На 1 септември 2015 г., управителният съвет на българската академия на науките откри процедура за избор на директор на Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория. Кандидатите могат да се запознаят с пълния текст на обявата, следвайки линка „обяви и конкурси” в лявата колонка на сайта на бан.
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 5 октомври от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. На семинара ще бъде представен проект за монография.
Тема: Химически пекулярни звезди от спектрален клас А
Докладва: проф. д.ф.н. Илиан Илиев, ИA с НАО, БАН
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на семинара
Абстракт:
Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес както от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, така и от гледна точка на звездната еволюция не само върху главната последователност. Заради отсъствието на доминиращ механизъм на пренос на енергия от централните части към звездната повърхност съществен става приносът на други физически процеси и явления – дифузията под действие на излъчването, магнитното поле, приливните взаимодействия и др. Комбинираното действие на тези фактори се отразява най-вече в наблюдаваното разнообразие на химическия състав при звездите от спектрален клас А. Няма друг спектрален клас, при който амплитудата на химическия състав на звездните атмосфери да достига почти шест порядъка – от -2 порядъка за едни химически елементи до +4 порядъка за други.
На семинара ще бъде представен проект за монография, която обхваща резултатите от изследвания правени преди всичко с 2-м телескоп в НАО. Последователно в нея са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звезди от тип Ламбда Боотис с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното магнитно поле, и, най-накрая, металичните звезди, членове на двойни системи, при които съществена роля играят приливните взаимодействия.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
“Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им”
на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.
Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова
Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев
Рецензии:
проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf
Становища:
проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.
“Hubble- 25th anniversary image. What will it be?”
Уважаеми дами и господа,
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен организира честване на 25-годишнината от въвеждането в експлоатация на космическия телескоп „Хъбъл”. Събитието ще се проведе в Големия салон на БАН (ул.” 15-ти ноември” №1, гр. София) от 18:30 часа на 23 април 2015 година.
На събитието ще бъде изнесена научно-популярна лекция от проф. дфн Илиан Илиев посветена на ролята на телескопа за развитието на астрономията през последните 25 години. След това ще бъде разкрито широкоформатното изображение, посветено на годишнината, предоставено ни от представители на НАСА, Европейската космическа агенция и Европейската Южна Обсерватория. Самото изображение е строго пазена тайна и разкриването му ще настъпи едновременно на около 60 места в цяла Европа.
След като изображението бъде показано пред гостите, то ще отпътува за НАО – Рожен, където ще бъде изложено на вниманието на посетителите през летния сезон на 2015 г.
Събитието ще бъде достъпно за широката общественост, като новините около него ще бъдат обявени на официалната Facebook страница на Института по астрономия с НАО.
Допълнителна информация:
Космическият телескоп „Хъбъл”, с диаметър на огледалото 2,4 метра, е изведен в околоземна орбита на 24 април 1990 година от совалката „Дискавъри”. За изминалите 25 години той успя да стане най-популярният съвременен научен инструмент и има сериозен принос във всички области на съвременната астрономия.
Телескопът е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и отдалечаването им едни от други, което е основата на Теорията за големия взрив.
В момента телескопът все още продължава да работи и да изпраща наблюдателни данни на хилядите астрономи, търсещи тайните на Вселената.
Полезни линкове:
Официален сайт на телескопа „ Хъбъл”: HubbleSite.org
Официален сайт, посветен на събитието: http://hubble25th.org/
Фейсбук страница на събитието: https://www.facebook.com/events/352743378245965/
Днес 25. 02. 2013г Институт по астрономия с НАО обявява Обществена поръчка относно:
“Изследване, разработка, изработка и въвеждане в експлоатация на високодисперсен спектрограф от тип “echelle”, предназначен за 2-метровия телескоп на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО)”
Информация за обществената поръчка се намира в профила на купувача .
Бъдещето на енергетиката е управляемият ядрен синтез. Повече от 60 години човечеството се стреми да разработи технология за добив на енергия чрез ядрен синтез. В същото време всяка секунда звездите над нас отделят огромни количества чиста енергия в продължение на милиарди години, благодарение на реакциите на термоядрен синтез в техните недра.
През 1967 г. Ханс Бете получи Нобелова награда, защото почти тридесет години преди това показа как термоядрените реакции зареждат звездите с енергия.
Модерният свят разбира къде са скрити правилните отговори на въпросите, от които зависи нашето бъдеще и продължава да инвестира милиарди в изучаването на Космоса.
В същото време ние тук и днес, 30.10.2012 г. си задаваме въпроса: Да затворим ли „Космическите очи на България” ?
Вие може да помогнете това да не се случи. Дарителската кампания продължава. Всеки преведен лев ще бъде използван за оцеляването на НАО – Рожен. Банковата сметка е :
Сосиете Женерал Експресбанк
4700 Смолян, бул. “България” – 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Институт по Астрономия, НАО-Рожен
Societe Generale Expressbank
4700 Smolyan, Blvd. “Bulgaria” – 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Institute of Astronomy, NAO-Rozhen
Имената на дарителите ще бъдат публикувани в сайта на НАО Рожен на адрес: http://www.nao-rozhen.org/friends/fr2.htm
|
Ще заприличат ли условията за работа в НАО-Рожен
скоро на тези, при които е бил принуден да твори
преди повече от двеста години?
 |
Или изследователската дейност в НАО-Рожен ще продължи с характерните за 21 век темпове и средства, такива, каквито са показани във филма „Космическите очи на България”?Днес отговорът на този въпрос зависи и от вас. Вашите дарения ще помогнат Обсерваторията да оцелее. Банковата сметка на НАО е: Сосиете Женерал Експресбанк Societe Generale Expressbank |