News / Новини

Космическо време, слънчева активност и анализ на данни в уъркшоп по STELLAR

Jul 192021

presentation from the seminar Онлайн уъркшоп по космическо време с радиоастрономическа насоченост проведе между 12–15 юли Dublin Institute of Advanced Studies (DIAS). Участниците – 37 български и международни студенти, докторанти и учени имаха възможността да получат както теоретични, така и практически познания в областта на космическото време и да научат повече за активността на Слънцето. В програмата бяха включени и упражнения за обработка и анализ на наблюдателни данни, както и визуализация с помощта на езика за програмиране Python.

Слънчеви радио избухвания, взаимодействие на Слънцето с планетите и междупланетното пространство и наблюдения на Слънцето в радио честоти бяха част от темите на уъркшопа. Събитието е част от водения от ИА с НАО “Рожен” към БАН проект STELLAR по Хоризонт 2020.

STELLAR предлага изключителна възможност на ИА с НАО и Техническия университет – София за развитие и експлоатация на голяма национална радиоастрономическа инфраструктура LOFAR-BG, възползвайки се от обмена на практически умения и опит с партньорските институции ASTRON (Netherlands Institute for Radio Astronomy) и DIAS. Проектът STELLAR ще подпомогне оформянето на национален център по радиоастрономия и космическо време, както и разработването на нови технологични решения в тази област.

Видео материали от уъркшопа са на разположение тук.

Проектът STELLAR се финансира от програмата за изследователски и иновационни дейности на Европейския съюз Хоризонт 2020 по грант № 952439. Координатор е Институтът по астрономия с НАО “Рожен” към БАН.

Предстои събитие на Ratio с участието на ИА с НАО

events, news Comments Off

Jul 172021

На 3-ти август от 20:00 часа в Кино Кабана доц. д-р Кирил Стоянов, доц. д-р Камен Козарев и доц. д-р Галин Борисов от ИА с НАО “Рожен” ще ни разкажат интересни факти за:

Създаването на Слънчевата система.
Какво научаваме от астероидите и кометите за нейната ранна история?
Как Слънцето продължава да защитава и извайва Слънчевата система със своя магнитен вятър вече над 4 милиарда години?
Защо не намираме живот никъде другаде, освен на Земята?

Събитието е част от честванията по случай 40-годишнината на Националната астрономическа обсерватория “Рожен”.

Повече за темите и участниците можете да откриете на линка: https://ratio.bg/monthly/zvezdi-hora/

Вход свободен!

В нао “рожен” пристига гост от фирмата-производител на новия телескоп

events, news Comments Off

Jun 152021

Макет на бъдещия телескоп.

Денят на отворените врати в НАО “Рожен” към ИА на БАН 20 юни тази година предхожда посещението на представител на австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH – производител на новия 1,5-метров телескоп с оптична система Ричи-Кретиен, чието изграждане предстои.

– На 22 юни на посещение в НАО “Рожен” очакваме да пристигне Дитмар Вайнцингер, Главен мениджър продажби в ”ASA Astrosysteme GmbH” – съобщава директорът на ИА с НАО проф. Евгени Семков. – Гостът от Австрия ще се запознае с обсерваторията и с площадката, на която планираме да се монтира новият телескоп. Ще обсъдим и графика за изпълнение на монтажа и готовността за изграждане на фундамента на телескопа през тази година.

След издигането на фундамента и на колоната за новото съоръжение, ще бъде построена наблюдателна кула с купол с диаметър 8 м и височина 6 м, в която ще се монтира изцяло роботизираният и дистанционно управляем телескоп. Той ще изпълнява програмата за астрономически наблюдения без човешка намеса и при отчитане на атмосферните условия. Автоматизирана метеорологична станция към телескопа ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затваря телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката. Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.

Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Очаква се през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия с НАО “Рожен”.

Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срокът за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца.

В нао “Рожен” – ден на отворените врати на 20 юни

events, important, news Comments Off

Jun 142021

2м Кула Денят на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория “Рожен” към Института по астрономия на БАН по традиция ще се проведе в деня на християнския празник Петдесетница – 20 юни. От 10:00 до 16:00 часа посетителите ще разглеждат безплатно най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа, съоръженията в обсерваторията, сред които 2-метровият телескоп, ще имат възможността и да се срещнат с помощник-директора на ИА с НАО “Рожен” д-р Никола Петров, който отговаря за обсерваторията, както и с дежурния екип астрономи. От тях те ще научат повече за научните задачи, по които се работи в момента в НАО “Рожен” и за бъдещето на обсерваторията.
Денят на отворените врати по традиция се провежда на Петдесетница, когато е и празникът на параклиса „Света Троица”, издигнат през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.

Промяна на работното време на НАО “Рожен” за посещения

important, news Comments Off

Jun 022021

От 2 юни дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-м телескоп, ще се извършват с традиционното за летния сезон работно време – от 10:00 до 16:00 часа на всеки кръгъл час (почивен ден – вторник).

От началото на юли, ако пандемичната обстановка го позволява, ще се провеждат и нощни наблюдения. Повече подробности и записване – на сайта на НАО “Рожен” http://nao-rozhen.org/visit/fr4.html

Посещенията ще се осъществяват при стриктно спазване на противоепидемичните мерки: граждани ще се допускат само със защитна маска, покриваща носа и устата , при спазване на физическа дистанция и на групи до 15 човека.

Институтът по астрономия с НАО “Рожен” е партньор в проект по Хоризонт 2020

news Comments Off

May 202021

Rozhen Observatory Институтът по астрономия с НАО “Рожен” е партньор в проект по Хоризонт 2020 за създаване на изследователска мрежа от научни инфраструктури, посветени на ядрената астрофизика.

Тя е науката за създаването на елементите от периодичната таблица. За развитието на тази изследователска област се използват разнообразни инфраструктури – от телескопи за получаване на звездни спектри през лаборатории, изучаващи произхода на елементите, до суперкомпютри, необходими за моделиране на тези процеси.

В началото на май 2021 г. изследователската мрежа от научни инфраструктури ChETEC-INFRA проведе откриваща онлайн среща. Наименованието означава „Химическите елементи като проследяващи еволюцията на Космоса – изследователски инфраструктури за ядрена астрофизика“. Това е мрежа от 32 изследователски институции от 17 държави от Европейския съюз. ChETEC-INFRA се координира от центъра Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf (HZDR) в Германия. Continue reading »

Астрономията във фокуса на XI Софийски фестивал на науката

events, news Comments Off

May 192021

Астрономията като естествен фокус на XI Софийски фестивал на науката тази събота и неделя (15-16 май) в София Тех Парк.

Стотици посетители на щанда на Института по астрономия с НАО “Рожен” към БАН обогатяват познанията си в тази вълнуваща област на човешкото познание, с интерес разглеждат и изложбата за 40 г. от създаването на обсерваторията.
Мнозина са участниците в играта “Задай въпрос! Спечели награда!” Въпросите – от любителски до свързани с историята на НАО “Рожен” (“Работи ли още?”, “Не я ли затвориха заради недостиг на средства?” – има и такива), до най-актуалните достижения в изследването на Космоса. Изключително задоволство предизвиква вестта за изграждането на новия 1,5-метров телескоп на Рожен и допълнителното оборудване, което се доставя в рамките на проекта “РАЦИО” по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027.
“А какво е имало преди Големия Взрив?” – с необичайна за възрастта му сериозност пита 10-годишният Явор и оживено дискутира с представителя на ИА Александър Куртенков. Популярни теми са черните дупки, заплахите за Земята от неканени космически обекти, астероидите, кометите, движението на планетите. Съществуват ли научни сведения за разум, подобен на човешкия, във Вселената, интересуват се ученици, студенти, родители. Отговорите провокират нови и нови теми и въпроси.
Експонираната нискочестотна антена, част от бъдещата наблюдателна станция в България в рамките на паневропейския проект LOFAR също поражда доста въпроси (от “Какво е това?” до “Наистина ли ще се повреди, ако го пипна?”)
Откриването на НАО “Рожен” за посетители от 14 май и възможностите за наблюдение, включително нощем също е сред водещите въпроси.
Посетителите с интерес разпитват за изображенията върху сувенирните картички с космически обекти, част от които са заснети на НАО “Рожен”. В не един и два момента посетителският интерес надхвърля капацитета на презентаторите на института.
Тази и много други перспективни за астрономическата наука у нас коментира министърът на образованието и науката в служебното правителство чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков по време на посещението му на щанда на ИА. Известният учен, който преди дни зае поста си, дискутира с желание и любопитство най-новото в тази област на научните изследвания. Пожеланието му е на добър час на учените и на екипа на Института по астрономия с НАО “Рожен” към БАН.
Довиждане до следващия, XII Софийски фестивал на науката през 2022!

Текст и снимки: Димитър Сотиров, ИА

Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители от 14 май❗️

important, news Comments Off

May 112021

До 31 май дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-м телескоп, ще се извършват на всеки кръгъл час от 10:00 до 16:00 часа в дните от четвъртък до неделя. От 2 юни обсерваторията ще приема посетители с традиционното за летния сезон работно време – от 10:00 до 16:00 часа на всеки кръгъл час (почивен ден – вторник).

От същата дата – 2 юни, ще се провеждат и нощни наблюдения. Повече подробности – на сайта на НАО “Рожен”

Посещенията ще се осъществяват при стриктно спазване на противоепидемичните мерки: граждани ще се допускат само със защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, при спазване на физическа дистанция и на групи до 15 човека.

Междузвездна комета е най-вероятният най-примитивен обект, откриван досега

news Comments Off

Apr 012021

Изображение на кометата 2I/Borisov, получено с телескопа “VLT”. Image credit: ESO

Нови наблюдения, направени с участието на учен от БАН с помощта на телескопа “VLT” на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че уникалната комета 2I/Borisov, която е едва вторият новооткрит междузвезден посетител на нашата Слънчева система, е и един от най-примитивните обекти, които са наблюдавани някога. Астрономите предполагат, че тази комета никога не е преминавала в близост покрай звезда, което я прави непокътната останка от облака от газ и прах, от който се е образувала.

Стефано Бануло и неговите колеги, между които е доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с НАО – БАН, са използвали инструмента FORS2 на телескопа “VLT” на ESO, за да изследват детайлно кометата 2I/Borisov с помощта на наблюдателната техника, наречена поляриметрия. Тъй като тази техника често се използва за изследване на комети и други малки тела от нашата Слънчевата система, това позволява на екипа учени да сравнят междузвездния посетител с нашите местни комети.

Екипът е открил, че кометата 2I/Borisov притежава поляриметрични свойства, по които много се различава от останалите комети в нашата Слънчевата система с изключение на Hale-Bopp. За нея също се смята, че е примитивен обект, тъй като последното ѝ преминаване близо до Слънцето е и нейното единствено досега. Съставът на новооткритата комета се възприема за много подобен на този на протопланетния облак от газ и прах, от който се е образувала преди 4.5 милиарда години нашата Слънчева система.

Анализирайки поларизацията и цвета на кометния прах, екипът достига до заключението, че 2I/Borisov е дори много по-примитивна от Hale-Bopp. Това означава, че тя носи неопетнени следи от газово-праховия облак, от който се е формирала.

Резултатите са приети за публикуване в “Nature Communications” и могат да се намерят на адрес: https://rdcu.be/chLEl

Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години

events, news Comments Off

Mar 102021

40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО Рожен) се навършват на 13 март 2021 г.

Високо дисперсен спектрограф от тип echelle за 2-м телескоп в НАО Рожен, конструиран от екип на ИА с НАО

През първите си години НАО Рожен е научен астрономически комплекс от три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа – 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галакитки и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти.

Новaта система за управление на 2-метровия телескоп на НАО Рожен.

С течение на годините НАО Рожен са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк“ с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е

Снимка на кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) получена в обсерваторията “Ирида” на територията на НАО Рожен.

обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.

За изминалите 40 години броят на научните публикации, основаващи се изцяло или отчасти на наблюдения с телескопите на НАО Рожен е над 1600. Повечето от публикациите са намерили своето място в международни научни издания, включително и в най-престижните с най-висок импакт фактор. Голям е и броят на защитените докторски дисертации, които са съществен елемент от професионалното израстване на българските астрономи.

Участници в практическа школа по спектроскопия за млади учени и докторанти през 2009 г.

През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктута в НАО Рожен започна интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Бяха доставени нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5–метров телескоп, който предстои да бъде монтиран през 2022 г. Като част от инфраструктурата на НАО Рожен ще бъде изградена станция на разпределени

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен телескопи в НАО Рожен.

я панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктута 2021-2027.

Посещение в подкуполното помещение на 2-м телескоп в НАО Рожен.

Поради пандемичната обстановка в страната в момента не приемаме посетители в НАО Рожен,

посочват от Института по астрономия на БАН, като се надяват, че след няколко месеца, ще могат да посрещат любителите на астрономията и приятелите на НАО Рожен под звездното небе и да разказват по-подробно за постиженията си.

Older Entries Newer Entries