Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA
The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.
Макет на бъдещия телескоп.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в НАО Рожен. Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол в която ще се монтира телескопа. Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем. Телескопът ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.
Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срока за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на на телескопа с нова светлоприемна апаратура.
Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.
Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисляме включването на НАО Рожен в международните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирани изхвърляния на материя.
Успешно бяха проведени наблюдения с новата CCD камера Andor (13.5 μm/px, 2048 x 512 px) в Куде-фокуса на 2м телескоп. На 23 октомври Иванка Статева, Николай Томов, Таню Бонев и Васил Попов за пръв път получихa звездни спектри с нея: на 41 Ari – стандарт за телурични линии, и на X Per – рентгенова нова, обект на изследване на групата на Радослав Заманов. Звездите бяха снимани с т.нар. малка и голяма решетки в спектралните области около Hα, Hβ и He 6678 Å. Спектралните участъци са с около 15% по-дълги в сравнение с тези от предишната камера. Полученият S/N беше около 200 при експозиция от 240 sec.
На фиг.1 и 2 са показани двумерните изображения на плоско поле и звезден спектър около линията Hβ.
Фиг. 1. Плоско поле около линията Hβ
Фиг. 2. Спектър на звездата 41 Ari
Спектрите бяха обработени с пакета IRAF. На фигурите са показани два спектъра в областта на Hα на звездите 41 Ari и X Per, получени с малката решетка със спектрално разрешение около 35 000.
Фиг. 3. Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.
Фиг. 4. Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per
Първите резултати са много обнадеждаващи и се надяваме новата камера да бъде ефективно използвана от спектроскопистите в България и чуждестранните колеги от следващия наблюдателен сезон.
Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.
През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения. Continue reading »
По време на трудните време на пандемията COVID-19 по-голяма част от астрономическите обсерватории по света са затворени и не се провеждат астрономически наблюдения. Но моят колега д-р Янко Николов реши да се изолира горе в планината и да провежда наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО Рожен с дистанционното съдействия на астронома-наблюдател. Ние като професионални астрономи сме свикнали да провеждаме наблюдения по този начин, например с т.нар. Designated Visitor Mode който може да се ползва на Very Large Telescope в Южната Европейска Обсерватория в Чили. Continue reading »
Проектното предложение на ИА с НАО – “Scientific and Technological Excellence by Leveraging LOFAR Advancements in Radio Astronomy” (STELLAR) по програмата H2020-WIDESPREAD-05-2020-Twinning беше одобрено за финансиране от Европейската комисия!
Проектът STELLAR ще бъде с продължителност три години, и има за цел повишаване на квалификацията на българските астрономи и радио инженери за работа с телескопа LOFAR. Координатор на проекта ще бъде Институтът по астрономия (ИА) с НАО към БАН. От българска страна в проекта участва още и Техническият университет-София. Международните партньори по проекта са Дъблинският институт за научни изследвания (DIAS) и Нидерландският институт за радио астрономия (ASTRON). Те ще проведат серия обучения в Нидерландия, Ирландия, и България, за българските астрономи и инженери.
Проектът STELLAR е част от дългосрочната стратегия на ИА с НАО да развие съвременна радиоастрономия в България, с достъп до най-новите паневропейски и световни наблюдателни инфраструктури. Той ще помогне на малката, но динамична радиоастрономическа общност в България да развие нужните умения и знания за успешното създаване, поддръжка, и използване на българска радиоастрономическа обсерватория с LOFAR станция. Освен целевите обучения, той включва и три отворени за всички желаещи лятни школи – по радиоастрономия, по космическо време, и по радиотехнологии, свързани с радиоастрономията. Очаква се проектът STELLAR да започне през септември 2020 г.
Заседание на Институтския семинар на ИАсНАО ще се проведе на 26 Март (четвъртък) 2020г. от 14 часа в зала 301 на сградата на бул. Цариградско шосе № 72 в София.
доц. д-р Б. Комитов ще направи презентация на тема:
КОСМИЧЕСКИЯТ КЛИМАТ ПРЕЗ ХОЛОЦЕНА, ГОЛЕМИТЕ СЛЪНЧЕВИ МИНИМУМИ И ВРЪЗКАТА “СЛЪНЦЕ-ЗЕМЯ”
Абстракт: Тема на настоящата презентация са дългосрочните колебания на
слънчевата активност и нейното влияние върху параметрите на околната
среда на Земята (геомагнитна, аврорална и тектонична активност, климат)
през следледниковата епоха (Холоцен, последните ~ 11000 години). Този
интервал от време е твърде дълъг и само малка част от него е покрита с
инструментални наблюдения на Слънцето – около 400 години, както и около
150 години за геомагнитната, авроралната и тектоничната активност и
климата. Поради тази причина важна роля в изследванията по тази тема
имат косвените методи ( съобщения от исторически архивни източници,
изследване на съдържанието на “космогенни радиоизотопи” като 14C,10Be,
44Ti и нитратни съединения в естествени среди – годишни кръгове на
дърветата, полярни и високопланински ледници, метеорити, ширините на
годишните пръстени на дърветата и др.).
Докладчикът обръща основно внимание върху получените свои
(самостоятелно или в съавторство) резултати по темата. Обърнато е
специално внимание върху специфичните особености и ролята на дълбоките
слънчеви минимуми за параметрите на космическия климат и реализацията
на слънчево-земните връзки. Дискутира се и въпросът за дългосрочните
прогнози на космическия климат и свързаните с тях възможни промени в
околната среда на Земята.
Объсжданите резултати и техния анализ са предмет по темата на
подготвения от автора дисертационен труд за научна степен “доктор на
науките”. Ето защо една от целите на презентацията е предварително
запознаване на научния колектив на ИА с тях.
Поканени са всички интересуващи се.
От ръководството на Семинара.
PhD Lubomir Iliev, assoc. prof.
С наближаването края на месеца Националната астрономическа обсерватория Рожен отново отваря врати за посетители. Очакваме всички желаещи след 27 февруари. До края на месец май всеки любопитен да научи повече за Космоса и българските астрономически изследвания е добре дошъл всяка седмица между четвъртък и неделя (включително) от 10 до 16 ч.
Любителите на нощното небе очакваме всяка вечер след 1 май 2020 г. за наблюдения след предварителна резервация.
Повече информация и работно време на обсерваторията с посетители през останалото време от годината на: http://nao-rozhen.org/visit/fr
На 05.02.2020 (19:00) в City Stage София наши колеги ще представят “Solar Orbiter – Слънцето отблизо” . Повече информация за събитието можете да откриете на официалния сайт – https://ratio.bg/monthly/ratio-predstavya-solar-orbiter-slntseto-otblizo/
Вход свободен.
„Дайте име на екзосвят“ – стотици хиляди от над 110 страни избраха имена на екзопланетни системи за 100-годишнината на Международния астрономически съюз
Глобалната кампания „Дайте име на екзосвят“ протече в рамките на честванията на 100-годишнината на Международния астрономически съюз (МАС). Над 110 страни организираха национални кампании с прякото участие на повече от 780 000 души. Избраните имена на екзопланетни системи бяха обявени официално на 17 декември 2019 г. на пресконференция в Париж. Continue reading »