На 1 септември 2015 г., управителният съвет на българската академия на науките откри процедура за избор на директор на Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория. Кандидатите могат да се запознаят с пълния текст на обявата, следвайки линка „обяви и конкурси” в лявата колонка на сайта на бан.
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 5 октомври от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. На семинара ще бъде представен проект за монография.
Тема: Химически пекулярни звезди от спектрален клас А
Докладва: проф. д.ф.н. Илиан Илиев, ИA с НАО, БАН
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Абстракт:
Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес както от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, така и от гледна точка на звездната еволюция не само върху главната последователност. Заради отсъствието на доминиращ механизъм на пренос на енергия от централните части към звездната повърхност съществен става приносът на други физически процеси и явления – дифузията под действие на излъчването, магнитното поле, приливните взаимодействия и др. Комбинираното действие на тези фактори се отразява най-вече в наблюдаваното разнообразие на химическия състав при звездите от спектрален клас А. Няма друг спектрален клас, при който амплитудата на химическия състав на звездните атмосфери да достига почти шест порядъка – от -2 порядъка за едни химически елементи до +4 порядъка за други.
На семинара ще бъде представен проект за монография, която обхваща резултатите от изследвания правени преди всичко с 2-м телескоп в НАО. Последователно в нея са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звезди от тип Ламбда Боотис с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното магнитно поле, и, най-накрая, металичните звезди, членове на двойни системи, при които съществена роля играят приливните взаимодействия.
Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015
Това затъмнение ще бъде последното по-значимо астрономическо явление за годината. Ще се наблюдава от най-източните части на Тихия океан, Северна и Южна Америка, Атлантическия океан, Европа, Африка, Западна Азия, най-западните части на Индийския океан и части от Антарктика. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Риби.
Лунни затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната се подреждат почти или точно в права линия, при което полусянката или сянката на Земята попада върху Луната. Земната полусянка води до неголямо понижаване на осветеността на нашия естествен спътник, което за обикновен наблюдател е почти незабележимо като ефект. При попадането на земната сянка върху Луната обаче се наблюдава частично или пълно лунно затъмнение.
На 28 септември 2015 затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 03:11:46 ч. официално време, но наблюдателите няма да регистрират видима промяна във вида на Луната дълго време след този момент. Началото на затъмнението от земната сянка ще бъде в 04:07:12 ч. откогато с невъоръжено око ще може да се проследи бавното настъпване на последната по лунния диск. Пълната фаза на затъмнението ще започне в 05:11:11 ч. и от този момент Луната ще се наблюдава в характерния за нея при пълни лунни затъмнения червеникаво-кафяв цвят. Кулминацията на явлението ще бъде в 05:47:09 ч., когато лунният диск ще бъде максимално затъмнен. Пълната фаза ще завърши в 06:23:07 ч., а затъмнението от земната сянка – в 07:27:06 ч.
Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 19 минути и 54 секунди, а продължителността на пълната фаза ще е 1 час, 11 минути и 55 секунди.
По време на максималната фаза наблюдател от София ще вижда Луната на височина 16.5 градуса над западния хоризонт. От България явлението ще се наблюдава до залеза на Луната в 07:28 ч. (за София), т.е. до края на затъмнението от сянката, когато денят вече ще е настъпил. На 28 септември Слънцето ще изгрее в 07:20 ч. за София.
Желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с открит нисък хоризонт в посока запад.
Разположение на Луната над западния хоризонт за наблюдател от София по време на максималната фаза на затъмнението в 05:47 ч. на 28 септември 2015
Карта за явлението от Fred Espenak (NASA’s GSFC) може да бъде разгледана на WEB-адрес http://www.eclipsewise.com/oh/oh-figures/ec2015-Fig04.pdf
Суперлуние на 28 септември 2015
Пълнолунието на 28-и септември, по време на което ще се случи пълното лунно затъмнение, е доста близко по време с перигея на Луната. Обикаляйки около Земята по своята елиптична орбита, Луната се приближава до нашата планета веднъж на всеки 27.55 дни. Когато Луната е най-близо до Земята, казваме, че тя е в перигей – така се нарича най-близката до нас точка от лунната орбита. През период от около 412 дни перигеят съвпада с пълнолунието – явление, популярно като „Супер-Луна“ или „Суперлуние“. Пълнолунието на 28 септември ще настъпи в 05:50 ч. (това е по време на пълната фаза на затъмнението), а Луната ще бъде в перигей 63 минути по-рано – в 04:47 ч. Тогава нашият естествен спътник ще бъде на разстояние 356 876 km от Земята, което е максималното му приближаване за месец септември.
При суперлуние видимият диаметър на Луната е с около 7% по-голям от случая, когато естественият ни спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 400 km). Тази малка промяна обаче не може да се забележи с невъоръжено око. Също така в нощ при суперлуние Луната е с около 16% по-ярка, но тъй като няма с какво да се сравни тази повишена яркост, не може да се твърди уверено, че разликата е визуално доловима. Желаещите да придобият лични впечатления от Суперлунието могат да извършат своите наблюдения в нощта на 27-и срещу 28-и септември, до началото на лунното затъмнение в 03:12 ч.
„Жътварска Луна“ (Harvest Moon) за 2015 г.
Сред някои народи от Северното полукълбо на Земята, пълнолунието, падащо се най-близо до есенното равноденствие, е известно като „Жътварска Луна“. Хората в миналото са забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната като че ли изгрява почти по едно и също време в продължение на няколко вечери подред – в самото им начало. Това било доста удобно за земеделските стопани, които можели да прибират реколтата си до късно през нощта, на лунна светлина. Тяхното наблюдение не било плод на въображението им, а се дължи на една особеност, която се разяснява от сферичната астрономия: В началото на есента при залез слънце, еклиптиката сключва най-малък ъгъл спрямо хоризонта – около 23.5 градуса за нашите географски ширини. Обикаляйки около Земята, Луната се премества покрай еклиптиката с близо 13 градуса на денонощие в посока изток, поради което нейният изгрев закъснява с около 50 минути средно на всяка следваща дата. Но ако в началото на есента Луната е пълна, то поради малкия наклон на еклиптиката спрямо хоризонта, в няколко поредни вечери нейният изгрев ще закъснява с по-малко от средното, по-точно – с близо 39 минути. И обратно – около началото на пролетта, изгревът на пълната Луна закъснява на всяка следваща вечер с близо 1 час.
Пълнолунието на 28 септември е най-близкото до датата на есенното равноденствие (есента ще настъпи на 23 септември в 11:20 ч.). По смисъла на горното, това пълнолуние ще бъде „Жътварската луна“ за 2015 г.
Накратко: пълнолунието на 28-и септември 2015 е Суперлуние и „Жътварска Луна“ за годината, като освен това ще наблюдаваме и пълно лунно затъмнение.
Пенчо Маркишки, ИА с НАО, 11.09.2015 г.
Тел.: 0886 841 446
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им”
на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова
Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев
Рецензии:
проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf
Становища:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf
Трицветно (BVR) изображение на плътния молекулярен облак L935, известен повече като „Мексикански залив“. Тази област с активно звездообразуване се намира между мъглявините „Северна Америка“ (NGC 7000) и „Пеликан“ (IC 5070), на разстояние около 2 000 светлинни години от Слънцето. Изображението е получено на 04.09.2012 г. с 50/70-cm Шмит телескоп и CCD камера FLI PL 16803 на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ към Института по астрономия при Българска академия на науките.
Полето на „Мексикански залив“ съдържа голям брой млади звездни обекти, като звезди от тип T Tauri, звезди на Хербиг от спектрални класове Ae/Be, избухващи звезди от тип UV Ceti, обекти на Хербиг-Аро, колимирани джетове и кометарни мъглявини.
Актуални резултати от дългопериодични многоцветни фотометрични изследвания на млади звездни обекти в полето на „Мексикански залив“ с участието на астрономи от отдел „Звезди и звездни системи“ на Института по астрономия с НАО, БАН, са публикувани в:
Автор на изображението и текста: докторант Сунай Ибрямов
проф. д-р Евгени Семков – esemkov [at] astro.bas.bg
докторант Сунай Ибрямов – sibryamov [at] astro.bas.bg
гл. ас. д-р Стоянка Пенева – speneva [at] astro.bas.bg
НАУЧЕН СЕМИНАР
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 29 юни от 13:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: “Ultraluminous X-ray sources”
Докладва: prof. DSc Sergei Fabrika, Head of the Laboratory of Stellar Physics at the
Special Astrophysical Observatory of the Russian Academy of Sciences
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Абстракт:
The origin of Ultraluminous X-ray sources (ULXs) in external
galaxies whose X-ray luminosities exceed those of the brightest black
holes in our Galaxy by hundreds and thousands of times is mysterious. The
most popular models for the ULXs involve either intermediate mass black
holes (IMBH, ~1000 solar masses) with standard accretion disks or
stellar-mass black holes (10 solar masses) accreting at super-Eddington
rates. We find that all ever spectrally observed ULX counterparts have the
same optical spectra and they are very similar to that of SS 433, the only
known supercritical accretor in Milky Way. We study ULXs in two classical
galactic mergings Antennae and NGC3256. All the ULXs are located nearby
(in 200 pc) or inside extremely young (< 5 Myrs) massive stellar clusters,
and this association is not occasional. The ULX progenitor mass is bigger
than 40-50 solar masses. Probably, these close binary systems were ejected
from the interior of massive-star clusters during the cluster formation.
Редовната сбирка на обединения семинар на Института по Астрономия и Катедрата по Астрономия ще се проведе на 29 юни 2015 г. от 11:00 часа в
зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. Ще бъдат представени резултати за предзащита на тема „Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им”
на Румен Гошков Богдановски, ИА с НАО. Материалите по предзащитата са на разположение в канцеларията на Института по Астрономия.
Заб.: Необходим е кворум.
Моля за вашето участие в представянето и дискусията.
Абстракт: В настоящата работа е представена нова фотометрична апаратура специално проектирана за изследване на бързата променливост на хромосферно активни звезди. Тя позволява синхронни наблюдения от различни обсерватории, синхронизирани с точност от няколко микро секунди. Използвайки тази апаратура, две хромосферно активни звезди джуджета са изследвани: EV Lac и AD Leo. Те са известни с високата си избухваща активност. Присъствието на високочестотни оптични осцилации по време на избухване при EV Lac е потвърдено и за първи път са наблюдавани при AD Leo. За AD Leo е потвърден и точно определен заподозрения през 1986 от Pettersen et al. цикъл на активност.
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 26 май от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Звезди с „кардиограмен“ ефект, открити от мисията Кеплер
Докладва: Динко Димитров, ИА НАО
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Абстракт:
В този доклад ще се представи нов клас променливи звезди, открити по фотометричните данни от мисията Кеплер. Кривите на блясъка на тези звезди наподобяват човешко ЕКГ и затова неофициално са наименувани „Heartbeat” звезди. Теоретично тази променливост се обяснява с въздействието на приливни сили при двойни системи със силно ексцентрични орбити, което поражда принудени пулсации в една от звездите. Ще се разгледа възможността за спектрални наблюдения на такива звезди от НАО Рожен.
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 18 май от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Връзката “Слънце-Земя”: II. Слънцето, климатът и човешката история
Докладва: доц. д-р Борис Комитов, ИА НАО
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Абстракт:
Във втория доклад по темата се резглаждат фактите, относно връзките между космическия и земния климат. Между динамиката на времевите редове на различни параметри на космическия и земния климат съществуват големи аналогии. Те са особено добре видими във времеви мащаби равни или по-големи от 20-22 годишния слънчев цикъл, но също така могат да се проследят и в по-къси такива (т.е. равни или по-къси от 11г цикъл на Швабе-Волф). Дискутират се различните възможни физически механизми, чрез които слънчевата активност пряко или косвено влияе върху климата на Земята и другите планети от Слънчевата система. Накратко се обсъждат и връзките между космическото време и климат от една страна и земната динамика (вулканизъм, земетресения и вариациите в околоосното въртене на Земята) както и последиците от това върху климата. Втората част на доклада е посветена на проблема как космическото време и космическият климат посредством въздействието си преди всичко върху климата и в по-малка степен върху биосферата влияят върху историческия процес и водят до възникване на исторически цикли. В тази насока се дискутират и някои от основните теории, свързани с развитието на човешкото общество. Главният акцент е върху цивилизационната теория на Арнолд Тойнби.
НАУЧЕН СЕМИНАР
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 12 май от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: БИОФОТОНИКА В БОРБАТА С РАКА
Докладва: проф. Лъчезар Аврамов, Институт по Електроника, БАН
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Резюме:
Какво представлява заболяването „рак”? Защо във всички области на медицината има огромен научен и клиничен прогрес, а в онкологията – няма? Може ли физиката да даде решение на нерешими проблеми? И как физиката се превръща в медицина, а медицината във физика. „Биофотоника, оптична биопсия, фотодинамична медицина, тераностика – нови надежди в борбата на науката с рака.