News / Новини

Kометата 2I/Borisov.
Източник: ЕSO, O. Hainaut

Институтът по астрономия с НАО към БАН определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov, известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от ИА доц. д-р Галин Борисов.

На горното изображение на втората снимка е показана кометата 2I/Borisov. Цветовете на панела (а) помагат да се подчертае бързото пространствено изменение на интензитета, чието разпределение може да бъде количествено оценено с помощта на изофотите на панел (b). Червената пунктирана линия на панела (b) проследява опашката на кометата, която на по-малко разстояние от фотоцентъра е насочена по посока на антислънчевата посока, а на по-големи разстояния лежи между антислънчевата и анти-скоростната посока. На лявата фигура е представено сравнение на широкоивична поляриметрия на кометата 2I/Borisov с други комети. Червените запълнени кръгчета са нашите данни за кометата 2I/Borisov. Празните сини, пурпурни и светлосини кръгчета съответно са данни за кометите C/1995 O1 (Hale-Bopp), 1P/Halley и други комети. От сравнението ясно се вижда приликата в поляризационните характеристики на кометата 2I/Borisov и Hale-Bopp.

Кометата 2I/Borisov е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO, Крим и се смята за най-автентично съхраненият космически обект – пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуваха резултатите от осъществените през 2019/2020 г. свои изследвания на кометата 2I/Borisov в авторитетното научно списание ‘Nature Communications’.

За да определим физическите характеристики на праховите частици в комата ѝ (кометната атмосфера), екипът ни извърши поляриметрични наблюдения на кометата с инструмента FORS2 и телескопа VLT на Южната европейската обсерватория – разказва доц. д-р Галин Борисов – Ексцентриситетът (сплеснатостта) на орбитата на това космическо тяло показва, че тя е обект, който не е свързан гравитационно със Слънчевата система. Това я прави първият недвусмислен случай на комета, която пристига от междузвездното пространство. Досега в нашата Слънчева система са наблюдавани само два такива обекта. Докато първият, 1I/‘Oumuamua, имаше астероидни характеристики, за вторият, 2I/Borisov, има ясни доказателства за кометна активност.

Доц. д-р Галин Борисов от ИА с НАО към БАН, участник в международния екип от учени, изследвали кометата 2I/Borisov.

В изследването ни разкриваме, че поляризацията на отразената от праховите частици на 2I/Borisov слънчева светлина е по-висока от тази, която обикновено се измерва при кометите от Слънчевата система. Тази характеристика я отличава от динамично еволюиралите обекти като например тези от семейството на Юпитер, както и всички късо- и дълго-периодични комети от нашата Слънчева система. Единственият обект със сходни поляриметрични свойства като 2I/Borisov е кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) – за нея се смята, че се е приближавала до Слънцето само веднъж преди появата ѝ през 1997 г. За разлика от Hale-Bopp и от много други комети, 2I/Borisov показва поляриметрично хомогенна кома, което предполага, че тя е още по-съхранен във времето в автентичния си вид обект.

Приликата между поляриметричните свойства на двете комети трябва да зависи от микроскопичната структура и състава на агрегатите, а не от техните макроскопични характеристики, тъй като са доста различни по размер. Анализът на фотометричния профил на вътрешната кома предполага, че кометата Hale-Bopp принадлежи към класа на гигантските комети, като диаметърът на ядрото ѝ се оценява между 20 и 35 км, докато при 2I/Borisov той е ≤0.4 км. Тясната прилика между нейното поляриметрично поведение и това на Hale-Bopp предполага, че независимо от астрофизичната среда, от която произхожда кометата 2I/Borisov, такава среда е имала свойства, които са довели до образуването на тяло със значителни прилики с тела намиращи се във външните региони на Слънчевата система – сам по себе си забележителен резултат. Това сходство може също да ни доведе до предположението, че праховите частици на 2I/Borisov са малки, подобно на тези на Hale-Bopp.

Ако приемем, че същата връзка между албедото (отражателната способност) на повърхността на телата) и поляризацията, установена за астероиди важи и за комети, нашите наблюдения биха показали, че кометата 2I/Borisov също има ниско геометрично албедо – свойство, споделяно от повечето комети от нашата Слънчева система.

В заключение, кометата 2I/Borisov най-вероятно никога не е минавала близо до Слънцето или друга звезда и може би представлява първата комета, състояща се от наистина непокътната материя, която някога е била наблюдавана.

Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA

The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.

Continue reading »

Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения. Continue reading »