Институтът по астрономия с НАО “Рожен” е партньор в проект по Хоризонт 2020
Институтът по астрономия с НАО “Рожен” е партньор в проект по Хоризонт 2020 за създаване на изследователска мрежа от научни инфраструктури, посветени на ядрената астрофизика.
Тя е науката за създаването на елементите от периодичната таблица. За развитието на тази изследователска област се използват разнообразни инфраструктури – от телескопи за получаване на звездни спектри през лаборатории, изучаващи произхода на елементите, до суперкомпютри, необходими за моделиране на тези процеси.
В началото на май 2021 г. изследователската мрежа от научни инфраструктури ChETEC-INFRA проведе откриваща онлайн среща. Наименованието означава „Химическите елементи като проследяващи еволюцията на Космоса – изследователски инфраструктури за ядрена астрофизика“. Това е мрежа от 32 изследователски институции от 17 държави от Европейския съюз. ChETEC-INFRA се координира от центъра Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf (HZDR) в Германия. Continue reading »
Астрономията като естествен фокус на XI Софийски фестивал на науката тази събота и неделя (15-16 май) в София Тех Парк.
Стотици посетители на щанда на Института по астрономия с НАО “Рожен” към БАН обогатяват познанията си в тази вълнуваща област на човешкото познание, с интерес разглеждат и изложбата за 40 г. от създаването на обсерваторията.
Мнозина са участниците в играта “Задай въпрос! Спечели награда!” Въпросите – от любителски до свързани с историята на НАО “Рожен” (“Работи ли още?”, “Не я ли затвориха заради недостиг на средства?” – има и такива), до най-актуалните достижения в изследването на Космоса. Изключително задоволство предизвиква вестта за изграждането на новия 1,5-метров телескоп на Рожен и допълнителното оборудване, което се доставя в рамките на проекта “РАЦИО” по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027.
“А какво е имало преди Големия Взрив?” – с необичайна за възрастта му сериозност пита 10-годишният Явор и оживено дискутира с представителя на ИА Александър Куртенков. Популярни теми са черните дупки, заплахите за Земята от неканени космически обекти, астероидите, кометите, движението на планетите. Съществуват ли научни сведения за разум, подобен на човешкия, във Вселената, интересуват се ученици, студенти, родители. Отговорите провокират нови и нови теми и въпроси.
Експонираната нискочестотна антена, част от бъдещата наблюдателна станция в България в рамките на паневропейския проект LOFAR също поражда доста въпроси (от “Какво е това?” до “Наистина ли ще се повреди, ако го пипна?”)
Откриването на НАО “Рожен” за посетители от 14 май и възможностите за наблюдение, включително нощем също е сред водещите въпроси.
Посетителите с интерес разпитват за изображенията върху сувенирните картички с космически обекти, част от които са заснети на НАО “Рожен”. В не един и два момента посетителският интерес надхвърля капацитета на презентаторите на института.
Тази и много други перспективни за астрономическата наука у нас коментира министърът на образованието и науката в служебното правителство чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков по време на посещението му на щанда на ИА. Известният учен, който преди дни зае поста си, дискутира с желание и любопитство най-новото в тази област на научните изследвания. Пожеланието му е на добър час на учените и на екипа на Института по астрономия с НАО “Рожен” към БАН.
Довиждане до следващия, XII Софийски фестивал на науката през 2022!
Текст и снимки: Димитър Сотиров, ИА

Междузвездна комета е най-вероятният най-примитивен обект, откриван досега

Изображение на кометата 2I/Borisov, получено с телескопа “VLT”. Image credit: ESO
Нови наблюдения, направени с участието на учен от БАН с помощта на телескопа “VLT” на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че уникалната комета 2I/Borisov, която е едва вторият новооткрит междузвезден посетител на нашата Слънчева система, е и един от най-примитивните обекти, които са наблюдавани някога. Астрономите предполагат, че тази комета никога не е преминавала в близост покрай звезда, което я прави непокътната останка от облака от газ и прах, от който се е образувала.
Стефано Бануло и неговите колеги, между които е доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с НАО – БАН, са използвали инструмента FORS2 на телескопа “VLT” на ESO, за да изследват детайлно кометата 2I/Borisov с помощта на наблюдателната техника, наречена поляриметрия. Тъй като тази техника често се използва за изследване на комети и други малки тела от нашата Слънчевата система, това позволява на екипа учени да сравнят междузвездния посетител с нашите местни комети.
Екипът е открил, че кометата 2I/Borisov притежава поляриметрични свойства, по които много се различава от останалите комети в нашата Слънчевата система с изключение на Hale-Bopp. За нея също се смята, че е примитивен обект, тъй като последното ѝ преминаване близо до Слънцето е и нейното единствено досега. Съставът на новооткритата комета се възприема за много подобен на този на протопланетния облак от газ и прах, от който се е образувала преди 4.5 милиарда години нашата Слънчева система.
Анализирайки поларизацията и цвета на кометния прах, екипът достига до заключението, че 2I/Borisov е дори много по-примитивна от Hale-Bopp. Това означава, че тя носи неопетнени следи от газово-праховия облак, от който се е формирала.
Резултатите са приети за публикуване в “Nature Communications” и могат да се намерят на адрес: https://rdcu.be/chLEl
40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО Рожен) се навършват на 13 март 2021 г.

Високо дисперсен спектрограф от тип echelle за 2-м телескоп в НАО Рожен, конструиран от екип на ИА с НАО
През първите си години НАО Рожен е научен астрономически комплекс от три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа – 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галакитки и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти.

Новaта система за управление на 2-метровия телескоп на НАО Рожен.
С течение на годините НАО Рожен са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк“ с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е

Снимка на кометата C/2014 Q2 (Lovejoy) получена в обсерваторията “Ирида” на територията на НАО Рожен.
обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.
За изминалите 40 години броят на научните публикации, основаващи се изцяло или отчасти на наблюдения с телескопите на НАО Рожен е над 1600. Повечето от публикациите са намерили своето място в международни научни издания, включително и в най-престижните с най-висок импакт фактор. Голям е и броят на защитените докторски дисертации, които са съществен елемент от професионалното израстване на българските астрономи.

Участници в практическа школа по спектроскопия за млади учени и докторанти през 2009 г.
През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктута в НАО Рожен започна интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Бяха доставени нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5–метров телескоп, който предстои да бъде монтиран през 2022 г. Като част от инфраструктурата на НАО Рожен ще бъде изградена станция на разпределени

Наблюдателните кули на 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен телескопи в НАО Рожен.
я панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктута 2021-2027.

Посещение в подкуполното помещение на 2-м телескоп в НАО Рожен.
Поради пандемичната обстановка в страната в момента не приемаме посетители в НАО Рожен,
посочват от Института по астрономия на БАН, като се надяват, че след няколко месеца, ще могат да посрещат любителите на астрономията и приятелите на НАО Рожен под звездното небе и да разказват по-подробно за постиженията си.
Postdoctoral Research Position – Solar Radio Astronomy with LOFAR and
MWA
The Institute of Astronomy and National Astronomical Observatory (IANAO)
of the Bulgarian Academy of Sciences invites applications for a
Post-doctoral researcher position to work on processing and analyzing
advanced low-frequency radio imaging observations of solar coronal
shocks and coronal mass ejections from the Low Frequency Array (LOFAR)
and Murchison Widefield Array (MWA) low-frequency telescopes.

Макет на бъдещия телескоп.
Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория сключи договор за изработка, доставка и монтаж на нов телескоп в НАО Рожен. Новият телескоп ще има главно огледало с диаметър 1.5 метра, оптична система Ричи-Кретиен и ще бъде произведен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH, която спечели обявената обществена поръчка за него. В сключения договор е предвидено също така да бъде построена наблюдателна кула с купол в която ще се монтира телескопа. Телескопът ще бъде изцяло роботизиран и дистанционно управляем. Телескопът ще изпълнява зададената програма за астрономически наблюдения, без човешка намеса и съблюдавайки атмосферните условия. Към него е предвидена автоматизирана метеорологична станция, която ще следи за силата и посоката на вятъра, за относителната влажност на въздуха и за евентуално заоблачаване. Умният управляващ софтуер ще затвори телескопа и купола в случай на метеорологична опасност за оптичната система и електрониката.
Проектът за новия телескоп е финансиран изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Срока за изработка и доставка на телескопа е 18 месеца, а за неговото монтиране в НАО Рожен – 3 месеца. Телескопът ще бъде с алт-азимутална монтировка, която е много компактна, сравнително лека и позволява монтиране в кула с диаметър 8 метра и височина 6 метра. Очакваме през лятото на 2022 г. да бъдат направени първите тестови наблюдения с телескопа и той да заеме своето място в научната програма на Института по астрономия. Ще разчитаме и в бъдеще на подкрепата на МОН за окомплектоване на на телескопа с нова светлоприемна апаратура.

Кулата на новия телескоп ще бъде в близост до кулите на 60-см Касегрен и 50/70 см Шмит телескопи.
Основна задача на новия телескоп ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за проследяване на малки тела от Слънчевата система, променливи звезди и квазари. Обмисляме включването на НАО Рожен в международните мрежи за изследване на източниците на гама-избухвания, търсенето на Нови и Свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирани изхвърляния на материя.
Успешно бяха проведени наблюдения с новата CCD камера Andor (13.5 μm/px, 2048 x 512 px) в Куде-фокуса на 2м телескоп. На 23 октомври Иванка Статева, Николай Томов, Таню Бонев и Васил Попов за пръв път получихa звездни спектри с нея: на 41 Ari – стандарт за телурични линии, и на X Per – рентгенова нова, обект на изследване на групата на Радослав Заманов. Звездите бяха снимани с т.нар. малка и голяма решетки в спектралните области около Hα, Hβ и He 6678 Å. Спектралните участъци са с около 15% по-дълги в сравнение с тези от предишната камера. Полученият S/N беше около 200 при експозиция от 240 sec.
На фиг.1 и 2 са показани двумерните изображения на плоско поле и звезден спектър около линията Hβ.
Фиг. 1. Плоско поле около линията Hβ
Фиг. 2. Спектър на звездата 41 Ari
Спектрите бяха обработени с пакета IRAF. На фигурите са показани два спектъра в областта на Hα на звездите 41 Ari и X Per, получени с малката решетка със спектрално разрешение около 35 000.
Фиг. 3. Спектър на линията Hα на звездата 41 Ari.
Фиг. 4. Спектър на линията Hα в емисия на звездата X Per
Първите резултати са много обнадеждаващи и се надяваме новата камера да бъде ефективно използвана от спектроскопистите в България и чуждестранните колеги от следващия наблюдателен сезон.
Нов научен инфраструктурен комплекс координиран от ИА с НАО ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г.
През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радио наблюдения. Continue reading »