News / Новини

  Съветът на LOFAR ERIC назначи д-р Михил ван Харлем (Michiel van Haarlem) за нов изпълнителен директор на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура (ERIC), създаден от Европейската комисия през декември 2023 г. Д-р Ван Харлем ще играе решаваща роля в представянето на LOFAR ERIC пред заинтересованите страни, осигурявайки ефективната работа на съоръженията на LOFAR и напредъка в мисията на консорциума да координира използването на този жизненоважен радиоастрономически инструмент за научни изследвания от световна класа. LOFAR е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход са планове за разширяване с допълнителни станции в Италия и България.
LOFAR ERIC ще внедри основна надстройка, известна като LOFAR 2.0, подобрявайки възможностите за наблюдение и обработка на данни. Това надграждане ще предостави на астрономическата общност набор от усъвършенствани инструменти, характеризиращи се с обширно зрително поле, подобрена чувствителност и възможност за наблюдение на множество посоки едновременно. Бъдещите посоки за развитие също са в процес на проучване.
Михил ван Харлем ще ръководи новосъздадения LOFAR ERIC през първите 5 години, по време на предстоящия преход от Stichting ILT към LOFAR ERIC и внедряването на LOFAR2.0. Той наследява на поста Вим ван Капелен, който изпълняваше длъжността временен директор от март тази година.
LOFAR ERIC предоставя прозрачен достъп до широк спектър от научни услуги за европейската и световната общност, като насърчава сътрудничеството и дава възможност на изследователите да предприемат иновативни, широкомащабни проекти. Изследванията му обхващат различни научни области, включително изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите частици със свръхвисока енергия, междузвездната среда и космическите магнитни полета.

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research
Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска
инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител. Основната задача
на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана
експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-
големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел
да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в
дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в
радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за
наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и
динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска
инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни
станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни
базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова
разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти
най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в
България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027)
LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и
единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската
общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще
осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за
потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за
обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване
на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в
междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на
европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този
начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от
научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария
континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния
километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и
Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.

Изследването на блазара BL Lac е на международен колектив с българско участие

Фигура 1. Художествена интерпретация на явлението блазар и изхвърляната от него струя от високоенергийни частици.

Международен колектив с участието на български астрономи откри цикли на
осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac.
Резултатите от това изследване са публикувани в едно от най-престижните научни
списания в света – „Nature“, бр. 7926, том 609 от 8 септември 2022 г.

За реализирането на това изследване са използвани наблюдения на 37 различни
телескопа в 13 държави. Нашите резултати са получени с 2-метровия RCC телескоп и с
50/70 см Шмит телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен, както
и с 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик.
Съавтори на статията от българска страна от Института по астрономия с НАО са
учените: проф. д-р Румен Бачев, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Антон Стригачев и
гл. ас. д-р Александър Куртенков. Това е втората публикация на този колектив учени
от БАН в престижното списание „Nature“ на тема блазари. Първата представи
изследване на блазара СТА 102 и беше публикувана през декември 2017 г. в брой 7685, том 552 на „Nature“.

Фигура 2. Крива на блясъка на блазара BL Lac по време на избухването през 2020 г. Показани са наблюденията в червената част на оптичния спектър (около 635 нанометра) и в гама диапазона (панели 1 и 4), а също така и наблюдаваната стойност и ъгъл на поляризация на светлината (панели 2 и 3).

Наблюденията на този тип обекти са организирани от д-р Клаудия Райтери и д-р
Масимо Вилата от Астрофизическата обсерватория в Торино (Италия) и включват
астрономи, които работят по целия свят (Whole Earth Blazar Telescope). Данните за
променливостта на блазарите в оптичната област се допълват с наблюдения в гама-
лъчи от сателитите AGILE на Италианската космическа агенция и Fermi на НАСА.
Тези наблюдения доведоха до откриването на цикличност на видимата яркост с период
около 13 часа на блазара BL Lac по време на силното избухване, наблюдавано във
всички области на спектъра през втората половина на 2020 г.

Фигура 3. Снимка на 50/70 см Шмит телескоп в НАО Рожен, с който са получени
голяма част от наблюденията на блазара BL Lac, използвани в публикацията.

Блазарите са вид активни галактически ядра, чийто източник на енергия е материя,
която пада върху свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика. Около 10% от
активните галактични ядра изхвърлят двойка струи (наричани още джетове), които се
движат в междузвездното пространство със скорост, близка до светлинната. Явлението
блазар се наблюдава, когато една от тези струи е насочена почти директно към Земята,
което я прави да изглежда много по-ярка. Тези струи излъчват в целия дизпазон на
електро-магнитния спектър – от радио диапазона, през оптичната област, до
рентгеновите и гама лъчите. Интензитета на излъчване се променя бързо с времето,
като промените обикновено са случайни, без наличие на перидичност.

Фигура 4. Снимка на отворения купол на 2-м телескоп на НАО Рожен. Автор: В. Паскалев

BL Lac се намира приблизително на 1 милиард светлинни години от нас и масата на
черната дупка в ядрото му се оценява на около двеста милиона слънчеви маси. Екипът
от астрономи разкрива, че в струята на блазара се образува пречупване, което
изкривява магнитното поле по такъв начин, че наблюдаваната яркост се променя
периодично. Също така, наблюдаваната поляризация на видимата светлина от блазара
се мени с подобна периодичност, като яркостта. Наблюдавана е и корелация между

променливостта във видимата светлина и в гама лъчите, без отместване между тях,
което означава, че те се излъчват от една и съща област на струята.

Линк към публикацията в списание „Nature“: https://www.nature.com/articles/s41586-022-05038-9

Източник: Институт по астрономия с НАО – БАН