Третата от заключителните школи в рамките на проекта STELLAR („Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“) се провежда в Националната астрономическа обсерватория Рожен от 19-23 юни. Участници в проекта и организатори на школите са Институтът по астрономия с НАО – БАН и Техническият университет в София, в партньорство с Дъблинския институт за авангардни изследвания DIAS и нидерландския Институт по радио астрономия ASTRON.
Школата, по слънчеви изследвания и космическо време с LOFAR, която се организира съвместно с Клон “Космос” на Съюза на физиците в България, е с лектори от ASTRON – Нидерландия, Университета в Хелзинки – Финландия и DIAS – Ирландия. Теми на лекциите и упражненията, обработката и анализът на LOFAR данни, са: въведение в изследванията на слънчева активност и космическото време с LOFAR; динамични спектри; интерферометрични изображения и проучвания на йоносферата.
Успоредно с провежданите лекции и упражнения участниците в школата се запознават с възможностите на НАО Рожен и перспективите пред най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа след предстоящото на 1 юли официално откриване на новия 1,5-м телескоп, произведен в Австрия.
STELLAR (2020-2023) e проект по Програма „Хоризонт 2020“, който осъществява обучение на следващо поколение български радиоастрономи, свързано с предстоящото изграждане и бъдещо устойчиво развитие на българска станция на общоевропейския разпределен нискочестотен радиотелескоп LOFAR.
Докторант Антоанета Антонова Аврамова-Бончева от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория е сред седемте тазгодишни носители на Наградата за най-млад учен „Иван Евстратиев Гешов“. Тя е отличена за постижения в научно направление „Астрономия, космически изследвания и технологии“
Тържественото събитие за връчване на наградите за млади учени „Професор Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” за 2022 г. се състоя в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в зала “Проф. Марин Дринов” на БАН.
Наградите се присъждат от Общото събрание (ОС) за постижения в девет научни направления. Председателят на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова връчиха отличията. За постиженията си през изминалата година бяха наградени 22 млади учени. Носителите на награда „Професор Марин Дринов” са с образователна и научна степен „доктор” и нямат навършени 35 години. Отличените с награда „Иван Евстратиев Гешов” най-млади учени са с образователната степен „магистър” и са на възраст до 30 години. Двете награди за млади учени са учредени от БАН през 1996 г. Целта е да бъдат открити и стимулирани талантливите изследователи в БАН, да се подпомогне тяхното развитие, израстване и международни контакти.
Денят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе на християнския празник Петдесетница – 4 юни, от 10:00-16:00 ч. С вход свободен посетителите на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа ще могат да се запознаят със съоръженията в обсерваторията, с посещение на 2-метровия телескоп. Това е най-големият от четирите съществуващи в обсерваторията телескопи, който е монтиран в НАО Рожен в края на 1979 година.
През тази година за пръв път ще може да се види макет на кулата на новия 1,5-м телескоп, чието официално откриване предстои. Телескопът „AZ 1500“ е изработен от австрийската фирма „ASA Astrosysteme GmbH“ по проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН.
Денят на отворените врати дава възможност за среща с дежурния екип астрономи, който ще запознае посетителите с научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен”, както и за перспективите пред обсерваторията след откриването на новия телескоп.
Събитието съвпада с храмовия празник на параклиса „Света Троица“, издигнат през 1935 г. и разположен до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.
Лекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН, проф. Евгени Семков, пред стажант-аташетата от XVII-ия випуск „Никола Мушанов“ на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Лекцията откри директорът на института Таня Михайлова, която изтъкна, че конференцията по повод 20 годишнината от създаването на институцията тази есен ще бъде посветена на науката и нейните постижения.
В своето експозе проф. Семков говори за най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас. Разказът започна с историята на създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, днес към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия във Висшето училище. Първият наблюдателен уред на обсерваторията е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон, произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“, с увеличение около 500 пъти. Основният телескоп на обсерваторията е 6 инчов (152 mm) рефрактор, произведен от фирмата “Grubb” и монтиран на постоянен фундамент през 1897 г.
Проф. Семков назова и астрономическите организации в България днес:
• Институт по астрономия и Национална астрономическа обсерватория, НАО Рожен, Астрономическа обсерватория – Белоградчик, Българска академия на науките;
• Катедра по астрономия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”;
• Астрономически център към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”;
• Група по астрофизика и космическа динамика, Институт за космически изследвания и технологии, Българска академия на науките;
• Народни астрономически обсерватории и планетариуми: Варна, Смолян, Ямбол, Димитровград, Стара Загора, Габрово, Кърджали, Хасково, Сливен и Силистра.
Строителството на Астрономическата обсерватория в Белоградчик започва през 1961 г. През 1965 г. от фирмата «Карл Цайс» Йена за нея е произведен 60-сантиметров телескоп «Cassegrain» за професионални астрономически изследвания.
НАО Рожен е следващият астрономически комплекс, изграден у нас, от чието откриване през 1981 г. до днес той остава най-големият в Югоизточна Европа и който е основната база на астрономията в България през последните повече от 40 години. Проф. Семков представи неговите пет основни телескопа, начело с 2-м, който продължително време е и най-големият в региона; 50/70 см Шмит телескоп; 60-сантиметровият телескоп в система «Касегрен» и телескоп за набюдения на Слънцето „MEADE“ с 30 см огледало.
Предстоящо това лято е откриването на най-новата придобивка на НАО Рожен – 1,5-м роботизиран телескоп с автоматично управление в система „Ritchey Chretien“. Средствата за изработването, доставката и монтажа на телескопа и наблюдателната кула за него са предоставени от Министерството на образованието и науката по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.
Специално внимание в презентацията на проф. Семков бе отделено на предстоящото включване на България в многофункционалния, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп LOFAR (10-250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радио астрономия за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната атмосфера. Чрез изграждането на българска станция на телескопа недалеч от НАО Рожен България ще е първата държава в Югоизточна Европа, част от проекта, който включва 53 подобни станции в цяла Европа.
Презентацията на проф. Семков бе последвана от многобройни въпроси – от обхвата на научните задачи, които се осъществяват от Института по астрономия днес през предстоящото лунно затъмнение и опасните за Земята астероиди до използването на възможностите на съвременната наука в проучването на звездното небе и различните обекти в него.
От 19–21 април в Гранд Хотел Милениум София ще се проведе първата по рода си интердисциплинарна конференция с фокус върху приложенията на техниките за компютърно зрение и машинно обучение към хелиофизични изследвания и модели за прогнозиране на слънчевата активност.
Основни теми на конференцията ще бъдат: приложения за компютърно зрение и машинно обучение към моделиране на слънчевото динамо, слънчевата активност (изригвания, избухвания, високоенергетични частици); прогнозиране на космическото време; магнитосфери (земни и планетарни) и йоносфери; нови техники и софтуерни приложения с отворен код; хелиосферни радиоизлъчвания.
Участниците в срещата, представители на повече от 20 държави и над 30 изследователски института и университети, както и от NASA и ESA, ще обсъждат напредъка в използването на изкуствен интелект за умно моделиране и прогнозиране на слънчевата активност. Науката за Слънцето и неговата активност е в период на бурно развитие. Все повече наблюдателни инструменти и космически мисии изследват слънчевите излъчвания и междупланетното пространство. Този огромен поток от данни може да бъде анализиран единствено с помощта на изкуствения интелект.
Научният организационен комитет на форума е в състав: проф. Астрид Верониг (Университет на Грац), д-р Манолис Георгулис (Атинска академия), проф. Лонг Сю (Китайска академия на науките), д-р Пиетро Зука (ASTRON, Холандски институт по радиоастрономия), д-р Шейн Малони (DIAS, Дъблински институт за напреднали изследвания), доц. Камен Козарев (Българска академия на науките).
Домакин е Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Конференцията е част от проект MOSAIICS по Националната научна програма ВИХРЕН.
Всички абстракти за конференцията, програмата и участниците и повече за проекта могат да бъдат открити на страниците https://mch23.astro.bas.bg и https://mosaiics.astro.bas.bg
Лекцията на гл. ас. д-р Цветан Цветков е в рамките на 70-годишнината на университета
„Ловци на слънчеви затъмнения“ бе темата на отворената лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Лекцията привлече интереса на студенти от специалностите геология и проучване на минерални и енергийни ресурси, приложна геофизика, хидроинженерна геология, компютърни технологии в инженерната дейност и управление на ресурси и производствени системи. Присъстваха деканът на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев и ръководителят на Катедра „Физика“ проф. д-р Пламен Савов.
Студенти, магистри, докторанти и млади учени по астрономия, физика, инженерни, компютърни науки и математика могат да кандидатстват за участие в заключителните три школи в рамките на проекта STELLAR („Научно и технологично усъвършенстване чрез използване на постиженията на LOFAR в радиоастрономията“).
Организатори са Институтът по астрономия с НАО – БАН и Техническият университет в София, заедно с Дъблинският институт за авангардни изследвания DIAS и нидерландският Институт по радиоастрономия ASTRON.
Първата школа, от 15-19 май 2023 г. в Техническия университет в София, е посветена на радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), с лектори от Техническия университет в София и института по радиоастрономия ASTRON – Нидерландия. Сред темите на школата, която съдържа лекции и упражнения, са: принципи на електромагнетизма и разпространение на радио
вълните; антенно инженерство и специализирани антенни системи; основи на обработката на сигнали и изображения.
Кандидатстване онлайн до 15 април 2023 г. на
https://stellar-h2020.eu/index.php/radio_technology_school/
Втората школа, по радиоастрономия с LOFAR, ще се проведе от 22-26 май 2023 г. в София Тех Парк с лектори от Института по астрономия с НАО, ASTRON – Нидерландия, и DIAS – Ирландия. Теми на школата, която ще съдържа лекции, упражнения, обработка и анализ на LOFAR данни, ще бъдат: всички видове радио
астрономия на ниски честоти с LOFAR телескопа (галактични магнитни полета, активни галактични ядра, извънгалактични източници, наблюдения на звезди и пулсари и други); спектрални и интерферометрични наблюдения, специфични методи за оценка и анализ на радиоастрономически данни. За участие се изискват познания по Python.
Кандидатстване онлайн до 15 април 2023 г. на https://stellar-h2020.eu/index.ph/lofar_science_school/
Третата школа, по космически изследвания и космическо време с LOFAR, ще се състои в НАО Рожен от 19-23 юни с лектори от ASTRON-Нидерландия и Университета в Хелзинки (Финландия). Теми на школата, която ще обхваща лекции, упражнения, обработка и анализ на LOFAR данни, ще бъдат: въведение в изследванията на Слънцето, междупланетното пространство и космическото време с LOFAR; динамични спектри; интерферометрични изображения и проучвания на йоносферата.
Кандидатстване онлайн до 15 май 2023 г. на https://stellar-h2020.eu/index.php/lofar_space_weather_school/
Школите, на английски език, са безплатни, присъствени, с лимит до 20 участника за всяка. Участниците трябва да разполагат с лаптопи. За ограничен брой кандидати е предвидена финансова подкрепа за пътуване и други разходи по участието им в школите.
STELLAR (2020-2023) e трансформационен проект по Програма „Хоризонт 2020“, който осъществява обучение на следващо поколение български радиоастрономи. Основен двигател за този проект е изграждането и бъдещото устойчиво развитие на българска станция на общоевропейския разпределен нискочестотен радиотелескоп LOFAR. Проектът STELLAR ще има мултиплициращ ефект за българските астрономическа и инженерна общности чрез разработването на учебни програми по радиоастрономия, космическо време и радиокомуникационно инженерство. LOFAR технологията и науката открива нова вълнуваща посока за научни изследвания и технологично развитие като придобитите квалификации и умения се предават на по-широката научна общност в България.
За повече информация, посетете сайта на проекта: www.stellar-h2020.eu
Приключиха дейностите по изграждането на кулата за новия 1.5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Института по астрономия на БАН. На 25 ноември беше монтиран 6-метровият купол и в момента се извършват довършителните работи по вътрешната изолация на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка. Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в района снежна покривка, монтажът на самия телескоп ще бъде отложено за пролетта на 2023 година. Continue reading »
Навръх християнския празник Петдесетница – 12-ти юни, от 10:00-16:00 часа ще се проведе тазгодишният Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия на БАН. По традиция посетителите на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа ще разглеждат безплатно съоръженията в обсерваторията, сред които 2-метровият телескоп. През тази година ще може да се види площадката на бъдещия 1,5-м телескоп, чието официално откриване е насрочено за края на лятото, когато той ще заеме своето място в научната програма на Института по астрономия.
През май в Австрия успешно преминаха тестовeте на новото съоръжение с оптична система Ричи-Кретиен, производство на австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH. Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари.
След издигането на фундамента и на колоната за бъдещото устройство, идва ред на наблюдателната кула с купол с диаметър 8 м и височина 6 м, вкоято ще се помещава изцяло роботизираният, дистанционно управляем телескоп. Тя ще е в близост до кулите на двата по-малки телескопи – 60-см Касегрен и 50/70-см Шмит. Изграждането на новия телескоп се финансира по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката.
Денят на отворените врати предоставя възможност за среща с дежурния екип астрономи, който ще разкаже за научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен”, както и за перспективите пред обсерваторията. Събитието съвпада с храмовия празник на параклиса „Света Троица“, издигнат през 1935 г. и който се намира до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.
XV-та годишна конференция на САБ (http://sab.astro.bas.bg/) ще се проведе присъствено през периода 30 май – 2 юни 2022 г. в Астрономическата Обсерватория с Планетариум – гр. Ямбол (https://aop-yambol.bg/). Конференцията ще включва както представяне на проекти, образователни програми по астрономия, обсерватории и астро-клубове в България, така и научни резултати на български учени във всички области на астрономията.
Предварителна програма:
30 май (13:00-19:00): регистрация, откриване, представяне на астрономически проекти и образователни програми по астрономия, демонстрация в планетариума Ямбол
31 май-2 юни (10:00-12:00, 14:00-17:30): научни сесии, представяне на обсерватории, планетариуми и астро-клубове в страната
31 май (19:00-22:00): официална вечеря (допълнително заплащане)
1 юни (13:00-17:00): посещение на местността Кабиле (допълнително заплащане)
Крайни срокове:
Изпращане на заявка за участие с доклад: 20 април 2022 г.
Изпращане на заявка за участие с постер: 30 април 2022 г.
Финална програма: 15 май 2022 г.
Заявка за участие:
https://forms.gle/mybezRJqEC7htfg78
Регистрационна такса:
50 лв. (за членове на САБ – 30 лв.; без такса за докторанти)
Официален език:
български
Научен/Локален организационен комитет:
Росица Митева – ИАНАО-БАН – председател на НОК
Светлана Кънева – АОП Ямбол – председател на ЛОК
Антоанета Антонова – ИАНАО-БАН
Момчил Дечев – ИАНАО-БАН
Иванка Статева – ИАНАО-БАН
Благовест Царев – АОП Ямбол
Организатори:
САБ и АОП гр. Ямбол
За връзка: