От 15 април 2022 г. Националната астрономическа обсерватория Рожен ще бъде отворена за посетители съгласно графика за месец април.
За да не се получава струпване на много хора на едно място, посетители ще се допускат на малки групи до 20 човека.Призоваваме да се спазва дистанция и мерките за защита от вирусни заболявания.
Подробности за работното време на обсерваторията можете да откриете тук:
XV-та годишна конференция на САБ (http://sab.astro.bas.bg/) ще се проведе присъствено през периода 30 май – 2 юни 2022 г. в Астрономическата Обсерватория с Планетариум – гр. Ямбол (https://aop-yambol.bg/). Конференцията ще включва както представяне на проекти, образователни програми по астрономия, обсерватории и астро-клубове в България, така и научни резултати на български учени във всички области на астрономията.
Предварителна програма:
30 май (13:00-19:00): регистрация, откриване, представяне на астрономически проекти и образователни програми по астрономия, демонстрация в планетариума Ямбол
31 май-2 юни (10:00-12:00, 14:00-17:30): научни сесии, представяне на обсерватории, планетариуми и астро-клубове в страната
31 май (19:00-22:00): официална вечеря (допълнително заплащане)
1 юни (13:00-17:00): посещение на местността Кабиле (допълнително заплащане)
Крайни срокове:
Изпращане на заявка за участие с доклад: 20 април 2022 г.
Изпращане на заявка за участие с постер: 30 април 2022 г.
Финална програма: 15 май 2022 г.
Заявка за участие:
https://forms.gle/mybezRJqEC7htfg78
Регистрационна такса:
50 лв. (за членове на САБ – 30 лв.; без такса за докторанти)
Официален език:
български
Научен/Локален организационен комитет:
Росица Митева – ИАНАО-БАН – председател на НОК
Светлана Кънева – АОП Ямбол – председател на ЛОК
Антоанета Антонова – ИАНАО-БАН
Момчил Дечев – ИАНАО-БАН
Иванка Статева – ИАНАО-БАН
Благовест Царев – АОП Ямбол
Организатори:
САБ и АОП гр. Ямбол
За връзка:
The second edition of the Summer School on Space Research, Technology and Applications will be held in the National Astronomical Observatory – Rozhen, Bulgaria. A versatile coverage of topics from theoretical astrophysics to engineering and computing have been pre-selected. Both lecturing and training sessions are intended for the participants distributed over one week. At the end of the school, each team will present the results from their practice led by an experienced mentor. In addition, each participant is expected to present a short overview on their PhD topic during the dedicated PhD session.
A limited number of registration fees can be waived. More information will be announced soon.
Due to the COVID-19 restrictions the number of participants we can accept on-site is limited.
Website: https://bulgarianspace.online/second-summer-school_2022/
Preliminary topics covered by the lectures
• Sun and Space Weather
• Exoplanets
• Aerospace Technologies
• Earth Observations and InSAR
• Machine Learning Methods in Physics and Astronomy
• Science Communication and Popularization
Preliminary topics for the practical part (only for on-site participants)
During the practical sessions students will be divided in groups and will develope a project,
which will be presented at the end of the summer school.
• Sun and Space weather
• Machine Learning
• Earth Observations
• Astrophotography
• Aerospace Technologies
Important dates:
• 1 March – 30 April 2022 Apply for financial support
• 1 March – 31 May 2022 Apply and self-pay
• 1 June 2022 Notification of acceptance
Contact us for more information:
cosmos@phys.uni-sofia.bg
Kометата 2I/Borisov.
Източник: ЕSO, O. Hainaut
Институтът по астрономия с НАО към БАН определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov, известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от ИА доц. д-р Галин Борисов.
На горното изображение на втората снимка е показана кометата 2I/Borisov. Цветовете на панела (а) помагат да се подчертае бързото пространствено изменение на интензитета, чието разпределение може да бъде количествено оценено с помощта на изофотите на панел (b). Червената пунктирана линия на панела (b) проследява опашката на кометата, която на по-малко разстояние от фотоцентъра е насочена по посока на антислънчевата посока, а на по-големи разстояния лежи между антислънчевата и анти-скоростната посока. На лявата фигура е представено сравнение на широкоивична поляриметрия на кометата 2I/Borisov с други комети. Червените запълнени кръгчета са нашите данни за кометата 2I/Borisov. Празните сини, пурпурни и светлосини кръгчета съответно са данни за кометите C/1995 O1 (Hale-Bopp), 1P/Halley и други комети. От сравнението ясно се вижда приликата в поляризационните характеристики на кометата 2I/Borisov и Hale-Bopp.
Кометата 2I/Borisov е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO, Крим и се смята за най-автентично съхраненият космически обект – пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуваха резултатите от осъществените през 2019/2020 г. свои изследвания на кометата 2I/Borisov в авторитетното научно списание ‘Nature Communications’.
За да определим физическите характеристики на праховите частици в комата ѝ (кометната атмосфера), екипът ни извърши поляриметрични наблюдения на кометата с инструмента FORS2 и телескопа VLT на Южната европейската обсерватория – разказва доц. д-р Галин Борисов – Ексцентриситетът (сплеснатостта) на орбитата на това космическо тяло показва, че тя е обект, който не е свързан гравитационно със Слънчевата система. Това я прави първият недвусмислен случай на комета, която пристига от междузвездното пространство. Досега в нашата Слънчева система са наблюдавани само два такива обекта. Докато първият, 1I/‘Oumuamua, имаше астероидни характеристики, за вторият, 2I/Borisov, има ясни доказателства за кометна активност.
Доц. д-р Галин Борисов от ИА с НАО към БАН, участник в международния екип от учени, изследвали кометата 2I/Borisov.
В изследването ни разкриваме, че поляризацията на отразената от праховите частици на 2I/Borisov слънчева светлина е по-висока от тази, която обикновено се измерва при кометите от Слънчевата система. Тази характеристика я отличава от динамично еволюиралите обекти като например тези от семейството на Юпитер, както и всички късо- и дълго-периодични комети от нашата Слънчева система. Единственият обект със сходни поляриметрични свойства като 2I/Borisov е кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) – за нея се смята, че се е приближавала до Слънцето само веднъж преди появата ѝ през 1997 г. За разлика от Hale-Bopp и от много други комети, 2I/Borisov показва поляриметрично хомогенна кома, което предполага, че тя е още по-съхранен във времето в автентичния си вид обект.
Приликата между поляриметричните свойства на двете комети трябва да зависи от микроскопичната структура и състава на агрегатите, а не от техните макроскопични характеристики, тъй като са доста различни по размер. Анализът на фотометричния профил на вътрешната кома предполага, че кометата Hale-Bopp принадлежи към класа на гигантските комети, като диаметърът на ядрото ѝ се оценява между 20 и 35 км, докато при 2I/Borisov той е ≤0.4 км. Тясната прилика между нейното поляриметрично поведение и това на Hale-Bopp предполага, че независимо от астрофизичната среда, от която произхожда кометата 2I/Borisov, такава среда е имала свойства, които са довели до образуването на тяло със значителни прилики с тела намиращи се във външните региони на Слънчевата система – сам по себе си забележителен резултат. Това сходство може също да ни доведе до предположението, че праховите частици на 2I/Borisov са малки, подобно на тези на Hale-Bopp.
Ако приемем, че същата връзка между албедото (отражателната способност) на повърхността на телата) и поляризацията, установена за астероиди важи и за комети, нашите наблюдения биха показали, че кометата 2I/Borisov също има ниско геометрично албедо – свойство, споделяно от повечето комети от нашата Слънчева система.
В заключение, кометата 2I/Borisov най-вероятно никога не е минавала близо до Слънцето или друга звезда и може би представлява първата комета, състояща се от наистина непокътната материя, която някога е била наблюдавана.
Тържествено събрание в БАН по повод 40-та годишнина на НАО Рожен
Събитието на 14-ти октомври от 15:00 ч. ще се излъчва онлайн
С тържествено събрание в БАН на 14-ти октомври от 15:00 Институтът по астрономия към академията ще отбележи 40-годишнината на Националната астрономическа обсерватория.
Обсерваторията е официално открита на 13-ти март 1981 г., но събитието се провежда сега поради въведените по същото време противоепидемични мерки. Те налагат присъствието на не повече от 30 души в Големия салон на БАН на предстоящото събитие. То ще се излъчи на живо онлайн на Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН | Facebook (Фейсбук страницата на ИА с НАО) и в сайта на института Институт по астрономия (bas.bg).
Ще има кратки изказвания за дейностите на Националната астрономическа обсерватория на Института по астрономия към БАН.
Ще бъде представен новият документален филм “Място за наука”, посветен на годишнината на обсерваторията с автори Димитър Сотиров и Валентин Паскалев.
Онлайн уъркшоп по космическо време с радиоастрономическа насоченост проведе между 12–15 юли Dublin Institute of Advanced Studies (DIAS). Участниците – 37 български и международни студенти, докторанти и учени имаха възможността да получат както теоретични, така и практически познания в областта на космическото време и да научат повече за активността на Слънцето. В програмата бяха включени и упражнения за обработка и анализ на наблюдателни данни, както и визуализация с помощта на езика за програмиране Python.
Слънчеви радио избухвания, взаимодействие на Слънцето с планетите и междупланетното пространство и наблюдения на Слънцето в радио честоти бяха част от темите на уъркшопа. Събитието е част от водения от ИА с НАО “Рожен” към БАН проект STELLAR по Хоризонт 2020.
STELLAR предлага изключителна възможност на ИА с НАО и Техническия университет – София за развитие и експлоатация на голяма национална радиоастрономическа инфраструктура LOFAR-BG, възползвайки се от обмена на практически умения и опит с партньорските институции ASTRON (Netherlands Institute for Radio Astronomy) и DIAS. Проектът STELLAR ще подпомогне оформянето на национален център по радиоастрономия и космическо време, както и разработването на нови технологични решения в тази област.
Видео материали от уъркшопа са на разположение тук.
Проектът STELLAR се финансира от програмата за изследователски и иновационни дейности на Европейския съюз Хоризонт 2020 по грант № 952439. Координатор е Институтът по астрономия с НАО “Рожен” към БАН.
Макет на бъдещия телескоп.
Денят на отворените врати в НАО “Рожен” към ИА на БАН 20 юни тази година предхожда посещението на представител на австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH – производител на новия 1,5-метров телескоп с оптична система Ричи-Кретиен, чието изграждане предстои.
– На 22 юни на посещение в НАО “Рожен” очакваме да пристигне Дитмар Вайнцингер, Главен мениджър продажби в ”ASA Astrosysteme GmbH” – съобщава директорът на ИА с НАО проф. Евгени Семков. – Гостът от Австрия ще се запознае с обсерваторията и с площадката, на която планираме да се монтира новият телескоп. Ще обсъдим и графика за изпълнение на монтажа и готовността за изграждане на фундамента на телескопа през тази година.
След издигането на фундамента и на колоната за новото съоръжение, ще бъде построена наблюдателна кула с купол с диаметър 8 м и височина 6 м, в която ще се монтира изцяло роботизираният и дистанционно управляем телескоп. Той ще изпълнява програмата за астрономически наблюдения без човешка намеса и при отчитане на атмосферните условия. Автоматизирана метеорологична станция към телескопа ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затваря телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката. Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.
Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Очаква се през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия с НАО “Рожен”.
Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срокът за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца.
Денят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория “Рожен” към Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе в деня на християнския празник Петдесетница – 20 юни. От 10:00 до 16:00 часа посетителите ще разглеждат безплатно най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа, съоръженията в обсерваторията, сред които 2-метровият телескоп, ще имат възможността и да се срещнат с помощник-директора на ИА с НАО “Рожен” д-р Никола Петров, който отговаря за обсерваторията, както и с дежурния екип астрономи. От тях те ще научат повече за научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен” и за бъдещето на обсерваторията.
Денят на отворените врати по традиция се провежда на Петдесетница, когато е и празникът на параклиса „Света Троица”, издигнат през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.