Jan 182018
 

Схематично представяне на блазара CTA 102

Международен колектив от астрономи с участие на учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН регистрира безпрецедентно увеличение на блясъка (избухване) на квазара CTA 102. Увеличението на блясъка на обекта е над 200 пъти, като той достига до 11-та звездна величина във видимия спектър в края на 2016 г. По това време CTA 102 е бил най-яркият квазар за цялата история на наблюдения на подобни обекти от Земята. И това се случва, въпреки, че той е сравнително отдалечен от нас обект с червено преместване около 1. Като причина за силната променливост на блясъка е предложен модел, предполагащ промяна на ориентацията спрямо наблюдателя на излъчващите области, движещи се по протежение на нехомогенна, изкривена релативистка струя (джет).

Фотометрична променливост на CTA 102 в оптическия диапазон, получена от данни на нашия и на други колективи. Виждат се изменения до 6 звезни величини, както и безпрецедентното избухване 2016/2017 г.

Така, в следствие на релативистките ефекти, минимално изменение на посоката на една излъчваща област би довела до съществени изменения на доплеровия ефект и съответно – до съществени изменения в наблюдавания блясък. Популярен аналог би бил фенерче с много тесен светлинен сноп, насочено в посока към нас, но с минимални промени на ъгъла между светлинния сноп и наблюдателя. CTA 102 беше наблюдаван в продължение на няколко месеца едновременно от няколко научни колектива, включително и от колектив от ИА с НАО. Нашите наблюдения са получени в оптичната област на спектъра в обсерваториите НАО-Рожен и АО Белоградчик. Към тях са добавени наблюдения в радио, рентгеновата и гама-областите чрез наземни и орбитални обсерватории.

Схематично представяне на механизма, предложен да обясни променливостта. Отделни “активни“ области се движат по протежение на закривената релативистка струя, изменяйки ъгъла си спрямо наблюдателя, което довежда до силни промени на измерения блясък на източника

Обобщение на получените резултати е публикувано в престижното научно списание Nature. Участниците от ИА с НАО в колектива направил това откритие са проф. д-р Р. Бачев, доц. д-р Б. Михов, проф. д-р Е. Семков, доц. д-р Л. Славчева-Михова и доц. д-р А. Стригачев (Raiteri, C. M. et al., 2017, Nature, 552, 374–377).

Sorry, the comment form is closed at this time.