Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Лекция на гл. ас. д-р Цветан Цветков в МГУ „Св. Иван Рилски“
„Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия“ бе темата на втората отворена лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти от различни специалности и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Лекцията бе открита от декана на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев, който припомни, че това е продължението на „Ловци на слънчеви затъмнения“, която астрономът Цветан Цветков изнесе през март т. г. в университета в рамките на проявите по случай 70-годишнината на МГУ „Св. Иван Рилски“.
Този път с особен интерес и с много въпроси от аудиторията бе посрещната презентацията за пълното слънчево затъмнение, което екип от астрономи от ИА с НАО проследи през април от територията на Западна Австралия. В началото Цветан Цветков разясни разликите между отделните видове затъмнения и припомни последното наблюдавано у нас пълно слънчево затъмнение през 1999 г.
За 58-те секунди наблюдателно време, учените начело с доц. д-р Никола Петров и с докторантката в института Йовелина Зинкова и гл. ас. Цветан Цветков бяха пътували повече от денонощие и след пристигането си в Пърт бяха изминали с автомобил за около 13 часа допълнително 1250 км – разстоянието до Ексмаут, където се е намирала една от най-удобните точки за наблюдение на интересното природно явление. То се случва между 2 и 5 пъти годишно, но най-ценни за науката са пълните затъмнения – приблизително на всеки 18 месеца. Най-големият проблем за учените, които се опитват да ги изследват, е като правило малката територия, от която те могат да се наблюдават, а често пъти и нейната недостъпност в необитаеми, предимно високопланински зони.
Нашите учени за пореден път са събрали важни данни, които спомагат за обогатяване на представата за природата на слънчевата корона – най-външната и най-важна част от атмосферата на нашата звезда. За Цветан Цветков това 4-то участие в научноизследователска експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение освен, че ще остане поредният незабравим небесен спектакъл, благодарение на изключителния шанс – безоблачното небе в деня на явлението, е дало възможност на него и на колегите му от Института по астрономия с НАО – БАН да натрупат нови безценни познания в тази област.
Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в 
Международна конференция на тема
Сателитът на космическата мисия Gaia
Международната конференция в София се фокусира върху въздействието, което мисията Gaia има върху редица характеристики на звездната променливост – вътрешна, предизвикана от процеси във вътрешността на пулсиращите звезди и външна, дължаща се на геометрията на компонентите при кратните звездни системи. Променливостта на звездите има решаваща роля за разбирането на редица процеси във Вселената – от еволюцията на звездите през скалата на разстоянията до изследването на структурата и формирането на Млечния път. Последният каталог DR3
COST (European Cooperation in Science and Technology – Европейско сътрудничество в науката и в технологиите) е организация за финансиране на мрежи за научни изследвания и иновации. Тя обединява изследователски инициативи в Европа и извън нея и дава възможност на изследователите да развиват своите идеи във всяка научна и технологична област като ги споделят помежду си. Организацията осъществява т.нар. COST акции, всяка с продължителност 4 години. Една от тях е „MW-GAIA: Revealing the Milky Way with Gaia“. 
Докторант Антоанета Антонова Аврамова-Бончева от 
Наградите се присъждат от Общото събрание (ОС) за постижения в девет научни направления. Председателят на ОС чл.-кор. Евелина Славчева и кметът на София Йорданка Фандъкова връчиха отличията. За постиженията си през изминалата година бяха наградени 22 млади учени. Носителите на награда „Професор Марин Дринов” са с образователна и научна степен „доктор” и нямат навършени 35 години. Отличените с награда „Иван Евстратиев Гешов” най-млади учени са с образователната степен „магистър” и са на възраст до 30 години. Двете награди за млади учени са учредени от БАН през 1996 г. Целта е да бъдат открити и стимулирани талантливите изследователи в БАН, да се подпомогне тяхното развитие, израстване и международни контакти.