Седма работна среща на ИА с НАО

Седмата работна среща на ИА с НАО се проведе от 30 ноември до 3 декември в Кюстендил с участието на представители на института, както и на гости от научните звена към БАН ИФТТ, ИЕ и ИЯИЯЕ.

Кратко представяне на някои от съвременните космологични загадки, които са особено актуални през последното десетилетие – проблемът с Хъбъловата константа, тъмната радиация и лептонната асиметрия на Вселената съдържаше презентацията на проф. дфн Даниела Кирилова.

За изследванията на слънчевата активност в радио- и оптичния диапазон и за усилената работа по инсталацията на българската LOFAR-BG станция, която ще е първата в Югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени и студенти да се развиват и да допълват оптичните си изследвания с авангардни радио наблюдения разказа проф. д-р Камен Козарев. Той сподели подробности и за първия български полярен астрономически проект, чиято реализация на Антарктида навлиза в нова фаза в началото на 2026 г.

Резултати от българо-австрийския проект за слънчева и коронална активност обобщи доц. д-р Момчил Дечев в презентацията на дейностите по двустранния проект „Съвместни наблюдения и изследвания на слънчевата хромосферна и коронална активност”. Проектът е реализиран от Института по астрономия с НАО (БАН) и Университета в Грац (Австрия).

На бързо нарастващото значение на наноматериалите и нанотехнологиите и широкият им спектър от приложения в електрониката, енергетиката, биомедицината, науката за околната среда, хранителните технологии и текстила бе посветена презентацията на доц. д-р Благой Благоев от ИФТТ и гл. ас. д-р Борислава Георгиева от ИЕ и ИФТТ на тема “Получаване на тримерни порести наноструктури чрез електроовлакняване и атомно послойно отлагане и изследване на газово-сензорните им свойства – КП-06-Н88/7”.

“Ролята на научната журналистика за първия полярен астрономически проект”, в частност ролята, методите и особеностите на научната журналистика, насочена към астрономическите научни изследвания и научното представяне на проекта пред широката общественост бе посветена презентацията на Димитър Сотиров, доц. Веселка Радева и проф. Камен Козарев.

“Photometric reverberation mapping through theory-agnostic fitting of the light curves” – един от най-ефективните директни методи за измерване на масата на свръхмасивнитечерни дупки (SBH) в центровете на активните галактични ядра (AGN) бе темата на презентацията на проф. д-р Румен Бачев.

“Междузвезден прах в Местната група: обединени фотометрични и спектроскопични подходи към звездите и междузвездната среда”, което позволява едновременното измерване на звездни параметри и свойства на междузвездния прах по лъча на зрение, като този подход е широко приложим в множество астрономически изследвания бе темата на д-р Петя Янчулова.

Обзор на основните характеристики на масивните рентгенови двойни системи, техните видове и методите за наблюдение и анализ в оптичния диапазон със специален акцент върху изследванията, провеждани в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория направи доц. д-р Кирил Стоянов в презентацията си “Масивни рентгенови двойни звезди и тяхното изследване в ИА с НАО”.

Проф. д-р Ренада Константинова-Антова представи съвместната си работа с колегите си д-р Стефан Георгиев, доц. д-р Светла Цветкова и инж. д-р Румен Богдановски от ИА на тема “Програма за изучаване на дългосрочната променливост при магнитната активност на хладни звезди-гиганти”. По получени данни на 2м телескопи в НАО-Рожен и на Пик дю Миди е изучено поведението на единичния К гигант OP And в продължение на повече от 30 години. Предвиждат се дълговременни изследвания и за други гиганти от късен спектрален клас.

Наблюденията от 2006 г. насам на катаклизмичната променлива V425 Cas от типа „анти –джуджета нови“ бяха темата на презентацията “Нов дълбок минимум на катаклизмичната променлива V425 Cas” с автори Светлана Боева, доц. д-р Светла Цветкова, доц. д-р Георги Латев от ИА, Никола Антонов, М. Йованович от АОБ. Бяха отбелязани и някои трудности при получаването на добри фотометрични наблюдения при подобни ниски звездни състояния.

“НАО Рожен 2026 – телескопи, камери и филтри” или наличната и бъдещата светоприемна апаратура на НАО Рожен – телескопи (режими на работа), камери и светлофилтри разгледа в презентацията си Г. Латев, работил с колегите си Св. Боева, П. Маркишки и В. Генков по темата.

„Свръхпроводимост и вихрова материя. Свръхпроводимите технологии – приложения в астрономията и изследвания на Космоса” – презентацията на доц. д-р Кръстю Бучков по темата предостави общ поглед върху феноменологията и практическите приложения с основен фокус върху физичната природа на вихровата материя в свръхпроводимите материали.

Мисията ESA Vigil, която ще бъде стартирана през 2031 г. и ще позволи уникални наблюдения на слънчевата активност и мониторинг на космическото време от точка L5 на Лагранж между Слънцето и Земята, ще заснема коронални масивни изхвърляния, насочени към Земята, които също ще бъдат наблюдавани от точките L1 и Земята. Тази мисия бе в основата на презентацията на гл. ас. Олег Степанюк от ИА “Multi-Point Eruptive Tracking in Anticipation of Vigil Space Monitoring and data-driven 3D surface reconstruction”.

Светослав Христов от ИЯИЯЕ изнесе презентация на тема “Европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI)”

Пенчо Маркишки (ИА) бе посветил презентацията си на тема “Спектрографи на Andor Technology Ltd” на произвежданите от компанията четири модела спектрографи, подходящи за използване при научни изследвания: Shamrock 500i, Shamrock 750 и по-малките Kymera 328i и Kymera 193i. Разгледани бяха параметрите на двата спектрографа и възможностите за реализация на такъв интерфейс.

“Обзор на предстоящата наука с космическият телескоп Roman” направи в презентацията си Петя Янчулова (ИА), представяйки накратко научните цели с телескопа „Nancy Grace Roman“ и давайки примери за данни от Роман и как те биха били полезни за научните изследвания в Института по астрономия с НАО – БАН.