News / Новини

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

events, important Comments Off

Apr 172015

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

“Hubble- 25^th anniversary image. What will it be?”

Уважаеми дами и господа,

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен организира честване на 25-годишнината от въвеждането в експлоатация на космическия телескоп „Хъбъл”. Събитието ще се проведе в Големия салон на БАН (ул.” 15-ти ноември” №1, гр. София) от 18:30 часа на 23 април 2015 година.

На събитието ще бъде изнесена научно-популярна лекция от проф. дфн Илиан Илиев посветена на ролята на телескопа за развитието на астрономията през последните 25 години. След това ще бъде разкрито широкоформатното изображение, посветено на годишнината, предоставено ни от представители на НАСА, Европейската космическа агенция и Европейската Южна Обсерватория. Самото изображение е строго пазена тайна и разкриването му ще настъпи едновременно на около 60 места в цяла Европа.

След като изображението бъде показано пред гостите, то ще отпътува за НАО – Рожен, където ще бъде изложено на вниманието на посетителите през летния сезон на 2015 г.

Събитието ще бъде достъпно за широката общественост, като новините около него ще бъдат обявени на официалната Facebook страница на Института по астрономия с НАО.

Допълнителна информация:

Космическият телескоп „Хъбъл”, с диаметър на огледалото 2,4 метра, е изведен в околоземна орбита на 24 април 1990 година от совалката „Дискавъри”. За изминалите 25 години той успя да стане най-популярният съвременен научен инструмент и има сериозен принос във всички области на съвременната астрономия.

Телескопът е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и отдалечаването им едни от други, което е основата на Теорията за големия взрив.

В момента телескопът все още продължава да работи и да изпраща наблюдателни данни на хилядите астрономи, търсещи тайните на Вселената.

Полезни линкове:

Официален сайт на телескопа „ Хъбъл”: HubbleSite.org

Официален сайт, посветен на събитието: http://hubble25th.org/

Фейсбук страница на събитието: https://www.facebook.com/events/352743378245965/

Научен семинар 20.04.2015

events, news, семинари Comments Off

Apr 172015

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 20 април от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Връзката “Слънце-Земя”: I. Космическо време и космически климат
Докладва: доц. д-р Борис Комитов, ИА НАО
Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

В доклада се прави кратък обзор на развитието на идеите за връзката между активността на Слънцето и природните процеси на Земята през последните 400 години и съвременното състояние на тематиката. Подробно се разказва за съвременната научна и техническа инфраструктура за слънчев и слънчево-земен мониторинг. Нови резултати от анализа на преки (инструментални) и косвени (исторически) данни от последните години показват, че на Слънцето и в околоземния космос протичат процеси, които не се вписват в общата схема на поведение на слънчевите и геофизични индекси, в чиято основа е 11 и 22 годишната цикличност, а са свързани с други времеви тенденции (например 52-60 тогодишна цикличност). Оказва се, че те са пряко свързани с важни процеси в околната среда на Земята, например в климата. Във връзка с това се обосновава необходимостта от създаване бази данни, позволяващи гъвкаво ползване на наличната съвкупност от наблюдавания на слънчеви активни центрове и активни явления на Слънцето, земната магнитосфера и високата атмосфера на Земята. Демонстрира се пример на съответен софтуерен продукт, който в момента е във фаза на разработка. Същият се разлработва в рамките на проекта “Хелиотараксия: Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг – Стара Загора”.

Академична лекция

events, семинари Comments Off

Apr 012015

ИНСТИТУТ ПО АСТРОНОМИЯ С НАО

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАУЧЕН СЕМИНАР

На редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия на 6 април от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София, ще бъде изнесена академична лекция на тема „Масивни рентгенови двойни звезди” от доц. д-р Кирил Стоянов, ИА с НАО, БАН.

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

С развитието на рентгеновата астрономия, изследванията на рентгеновите двойни звезди стана модерна тематика в съвременната астрономия. Масивните рентгенови двойни представляват система от компактен обект (неутронна звезда или черна дупка), който акретира вещество от гореща ОВ звезда. В този доклад ще бъдат разгледани оптическите свойства на тези обекти, както и резултати, получени с телескопите на НАО Рожен.

Научен семинар – 30.03.2015г.

news, семинари Comments Off

Mar 242015

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 30 март от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: Еруптивни явления на Слънцето

Докладва: д-р доц. Петър Духлев, ИА НАО, БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

Еруптивните протуберанси, слънчевите избухвания и изхвърлянето на коронална маса са трите основно еруптивни прояви на Слънцето. Тези явления често са физически взаимосвързани, възниквайки в една и съща едро-мащабна магнитна система, еруптираща в слънчевата корона. Тяхното изследване е една от особено актуалните насоки в съвременната хелиофизика. Изследването на трите еруптивни явления са възможност за разширяване на познанието ни за физическите процеси водещи до тяхната поява и са основа за ранна диагностика и прогноза на геоефективните слънчеви избухвания и изхвърляния на коронална маса.

Слънчево затъмнение на 20 март

events, news Comments Off

Mar 132015

На 20 март предстои да наблюдаваме първото за годината слънчево затъмнение. От територията на България и по-голямата част от Европа то ще се наблюдава само като частично закриване на Слънцето от Луната. Пълната фаза на затъмнението ще бъде видима само от северната част на Атлантическия океан, Фарьорските острови и архипелага Шпицберген. Най-доброто място за наблюдение (където затъмнението ще продължи най-дълго) ще бъде в океана на около 260 км северно от Фарьорските о-ви. Максимална продължителност на пълната фаза, наблюдавана оттам ще е 2 м и 46.9 с., а частичното затъмнение ще продължи близо 4 ч и 10 м. За София частичното затъмнение ще започне в 10 ч 42 м и ще продължи 2 ч 16 м. По време на максималната фаза на затъмнението в 11 ч 49 м 5 с, близо 53% от слънчевият диск ще бъде покрит от Луната.

Компютърна симулация на общия вид на явлението по време на максималната фаза в 11h 49m 05s на 20 март, за наблюдател от района на София

Пълните слънчеви затъмнения дават на астрономите уникалния шанс да бъде наблюдавана най-близката до Слънцето част от слънчевата атмосфера, слънчевата корона и протуберансите на слънчевата повърхност. При всяко пълно затъмнение слънчевата корона изглежда по различен начин в зависимост от моментната активност на Слънцето. Освен снимки на короната и протуберансите в оптичната и инфрачервената област, могат да бъдат получени спектрални и поляриметрични наблюдения.

Научен семинар 12.03.2015

news Comments Off

Mar 072015

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 12 март от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Minimal Dilatonic Gravity from cosmology to compact massive objects
Докладва: д-р Деница Стайкова, ИЯИЯЕ, БАН
Поканени са всички интересуващи се.

Абстракт:

The minimal dilatonic gravity (MDG) is a theory, which is locally equivalent to the f(R) theories of gravity and which has been used successfully as an alternative description of the effects of dark matter and dark energy. As a new application of the theory outside cosmology, we use MDG to describe relativistic static spherically symmetric stars. We describe our results in the cases of white dwarfs and neutron stars with
different equations of state of the matter and discuss the implications from the introduction of the dilatonic field in the theory, both on cosmological and stellar scales.

От ръководството на семинара

НАУЧЕН СЕМИНАР

events, news Comments Off

Jan 062015

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 12 януари от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: WR 48a: Взаимодействащи Звездни Ветрове във Волф-Райе звезди, ‘произвеждащи’ прах

Докладва: Светозар Жеков, ИКИТ-БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

НАУЧЕН СЕМИНАР

events Comments Off

Dec 052014

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 15 декември от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: “ Археоастрономията – какво е това и има ли почва у нас ”

Докладва: доц. д-р Димитър Колев, ИА с НАО

Поканени са всички интересуващи се.

Абстракт:

Археоастрономия (АА) е най-често употребяваното название на сравнително ново (от втората половина на XX в.) интердисциплинарно изследователско поле в помощ на усилията на археологията да изясни начина на живот и мислене на древни безписмени общества, а и тогава, когато писмените източници не дават достатъчно ясно обяснение за някои древни практики. И двете науки – археологията и астрономията – се радват на най-висок обществен интерес, което понякога води до масово разпространяване на произволни и ненаучни представи за процеси и явления в древните общества. Затова е важен професионалният подход за изясняване на нивото и мястото на тогавашни астрономически познания и практики, оставили следи в артефакти и материални структури, разкривани в процеса на археологическите изследвания.

В доклада се разглежда възникването и развитието на АА, обектите, които подлежат на АА-анализ, принципите и методиките, на които се опират АА-изследванията. С примери от света и от България се илюстрират проблемите, пред които се изправят изследователите, както и достиженията на АА в опита да се изяснят въпроси от идеологията и практиката на древни общества.

Представени са световните изследователски общности в полето на АА, както и перспективите пред дисциплината. Археоастрономията заема съществен сегмент в това, което определяме като „астрономия в културата“ и затова нейното участие в изясняването на всички страни от живота на древните би трябвало да бъде приветствано и търсено от археолозите и културолозите.

От ръководството на семинара

НАУЧЕН СЕМИНАР

events Comments Off

Oct 222014

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 30 октомври от 14:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: “The evolution of chemically peculiar stars”

Докладва: Dr. Martin Netopil, Masaryk University, Brno

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

8 юни 2014 –  Ден на отворените врати  в Националната астрономическа обсерватория „Рожен”

events, news Comments Off

Jun 052014

8 юни 2014: Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория „Рожен” .

Всяка година, през месец юни, Национална астрономическа обсерватория (НАО) Рожен отваря врати за свободно посещение на Обсерваторията. Тази година, Институтът по астрономия с НАО обявява ден на отворените врати на НАО на 8 юни и го посвещава на 145 години от основаването на Българската академия на науките.

От 10:00 до 17:00 часа посетителите ще могат да разгледат най-големия функциониращ телескоп в Югоизточна Европа. Сътрудници на Института по астрономия с НАО ще запознаят посетителите с устройството на телескопа, ще им разкажат за задачите, които астрономите решават с него, какви астрономически обекти и явления се наблюдават и как получените данни разширяват нашите познания за планетите и кометите, за звездите, галактиките и Вселената.
Continue reading »

Older Entries Newer Entries