30 януари 2014: Спектър получен с новия високодисперсен спектрограф на Националната астрономическа обсерватория Рожен на регистрираната на 21-ри януари свръхнова звезда SN2014J намираща се в галактиката М82 (съзвездие Голяма мечка). На картинката са означени D1 и D2 линии на дублета на неутрален натрий (NaI), които се формират от поглъщане в междузвездния газ както в нашата галактика така и в междугалактичното пространство и в М82, галактиката в която e избухнала свръхновата; ивици на поглъщане от атомен кислород в земната атмосфера; линиите на: еднократно йонизиран силиций (SiII 6355Å, 5972Å), сяра (SII5468Å, 5612Å, 5654Å) и калции (CaII 8484Å, 8522Å, 8642Å). По отместването на наблюдаваната дължина на вълната на тези спектрални линия от техните лабораторни стойности са измерени скорости на разширяващия се газ от избухналата звезда 14100 и 12300 km/s. Поради голямата дисперсия на скоростите на разширяващият се газ се наблюдава силно блиндиране (припокриване) на линиите. Получените резултати са част от съвместен проект с астрономи от университета в Торун, Полша.
На 6 януари 2014 година в Националната астрономическа обсерватория започна последния етап от пускането в експлоатация на новия високодисперсен спектрограф от тип ешеле. Спектрографът е разположен върху маса с пневматични крака в помещение с контрол върху параметрите на работната среда, на етажа под телескопа. Светлина в спектрографа се подава по 30 метров световод от фокуса на 2-метровия телескоп на НАО. Първи спектри на астрономически обекти с новия инструмент бяха получени на 10 януари. В следващите няколко нощи бяха извършени настройки целящи оптимизиране на работата на новия инструмент. Наблюденията продължиха от 20 януари до 24-ти, когато българските астрономи имаха възможността да дадат своя принос в изучаването на регистрираната на 21-ри януари свръхнова звезда SN2014J в близката галактика M82. В нощта на 23 срещу 24 в НАО Рожен беше получен спектъра на свръхновата показан в началото на тази новина. Повече подробности за първото в нашата страна изследване на този астрономически феномен са представени в публикуваната астрономическа телеграма.
Кадри на избухналата звезда бяха направени с дистанционно управляеми телескопи, разположени на територията на НАО (http://www.irida-observatory.org/Observations/M82-SN2014J/M82-SN2014J.html).
Първото съобщение за избухналата свръхнова бе направено от S. J. Fossey и неговите студенти, които получават снимки на галактиката М82 на 21 януари в 19:20 GMT. Кадрите са получени с учебна цел, с 35 см телескоп на UCL (University College London). Международният астрономически съюз потвърждава откритието и обектът е регистриран под името SN2014J. До момента са излезли 20 “бързи” съобщения в The Astronomer’s Telegram, дискутиращи развитието и параметрите на избухването, които дават основание свръхновата да бъде класифицирана от тип “Ia” – бяло джудже, което “засмуква” вещество от близък до него съсед. Всъщност ние наблюдаваме поведението на една звезда в края на нейния живот. Белите джуджета са звезди с размерите на Земята и маса, която не може да надвишава тази на Слънцето с около 44%. Това е критична стойност за масите на звезди с такива размери. Когато бялото джудже се намира в “съжителство” с друга звезда могат да се създадат условия под действието на гравитацията вещество от компаньона да започне да се прехвърля върху бялото джудже т.е. джуджето увеличава масата си за сметка на своя съсед. Този процес може да продължи докато масата на джуджето достигне критична стойност от 1.44 слънчеви маси. Тогава лъчистата енергия, която идва от недрата на бялото джудже не може повече да удържи гравитационния натиск от натрупващата се върху неговата повърхност материя и звездата започва да се свива. Процесът на свиване рязко повишава температурата в недрата на звездата и следва мощен разрушителен взрив. Това е явлението, което ние наблюдаваме като избухване на свръхнова звезда. Блясъкът по време на това избухване е по-голям от цялата светлина идваща от галактиката, в която се намира бялото джудже. Проследяването на развитието на свръхнови звезди е от изключително значение за нашето разбиране за еволюцията на Вселената, в която живеем, както и за нейното обогатяване с тежки елементи. С други думи изследването на този феномен ни доближава до кухнята на синтеза на химичните елементи. Освен това, със своята мощна светлина, свръхновата “осветява” веществото в галактиката, която я приютява, и така позволява да се изучи по-детайлно неговото разпределение и състав.
За повече информация – д-р Хараламби Марков (hmarkov@astro.bas.bg).
Sorry, the comment form is closed at this time.