Изследователи от 33-тата Българска антарктическа експедиция представиха своите проекти пред преподаватели и учени от Националния университет на Патагония „Сан Хуан Боско“ в Комодоро Ривадавия, Аржентина. С кратки презентации те споделиха със своите аржентински колеги целите и очакваните резултати от своя престой в Антарктика, както и методологиите, които могат да заимстват от българските учени.
В срещата от българска страна участва представителят в Първия български полярен астрономически проект гл. ас. д-р Ивайло Начев от Катедра „Радиокомуникации и Видеотехнологии” в Техническия университет – София. Той изнесе презентация за проекта „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“, който се осъществява през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, е с ръководител доцент д-р Камен Козарев. Научноизследователският проект е одобрен в конкурса за финансиране на полярни изследвания на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
С разположената на базата ни на Ливингстън апаратура от близо два месеца наши учени изследват за първи път детайлно пулсациите в йоносферата на Земята, причинени от слънчеви бури. Основна цел е проучването на активността на слънчевата корона – слънчевите избухвания и изхвърлянията на маса от нея. Високочестотните радио наблюдения, които се осъществяват в близост до Южния полюс, предоставят ценна информация за скоростта и енергията на короналните изхвърляния на слънчева маса.
В срещата между български и аржентински изследователи в университета „Сан Хуан Боско“ участваха представители на различни проекти, които се осъществяват по време на тази българска полярна експедиция. Присъстваха и Любов Костова от Фондация „Красива наука“ и експертът от Дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката Калин Мутавчиев.
Представените проекти породиха множество въпроси от домакините – за ползваните методологии и технологичните решения, които нашите изследователи прилагат в изучаването на о-в Ливингстън, както и за други конкретни области на проучвания от сферите на техните научни интереси. Особен интерес аржентинските изследователи проявиха към възможностите за ползване и обмяна на данни, както и за разширяване на техните проучвания с полева работа на Българската антарктическа база.
Аржентинските учени се интересуваха за мотивацията учени от толкова отдалечена от Антарктика страна като България да построят своя база там и споделиха, че разказът за постижението на проф. Христо Пимпирев и неговите колеги е колкото вдъхновяващ, толкова и показателен за търсенията на българската наука.
Срещата за опознаване между учените с интерес към изследване на Антарктика се провежда за първи път в Комодоро Ривадавия и е по инициатива на академичната общност в града.
Източник: БТА
Снимки: Любов Костова и архив на ИА с НАО

Фиг.1. ‘Смесено’ изображение на Apep Plume в близкия и далечен
инфрачервен спектрален диапазон.
Кредит на University of Sydney/European Southern Observatory
(http://www.physics.usyd.edu.au/~gekko/apep.html)
Apep Plume (2XMM J160050.7-514245; WR~70-16) е ярък рентгенов източник, открит случайно при наблюдения на остатъка от свръхнова G330.2+01.0 с обсерваторията XMM-Newton на Европейската Космическа Агенция. Наблюдения в инфрачервения спектрален диапазон разкриват интересна форма на областта (с размер 12 arcsec), запълнена с космически прах, който е източник на това лъчение – ‘прахови пера’ (dust plume). Именно това е причината този обект да бъде назован Apep Plume (виж Фиг. 1 и 2). Apep Plume е нетоплинен радио източник с характерен размер от 47 mas. Последвалите оптически наблюдения показват, че това е двойна звездна система с разстояние между компонентите от 47 mas, като звздните компоненти са горещи масивни звезди от типа Волф-Райе. Те също показват, че в близост до двойната система (на разстояние от 0.7 arcsec) има трета гореща звезда (вероятно OB свръхгигант). Подробности за характеристиките на Apep Plume са дадени в статиите на Callingham et al. (2019, 2020), Han et al. (2020) и Marcote et al. (2021). Всички тези характеристики на Apep Plume я правят пълноправен член на фамилията от двойни звезди с Взаимодействащи Звздни Ветрове (ВЗВ). Continue reading »
Конференцията MCH25 се фокусира върху приложенията на техниките за компютърно зрение и машинно обучение към хелиофизични изследвания и системи за прогнозиране, както и върху интегрирането на тези техники в наблюдения, моделиране и оперативни усилия за слънчева активност и космическо време.
Теми, които ще бъдат разгледани на MCH25:
– Приложения за компютърно зрение и машинно обучение в хелиофизиката, включително:
- Слънчев магнетизъм
- Слънчева активност (изригвания, CME, частици)
- Слънчев вятър
- Космическо време и космически климат, пропуски и приложения, които трябва да бъдат решени с CV и ML
- Хелиосферни радиоизлъчвания
– Техники за компютърно зрение и машинно обучение
– Обяснимо машинно обучение и информирани от физиката мрежи
– Инструменти за CV и ML (базирани на Python, OpenCV, scikit-learn, TF/Pytorch и др.)
Научен организационен комитет:
Хорхе Амая (ESA)
Манолис Георгулис (Лаборатория по приложна физика, Университет Джон Хопкинс, САЩ)
Робърт Джаролим (HAO, САЩ)
Шейн Малони (Дъблински институт за напреднали изследвания, Ирландия)
Микеле Пиана (Университет на Генова, Италия)
Пиетро Зука (ASTRON, Холандия)
Камен Козарев (Българска академия на науките науки, България)
Конференцията MCH25 е спонсорирана от проект MOSAIICS, програма ВИХРЕН на Фонд ‘Научни изследвания’, договор КП-06-ДВ-8/18.12.2019 г.
Повече информация на https://mosaiics.astro.bas.bg.
Изследване на магнитната активност при звезда-гигант вследствие поглъщането на планета – най-значимо научно постижение на ИА с НАО за 2024 г.
“Astronomy & Astrophysics” публикува резултатите от работата на международен екип
от учени с водещо българско участие
Институтът по астрономия с НАО-БАН определи за най-значимо свое научно постижение за 2024 г. изследването на магнитната активност при звездата – червен гигант RZ от съзвездието Овен (RZ Ari) вследствие поглъщането на планета. Резултатите, получени от колектива с водещ изследовател от българска страна проф. д-р Ренада Константинова и други четирима наши учени, са публикувани в авторитетното европейско списание “Astronomy & Astrophysics” 681, A36, 20241 . Освен петимата българи, в екипа участват изследователи от Франция, САЩ, Бразилия и Чили.
Изследвайки причините за магнитната активност на RZ Ari, учените установяват, че тази звезда е проеволюирала до върха на клона на червените гиганти или дори още по-нататък – след стадия на горене на хелия. Еволюционният стадий, на който се намира обектът, не предполага активността да е породена от слънчев тип динамо (алфа-омега). Анализът на параметрите на звездния гигант – въртене, химически обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че е възможно въздействие на друг вид динамо. Въртенето на звездата е ускорено, а съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.
В периода 3-6 декември в Претория се проведе Научният форум на Южна Африка (https://www.sfsa.co.za/) – най-престижното ежегодно събитие за наука и иновации в Южна Африка и региона. За първи път България участва със съпътстващи събития в рамките на Научния форум по инициатива на българското посолство в Претория в сътрудничество с Министерството на образованието и науката на РБ и Департамента за наука и иновации на РЮА. Основни теми бяха астрономията, изкуственият интелект и биотехнологиите. Българската делегация проведе задълбочени разговори с представители на департамента на науката, технологиите и иновациите на Южна Африка. Кулминационно събитие беше панелната дискусия на тема „Перспективи за развитие на сътрудничеството между България и Южна Африка в областта на науката и иновациите“. Посланик Мария Цоцоркова-Каймакчиева изтъкна насоките за сътрудничество между двете страни. Представителят в българската делегация в областта на астрономията, доц. д-р Люба Славчева-Михова от Институт по астрономия с НАО, представи достиженията на астрономията в България. Дискутираха се потенциалните области на сътрудничество – оптическата и радиоастрономията, обучението на млади специалисти. В рамките на Научния форум бяха проведени ползотворни срещи с нидерландски специалисти в областта на радиоастрономията.
Българската делегация посети значими за страната обекти – радиоастрономическата обсерватория HartRAO, Центъра за киберсигурност и високопроизводителни компютри, Съвета за научни и индустриални изследвания и др.
Повече информация за събитието може да се види тук:
Pаботната среща в Кюстендил
От 13 до 15 ноември 2024 г. в град Кюстендил се проведе
традиционната VІ Работна среща на Института по Астрономия с
Национална Астрономическа Обсерватория. На срещата с голям
интерес бяха проследени представените 13 доклада и
научни съобщения.
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. П. Маркишки
- сн. М. Минев
- сн. М. Минев
- сн. М. Минев
- сн. М. Минев
През последните дни в специализираните уебсайтове, които проследяват слънчевата активност и геомагнитните бури имаше прогноза, според която в късните часове на 10 октомври, в нощта срещу 11 октомври, както и през деня на същата дата, т.нар. Kp-индекс, който характеризира смутеността на земната магнитосфера, ще достигне стойност 8. На практика това означава силна геомагнитна буря, поради което професионални и любители астрономи решиха да проверят дали в нощта срещу 11 октомври от България няма да се наблюдава полярно сияние. Тези очаквания се оправдаха напълно – небето над северния хоризонт засвети в червен цвят, малко трудно забележим с невъоръжено око, който обаче на фотографии, заснети дори с телефон, се регистрираше достатъчно ясно. Явлението можеше да се наблюдава от по-неосветени райони, след като облаците над някои части на страната се разсеяха в първите часове на нощта.
Кадрите са заснети от Пенчо Маркишки, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Белоградчик и Милен Минев, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Рожен.
Текст: Пенчо Маркишки
Авторът на първите изображения с новия 1,5-м телескоп на НАО Рожен е гл. ас. д-р
Милен Минев от Института по астрономия към БАН
Фотоизложбата на първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м
телескоп в НАО Рожен на Института по астрономия към БАН бе открита в Хасково от
ръководителя на Астрономическата обсерватория към Младежкия център в града
Йоанна Кокотанекова. На събитието в централното фоайе на центъра присъстваха
ученици от няколко училища, възпитаници на обсерваторията и членове на Клуба по
фотография към същия център.
Откриването бе последвано от лекцията „Изкуството да заснемеш тайните на Вселената“ на гл. ас. д-р Милен Минев, който е авторът на изображенията в изложбата.
Обработката им е осъществена от астронома Емил Иванов, известен като оперен изпълнител.
Сред впечатляващите кадри в експозицията има снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах. Изложбата гостува в Хасково по покана на Астрономическата обсерватория към ОП „Младежки център“. Тя се провежда в Международната седмица на астрономията
(7-13 октомври 2024 г.), Международната космическа седмица (4-10 октомври) и
Глобалния проект на Международния астрономически съюз „100 часа Астрономия“.
Преди Хасково изложбата с първите изображения от новия телескоп в НАО е показвана
в БАН, Столичната библиотека, 4-то ОУ „Проф. Джон Атанасов“ – София, МГУ „Св.
Иван Рилски“, в Планетариума в Смолян, в Народната астрономическа обсерватория и
планетариум „Николай Коперник“ във Варна и в Регионалния природонаучен музей –
Пловдив.
Новият 1,5-м телескоп на Рожен е най-новата придобивка на учените от Института по
астрономия с НАО – БАН. Неговото изграждане продължи близо две години, а
официалното му откриване се състоя на 1 юли 2023 г. Пускането му в експлоатация
отбеляза най-успешния етап на проекта РАЦИО, финансиран по Националната пътна
карта за научна инфраструктура (2020-2027), координирана от Министерството на
образованието и науката.
Снимки: Деян Динев, Haskovo.info и АО към ОП "Младежки център" – Хасково






















