Докторант Антоанета Антонова Аврамова-Бончева от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория е сред седемте тазгодишни носители на Наградата за най-млад учен „Иван Евстратиев Гешов“. Тя е отличена за постижения в научно направление „Астрономия, космически изследвания и технологии“

Тържественото събитие за връчване на наградите за млади учени „Професор Марин Дринов” и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов” за 2022 г. се състоя в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в зала “Проф. Марин Дринов” на БАН. 

Наградите се присъждат от Общото събрание (ОС) за постижения в девет научни направления. Председателят на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова връчиха отличията. За постиженията си през изминалата година бяха наградени 22 млади учени. Носителите на награда „Професор Марин Дринов” са с образователна и научна степен „доктор” и нямат навършени 35 години. Отличените с награда „Иван Евстратиев Гешов” най-млади учени са с образователната степен „магистър” и са на възраст до 30 години. Двете награди за млади учени са учредени от БАН през 1996 г. Целта е да бъдат открити и стимулирани талантливите изследователи в БАН, да се подпомогне тяхното развитие, израстване и международни контакти.

Лекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН, проф. Евгени Семков, пред стажант-аташетата от XVII-ия випуск „Никола Мушанов“ на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Лекцията откри директорът на института Таня Михайлова, която изтъкна, че конференцията по повод 20 годишнината от създаването на институцията тази есен ще бъде посветена на науката и нейните постижения.
В своето експозе проф. Семков говори за най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас. Разказът започна с историята на създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, днес към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия във Висшето училище. Първият наблюдателен уред на обсерваторията е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон, произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“, с увеличение около 500 пъти. Основният телескоп на обсерваторията е 6 инчов (152 mm) рефрактор, произведен от фирмата “Grubb” и монтиран на постоянен фундамент през 1897 г.
Проф. Семков назова и астрономическите организации в България днес:
• Институт по астрономия и Национална астрономическа обсерватория, НАО Рожен, Астрономическа обсерватория – Белоградчик, Българска академия на науките;
• Катедра по астрономия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”;
• Астрономически център към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”;
• Група по астрофизика и космическа динамика, Институт за космически изследвания и технологии, Българска академия на науките;
• Народни астрономически обсерватории и планетариуми: Варна, Смолян, Ямбол, Димитровград, Стара Загора, Габрово, Кърджали, Хасково, Сливен и Силистра.
Строителството на Астрономическата обсерватория в Белоградчик започва през 1961 г. През 1965 г. от фирмата «Карл Цайс» Йена за нея е произведен 60-сантиметров телескоп «Cassegrain» за професионални астрономически изследвания.
НАО Рожен е следващият астрономически комплекс, изграден у нас, от чието откриване през 1981 г. до днес той остава най-големият в Югоизточна Европа и който е основната база на астрономията в България през последните повече от 40 години. Проф. Семков представи неговите пет основни телескопа, начело с 2-м, който продължително време е и най-големият в региона; 50/70 см Шмит телескоп; 60-сантиметровият телескоп в система «Касегрен» и телескоп за набюдения на Слънцето „MEADE“ с 30 см огледало.
Предстоящо това лято е откриването на най-новата придобивка на НАО Рожен – 1,5-м роботизиран телескоп с автоматично управление в система „Ritchey Chretien“. Средствата за изработването, доставката и монтажа на телескопа и наблюдателната кула за него са предоставени от Министерството на образованието и науката по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г.
Специално внимание в презентацията на проф. Семков бе отделено на предстоящото включване на България в многофункционалния, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп LOFAR (10-250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радио астрономия за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната атмосфера. Чрез изграждането на българска станция на телескопа недалеч от НАО Рожен България ще е първата държава в Югоизточна Европа, част от проекта, който включва 53 подобни станции в цяла Европа.
Презентацията на проф. Семков бе последвана от многобройни въпроси – от обхвата на научните задачи, които се осъществяват от Института по астрономия днес през предстоящото лунно затъмнение и опасните за Земята астероиди до използването на възможностите на съвременната наука в проучването на звездното небе и различните обекти в него.

Приключиха дейностите по изграждането на кулата за новия 1.5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Института по астрономия на БАН. На 25 ноември беше монтиран 6-метровият купол и в момента се извършват довършителните работи по вътрешната изолация на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка. Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в района снежна покривка, монтажът на самия телескоп ще бъде отложено за пролетта на 2023 година. Continue reading »