News / Новини

От печат излезе книгата “Linux за астрономи, физици и инженери” с автори Георги Петров и Момчил Дечев.

Книгата „Linux за астрономи, физици и инженери“ се състои от три самостоятелни части.

Част 1 – „Операционна система“, описва операционна с-ма Linux, която включва всички видове софтуер, необходими за вашата работа с Linux – мултимедия, офис пакети, интернет, програми за обучение, игри и др.

Част 2 – „Астрономичен софтуер“, представя над 150 програмни продукта за свободен астрономичен софтуер, базиран на Linux. Освен „класическите“ специализирани програмни пакети, като IRAF и MIDAS, са разгледани десетки други – за анализ на данни, софтуер за GRID, за моделиране и симулации, за планетариуми, за спектрален анализ, за анализ на радио-, инфрачервени и рентгенови данни и др.

Част 3 – „LaTeX в примери“, представя 120 фигури и над 130 таблици, което изключително улеснява използването му. Познаването на LaTeX често се оказва необходимост при писане на научни статии за всички реномирани астрономически и много други списания.
Всяка част включва азбучен указател и обширен списък на ползваните източници и литература.
Тази книга може да служи и като самоучител.

Повече за книгата може да се открие на сайта на издателство “Проф. Марин Дринов”.

През 2011 г. в Националната астрономическа обсерватория (НАО) – Рожен български астрономи откриха новоподобна катаклизмична звезда: 2MASS J01074282+4845188  (нататък ще я наричаме за краткост J0107).

Първоначално тази звезда привлече вниманието на астрономите с периодичното намаление на блясъка с около 3 звездни величини, което е най-дълбокото затъмнение сред известните звезди от този рядък тип. Изненадата от това неочаквано поведение на системата J0107 бе толкова силна, че мотивира астрономите да продължат детайлното изследване на този екзотичен астрономически обект.

След направените в НАО-Рожен допълнителни фотометрични и спектрални наблюдения на новооткритата катаклизмична звезда J0107 през 2012 г. и техният анализ се установи, че наблюдателните данни могат да бъдат обяснени с екстремните стойности на глобалните параметри на тази система. За моделирането на данните бе използван съвременен модел на катаклизмична звезда, в който се отчита приноса не само на двете звездни компоненти (червено джудже и бяло джудже) и акреционния диск, но и ефекта от горещото петно и от т.нар. гореща линия.

Установи се, че дълбокият минимум на блясъка се възпроизвежда със затъмнение на много ярък акреционен диск, който дава основната част от излъчването на цялата звездна система. Температурата на вътрешния край на диска е над 50000 К, което е почти 2 пъти по-висока стойност от температурите, характерни за акреционните дискове на катаклизмичните звезди в спокойно състояние, но е типична температура за такива обекти по време на избухване.

Получената температура на първичната звезда на системата J0107 е около 40000 К, което означава че това е едно от най-горещите бели джуджета, открити в катаклизмични двойки.

Не беше изненадващо, че температурата 5090 K на вторичната компонента на J0107 е много по-висока от типичните около 3000 К за червените джуджета в катаклизмични звезди, тъй като в случая вторичната звезда е подложена на интензивното нагряване от горещото бяло джудже и от горещия акреционен диск.

Друг неочакван резултат от моделирането бе установеното сравнително плоско разпределение на температурата по радиуса на диска, както и същественото отклонение на разпределението на енергията му от това на абсолютно черно тяло, което води до извода, че излъчването на диска на J0107 е нестационарно. Този ефект се обяснява с ниския вискозитет на веществото на диска поради необичайно високата му температура.

Получената стойност за темпа на преноса на вещество от вторичната към първичната звезда в системата се оказа също необичайно висока, въз основа на което се изказа предположение, че еволюционният етап, в който се намира J0107, е много кратък.

Установените при изследването сходства в характеристиките на новооткритата J0107 и катаклизмичните звезди в избухване дават нови аргументи към хипотезата, че новоподобните звезди са катаклизмични обекти, които се намират непрекъснато във високо състояние (high state).

Известно е, че откриването на катаклизмични звезди е рядкост, тъй като те са обекти с ниска яркост. Още по-рядък феномен е новоподобна затъмнителна звезда (известни са само няколко десетки). Но именно те са изключително важни обекти за съвременната астрофизика, тъй като дават възможност за определяне на глобалните параметри и по този начин допринасят за изучаване на финалните стадии в живота на звездите.

Установените екстремални стойности на параметрите (особено температурните) на 2MASS J01074282+4845188 я правят уникална сред новоподобните катаклизмични звезди и интересна за бъдещи детайлни спектрални наблюдения, както и за наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон.

Непосредствена представа за това на какво се дължат сложните изменения на блясъка на новоподобните катаклизмични звезди може да се добие от следващите анимации.

Наблюденията, изследването и моделирането на новооткритата катаклизмична звезда 2MASS J01074282+4845188 са дело на астрономите Динко Димитров от Института по астрономия с НАО към БАН, Диана Кюркчиева от Шуменския университет и Татяна Хрузина от Астрономическия институт Щернберг, Москва.

Резултатите от това изследване са публикувани в статията „The SW Sextantis-type star 2MASS J01074282+4845188: an unusual bright accretion disk with non-steady emission and a hot white dwarf” (2013, Astronomy & Astrophysics551A, 125).

Original link: http://www.nao-rozhen.org/news/fr35_en.htm

Популярният напоследък астероид 2012 DA14 е открит на 23 февруари 2012 от OAM Observatory, La Sagra Испания (код на обсерваторията J75). Астероидът е от класа на така наречените Близки до Земята обекти или NEO (Near-Earth Object), а по типа на орбитата спада към групата Аполо – близък до Земята астероид, чиято орбита пресича орбитата на Земята подобно на астероида 1862 Apollo и има орбитни елементи  (a > 1.0 AU; q < 1.017 AU).

Физическите параметри на астероида не са добре изучени, което го прави важна цел на много астероидни програми. Изчисленията на орбитата базирани на 191 наблюдения за периода 2012.02.23 – 2012.05.12 показват, че на 15 февруари 2013 г. астероидът ще премине на 0.0002 AU (29 920 km) от центъра на Земята с относителна скорост 7.78 km/s. Оценките за размера на астероида са в интервала 35 m – 79 m.

Анализите показват, че няма опастност от сблъсък при преминаването на 15 февруари. Двата основни механизма за класификация на вероятноста за сблъсък и степента на сериозност на този сблъсък са Торинската скала (Torino Impact Hazard Scale) и скалата Палермо (Palermo Technical Impact Hazard Scale). Първата е описателна, и целта и е да даде оценка на последствията от възможен сблъсък. Тя взима под внимание вероятността за даден сблъсък, както и евентуалните последствия от него. Степените и са от 0 до 10, като 0 означава никаква опастност от сблъсък или никакви последствия от сблъсъка. Втората скала е значително по комплексна, взимаща под внимание много повече детайли, и при нея степените не са цели числа, които може и да са отрицателни. Риска от сблъсък през февруари според Торинската скала е 0, а според скалата Палермо е -3.67, което означава много малко вероятно събитие.

Въпреки близкото си преминаване астероидът няма да бъде видим с невъоръжено око. Дори за любители на астрономията разполагащи с наблюдателна техника ще бъде предизвикателство да заснемат този обект. В периода 15 – 25 февруари ще бъде видим през цялата нощ, преминавайки през съзвездието Цефей, но звездната му величина рязко спада от 12 mag на 15-ти до 20 mag на 25-ти. Друга пречка за неговото наблюдение е голямото му собствено движение, особено в моментите около 15-ти, когато е и най-ярък.

Допълнителна информация:

http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi

http://neo.jpl.nasa.gov/risk/2012da14.html

http://www.minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=2012+DA14

А. Костов, ИА с НАО