През 2011 г. в Националната астрономическа обсерватория (НАО) – Рожен български астрономи откриха новоподобна катаклизмична звезда: 2MASS J01074282+4845188 (нататък ще я наричаме за краткост J0107).
Първоначално тази звезда привлече вниманието на астрономите с периодичното намаление на блясъка с около 3 звездни величини, което е най-дълбокото затъмнение сред известните звезди от този рядък тип. Изненадата от това неочаквано поведение на системата J0107 бе толкова силна, че мотивира астрономите да продължат детайлното изследване на този екзотичен астрономически обект.
След направените в НАО-Рожен допълнителни фотометрични и спектрални наблюдения на новооткритата катаклизмична звезда J0107 през 2012 г. и техният анализ се установи, че наблюдателните данни могат да бъдат обяснени с екстремните стойности на глобалните параметри на тази система. За моделирането на данните бе използван съвременен модел на катаклизмична звезда, в който се отчита приноса не само на двете звездни компоненти (червено джудже и бяло джудже) и акреционния диск, но и ефекта от горещото петно и от т.нар. гореща линия.
Установи се, че дълбокият минимум на блясъка се възпроизвежда със затъмнение на много ярък акреционен диск, който дава основната част от излъчването на цялата звездна система. Температурата на вътрешния край на диска е над 50000 К, което е почти 2 пъти по-висока стойност от температурите, характерни за акреционните дискове на катаклизмичните звезди в спокойно състояние, но е типична температура за такива обекти по време на избухване.
Получената температура на първичната звезда на системата J0107 е около 40000 К, което означава че това е едно от най-горещите бели джуджета, открити в катаклизмични двойки.
Не беше изненадващо, че температурата 5090 K на вторичната компонента на J0107 е много по-висока от типичните около 3000 К за червените джуджета в катаклизмични звезди, тъй като в случая вторичната звезда е подложена на интензивното нагряване от горещото бяло джудже и от горещия акреционен диск.
Друг неочакван резултат от моделирането бе установеното сравнително плоско разпределение на температурата по радиуса на диска, както и същественото отклонение на разпределението на енергията му от това на абсолютно черно тяло, което води до извода, че излъчването на диска на J0107 е нестационарно. Този ефект се обяснява с ниския вискозитет на веществото на диска поради необичайно високата му температура.
Получената стойност за темпа на преноса на вещество от вторичната към първичната звезда в системата се оказа също необичайно висока, въз основа на което се изказа предположение, че еволюционният етап, в който се намира J0107, е много кратък.
Установените при изследването сходства в характеристиките на новооткритата J0107 и катаклизмичните звезди в избухване дават нови аргументи към хипотезата, че новоподобните звезди са катаклизмични обекти, които се намират непрекъснато във високо състояние (high state).
Известно е, че откриването на катаклизмични звезди е рядкост, тъй като те са обекти с ниска яркост. Още по-рядък феномен е новоподобна затъмнителна звезда (известни са само няколко десетки). Но именно те са изключително важни обекти за съвременната астрофизика, тъй като дават възможност за определяне на глобалните параметри и по този начин допринасят за изучаване на финалните стадии в живота на звездите.
Установените екстремални стойности на параметрите (особено температурните) на 2MASS J01074282+4845188 я правят уникална сред новоподобните катаклизмични звезди и интересна за бъдещи детайлни спектрални наблюдения, както и за наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон.
Непосредствена представа за това на какво се дължат сложните изменения на блясъка на новоподобните катаклизмични звезди може да се добие от следващите анимации.
Наблюденията, изследването и моделирането на новооткритата катаклизмична звезда 2MASS J01074282+4845188 са дело на астрономите Динко Димитров от Института по астрономия с НАО към БАН, Диана Кюркчиева от Шуменския университет и Татяна Хрузина от Астрономическия институт Щернберг, Москва.
Резултатите от това изследване са публикувани в статията „The SW Sextantis-type star 2MASS J01074282+4845188: an unusual bright accretion disk with non-steady emission and a hot white dwarf” (2013, Astronomy & Astrophysics551A, 125).
Original link: http://www.nao-rozhen.org/news/fr35_en.htm
Фиг. 2 – Полярно магнитно поле на Слънцето в зависимост от времето. 
