News / Новини

Макет на бъдещия телескоп.

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в НАО Рожен. Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол в която ще се монтира телескопа. Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем. Телескопът ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.

Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срока за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на на телескопа с нова светлоприемна апаратура.

Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.

Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисляме включването на НАО Рожен в международните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирани изхвърляния на материя.

По време на трудните време на пандемията COVID-19 по-голяма част от астрономическите обсерватории по света са затворени и не се провеждат астрономически наблюдения. Но моят колега д-р Янко Николов реши да се изолира горе в планината и да провежда наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО Рожен с дистанционното съдействия на астронома-наблюдател. Ние като професионални астрономи сме свикнали да провеждаме наблюдения по този начин, например с т.нар. Designated Visitor Mode който може да се ползва на Very Large Telescope в Южната Европейска Обсерватория в Чили. Continue reading »

С наближаването края на месеца Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители. Очакваме всички желаещи след 27 февруари. До края на месец май всеки любопитен да научи повече за Космоса и българските астрономически изследвания е добре дошъл всяка седмица между четвъртък и неделя (включително) от 10 до 16 ч.

Любителите на нощното небе очакваме всяка вечер след 1 май 2020 г. за наблюдения след предварителна резервация.

Повече информация и работно време на обсерваторията с посетители през останалото време от годината на: http://nao-rozhen.org/visit/fr4.html.

Image credit: openclipart.org, Creative Commons Zero 1.0 Public Domain License

На 28 октомври в 04.00ч  се връщаме към зимното (астрономическо) часово време (връщаме часовниците с един час назад). Смяната на лятно и зимно часово време е въведена в началото на 20 век. В България се прилага от 1979г.

Схематично представяне на блазара CTA 102

Международен колектив от астрономи с участие на учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН регистрира безпрецедентно увеличение на блясъка (избухване) на квазара CTA 102. Увеличението на блясъка на обекта е над 200 пъти, като той достига до 11-та звездна величина във видимия спектър в края на 2016 г. По това време CTA 102 е бил най-яркият квазар за цялата история на наблюдения на подобни обекти от Земята. И това се случва, въпреки, че той е сравнително отдалечен от нас обект с червено преместване около 1. Като причина за силната променливост на блясъка е предложен модел, предполагащ промяна на ориентацията спрямо наблюдателя на излъчващите области, движещи се по протежение на нехомогенна, изкривена релативистка струя (джет).

Фотометрична променливост на CTA 102 в оптическия диапазон, получена от данни на нашия и на други колективи. Виждат се изменения до 6 звезни величини, както и безпрецедентното избухване 2016/2017 г.

Така, в следствие на релативистките ефекти, минимално изменение на посоката на една излъчваща област би довела до съществени изменения на доплеровия ефект и съответно – до съществени изменения в наблюдавания блясък. Популярен аналог би бил фенерче с много тесен светлинен сноп, насочено в посока към нас, но с минимални промени на ъгъла между светлинния сноп и наблюдателя. CTA 102 беше наблюдаван в продължение на няколко месеца едновременно от няколко научни колектива, включително и от колектив от ИА с НАО. Нашите наблюдения са получени в оптичната област на спектъра в обсерваториите НАО-Рожен и АО Белоградчик. Към тях са добавени наблюдения в радио, рентгеновата и гама-областите чрез наземни и орбитални обсерватории.

Схематично представяне на механизма, предложен да обясни променливостта. Отделни “активни“ области се движат по протежение на закривената релативистка струя, изменяйки ъгъла си спрямо наблюдателя, което довежда до силни промени на измерения блясък на източника

Обобщение на получените резултати е публикувано в престижното научно списание Nature. Участниците от ИА с НАО в колектива направил това откритие са проф. д-р Р. Бачев, доц. д-р Б. Михов, проф. д-р Е. Семков, доц. д-р Л. Славчева-Михова и доц. д-р А. Стригачев (Raiteri, C. M. et al., 2017, Nature, 552, 374–377).