Денят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория “Рожен” към Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе в деня на християнския празник Петдесетница – 20 юни. От 10:00 до 16:00 часа посетителите ще разглеждат безплатно най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа, съоръженията в обсерваторията, сред които 2-метровият телескоп, ще имат възможността и да се срещнат с помощник-директора на ИА с НАО “Рожен” д-р Никола Петров, който отговаря за обсерваторията, както и с дежурния екип астрономи. От тях те ще научат повече за научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен” и за бъдещето на обсерваторията.
Денят на отворените врати по традиция се провежда на Петдесетница, когато е и празникът на параклиса „Света Троица”, издигнат през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.
Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA
The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.

Макет на бъдещия телескоп.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в НАО Рожен. Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол в която ще се монтира телескопа. Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем. Телескопът ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.
Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срока за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на на телескопа с нова светлоприемна апаратура.

Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.
Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисляме включването на НАО Рожен в международните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирани изхвърляния на материя.
Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.
През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения. Continue reading »

По време на трудните време на пандемията COVID-19 по-голяма част от астрономическите обсерватории по света са затворени и не се провеждат астрономически наблюдения. Но моят колега д-р Янко Николов реши да се изолира горе в планината и да провежда наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО Рожен с дистанционното съдействия на астронома-наблюдател. Ние като професионални астрономи сме свикнали да провеждаме наблюдения по този начин, например с т.нар. Designated Visitor Mode който може да се ползва на Very Large Telescope в Южната Европейска Обсерватория в Чили. Continue reading »
Проектното предложение на ИА с НАО – “Scientific and Technological Excellence by Leveraging LOFAR Advancements in Radio Astronomy” (STELLAR) по програмата H2020-WIDESPREAD-05-2020-Twinning беше одобрено за финансиране от Европейската комисия!
Проектът STELLAR ще бъде с продължителност три години, и има за цел повишаване на квалификацията на българските астрономи и радио инженери за работа с телескопа LOFAR. Координатор на проекта ще бъде Институтът по астрономия (ИА) с НАО към БАН. От българска страна в проекта участва още и Техническият университет-София. Международните партньори по проекта са Дъблинският институт за научни изследвания (DIAS) и Нидерландският институт за радио астрономия (ASTRON). Те ще проведат серия обучения в Нидерландия, Ирландия, и България, за българските астрономи и инженери.
Проектът STELLAR е част от дългосрочната стратегия на ИА с НАО да развие съвременна радиоастрономия в България, с достъп до най-новите паневропейски и световни наблюдателни инфраструктури. Той ще помогне на малката, но динамична радиоастрономическа общност в България да развие нужните умения и знания за успешното създаване, поддръжка, и използване на българска радиоастрономическа обсерватория с LOFAR станция. Освен целевите обучения, той включва и три отворени за всички желаещи лятни школи – по радиоастрономия, по космическо време, и по радиотехнологии, свързани с радиоастрономията. Очаква се проектът STELLAR да започне през септември 2020 г.
С наближаването края на месеца Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители. Очакваме всички желаещи след 27 февруари. До края на месец май всеки любопитен да научи повече за Космоса и българските астрономически изследвания е добре дошъл всяка седмица между четвъртък и неделя (включително) от 10 до 16 ч.
Любителите на нощното небе очакваме всяка вечер след 1 май 2020 г. за наблюдения след предварителна резервация.
Повече информация и работно време на обсерваторията с посетители през останалото време от годината на: http://nao-rozhen.org/visit/fr
През 2019 г. се навършват 100 години от основаването на Международния Астрономически Съюз (МАС). По този повод Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН организира серия събития в България.
На 12 януари, от 12:00 ч. в София Тех Парк Ви каним на първото от тях – “100 часа астрономия” – част от астромаратона от 10 до 13 януари по цялата планета! Популярни лекции ще представят ключови моменти от историята на МАС, най-интересните астрономически явления през 2019 г., както и новите космически мисии до Слънцето. Ще бъде хвърлена светлина върху природата на някои впечатляващи астрономически обекти, като свръхнови и т. нар. “проблясващи” звезди. Гостите ще могат да научат какви са проявите на магнитните полета при звездите, ще имат възможност да наблюдават космически лъчи, както и да видят как и защо се сваля огледалото на големия телескоп в Националната обсерватория. Ще бъде пресъздаден експериментът на Ератостен, с който се измерва обиколката на Земята. За пръв път ще бъде представена оригиналната изложба “Нагоре и отвъд”, посветена на юбилея. Тя ни разкрива най-вълнуващите достижения на съвременната астрономия и изследването на космоса за последното столетие.
Заповядайте!