Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители от 14 май❗️

 important, news  Comments Off on Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители от 14 май❗️
May 112021
 
До 31 май дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-м телескоп, ще се извършват на всеки кръгъл час от 10:00 до 16:00 часа в дните от четвъртък до неделя. От 2 юни обсерваторията ще приема посетители с традиционното за летния сезон работно време – от 10:00 до 16:00 часа на всеки кръгъл час (почивен ден – вторник).
 От същата дата – 2 юни, ще се провеждат и нощни наблюдения. Повече подробности – на сайта на НАО “Рожен”
ℹ️ Посещенията ще се осъществяват при стриктно спазване на противоепидемичните мерки: граждани ще се допускат само със защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, при спазване на физическа дистанция и на групи до 15 човека.
 Posted by at 17:24

Междузвездна комета е най-вероятният най-примитивен обект, откриван досега

 news  Comments Off on Междузвездна комета е най-вероятният най-примитивен обект, откриван досега
Apr 012021
 

Изображение на кометата 2I/Borisov, получено с телескопа “VLT”. Image credit: ESO

Нови наблюдения, направени с участието на учен от БАН с помощта на телескопа “VLT” на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че уникалната комета 2I/Borisov, която е едва вторият новооткрит междузвезден посетител на нашата Слънчева система, е и един от най-примитивните обекти, които са наблюдавани някога. Астрономите предполагат, че тази комета никога не е преминавала в близост покрай звезда, което я прави непокътната останка от облака от газ и прах, от който се е образувала.

Стефано Бануло и неговите колеги, между които е доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с НАО – БАН, са използвали инструмента FORS2 на телескопа “VLT” на ESO, за да изследват детайлно кометата 2I/Borisov с помощта на наблюдателната техника, наречена поляриметрия. Тъй като тази техника често се използва за изследване на комети и други малки тела от нашата Слънчевата система, това позволява на екипа учени да сравнят междузвездния посетител с нашите местни комети.

Екипът е открил, че кометата 2I/Borisov притежава поляриметрични свойства, по които много се различава от останалите комети в нашата Слънчевата система с изключение на Hale-Bopp. За нея също се смята, че е примитивен обект, тъй като последното ѝ преминаване близо до Слънцето е и нейното единствено досега. Съставът на новооткритата комета се възприема за много подобен на този на протопланетния облак от газ и прах, от който се е образувала преди 4.5 милиарда години нашата Слънчева система.

Анализирайки поларизацията и цвета на кометния прах, екипът достига до заключението, че 2I/Borisov е дори много по-примитивна от Hale-Bopp. Това означава, че тя носи неопетнени следи от газово-праховия облак, от който се е формирала.

Резултатите са приети за публикуване в “Nature Communications” и могат да се намерят на адрес: https://rdcu.be/chLEl

 Posted by at 18:13

Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години

 events, news  Comments Off on Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години
Mar 102021
 

40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО Рожен) се навършват на 13 март 2021 г.

спектрограф

Високо дисперсен спектрограф от тип echelle за 2-м телескоп в НАО Рожен, конструиран от екип на ИА с НАО

През първите си години НАО Рожен е научен астрономически комплекс от три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа – 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галакитки и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти. 

Новaта система за управление на 2-метровия телескоп на НАО Рожен.

С течение на годините НАО Рожен са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк“ с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е

Снимка на кометата C/2014

Снимка на кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) получена в обсерваторията “Ирида” на територията на НАО Рожен.

обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.

За изминалите 40 години броят на научните публикации, основаващи се изцяло или отчасти на наблюдения с телескопите на НАО Рожен е над 1600. Повечето от публикациите са намерили своето място в международни научни издания, включително и в най-престижните с най-висок импакт фактор. Голям е и броят на защитените докторски дисертации, които са съществен елемент от професионалното израстване на българските астрономи.

Участници

Участници в практическа школа по спектроскопия за млади учени и докторанти през 2009 г.

През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктута в НАО Рожен започна интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Бяха доставени нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5метров телескоп, който предстои да бъде монтиран през 2022 г. Като част от инфраструктурата на НАО Рожен ще бъде изградена станция на разпределени

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен телескопи в НАО Рожен.

я панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктута 2021-2027.

 

Посещение в подкуполното

Посещение в подкуполното помещение на 2-м телескоп в НАО Рожен.

Поради пандемичната обстановка в страната в момента не приемаме посетители в НАО Рожен,

посочват от Института по астрономия на БАН, като се надяват, че след няколко месеца, ще могат да посрещат любителите на астрономията и приятелите на НАО Рожен под звездното небе и да разказват по-подробно за постиженията си.

 Posted by at 09:58

Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and MWA

 important, news  Comments Off on Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and MWA
Jan 112021
 

Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA

The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.

Continue reading »

 Posted by at 10:19

Националната астрономическа обсерватория Рожен ще има нов роботизиран телескоп

 important, news  Comments Off on Националната астрономическа обсерватория Рожен ще има нов роботизиран телескоп
Dec 082020
 

 

Макет на бъдещия телескоп.

Макет на бъдещия телескоп.

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в НАО Рожен. Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол в която ще се монтира телескопа. Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем. Телескопът ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.

Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срока за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на на телескопа с нова светлоприемна апаратура.

Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.

Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.

Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисляме включването на НАО Рожен в международните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирани изхвърляния на материя.

 Posted by at 09:39

Първи звездни спектри с новата CCD камера към Куде спектрографа на 2m телескоп

 events, news  Comments Off on Първи звездни спектри с новата CCD камера към Куде спектрографа на 2m телескоп
Nov 042020
 

Успешно бяха проведени наблюдения с новата CCD камера Andor (13.5 μm/px, 2048 x 512 px) в Куде-фокуса на 2м телескоп. На 23 октомври Иванка Статева, Николай Томов, Таню Бонев и Васил Попов за пръв път получихa звездни спектри с нея: на 41 Ari – стандарт за телурични линии, и на X Per – рентгенова нова, обект на изследване на групата на Радослав Заманов. Звездите бяха снимани с т.нар. малка и голяма решетки в спектралните области около Hα, Hβ и He 6678 Å. Спектралните участъци са с около 15% по-дълги в сравнение с тези от предишната камера. Полученият S/N беше около 200 при експозиция от 240 sec.

На фиг.1 и 2 са показани двумерните изображения на плоско поле и звезден спектър около линията Hβ.

 Плоско поле около линията Hβ

Фиг. 1. Плоско поле около линията Hβ

 

Спектър на звездата 41 Ari

Фиг. 2. Спектър на звездата 41 Ari

Спектрите бяха обработени с пакета IRAF. На фигурите са показани два спектъра в областта на Hα на звездите 41 Ari и X Per, получени с малката решетка със спектрално разрешение около 35 000.

Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.

Фиг. 3. Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.

Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per

Фиг. 4. Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per

Първите резултати са много обнадеждаващи и се надяваме новата камера да бъде ефективно използвана от спектроскопистите в България и чуждестранните колеги от следващия наблюдателен сезон.

 

 

 Posted by at 09:18

Нов научен инфраструктурен комплекс

 important, news  Comments Off on Нов научен инфраструктурен комплекс
May 212020
 

Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения. Continue reading »

 Posted by at 17:16

Наблюдения по време на пандемия и история за кометата C/2019 Y4 (ATLAS)

 important, news  Comments Off on Наблюдения по време на пандемия и история за кометата C/2019 Y4 (ATLAS)
Apr 292020
 

кометата C/2019 Y4 (ATLAS)

По време на трудните време на пандемията COVID-19 по-голяма част от астрономическите обсерватории по света са затворени и не се провеждат астрономически наблюдения. Но моят колега д-р Янко Николов реши да се изолира горе в планината и да провежда наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО Рожен с дистанционното съдействия на астронома-наблюдател. Ние като професионални астрономи сме свикнали да провеждаме наблюдения по този начин, например с т.нар. Designated Visitor Mode който може да се ползва на Very Large Telescope в Южната Европейска Обсерватория в Чили. Continue reading »

 Posted by at 10:00

Проектът за LOFAR обучения STELLAR одобрен от ЕК!

 important, news  Comments Off on Проектът за LOFAR обучения STELLAR одобрен от ЕК!
Apr 072020
 

Проектното  предложение  на ИА с НАО – “Scientific and Technological Excellence by Leveraging LOFAR Advancements in Radio Astronomy” (STELLAR) по програмата H2020-WIDESPREAD-05-2020-Twinning беше одобрено за финансиране от Европейската комисия!

Проектът STELLAR ще бъде с продължителност три години, и има за цел повишаване на квалификацията на българските астрономи и радио инженери за работа с телескопа LOFAR. Координатор на проекта ще бъде Институтът по астрономия (ИА) с НАО към БАН. От българска страна в проекта участва още и Техническият университет-София. Международните партньори по проекта са Дъблинският институт за научни изследвания (DIAS) и Нидерландският институт за радио астрономия (ASTRON). Те ще проведат серия обучения в Нидерландия, Ирландия, и България, за българските астрономи и инженери.

Проектът STELLAR е част от дългосрочната стратегия на ИА с НАО да развие съвременна радиоастрономия в България, с достъп до най-новите паневропейски и световни наблюдателни инфраструктури. Той ще помогне на малката, но динамична радиоастрономическа общност в България да развие нужните умения и знания за успешното създаване, поддръжка, и използване на българска радиоастрономическа обсерватория с LOFAR станция. Освен целевите обучения, той включва и три отворени за всички желаещи лятни школи – по радиоастрономия, по космическо време, и по радиотехнологии, свързани с радиоастрономията. Очаква се проектът STELLAR да започне през септември 2020 г.

 Posted by at 19:41

НАО Рожен отваря отново за посетители

 important, news  Comments Off on НАО Рожен отваря отново за посетители
Feb 242020
 

2м ТелескопС наближаването края на месеца Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители. Очакваме всички желаещи след 27 февруари. До края на месец май всеки любопитен да научи повече за Космоса и българските астрономически изследвания е добре дошъл всяка седмица между четвъртък и неделя (включително) от 10 до 16 ч.

Любителите на нощното небе очакваме всяка вечер след 1 май 2020 г. за наблюдения след предварителна резервация.

Повече информация и работно време на обсерваторията с посетители през останалото време от годината на: http://nao-rozhen.org/visit/fr4.html.

 Posted by at 13:25