Защита на дисертация

 events, news  Comments Off on Защита на дисертация
May 112016
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 06. 06. 2016 г. от 15 ч в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

“Определяне на физически параметри на източниците на бърза променливост при избрани катаклизмични и симбиотични звезди”

на Георги Йорданов Латев, асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов

Председател на НЖ: проф. д-р Евгени Христов Семков

Рецензии:

проф. д-р Евгени Христов Семков – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf

Становища:

проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – pdf
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf

Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата – http://www.astro.bas.bg/~rz/GLatev/.

 Posted by at 11:07

НАО Рожен на 35 години

 events, news  Comments Off on НАО Рожен на 35 години
Apr 142016
 

Уважаеми дами и господа,

на 18 април 2016 г. от 18.00 часа в Големият салон на БАН (ул. „15-ти ноември” No1, гр. София) ще се проведе честване на 35-годишнината на НАО Рожен.

Програмата включва презентацията „Под небето на Родопите” на проф. Илиан Илиев, посветена на историята и достиженията на обсерваторията, премиера на документалния филм “Поглед към звездите” на режисьора Христина Вардева, заснет през 2014 г. в НАО Рожен, и музикално изпълнение на рок група КОНТАКТъ. Гостите на събитието ще могат да разгледат и изложба на постери, посветени на НАО Рожен.

Най-големият астрономически комплекс на Балканите – Националната
Астрономическа Обсерватория Рожен, официално е открит на 13 март 1981 г. За тези 35 години, по оригинални данни от обсерваторията са публикувани над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 докторски дисертации. По данни на световните бази данни за научна литература, в периода 1996 – 2014 г. България се нарежда на 39-то място от 163 страни по публикационна активност и качество на научните публикации в областта на астрономията и астрофизиката. Всяка година стотици ученици и студенти от България и чужбина добиват практически умения в областта на астрономията, ползвайки телескопите в обсерваторията по време на практики и школи. Посетителите на обсерваторията са хиляди, като много от тях за първи път се докосват до магията на звездното небе.

Вход свободен!
Поканени са всички желаещи!

Снимки: Автор на снимките – Пенчо Маркишки
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9001.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9002.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9004.jpg

Зимно слънцестоене

 events  Comments Off on Зимно слънцестоене
Dec 112015
 
Slynce path

Видимо движение на слънцето по небесната сфера.
Image credit: /bg.wikipedia.org

Денят на зимното слънцестоене е най-късия ден в годината. Тогава слънцето описва най-малка дъга над хоризонта (синята линия на фигурата) и се издига най-ниско над хоризонта по обяд. Тази година зимното слънцестоене настъпва на 22 декември в 06ч 48м. Прието е този ден да се счита за начало на зимата.

 Posted by at 12:34

Защита на дисертационен труд

 events, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Nov 252015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор на науките” съобщават, че на 14. 12. 2015 г. (понеделник) от 13:30 ч. в зала 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе “ № 72, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

“Неравновесни процеси в ранната Вселена и техните космологични ефекти и ограничения”

на д-р Даниела Петрова Кирилова, доцент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Председател на НЖ: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – ИА с НАО

Рецензии:
проф. дфн Илиан Христов Илиев – ИА с НАО – pdf
проф. дфн Екатерина Христова Христова – ИЯИЯЕ – БАН – pdf
доц. д-р Димитър Магдаленов Младенов – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf

Становища:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – ШУ “Епископ Константин Преславски” – pdf
проф. дфн Радослав Костантинов Заманов – ИА с НАО – pdf
проф. д-р Румен Станимиров Бачев – ИА с НАО – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf

Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата на ИА с НАО – http://www.astro.bas.bg/~dani.

 Posted by at 12:33

Нова книга

 events, news  Comments Off on Нова книга
Nov 102015
 

нова книга

 

Излезе от печат монографията “Химически пекулярни звезди от спектрален клас А” на проф. Илиан Илиев. В нея са обхванати резултатите от многогодишни изследвания, правени преди всичко с двуметровия телескоп на Националната обсерватория Рожен. Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес не само от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, но и от гледна точка на еволюцията на звездите. Поради отсъствието на един доминиращ механизъм за пренасяне на енергия от централните части на звездите към повърхността им съществено става влиянието на други специфични физически процеси, фактори и явления – такива като микроскопичната дифузия под действие на излъчването, звездните магнитни полета, приливните взаимодействия и околосното въртене. Взаимодействието на тези фактори обуславя твърде необичайното за други спектрални класове разнообразие в химическия състав на звездните атмосфери, което наблюдаваме при звездите от спектрален клас А.

В монографията последователно са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звездите от тип Lambda Bootis с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното полоидално магнитно поле, и най-накрая, металичните звезди членове на двойни системи, при които съществена роля се оказва че играят и приливните взаимодействия.

Книгата е отпечатана от издателство „Мултипринт-София“.

НАУЧЕН СЕМИНАР

 events, important, семинари  Comments Off on НАУЧЕН СЕМИНАР
Sep 292015
 

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 5 октомври от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. На семинара ще бъде представен проект за монография.

Тема: Химически пекулярни звезди от спектрален клас А

Докладва: проф. д.ф.н. Илиан Илиев, ИA с НАО, БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес както от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, така и от гледна точка на звездната еволюция не само върху главната последователност. Заради отсъствието на доминиращ механизъм на пренос на енергия от централните части към звездната повърхност съществен става приносът на други физически процеси и явления – дифузията под действие на излъчването, магнитното поле, приливните взаимодействия и др. Комбинираното действие на тези фактори се отразява най-вече в наблюдаваното разнообразие на химическия състав при звездите от спектрален клас А. Няма друг спектрален клас, при който амплитудата на химическия състав на звездните атмосфери да достига почти шест порядъка – от -2 порядъка за едни химически елементи до +4 порядъка за други.

На семинара ще бъде представен проект за монография, която обхваща резултатите от изследвания правени преди всичко с 2-м телескоп в НАО. Последователно в нея са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звезди от тип Ламбда Боотис с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното магнитно поле, и, най-накрая, металичните звезди, членове на двойни системи, при които съществена роля играят приливните взаимодействия.

 Posted by at 09:52

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

 events, news  Comments Off on Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015
Sep 242015
 

 

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

Това затъмнение ще бъде последното по-значимо астрономическо явление за годината. Ще се наблюдава от най-източните части на Тихия океан, Северна и Южна Америка, Атлантическия океан, Европа, Африка, Западна Азия, най-западните части на Индийския океан и части от Антарктика. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Риби.

Лунни затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната се подреждат почти или точно в права линия, при което полусянката или сянката на Земята попада върху Луната. Земната полусянка води до неголямо понижаване на осветеността на нашия естествен спътник, което за обикновен наблюдател е почти незабележимо като ефект. При попадането на земната сянка върху Луната обаче се наблюдава частично или пълно лунно затъмнение.

На 28 септември 2015 затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 03:11:46 ч. официално време, но наблюдателите няма да регистрират видима промяна във вида на Луната дълго време след този момент. Началото на затъмнението от земната сянка ще бъде в 04:07:12 ч. откогато с невъоръжено око ще може да се проследи бавното настъпване на последната по лунния диск. Пълната фаза на затъмнението ще започне в 05:11:11 ч. и от този момент Луната ще се наблюдава в характерния за нея при пълни лунни затъмнения червеникаво-кафяв цвят. Кулминацията на явлението ще бъде в 05:47:09 ч., когато лунният диск ще бъде максимално затъмнен. Пълната фаза ще завърши в 06:23:07 ч., а затъмнението от земната сянка – в 07:27:06 ч.

Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 19 минути и 54 секунди, а продължителността на пълната фаза ще е 1 час, 11 минути и 55 секунди.

По време на максималната фаза наблюдател от София ще вижда Луната на височина 16.5 градуса над западния хоризонт. От България явлението ще се наблюдава до залеза на Луната в 07:28 ч. (за София), т.е. до края на затъмнението от сянката, когато денят вече ще е настъпил. На 28 септември Слънцето ще изгрее в 07:20 ч. за София.

Желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с открит нисък хоризонт в посока запад.

eclipse_Luna

Разположение на Луната над западния хоризонт за наблюдател от София по време на  максималната фаза на затъмнението в 05:47 ч. на 28 септември 2015

Карта за явлението от Fred Espenak (NASA’s GSFC) може да бъде разгледана на WEB-адрес http://www.eclipsewise.com/oh/oh-figures/ec2015-Fig04.pdf

Суперлуние на 28 септември 2015

Пълнолунието на 28-и септември, по време на което ще се случи пълното лунно затъмнение, е доста близко по време с перигея на Луната. Обикаляйки около Земята по своята елиптична орбита, Луната се приближава до нашата планета веднъж на всеки 27.55 дни. Когато Луната е най-близо до Земята, казваме, че тя е в перигей – така се нарича най-близката до нас точка от лунната орбита. През период от около 412 дни перигеят съвпада с пълнолунието – явление, популярно като „Супер-Луна“ или „Суперлуние“. Пълнолунието на 28 септември ще настъпи в 05:50 ч. (това е по време на пълната фаза на затъмнението), а Луната ще бъде в перигей 63 минути по-рано – в 04:47 ч. Тогава нашият естествен спътник ще бъде на разстояние 356 876 km от Земята, което е максималното му приближаване за месец септември.

При суперлуние видимият диаметър на Луната е с около 7% по-голям от случая, когато естественият ни спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 400 km). Тази малка промяна обаче не може да се забележи с невъоръжено око. Също така в нощ при суперлуние Луната е с около 16% по-ярка, но тъй като няма с какво да се сравни тази повишена яркост, не може да се твърди уверено, че разликата е визуално доловима. Желаещите да придобият лични впечатления от Суперлунието могат да извършат своите наблюдения в нощта на 27-и срещу 28-и септември, до началото на лунното затъмнение в 03:12 ч.

Жътварска Луна“ (Harvest Moon) за 2015 г.

Сред някои народи от Северното полукълбо на Земята, пълнолунието, падащо се най-близо до есенното равноденствие, е известно като „Жътварска Луна“. Хората в миналото са забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната като че ли изгрява почти по едно и също време в продължение на няколко вечери подред – в самото им начало. Това било доста удобно за земеделските стопани, които можели да прибират реколтата си до късно през нощта, на лунна светлина. Тяхното наблюдение не било плод на въображението им, а се дължи на една особеност, която се разяснява от сферичната астрономия: В началото на есента при залез слънце, еклиптиката сключва най-малък ъгъл спрямо хоризонта – около 23.5 градуса за нашите географски ширини. Обикаляйки около Земята, Луната се премества покрай еклиптиката с близо 13 градуса на денонощие в посока изток, поради което нейният изгрев закъснява с около 50 минути средно на всяка следваща дата. Но ако в началото на есента Луната е пълна, то поради малкия наклон на еклиптиката спрямо хоризонта, в няколко поредни вечери нейният изгрев ще закъснява с по-малко от средното, по-точно – с близо 39 минути. И обратно – около началото на пролетта, изгревът на пълната Луна закъснява на всяка следваща вечер с близо 1 час.

Пълнолунието на 28 септември е най-близкото до датата на есенното равноденствие (есента ще настъпи на 23 септември в 11:20 ч.). По смисъла на горното, това пълнолуние ще бъде „Жътварската луна“ за 2015 г.

Накратко: пълнолунието на 28-и септември 2015 е Суперлуние и „Жътварска Луна“ за годината, като освен това ще наблюдаваме и пълно лунно затъмнение.

Пенчо Маркишки, ИА с НАО, 11.09.2015 г.

Тел.: 0886 841 446

 Posted by at 13:16

Защита на дисертационен труд

 events, important, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Aug 282015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им

на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова

Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев

Рецензии:

проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf

Становища:

проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf

 Posted by at 14:28

Семинар – предзащита

 events, семинари  Comments Off on Семинар – предзащита
Jun 172015
 

Редовната сбирка на обединения семинар на Института по Астрономия и Катедрата по Астрономия ще се проведе на 29 юни 2015 г. от 11:00 часа в
зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. Ще бъдат представени резултати за предзащита на тема „Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им
на Румен Гошков Богдановски, ИА с НАО. Материалите по предзащитата са на разположение в канцеларията на Института по Астрономия.

Заб.: Необходим е кворум.

Моля за вашето участие в представянето и дискусията.

Абстракт: В настоящата работа е представена нова фотометрична апаратура специално проектирана за изследване на бързата променливост на хромосферно активни звезди. Тя позволява синхронни наблюдения от различни обсерватории, синхронизирани с точност от няколко микро секунди. Използвайки тази апаратура, две хромосферно активни звезди джуджета са изследвани: EV Lac и AD Leo. Те са известни с високата си избухваща активност. Присъствието на високочестотни оптични осцилации по време на избухване при EV Lac е потвърдено и за първи път са наблюдавани при AD Leo. За AD Leo е потвърден и точно определен заподозрения през 1986 от Pettersen et al. цикъл на активност.

 Posted by at 09:30

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

 events, important  Comments Off on Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.
Apr 172015
 

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

Hubble- 25th anniversary image. What will it be?”

Уважаеми дами и господа,

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен организира честване на 25-годишнината от въвеждането в експлоатация на космическия телескоп „Хъбъл”. Събитието ще се проведе в Големия салон на БАН (ул.” 15-ти ноември” №1, гр. София) от 18:30 часа на 23 април 2015 година.

На събитието ще бъде изнесена научно-популярна лекция от проф. дфн Илиан Илиев посветена на ролята на телескопа за развитието на астрономията през последните 25 години. След това ще бъде разкрито широкоформатното изображение, посветено на годишнината, предоставено ни от представители на НАСА, Европейската космическа агенция и Европейската Южна Обсерватория. Самото изображение е строго пазена тайна и разкриването му ще настъпи едновременно на около 60 места в цяла Европа.

След като изображението бъде показано пред гостите, то ще отпътува за НАО – Рожен, където ще бъде изложено на вниманието на посетителите през летния сезон на 2015 г.

Събитието ще бъде достъпно за широката общественост, като новините около него ще бъдат обявени на официалната Facebook страница на Института по астрономия с НАО.

Допълнителна информация:

Космическият телескоп „Хъбъл”, с диаметър на огледалото 2,4 метра, е изведен в околоземна орбита на 24 април 1990 година от совалката „Дискавъри”. За изминалите 25 години той успя да стане най-популярният съвременен научен инструмент и има сериозен принос във всички области на съвременната астрономия.

Телескопът е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и отдалечаването им едни от други, което е основата на Теорията за големия взрив.

В момента телескопът все още продължава да работи и да изпраща наблюдателни данни на хилядите астрономи, търсещи тайните на Вселената.

Полезни линкове:

Официален сайт на телескопа „ Хъбъл”: HubbleSite.org

Официален сайт, посветен на събитието: http://hubble25th.org/

Фейсбук страница на събитието: https://www.facebook.com/events/352743378245965/

 Posted by at 21:53