News / Новини

Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия
между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с НАО,
осъществен през 2017-2022 г. с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ към
Министерството на образованието и науката. Проектът е реализиран на два етапа – от
декември 2017 г. до юни 2019 г. (общо 18 месеца) и от декември 2019 г. до юни 2022 г.
(общо 30 месеца). Научният колектив, работил по него, се състои от 31 души, сред
които 2 докторанти и 5 млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.

Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките,
звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди,
Слънцето и Слънчевата система.

Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор = 213.326 и общ импакт
ранг = 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо
45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са
3 дисертации и са организирани 2 научни форума.

Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на
енергията за 5 блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark
120 е определен размера на акреционния диск.

За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани
физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена.
Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната
еволюция на 5 звезди в околността на NGC 7129. Изследвани са три звезди преди
главната последователност в полето на V733 Cephei, фуора V900 и звездите V2764 Ori
LkHα301. Установено е, че фазата на максимална яркост на фуора V2493 Cyg (HBC
722) продължава вече 11-та година. За k Ceti е намерена нова цикличност с период от
3.1 г.

За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в
Големия Магеланов облак. За UU Cassiopeiae (UU Cas) са определени радиус, маса и
температура. V392 Per е класифицирана като “много бърза нова”. Модели на тесни
двойни звезди от тип W Uma са публикувани в повече от 15 статии. Предложен е
модел на обвивката на звездата BF Cyg. Изследван е фликерингът в двойните EF Aql,
CH Cyg и RS Oph. По серия от наблюдения, започнали само 11 дни след последното
избухване на RS Oph, е определена температурата на горещата псевдофотосфера,
радиуса, темпа на загуба на маса и др.

Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето,
особено важни за прогнозиране на въздействието на тези прояви върху космическия
климат и Земята. За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и
орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в
морфологията.

„Благодаря на всички, които работиха за постигане на целите на проекта през тези 4.5
години. Добра работа!“ – с тези думи се обърна към участниците в екипа по
осъществяването на проекта неговият ръководител проф. д-р Таню Бонев от ИА с
НАО.

Повече за проекта, неговите цели и постижения: https://www.astro.bas.bg/projects.php
https://astro.bas.bg/Projects/Contract18-13.web-page_EN.pdf
На проекта е посветен и 20-минутният филм: https://www.astro.bas.bg/Projects/DN_18-
13_video.mp4

Kометата 2I/Borisov.
Източник: ЕSO, O. Hainaut

Институтът по астрономия с НАО към БАН определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov, известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от ИА доц. д-р Галин Борисов.

На горното изображение на втората снимка е показана кометата 2I/Borisov. Цветовете на панела (а) помагат да се подчертае бързото пространствено изменение на интензитета, чието разпределение може да бъде количествено оценено с помощта на изофотите на панел (b). Червената пунктирана линия на панела (b) проследява опашката на кометата, която на по-малко разстояние от фотоцентъра е насочена по посока на антислънчевата посока, а на по-големи разстояния лежи между антислънчевата и анти-скоростната посока. На лявата фигура е представено сравнение на широкоивична поляриметрия на кометата 2I/Borisov с други комети. Червените запълнени кръгчета са нашите данни за кометата 2I/Borisov. Празните сини, пурпурни и светлосини кръгчета съответно са данни за кометите C/1995 O1 (Hale-Bopp), 1P/Halley и други комети. От сравнението ясно се вижда приликата в поляризационните характеристики на кометата 2I/Borisov и Hale-Bopp.

Кометата 2I/Borisov е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO, Крим и се смята за най-автентично съхраненият космически обект – пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуваха резултатите от осъществените през 2019/2020 г. свои изследвания на кометата 2I/Borisov в авторитетното научно списание ‘Nature Communications’.

За да определим физическите характеристики на праховите частици в комата ѝ (кометната атмосфера), екипът ни извърши поляриметрични наблюдения на кометата с инструмента FORS2 и телескопа VLT на Южната европейската обсерватория – разказва доц. д-р Галин Борисов – Ексцентриситетът (сплеснатостта) на орбитата на това космическо тяло показва, че тя е обект, който не е свързан гравитационно със Слънчевата система. Това я прави първият недвусмислен случай на комета, която пристига от междузвездното пространство. Досега в нашата Слънчева система са наблюдавани само два такива обекта. Докато първият, 1I/‘Oumuamua, имаше астероидни характеристики, за вторият, 2I/Borisov, има ясни доказателства за кометна активност.

Доц. д-р Галин Борисов от ИА с НАО към БАН, участник в международния екип от учени, изследвали кометата 2I/Borisov.

В изследването ни разкриваме, че поляризацията на отразената от праховите частици на 2I/Borisov слънчева светлина е по-висока от тази, която обикновено се измерва при кометите от Слънчевата система. Тази характеристика я отличава от динамично еволюиралите обекти като например тези от семейството на Юпитер, както и всички късо- и дълго-периодични комети от нашата Слънчева система. Единственият обект със сходни поляриметрични свойства като 2I/Borisov е кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) – за нея се смята, че се е приближавала до Слънцето само веднъж преди появата ѝ през 1997 г. За разлика от Hale-Bopp и от много други комети, 2I/Borisov показва поляриметрично хомогенна кома, което предполага, че тя е още по-съхранен във времето в автентичния си вид обект.

Приликата между поляриметричните свойства на двете комети трябва да зависи от микроскопичната структура и състава на агрегатите, а не от техните макроскопични характеристики, тъй като са доста различни по размер. Анализът на фотометричния профил на вътрешната кома предполага, че кометата Hale-Bopp принадлежи към класа на гигантските комети, като диаметърът на ядрото ѝ се оценява между 20 и 35 км, докато при 2I/Borisov той е ≤0.4 км. Тясната прилика между нейното поляриметрично поведение и това на Hale-Bopp предполага, че независимо от астрофизичната среда, от която произхожда кометата 2I/Borisov, такава среда е имала свойства, които са довели до образуването на тяло със значителни прилики с тела намиращи се във външните региони на Слънчевата система – сам по себе си забележителен резултат. Това сходство може също да ни доведе до предположението, че праховите частици на 2I/Borisov са малки, подобно на тези на Hale-Bopp.

Ако приемем, че същата връзка между албедото (отражателната способност) на повърхността на телата) и поляризацията, установена за астероиди важи и за комети, нашите наблюдения биха показали, че кометата 2I/Borisov също има ниско геометрично албедо – свойство, споделяно от повечето комети от нашата Слънчева система.

В заключение, кометата 2I/Borisov най-вероятно никога не е минавала близо до Слънцето или друга звезда и може би представлява първата комета, състояща се от наистина непокътната материя, която някога е била наблюдавана.

Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA

The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.

Continue reading »