News / Новини

Изследвания на симбиотичната звезда AG Pegasi: последни факти

news Comments Off

Oct 082018

AG Pegasi е уникален обект: тя е избухнала като симбиотична нова в средата на 19-и век и продължилото повече от 130 години намаляване на блясъка й приключи около 2000 г. Последвалото през 2015 г избухване свидетелства за превръщането на AG Pegasi в класическа симбиотична звезда (за подробности виж тук http://nao-rozhen.org/news/fr58.html).

Изследванията на AG Pegasi продължават и след това като през ноември 2017 г. тя беше наблюдавана от рентгеновата обсерватория XMM-Newton на Европейската Космическа Агенция, ЕКА (https://www.cosmos.esa.int/web/xmm-newton) по проект на български астрономи от екипа, провел изследванията през 2015 г. За първи път беше получен рентгенов спектър на тази класическа симбиотична звезда с много добро качество. Беше показано, че рентгеновото излъчване на AG Pegasi е топлинно – регистрирани са емисионни линии на високойонизирани състояния на азот, кислород и желязо.

Обсерваторията XMM-Newton позволява да се извършват и фотометрични наблюдения в оптическия/ултравиолетов спектрален диапазон едновременно с рентгеновите наблюдения. Благодарение на това, за първи път беше регистрирана бърза променливост на AG Pegasi в ултравиолетовия диапазон, която има случаен (стохастичен) характер: за такъв тип променливост астрономите използват термина фликеринг. Фликерингът е често срещана характеристика на оптическото излъчване на симбиотичните звезди (напр., виж тук http://nao-rozhen.org/news/fr46.html) и появата му в излъчването на AG Pegasi е още едно доказателство, че този обект вече е класическа симбиотична звезда.

Подробности за изследванията на AG Peg от обсерваторията XMM-Newton на ЕКА , коментирани по-горе, могат да се намерят в следната статия, приета за печат в едно от най-престижните списания за професионална астрономия Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (MNRAS):

Zhekov, S.A. & Tomov, V.T. 2018, accepted for publication in MNRAS https://academic.oup.com/mnras/advance-article-abstract/doi/10.1093/mnras/sty2644/5113479

https://arxiv.org/abs/1809.09015

Институтът по Астрономия с Национална астрономическа обсерватория участва в Европейската нощ на учените 2018

events, news Comments Off

Sep 112018

Институтът по Астрономия с Национална астрономическа обсерватория (БАН) ще вземе участие в Европейската нощ на учените, организирана от Британския съвет в България, която ще се проведе на 28 септември 2018 г. По този повод, Националната астрономическа обсерватория Рожен обявява Ден на отворени врати. Заповядайте на 28 септември (петък) от 10.00 до 16.00 часа в Обсерваторията на Рожен, за да чуете научно-популярна лекция и да зададете своите въпроси, свързани с астрономията, на учените от НАО Рожен. Вход – свободен!

От 19.00 часа на централната локация в София под стъкления купол на ларгото между Министерския съвет и Президентството, ще може да чуете презентация на д-р Никола Петров от Института по астрономия с НАО. Той ще се включи директно от Обсерваторията в Рожен и ще представи феномена „слънчево затъмнение“, наблюденията на слънчеви затъмнения на българските научно-изследователски експедиции и техните предстоящи наблюдателни задачи.

XI българо-сръбска астрономическа конференция

events, news Comments Off

May 242018

От 14 до 18 май се проведе единадесетото издание на традиционната българо-сръбска конференция по астрономия и астроинформатика. Тази година конференцията се проведе в град Белоградчик и в нея участваха над 80 астронома от страната и чужбина. Макар събитието да е замислено като възможност за обмяна на идеи и сътрудничества между България и Сърбия, тази година в конференцията взеха участие още учени от Русия, Германия, Франция и Украйна. Организатори на събитието бяха Институт по астрономия с НАО, БАН и Белградската астрономическа обсерватория.

Докладите и постерите, които астрономите представиха, засягат всички модерни теми от света на астрономията, като хелиофизика, изследване на слънчевата система, звезди и звездни системи, извънгалактична астрономия, космология и астроинформатика.

Снимка: Венцислав В. Димитров

Тъй като събитието се проведе в град Белоградчик, гостите на конференцията имаха възможност да разгледат Астрономическата обсерватория, която е в близост до най-известния културно-изторически паметник в района — Белоградчишки скали и средновековната белоградчишка крепост Калето.

Българо-сръбската конференция води началото си от дългогодишно сътрудничество в областта на астрономията между двете страни. Тя се провежда през година, като България и Сърбия си разменят домакинството. Интересен факт е, че тази година основателите отбелязаха 20 години от първата българо-сръбска конференция, която през 1998 година се е провела на същото място — в град Белоградчик.

Снимка: Венцислав В. Димитров

Първо участие на Институт по астрономия с НАО на Софийски фестивал на науката

events, news Comments Off

May 192018

Щандът на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория “Рожен”; Софийски фестивал на науката 2018

През изминалия уикенд Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория направи своето първо участие на Софийския фестивал на науката. Институтът участва с щанд, където любознателните от всички възрасти имаха възможност да задават на астрономите своите въпроси за Вселената. Като подарък за най-интересните въпроси, най-малките се радваха на специално създадени за фестивала картички с цветни астрофотографии, направени с телескопите на НАО — двуметровият флагман на Национална астрономическа обсерватория “Рожен”, както и с 50/70 cm Schmidt телескопа.

Освен силно посещавания щанд на ИА с НАО, част от астрономите участваха на Софийски фестивал на науката и като лектори. Във втория ден на фестивала, проф. дфн Невена Маркова се срещна с най-малките посетители, за да им разкаже какво е “Професия астроном”. В същия ден, гл. ас. д-р Камен Козарев пък заведе публиката “На гости на Слънцето” с разказ за новите космически мисии до най-близката ни звезда. На 12 май Пенчо Маркишки представи накратко как работят телескопите — основните уреди, с които астрономите си служат, за да изследват космоса. В разказа си той включи интересна информация за най-големите телескопи в България, използвани от учените на Института по астрономия.

Като за финал, в неделя (13 май), най-малките имаха възможност да участват в “Звездна работилница”. Там ас. Пламен Николов и проф. д-р Таню Бонев изработиха заедно с децата комета, след което симулираха приближаването ѝ до Слънцето, показвайки как тя сублимира под горещите “лъчи” на халогенна лампа. Рецептата за комета съдържаше всички открити в тези космически тела вещества: сух лед, прах, скална маса, вода, амоняк. Освен основната атракция на групата по изследване на комети, присъстващите се научиха как да изработват спектрограф от подръчни материали, звездна карта и слънчев часовник, и видяха как астероидите правят кратери на Луната, като пускаха камъчета в изкуствена лунна среда.

Първото участие на Института по астрономия с НАО по време на Софийски фестивал на науката несъмнено зарадва малки и големи посетители на щанда и лекциите. Благодарим на Британски съвет за поканата и се надяваме да се видим отново и догодина с още повече изненади и интересни астрономически експерименти.

: Щандът на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория “Рожен”; Софийски фестивал на науката 2018

: Софийски фестивал на науката 2018

: Софийски фестивал на науката 2018

: Спектър; Софийски фестивал на науката 2018

: Софийски фестивал на науката 2018

: Пенчо Маркишки – “Телескопите”; Софийски фестивал на науката 2018

: Звездна работилница; ас. Пламен Николов – “Направи си комета”; Софийски фестивал на науката 2018

: Звездна работилница; ас. Пламен Николов – “Направи си комета”; Софийски фестивал на науката 2018

: Звездна работилница; ас. Пламен Николов – “Направи си комета”; Софийски фестивал на науката 2018

: Звездна работилница – как астероидите правят кратери на Луната; Софийски фестивал на науката 2018

: Звездна работилница – “Направи си слънчев часовник”; Софийски фестивал на науката 2018

Научен семинар

events, семинари Comments Off

Feb 232018

На сбирка на семинара на Института по Астрономия, която ще се проведе на 27 Февруари, 2018 г. (вторник) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София, ще бъде изнесена публична лекция от проф. д-р Николай Томов на тема: «Симбиотични системи със
спектрална индикация за колимирано изхвърляне и звезден вятър»

Абстракт:

От известните не повече от около 300 симбиотични системи профилите на линиите на седем от тях са съдържали индикация за колимирано изхвърляне, която в повечето случаи е била придружена от индикация за P Cyg вятър. Това са системите MWC 560, Hen 3-1341, StHalfa 190, Z And, RS Oph, BF Cyg и St 2-22. Само системата BF Cyg е затъмнителна. С изключение на системата StHalfa 190, в останалите случаи профилите са съдържали посочените индикации само по време на активна фаза. Разглеждат се съществуващи модели и се съпоставят с наблюдателните данни.

Поканени са всички интересуващи се.

XI Българо-Сръбска астрономическа конференция

events, important, news Comments Off

Jan 182018

XI Българо-Сръбска астрономическа конференция ще се проведе в гр. Белоградчик от 14 до 18 май 2018г. Повече информация и регистрация за участие може да намерите на страницата на конференцията:

http://www.astro.bas.bg/XIBSAC/index.php

Квазарът CTA 102 повиши безпрецедентно блясъка си

important, news Comments Off

Jan 182018

Схематично представяне на блазара CTA 102

Международен колектив от астрономи с участие на учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН регистрира безпрецедентно увеличение на блясъка (избухване) на квазара CTA 102. Увеличението на блясъка на обекта е над 200 пъти, като той достига до 11-та звездна величина във видимия спектър в края на 2016 г. По това време CTA 102 е бил най-яркият квазар за цялата история на наблюдения на подобни обекти от Земята. И това се случва, въпреки, че той е сравнително отдалечен от нас обект с червено преместване около 1. Като причина за силната променливост на блясъка е предложен модел, предполагащ промяна на ориентацията спрямо наблюдателя на излъчващите области, движещи се по протежение на нехомогенна, изкривена релативистка струя (джет).

Фотометрична променливост на CTA 102 в оптическия диапазон, получена от данни на нашия и на други колективи. Виждат се изменения до 6 звезни величини, както и безпрецедентното избухване 2016/2017 г.

Така, в следствие на релативистките ефекти, минимално изменение на посоката на една излъчваща област би довела до съществени изменения на доплеровия ефект и съответно – до съществени изменения в наблюдавания блясък. Популярен аналог би бил фенерче с много тесен светлинен сноп, насочено в посока към нас, но с минимални промени на ъгъла между светлинния сноп и наблюдателя. CTA 102 беше наблюдаван в продължение на няколко месеца едновременно от няколко научни колектива, включително и от колектив от ИА с НАО. Нашите наблюдения са получени в оптичната област на спектъра в обсерваториите НАО-Рожен и АО Белоградчик. Към тях са добавени наблюдения в радио, рентгеновата и гама-областите чрез наземни и орбитални обсерватории.

Схематично представяне на механизма, предложен да обясни променливостта. Отделни “активни“ области се движат по протежение на закривената релативистка струя, изменяйки ъгъла си спрямо наблюдателя, което довежда до силни промени на измерения блясък на източника

Обобщение на получените резултати е публикувано в престижното научно списание Nature. Участниците от ИА с НАО в колектива направил това откритие са проф. д-р Р. Бачев, доц. д-р Б. Михов, проф. д-р Е. Семков, доц. д-р Л. Славчева-Михова и доц. д-р А. Стригачев (Raiteri, C. M. et al., 2017, Nature, 552, 374–377).

Астрономи с удивително откритие за звездообразуването на масивни звезди

news Comments Off

Jan 122018

Мъглявината Тарантула (30 Doradus), снимана с датския 1.5 m телескоп в Чили.

Международен екип астрономи с българско участие – проф. дфн Невена Маркова от ИА с НАО, БАН, направи удивително откритие: във Вселената се раждат много по-голям брой звезди с маси над 30 слънчеви, отколкото се считаше до днес. Тъй като масивните звезди управляват еволюцията на Вселената, това откритие може да има фундаментални последствия за нашето виждане относно това, как първичната Вселена е била трансформирана във формата, в която я наблюдаваме днес.

Откритието бе публикувано на страниците на научното списание Science през първите дни на 2018 г. и веднага привлече вниманието на електронните медии в Англия, Германия и Испания.

Свободен достъп до копие от работата може да бъде видян на УЕБ-адрес http://arxiv.org/abs/1801.03107.

Семинар

events, news, семинари Comments Off

Jan 102018

Презентация за възможностите на интегрираната платформа за колаборативна работа, обучение, управление и споделяне на информация G Suite for Education на Google ще бъде представена пред семинара на Института по Астрономия на 16 Януари, 2018 г. (вторник) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на Института по Електроника на БАН, бул. “Цариградско шосе” № 72, София.

Облачната платформа G Suite for Education (безплатна за образователни институции) позволява лесно създаване и редактиране на офис съдържание (текст, таблици, презентации), прехвърляне и споделяне на данни, организация на цялостната работа, и лесна екипна комуникация. Ще бъдат представени нейните функции и приложение за научна работа, както и нагледни демонстрации.

Презентацията се осъществява с любезното съдействие на Център за творческо обучение (https://cct.bg/za-nas/)

Поканени са всички интересуващи се.

Научен семинар

news, семинари Comments Off

Jan 092018

Уважаеми колеги,

Редовна сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 15

Януари 2018 г. (понеделник) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на

Института по Електроника на БАН, бул. „Цариградско шосе” № 72, София.

На семинара редовните докторанти към ИА Янко Николов, Цветан Цветков и Асен Мутафов ще представят постигнатите резултати от тяхната работа през 2017 г.

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Older Entries Newer Entries