http://www.nao-rozhen.org/news/trappist-1.pdf
Уважаеми народни представители,
Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава
звезди.
Ценова листа:
1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) – по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача).
2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи.
3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава:
сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация).
4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!).
Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати.
5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org.
6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по-голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема.
7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме
тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията).
За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията.
Поздрави,
Таню Бонев, астроном
Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по- лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%.
ТБ.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 17. 10. 2016 г. от 14:30 ч в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“ Спектрални и фотометрични прояви на активност, свързани с обособените обвивки на избрани Be звезди ”
на Любомир Христов Илиев, главен асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Научен консултант: доц. д-р Васил Николов Попов – pdf
Председател на НЖ: доц. дфн Даниела Петрова Кирилова – pdf
Рецензии:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. дфн Цветан Борисов Георгиев – pdf
Становища:
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf
доц. д-р Васил Николов Попов- pdf
доц. дфн Даниела Петрова Кирилова – pdf
Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата http://www.astro.bas.bg/~liliev.
На 19 юни 2016 г. (неделя) от 10 до 17 ч. Националната астрономическа обсерватория Рожен организира „Ден на отворените врати. Посетителите ще имат възможност да разгледат най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа, телескопите в обсерваторията, сред които и „флагманът” на обсерваторията – 2м телескоп, и да се срещнат с дежурните астрономи, за да научат повече за това по какви научни задачи се работи в НАО Рожен.
Денят на отворените врати се провежда на Петдесетница, когато е и празникът на параклиса „Света Троица“, намиращ се непосредствено до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.
От 16 до 19 май Смолян ще бъде домакин на престижно за Българската астрономия събитие – годишната работна среща на консорциума VLT FLAMES Tarantula. Консорциумът е доброволно научно сдружение на световно признати изследователи в областта на физиката на горещите масивни звезди от над 20 водещи научни институции в Европа, между които Университетите в Амстердам и Утрехт (Холандия), в Бон и Мюнхен (Германия), в Кембрич, Шефилд и Единбург (Великобритания); Университетът в Ла Лагуна, Тенерифе (Испания); Кралският университет в Белфаст; Кралският университетски колеж в Лондон; Астрономическият институт на Канарските острови и този на Андалусия в Гренада; Европейският център по астрономия и Центъра по Астробиология в Мадрид. и др.
Научната програма на консорциума включва детайлното изследване на физическите характеристики на над 800 звезди разположени в мъглявината Tarantula (Паяк), на галактиката Голям Магеланов Облак. Наблюдателният материал е получен с най-съвременните телескопи и инструменти налични в Европейската Южна Обсерватория в Чили – телескопът VLT (the Very Large Telescope), състоящ се от 4 телескопа с диаметър на главното огледало 8.2м и спектрографа FLAMES (the Fibre Large Array Multi-Element Spectrograph), позволяващ едновременно наблюдение на стотици обекти видими в полето на телескопа.
България е единствената държава, участник в косорциума VLT FLAMES Tarantula, която не е член на Европейската Южна Обсерватория в Чили. Наш представител в този впечатляващ по мащабите си научен проект е проф. дфн Невена Маркова, от Института по Астрономия с НАО, изявен специалист в областта на физиката на горещи масивни звезди с над 100 научни публикации и над 1000 цитирания. Домакинството на нашата страна при провеждането на годишната работна среща на VLT FLAMES Tarantula е безспорно признание за постиженията на Българската астрономия и на ИА с НАО в изследванията на горещите масивни звезди.
За контакти и информация:
проф. дфн Невена Маркова
nmarkova@astro.bas.bg
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 06. 06. 2016 г. от 13 ч 30 мин в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Активност на звезди от тип T Tauri и сходни на тях обекти”
на Сунай Ибрямов Ибрямов, докторант в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Научен ръководител: проф. д-р Евгени Христов Семков
Председател на НЖ: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов
Рецензии:
проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – pdf
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
Становища:
проф. д-р Евгени Христов Семков – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf
Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата http://195.96.237.189/~sibryamov/Thesis/.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 06. 06. 2016 г. от 15 ч в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Определяне на физически параметри на източниците на бърза променливост при избрани катаклизмични и симбиотични звезди”
на Георги Йорданов Латев, асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Научен ръководител: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов
Председател на НЖ: проф. д-р Евгени Христов Семков
Рецензии:
проф. д-р Евгени Христов Семков – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – pdf
Становища:
проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – pdf
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата – http://www.astro.bas.bg/~rz/GLatev/.
Уважаеми дами и господа,
на 18 април 2016 г. от 18.00 часа в Големият салон на БАН (ул. „15-ти ноември” No1, гр. София) ще се проведе честване на 35-годишнината на НАО Рожен.
Програмата включва презентацията „Под небето на Родопите” на проф. Илиан Илиев, посветена на историята и достиженията на обсерваторията, премиера на документалния филм “Поглед към звездите” на режисьора Христина Вардева, заснет през 2014 г. в НАО Рожен, и музикално изпълнение на рок група КОНТАКТъ. Гостите на събитието ще могат да разгледат и изложба на постери, посветени на НАО Рожен.
Най-големият астрономически комплекс на Балканите – Националната
Астрономическа Обсерватория Рожен, официално е открит на 13 март 1981 г. За тези 35 години, по оригинални данни от обсерваторията са публикувани над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 докторски дисертации. По данни на световните бази данни за научна литература, в периода 1996 – 2014 г. България се нарежда на 39-то място от 163 страни по публикационна активност и качество на научните публикации в областта на астрономията и астрофизиката. Всяка година стотици ученици и студенти от България и чужбина добиват практически умения в областта на астрономията, ползвайки телескопите в обсерваторията по време на практики и школи. Посетителите на обсерваторията са хиляди, като много от тях за първи път се докосват до магията на звездното небе.
Вход свободен!
Поканени са всички желаещи!
Снимки: Автор на снимките – Пенчо Маркишки
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9001.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9002.jpg
http://www.nao-rozhen.org/galleries/fr2_files/image9004.jpg
Денят на зимното слънцестоене е най-късия ден в годината. Тогава слънцето описва най-малка дъга над хоризонта (синята линия на фигурата) и се издига най-ниско над хоризонта по обяд. Тази година зимното слънцестоене настъпва на 22 декември в 06ч 48м. Прието е този ден да се счита за начало на зимата.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор на науките” съобщават, че на 14. 12. 2015 г. (понеделник) от 13:30 ч. в зала 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе “ № 72, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Неравновесни процеси в ранната Вселена и техните космологични ефекти и ограничения”
на д-р Даниела Петрова Кирилова, доцент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Председател на НЖ: проф. дфн Радослав Костадинов Заманов – ИА с НАО
Рецензии:
проф. дфн Илиан Христов Илиев – ИА с НАО – pdf
проф. дфн Екатерина Христова Христова – ИЯИЯЕ – БАН – pdf
доц. д-р Димитър Магдаленов Младенов – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf
Становища:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – ШУ “Епископ Константин Преславски” – pdf
проф. дфн Радослав Костантинов Заманов – ИА с НАО – pdf
проф. д-р Румен Станимиров Бачев – ИА с НАО – pdf
доц. д-р Петко Любенов Недялков – СУ “Св. Климент Охридски” – pdf
Материалите по защитата са на разположение в Библиотеката на ИА с НАО – БАН и са публикувани на интернет страницата на ИА с НАО – http://www.astro.bas.bg/~dani.