По време на трудните време на пандемията COVID-19 по-голяма част от астрономическите обсерватории по света са затворени и не се провеждат астрономически наблюдения. Но моят колега д-р Янко Николов реши да се изолира горе в планината и да провежда наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО Рожен с дистанционното съдействия на астронома-наблюдател. Ние като професионални астрономи сме свикнали да провеждаме наблюдения по този начин, например с т.нар. Designated Visitor Mode който може да се ползва на Very Large Telescope в Южната Европейска Обсерватория в Чили.
В нощта на 15 април аз бях първият който да тества дали можем да работим по този начин и в НАО Рожен. Въпреки, че нощта не беше добра за качествени астрономически наблюдения ние решихме да пробваме и направим тестове. Идеята беше Янко да управлява телескопа от контролната стая в купола и да сменя каквото трябва да се сменя на ръка по инструмента, а аз, ползвайки TeamViewer за отдалечен достъп от Арма, Северна Ирландия, да управлявам CCD камерите, които са произведени от фирмата ANDOR базирана в Северна Ирландия и частично финансирани от Armagh Observatory с подкрепата на NI Department for Communities, и по този начин да провеждам наблюденията. Тестовете преминаха много добре и ние бяхме готови за наблюдения през следващите дни ако времето позволи.
Прогнозата за следващите три нощи беше добра и изглежда нашата македонска колежка проф. Гордана Апостоловска щеше да е първият късметлия да наблюдава с 2-метровия телескоп по време на пандемията. Но, както знаем, безплатен обяд няма, така че ние я помолихме да дари няколко часа от нейното наблюдателно време за наши проекти.
Един от проектите по който решихме да работим с Янко беше поляриметрия на кометата C/2019 Y4 (ATLAS) или каквото беше останало от нея. Както може би знаете тази комета се очакваше да стане доста по-ярка, около нулева звездна величина, т.е. видима с невъоръжено око, но на 6 април астрономи докладваха, че може би се е разпаднала. Така, че ние решихме да проведем поляриметрични наблюдения на кометата с цел да получим повече информация за праха който се намира около новоформиралите се подядра. Кометите за първи път са описани от д-р Fred Whipple през 1950г. като “мръсни снежни топки” направени от прах и замръзнали молекулярни газове. Праховите частици се разделят на 3 вида според техния състав: такива които се състоят от елементи образуващи скалите, Mg, Si, Ca, Fe; такива с леки елементи, H, C, N, O, т.нар. “CHON” частици; и смесица от двата вида. Размерите им варират от субмикронни до сантиметрови.
Ние се спряхме на този проект поради две причини. Първо, НАО Рожен с инструмента ФоРеРо2 е едно от малкото места където могат да се провеждат поляриметрични наблюдения. Наскоро инструментът беше подобрен с добавянето на полувълнова забавяща пластина (λ/2 пластина) закупена отново от Armagh Observatory с подкрепата на NI Department for Communities. И второ, Armagh Observatory е място където работят тесни специалисти в областта на поляриметрията. Може би някой от вас се чудят какво е това поляриметрия. Това е техника за измерване на поляризацията на светлината, която … добре, нека започнем с малко основни знания.
Светлината, или електромагнитното лъчение като цяло, има три свойства, яркост, спектрално разпределение или цвят и поляризация. Ние като живи същества и хора, във всекидневния си живот ползваме само първите две свойства, но не и поляризацията. От друга страна, почити всички насекоми могат да долавят и поляризацията и да я използват за ориентация в пространството. Поляризационната техника за първи път е използвана в астрономически наблюдения от François Arago, който първи е провел пляриметрични наблюдения на комета когато открива поляризирана светлина идваща от опашката на Great Comet от 1819г. Редовните поляриметрични наблюдения започват през 1908г., когато G. E. Hale започва да прави поляриметрични наблюдения на слънчеви петна. Така, че до тогава астрономите са изследвали само две от трите свойства на светлината, което означава, че определянето на нейните свойства е било непълно. При кометите, поляриметрията може да ни даде едновременно информация за минералния състав, размера и ориентацията на праховите частици в кометната кома и опашка.
С помощта на ФоРеРо2 закачен на 2-метровия телескоп в НАО Рожен можем да измерим поляризацията на отразената слънчева светлина от кометния прах и ето защо ние решихме да проведем този вид наблюдения и да научим нещо повече за прясно освободения прах по време на скорошното разпадане на ядрото на кометата ATLAS. Ниес все още анализираме получените данни, но тук ви показваме едно сурово изображение на което се виждат новообразувалите се подядра на кометата и праха около тях. По време на наблюдението разстоянието между двете най-ярки подядра беше вече около 3250км. Изображението всъщност са състои от две едно над друго, защото техниката с която мерим поляризацията на светлина е чрез използването на т.нар. призма на Воластон, което не е нищо друго освен скъп полиран калцит, която разделя падналата светлина на два отделни линейно поляризирани лъча с ортогонална поляризация и по този начин ние измерваме поляризацията на отразената слънчева светлина от кометния прах. Късите черти които виждате на изображението всъщност са звезди които изглеждат така поради факта, че ние следим кометата която се движи между тях и те се разтеглят по този начин.
Новината на английски в сайта на Armagh.
https://armaghplanet.com/?p=
доц. д-р Галин Борисов
Sorry, the comment form is closed at this time.