От 9 до 10 ноември 2017 г. в Творческия дом на БАН на Витоша ще се състои Първа Витошка работна среща на Института по Астрономия с НАО.
Програмата включва 4 научни сесии с доклади, касаещи научни изследвания на магнитоактивни звезди, Ве звезди и звездни купове, екзопланетни системи, космологични изследвания върху физика отвъд стандартния модел, спектрополяриметрични изследвания, астрономически софтуер и астрономическа наблюдателна апаратура.
От 6 до 8 октомври 2017г. в Ивайловград ще се състои XII Годишна научна конференция на Съюза на астрономите в България.
Програмата включва научни сесии с доклади и постери, посветени на най-новите изследвания на българските астрономи в областта на звездната астрофизика, Слънчевата система, методиката на обучението по астрономия.
В рамките на конференцията ще бъдат изнесени публични лекции и демонстрационни астрономически наблюдения за обществеността на града.
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 10 Октомври, 2017 г. от 14:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, бул.“Цариградско Шосе” № 72, София.
Luke Moore, Department of Astronomy, Boston University
ще представи работа на тема:
„Thin atmospheres at giant planets and their interactions with the space
environment”.
Най-активно използвания инструмент в Националната астрономическа обсерватория е 2-метровият телескоп. Възможностите на телескопа покриват широка гама от режими на наблюдение – получаване на спектри с висока разделителна способност на различни видове звезди, кадри на далечни галактики, изображения на близки комети и астероиди. За да се използват тези възможности ефективно е необходимо периодически да се обновява отражателния слой на огледалата на телескопа. Най-чувствително в това отношение е главното огледало, тъй като по време на наблюдения неговата огледална повърхност е насочена към откритото небе. Това налага обновяването на 2-метровото огледало да се извършва на всеки 7-8 години. Обновяването се състои в отлагане на нов слой алуминий върху предварително почистената повърхност, след което се добавя тънък защитен слой MgF2. Тези процеси се извършват в едро-габаритна вакуумна камера, каквато в България няма, затова огледалото се транспортира до гр. Йена, Германия, до фирмата 4H-Jena engineering, един от наследниците на заводите Карл-Цайс, в който преди около 40 години беше произведен 2-метровият телескоп на НАО. Поредното алуминизиране на главното огледало бе извършено през лятото на тази година. Снимки от демонтажа на 2-метровото огледало, тежащо повече от 2 тона и неговото полагане в специално изработения за транспорта до Йена сандък може да видите тук. Дейностите по огледалото в Йена (от пристигането му от България до поставянето му във вакуумната камера) са отразени тук. На 12 септември огледалото пристигна обратно в Обсерваторията и започна неговият монтаж.
Космическите очи на България отново са отворени към небето. Финансирането на описаните тук дейности, както и закупуването на нови детектори и извършването на редица ремонти в НАО-Рожен стана възможно през тази година благодарение на целевото финансиране за Обсерваторията, одобрено от Министерския съвет с Постановление № 374 (Чл. 27) от 22 декември 2016 г.
Nine months after Rosetta’s descent on the surface of the comet 67P/Churyumov–Gerasimenko scientists from ESA (European space agency) and leading European institutes come together in Sofia to answer the question “After Rosetta mission do we understand better the way comet nuclei are formed in the protoplanetary disks?”.
Девет месеца след контролираното спускане на космическата станция Розета върху повърхността на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, учени от Европейската космическа агенция (ЕКА) и от водещи Европейски институти се събират в София за да потърсят отговор на въпроса „Разбираме ли днес, след Розета, по-добре как се формират кометните ядра в протопланетните дискове?“ Continue reading »
Уважаеми колеги,
На 18 май 2017 г от 14:00 часа в зала 301 на Института по Електроника
на БАН, бул. “Цариградско Шосе” № 72, София ще се проведе редовната
сбирка на семинара на Института по Астрономия
Carl Schmidt, PhD;
Research Associate, Laboratoire Atmosphиres, Milieux,
Observations Spatiales (LATMOS), CNRS, France
ще представи своята работа на тема
"Modern planetary applications for small telescopes"
Абстракт:
For bright planetary objects, telescopes <1 m can generally
offer two simple advantages: time is allocated freely and operational
expenses are modest. This talk will give an overview of some current
studies of the atmospheres of Mercury, Io and comets using small aperture
telescopes. Particular attention is given to the bright sodium component
of these atmospheres due to its unique resonant scattering property. Such
observations have proved effective in characterizing and disentangling the
different processes sustaining Mercury’s thin atmosphere, in which sodium
is a primary component. Small near-IR telescopes are an ideal tool to
monitor volcanism on Io, and sodium observations provide a valuable proxy
for its atmospheric loss processes and interaction with the plasma torus.
The relative sodium abundance in cometary comae varies by nearly two
orders of magnitude, and is released through a combination of nuclear and
dusty grain sources. While the Io observations evidence sodium-bearing
molecular ions as a parent species (most likely NaCl+), cometary comae
show marked differences between the ion and Na spatial distributions that
cannot be attributed to solar radiation pressure or ion pick up.
Lubomir Iliev
Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 10 април 2017 г. от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, бул. “Цариградско Шосе” № 72, София. Ще бъде представена работа на тема „Наблюдения и моделиране на коронални ударни вълни и слънчеви високоенергитични частици” от д-р Камен Козарев, от ИА с НАО.
Абстракт: Преобладаващо виждане в слънчевата и хелиосферна физика е, че слънчевите избухвания в бяла светлина ускоряват слънчеви високоенергитични частици ниско в слънчевата корона, докато ударни вълни породени от коронални изхвърляния на маса, са причината за тяхното ускорение във високата корона и междупланетното пространство. Ние предизвикваме тази парадигма, като представяме наблюдения в ултравиолет и радио, както и модели на магнетизирани ударни вълни и на ускорение на протони в ниската слънчева корона. Чрез тях показваме, че такива ударни вълни могат да бъдат ефикасни ускорители из цялата корона (1.3-8 слънчеви радиуса), и могат да са основна причина за ранните потоци високоенергийни частици, наблюдавани в околоземното космическо пространство.
Уважаеми народни представители,
Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава
звезди.
Ценова листа:
1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) – по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача).
2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи.
3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава:
сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация).
4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!).
Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати.
5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org.
6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по-голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема.
7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме
тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията).
За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията.
Поздрави,
Таню Бонев, астроном
Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по- лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%.
ТБ.