nao-rozhen.org

 Posted by at 10:02

2nd Summer School on Space Research, Technology and Applications for young scientists and PhD students

 events, news  Comments Off on 2nd Summer School on Space Research, Technology and Applications for young scientists and PhD students
Mar 092022
 

  The second edition of the Summer School on Space Research, Technology and Applications will be held in the National Astronomical Observatory – Rozhen, Bulgaria. A versatile coverage of topics from theoretical astrophysics to engineering and computing have been pre-selected. Both lecturing and training sessions are intended for the participants distributed over one week. At the end of the school, each team will present the results from their practice led by an experienced mentor. In addition, each participant is expected to present a short overview on their PhD topic during the dedicated PhD session.

A limited number of registration fees can be waived. More information will be announced soon.
Due to the COVID-19 restrictions the number of participants we can accept on-site is limited.

Website: https://bulgarianspace.online/second-summer-school_2022/

Preliminary topics covered by the lectures

• Sun and Space Weather
• Exoplanets
• Aerospace Technologies
• Earth Observations and InSAR
• Machine Learning Methods in Physics and Astronomy
• Science Communication and Popularization

Preliminary topics for the practical part (only for on-site participants)

During the practical sessions students will be divided in groups and will develope a project,
which will be presented at the end of the summer school.
• Sun and Space weather
• Machine Learning
• Earth Observations
• Astrophotography
• Aerospace Technologies

Important dates:
• 1 March – 30 April 2022 Apply for financial support
• 1 March – 31 May 2022 Apply and self-pay
• 1 June 2022 Notification of acceptance

Contact us for more information:
cosmos@phys.uni-sofia.bg

 Posted by at 12:56

Най-старата междузвездна посетителка на Слънчевата система

 important, news  Comments Off on Най-старата междузвездна посетителка на Слънчевата система
Jan 282022
 

Kометата 2I/Borisov.
Източник: ЕSO, O. Hainaut

Институтът по астрономия с НАО към БАН определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov, известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от ИА доц. д-р Галин Борисов.

На горното изображение на втората снимка е показана кометата 2I/Borisov. Цветовете на панела (а) помагат да се подчертае бързото пространствено изменение на интензитета, чието разпределение може да бъде количествено оценено с помощта на изофотите на панел (b). Червената пунктирана линия на панела (b) проследява опашката на кометата, която на по-малко разстояние от фотоцентъра е насочена по посока на антислънчевата посока, а на по-големи разстояния лежи между антислънчевата и анти-скоростната посока. На лявата фигура е представено сравнение на широкоивична поляриметрия на кометата 2I/Borisov с други комети. Червените запълнени кръгчета са нашите данни за кометата 2I/Borisov. Празните сини, пурпурни и светлосини кръгчета съответно са данни за кометите C/1995 O1 (Hale-Bopp), 1P/Halley и други комети. От сравнението ясно се вижда приликата в поляризационните характеристики на кометата 2I/Borisov и Hale-Bopp.

Кометата 2I/Borisov е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO, Крим и се смята за най-автентично съхраненият космически обект – пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуваха резултатите от осъществените през 2019/2020 г. свои изследвания на кометата 2I/Borisov в авторитетното научно списание ‘Nature Communications’.

За да определим физическите характеристики на праховите частици в комата ѝ (кометната атмосфера), екипът ни извърши поляриметрични наблюдения на кометата с инструмента FORS2 и телескопа VLT на Южната европейската обсерватория – разказва доц. д-р Галин Борисов Ексцентриситетът (сплеснатостта) на орбитата на това космическо тяло показва, че тя е обект, който не е свързан гравитационно със Слънчевата система. Това я прави първият недвусмислен случай на комета, която пристига от междузвездното пространство. Досега в нашата Слънчева система са наблюдавани само два такива обекта. Докато първият, 1I/‘Oumuamua, имаше астероидни характеристики, за вторият, 2I/Borisov, има ясни доказателства за кометна активност.

Доц. д-р Галин Борисов от ИА с НАО към БАН, участник в международния екип от учени, изследвали кометата 2I/Borisov.

В изследването ни разкриваме, че поляризацията на отразената от праховите частици на 2I/Borisov слънчева светлина е по-висока от тази, която обикновено се измерва при кометите от Слънчевата система. Тази характеристика я отличава от динамично еволюиралите обекти като например тези от семейството на Юпитер, както и всички късо- и дълго-периодични комети от нашата Слънчева система. Единственият обект със сходни поляриметрични свойства като 2I/Borisov е кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) – за нея се смята, че се е приближавала до Слънцето само веднъж преди появата ѝ през 1997 г. За разлика от Hale-Bopp и от много други комети, 2I/Borisov показва поляриметрично хомогенна кома, което предполага, че тя е още по-съхранен във времето в автентичния си вид обект.

Приликата между поляриметричните свойства на двете комети трябва да зависи от микроскопичната структура и състава на агрегатите, а не от техните макроскопични характеристики, тъй като са доста различни по размер. Анализът на фотометричния профил на вътрешната кома предполага, че кометата Hale-Bopp принадлежи към класа на гигантските комети, като диаметърът на ядрото ѝ се оценява между 20 и 35 км, докато при 2I/Borisov той е ≤0.4 км. Тясната прилика между нейното поляриметрично поведение и това на Hale-Bopp предполага, че независимо от астрофизичната среда, от която произхожда кометата 2I/Borisov, такава среда е имала свойства, които са довели до образуването на тяло със значителни прилики с тела намиращи се във външните региони на Слънчевата система – сам по себе си забележителен резултат. Това сходство може също да ни доведе до предположението, че праховите частици на 2I/Borisov са малки, подобно на тези на Hale-Bopp.

Ако приемем, че същата връзка между албедото (отражателната способност) на повърхността на телата) и поляризацията, установена за астероиди важи и за комети, нашите наблюдения биха показали, че кометата 2I/Borisov също има ниско геометрично албедо – свойство, споделяно от повечето комети от нашата Слънчева система.

В заключение, кометата 2I/Borisov най-вероятно никога не е минавала близо до Слънцето или друга звезда и може би представлява първата комета, състояща се от наистина непокътната материя, която някога е била наблюдавана.

 Posted by at 15:48