News / Новини

Учени призовават за сътрудничество и международни регулации за преодоляване на
проблема.

Artwork of polluted sky from starlink satellites.

Наблюдения с радиотелескопа LOFAR показват, че изкуствените спътници, които обикалят земното кълбо и постоянно се увеличават, могат непреднамерено да излъчват радиовълни, които пречат на наблюденията на радиотелескопите. Ако бъде пренебрегнато влиянието на това радиоизлъчване, уникални и ценни за науката прозорци към Вселената може да изчезнат. За да се преодолее опасността това да се случи, астрономическата общност и индустрията трябва да си сътрудничат, а Международният съюз по телекомуникации да въведе регулации, които да контролиратизлъчванията в околоземна орбита.

Това се посочва в изследване, прието за публикуване в научното списание „Astronomy & Astrophysics“, което е осъществено с радиотелескопа LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп на Земята, разработен от ASTRON (Нидерландският институт за радиоастрономия) и използван съвместно с девет други европейски държави в Международния телескоп LOFAR (ILT). През април 2022 г. са наблюдавани сателити от групата Starlink на SpaceX. Компанията е лицензирана да оперира в радиочестотната лента от 10,7 до 12,7 GHz, предназначена основно за интернет свързаност, но е установено, че тези спътници излъчват електромагнитни сигнали и на
значително по-ниски честоти.

Според Центъра за защита на тъмното и радиотихо небе (IAU CPS), с LOFAR са били открити радиосигнали между 110 и 188 MHz при 47 от 68-те сателита, които са били наблюдавани. Този честотен диапазон включва защитена лента между 150,05-153 MHz, специално разпределена за радиоастрономията от Международния съюз за телекомуникации. Авторите на публикацията заключават, че регистрираното излъчване е от спътниковата електроника и се различава от предвидените комуникационни емисии.
SpaceX не нарушава правилата, доколкото няма международен регламент за тези видове сигнали на спътниците. Липсата на регулация обаче застрашава радиоастрономическите изследвания. Още повече, че в процес на изграждане са или са планирани в близко бъдеще в ниска околоземна орбита да бъдат пуснати няколко големи групи спътници. Ето защо авторите на публикацията насърчават сателитните оператори и регулаторите да обмислят това въздействие от изграждането на космически спътници върху радиоастрономията.

Джесика Демпси, генерален директор на ASTRON

Радиочестотните смущения (RFI) са постоянно предизвикателство за астрономите, които непрекъснато се стремят да усъвършенстват стратегиите за отчитане на създаваните от човека радиосигнали. Джесика Демпси, генерален директор на ASTRON: „Имаме опит в тясно сътрудничество със заинтересованите страни в индустрията, за да защитим бъдещето на научните открития. ASTRON е известен с ангажимента си за поддържане на свободна от смущения или управляема среда. Обединявайки усилия, можем да осигурим продължаването на новаторски изследванияи проучвания на Вселената.

Институтът по астрономия с НАО събра 50 учени от 15 страни в Европа, САЩ и Чили

  Международна конференция на тема “Звездна променливост, звезди в кратни звездни системи“ с участието на 50 учени от 15 европейски страни в рамките на проекта „COST Action #18104 MW-GAIA: Revealing the Milky Way with Gaia“ (Разкриване на Млечния път с Gaia) се провежда в София Тех Парк от 6 до 8 юни 2023 г. Институтът по астрономия с НАО към БАН е домакин на събитието с представители на научната общност от Италия, Испания, Франция, Гърция, Чехия, Полша, а също и от САЩ и Чили.

Сателитът на космическата мисия Gaia на Европейската космическа агенция (ESA). е в действие от декември 2013 г. и се очаква да работи до 2025 г. Той извършва прецизна астрометрия: измерване на положенията, разстоянията и движението на звездите с изключителна точност. Целта на мисията е да създаде най-големия и най-прецизен 3D космически каталог досега, с общо около 1 милиард астрономически обекта, главно звезди, но също и планети, комети, астероиди и квазари. Мисията Gaia създава детайлна триизмерна карта на астрономическите обекти в целия Млечен път и картографира техните движения. Това масивно изследване дава на учените безпрецедентната възможност за анализ на важни въпроси, свързани с произхода, структурата и еволюцията на нашата Галактика.

Международната конференция в София се фокусира върху въздействието, което мисията Gaia има върху редица характеристики на звездната променливост – вътрешна, предизвикана от процеси във вътрешността на пулсиращите звезди и външна, дължаща се на геометрията на компонентите при кратните звездни системи. Променливостта на звездите има решаваща роля за разбирането на редица процеси във Вселената – от еволюцията на звездите през скалата на разстоянията до изследването на структурата и формирането на Млечния път. Последният каталог DR3 на мисията Gaia – вече публикува криви на блясъка и многобройни звездни параметри за около 10,5 милиона променливи източници. Очаква се този брой да се увеличи няколко пъти в следващия каталог, DR4.

COST (European Cooperation in Science and Technology – Европейско сътрудничество в науката и в технологиите) е организация за финансиране на мрежи за научни изследвания и иновации. Тя обединява изследователски инициативи в Европа и извън нея и дава възможност на изследователите да развиват своите идеи във всяка научна и технологична област като ги споделят помежду си. Организацията осъществява т.нар. COST акции, всяка с продължителност 4 години. Една от тях е „MW-GAIA: Revealing the Milky Way with Gaia“.