Нов научен инфраструктурен комплекс

Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения.

В началото на 2020 г. беше одобрен за включване в обновената Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) на България проект за първата българска радиоастрономическа обсерватория, предложен от екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към БАН. Това ще е вторият научен инфраструктурен проект по Пътната карта, координиран от ИА с НАО, след проекта RACIO. Новият проект е с акроним LOFAR-BG и предвижда в рамките на 10 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и висок човешки научен потенциал за провеждане на специализирани астрофизични и геофизични изследвания с българската станция и целият LOFAR телескоп. В допълнение, проектът ще допринесе за развитие на научния и инженерния потенциал, за обезпечаване на хардуерна и софтуерна поддръжка на телескопа, обработка и съхранение на петабайтови обеми от наблюдателни данни и автоматизиран анализ с изкуствен интелект. Предвижда се и активно сътрудничество и обмен на ноу-хау с бизнеса, както и популяризация на радиоастрономическите изследвания.

LOFAR-BG станцията ще позиционира България на челно място по радиоастрономически наблюдателни възможности в Югоизточна Европа. Поддръжката и обогатяването на тази уникална научноизследователска инфраструктура ще спомогне развитието на радиоинженерни и ИКТ научни теми (обработка на сигнали в реално време, анализ на времеви редове и изображения с машинно самообучение, клъстеризиране и съхранение на данни), и трансфер на научен и технологичен ноу-хау от международното LOFAR сътрудничество. Допълнителна цел е да се предизвика и развитие на иновационни компании в радиокомуникационните и ИКТ насоки. Повече за проекта LOFAR-BG можете да намерите на адрес http://lofar.bg .

Описание на радиотелескопа LOw-Frequency ARray (LOFAR):

LOFAR e многофункционален, високо иновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10-250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радио астрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселената, слънчевата активност и земната атмосфера. LOFAR се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В южна и източна Европа все още няма LOFAR станции.

Свръх-модерният LOFAR телескоп е уникален със способността си както да наблюдава голяма част от небето, така и да се използва за изследване на много различни явления, допълвайки традиционните оптични телескопи. Друга особеност на LOFAR наблюденията са огромното количество генерирани данни – около 3 Gb/s на станция. Това е предизвикателство, но и възможност за развитие на нови технологии за обработка, съхранение, и анализ на голями бази данни от наблюдения. Понастоящем в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа още 13 станции. Започнат е строежа още две нови станции – в Латвия и в Италия. LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа. Освен това, голямото ѝ отстояние от другите станции ще позволи на телескопa да увеличи значително ъгловата резолюция на наблюденията.

Основни астрофизични и геофизични области на работа на LOFAR:

1) Изследване епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди;

2) Проучвания на звездното небе за нови радио източници в слабоизследвания нискочестотен диапазон;

3) Наблюдения на динамични краткотрайни източници като свръхмасивни черни дупки и бързовъртящи неутронни звезди;

4) Изучаване на структурата на галактичните магнитни полета;

5) Проследяване на слънчеви изригвания и космическото време;

6) Диагностика на земната йоносфера и магнитосфера;

7) Сеизмични изследвания на земните пластове;

8) Изучаване динамиката на мълнии.