News / Новини

През последните дни в специализираните уебсайтове, които проследяват слънчевата активност и геомагнитните бури имаше прогноза, според която в късните часове на 10 октомври, в нощта срещу 11 октомври, както и през деня на същата дата, т.нар. Kp-индекс, който характеризира смутеността на земната магнитосфера, ще достигне стойност 8. На практика това означава силна геомагнитна буря, поради което професионални и любители астрономи решиха да проверят дали в нощта срещу 11 октомври от България няма да се наблюдава полярно сияние. Тези очаквания се оправдаха напълно – небето над северния хоризонт засвети в червен цвят, малко трудно забележим с невъоръжено око, който обаче на фотографии, заснети дори с телефон, се регистрираше достатъчно ясно. Явлението можеше да се наблюдава от по-неосветени райони, след като облаците над някои части на страната се разсеяха в първите часове на нощта.

Кадрите са заснети от Пенчо Маркишки, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Белоградчик и Милен Минев, ИА с НАО, от Астрономическата обсерватория Рожен.

Текст: Пенчо Маркишки

Представители на първия полярен астрономически проект на България са сред
участниците във форума
Стопанският факултет и Националният център за полярни изследвания към Софийски
университет „Св. Климент Охридски" организират На 1 август 2024 г. научна
конференция „НАУКА И ИНОВАЦИИ В ПОДКРЕПА НА КЛИМАТА,
УСТОЙЧИВОСТТА И ГРАЖДАНИТЕ. От местни към национални и глобални
перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро
качество на живот“.
Конференцията е част от съпътстващата програма към домакинството на България на
61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата
(IPCC-61). В нея участват и представители на екипа от учени с ръководител доцент д-р
Камен Козарев, който през 2024-2025 г. ще изследва близкия Космос от Антарктида.
Консорциумът включва Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия
университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Първият
полярен астрономически проект на България, „Въздействие на слънчевата активност
върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“
ще се осъществи на територията на Българската антарктическа база на остров
Ливингстън.
Справянето с климатичната криза изисква безпрецедентни мерки за пълна
декарбонизация на всеки сектор на икономиката, опазване и възстановяване на
природата и по-добра защита на хората от все по-сериозни климатични въздействия.
Според последния анализ на Европейската обсерватория за климатична неутралност
(ECNO), политиката на Европейския съюз в областта на климата, особено чрез
инициативи като Европейския зелен пакт и пакета Fit for 55, придвижва сектори като
електроенергия, транспорт и промишленост към целите за климатична неутралност.
Тези политики предлагат цялостен подход, включително справедлив преход и
холистично управление. Въпреки това все още съществуват сериозни пропуски в
политиката и адаптирането на начина на живот на гражданите на ЕС към изменението
на климата не е показало значителен напредък.
През август 2024 г., България е домакин на едно от ключовите годишни събития на
Междуправителствения панел по климатични промени към ООН (IPCC), което
провокира различни научни екипи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“
(СУ), най-голямата публична академична институция в страната, да започнат открит
диалог по редица критични теми.
Панели 1 и 2 Препоръките подчертават необходимостта от напредък в прилагането на
съществуващи и наскоро приети европейски политики – Net-Zero Industry Act,
включително стратегическите планове за разгръщане на технологиите с потенциал за
нулево нетно въздействие, особено на ниво държавачленка. От решаващо значение е
по-доброто съгласуване на приоритетите за финансиране на научните изследвания и
иновациите (НИИ) с нуждите на прехода към декарбонизация, за да запази България
своята конкурентоспособност в новите техно-икономически реалности. Освен това,
един ориентиран към хората подход към политиката на ЕС е от съществено значение за

осигуряване на социално справедлив преход, който печели обществена подкрепа.
Установяване на нов формат партньорства между граждани, бизнеса, научната общност
и политиците, наред с иновативни механизми за координация на усилията на всички
заинтересовани страни би допринесло за постигнато надеждни и устойчиви резултати.
Панели 3 и 4 Наблюденията, моделирането и глобалните оценки описват значителни
промени във физическите и живи системи на Антарктика, както морски, така и
сухоземни. Промените в околната среда на Антарктида и Южния океан са свързани с
глобалните изменения и са определящи за влиянието на климатичните промени в
световен мащаб. Бързо променящите се условия изискват също толкова бързи реакции
на управление на околната среда, включително нови партньорства за научни
изследвания и иновации, инвестиции в изследователска инфраструктура, потенциални
промени в международните споразумения, нови геополитически отношения и т.н.
Организатори: Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – Стопански
факултет, ESG Lab, Net-Zero Lab и Националният център за полярни изследвания
(National Centre for Polar Studies).

Денят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към
Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе от 10:00-16:00 ч. на
християнския празник Петдесетница, който през тази година е на 23 юни, неделя. На този
ден най-големият изследователски астрономически център в Югоизточна Европа ще
разтвори врати с вход свободен за посетители. Те ще могат да се запознаят с дейността на
обсерваторията с посещение на кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте
наблюдателни съоръжения в НАО Рожен.

На 1 юли 2023 г. официално бе открит най-новият, 1,5-м телескоп „AZ 1500“, изграден по
проект, финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.,
координирана от МОН. Наблюденията в звездното небе от него се осъществяват без
присъствието на оператор и в напълно автоматизиран режим.

Денят на отворените врати предоставя възможност на посетителите да се срещнат с
дежурния екип астрономи, който ще ги запознае с научните задачи, по които се работи в
момента в НАО Рожен, както и с перспективите пред обсерваторията след откриването на
новия телескоп.

Събитието съвпада с храмовия празник на параклиса „Света Троица“, издигнат от местни
жители през 1935 г., който се намира до самия вход на наблюдателната кула на
двуметровия телескоп.

Двудневно обучение даде старт на работата на стажантите по три проекта
С начално двудневно въведение в радиоастрономията и в паневропейския
радиотелескоп LOFAR през тази седмица започна първият летен стаж по
радиоастрономия с LOFAR в Института по астрономия с НАО – БАН. През първия ден
презентация с въпроси и отговори по темата направи доц. д-р Росица Митева. През
втория присъствен ден участниците в стажа бяха запознати с подготовката на работна
среда за LOFAR данни от лекторите докторант Вергил Йотов, доц. д-р Антоанета
Антонова.

Петимата стажанти ще работят по три проекта: Слънчева активност и
радиоастрономия; Радиоинтерферометрични наблюдения на слаби астрономически
обекти и Машинно обучение в радиоастрономията. Всеки от участниците ще получи
от своя ръководител допълнителна информация и методически указания за конкретния
проект. Всички проекти включват обработка и анализ на данни от уникалния
нискочестотен радиотелескоп LOFAR, на чийто европейски консорциум България е
съосновател и пълноправен член. В края на двумесечния стаж трябва да бъде
представен и защитен доклад за извършената работа. Успешно завършилите летния
стаж ще получат специални сертификати за работата си по съответния проект и
възможност за съавторство в престижни научни публикации.

Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна
инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството
на образованието и науката. Повече информация на https://lofar.bg.