News / Новини

Научен семинар

news, семинари Comments Off

Nov 222019

Редовна сбирка на Научния семинар на Института по Астрономия ще се проведе на 28 Ноември 2019г.,
(четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.

Д-р Алберт Варонов и проф. дфн Тодор. Мишонов (ИФТТ, БАН) ще докладват резултатите от своята работа
на тема:

“The Theory of Heating of the Solar Corona and Launching of the Solar Wind by Alfvén Waves”

Abstract: After more than 70 years of development of Solar physics, the Alfvén hypothesis of heating of the solar corona by AW has remained without alternatives; none of other mechanisms can explain ab initio the value of λ. State-of-the-art MHD calculations reveal acceptable agreement with observational data for the height profile of the temperature T(h) in the transition region of solar corona. Simultaneously, the velocity of the solar wind U(h) has also been calculated. The developed method gives the possibility at given frequency dependent spectral density of Alfvén waves (AW) coming from chromosphere W(ω) to calculate both height profiles T(h) and U(h).
The performed MHD analysis explains the height dependence of the non-thermal broadening of the chromospheric spectral lines and predicts angular dependence of this broadening with respect of position in solar disc.

Поканени са всички.
от ръководството на семинара

Транзит (пасаж) на Меркурий

events, news Comments Off

Nov 062019

Транзит на Меркурий

На 11 ноември 2019 г. (понеделник) се очаква рядко събитие в небето, видимо и от България – транзит (пасаж) на Меркурий. Това е небесно явление, при което планетата преминава пред диска на Слънцето за нас, наблюдателите от Земята. За последно транзит на Меркурий е наблюдаван през май 2016 г., а следващият е през ноември 2032 г.

Времето от момента на навлизане на Меркурий върху слънчевия диск до напускането му ще продължи близо 5 часа и половина. С тази продължителност явлението ще бъде наблюдавано от източните части на Северна Америка, цяла Южна Америка, най-западните части на Африка и южна Гренландия. От териториите на континентална Европа и Африка пасажът на най-близката до Слънцето планета ще се наблюдава в следобедните часове до времето на слънчевия залез. Точни моменти на преминаване на планетата за различни локации могат да бъдат открити тук.

От Земята транзити могат да се наблюдават само с участието на двете най-близки до Слънцето планети – Меркурий и Венера. Причината за това е, че външните планети (спрямо Земята) никога не могат да попаднат между нас и Слънцето. Транзит с участието на Земята може да бъде наблюдаван от Марс, като следващият такъв ще се случи на 10 ноември 2084 г.

Пасажите на Меркурий се случват средно по 13 пъти на всеки 100 години, най-често през май или през ноември. Много по-редки събития са транзитите на Венера заради по-голямата отдалеченост от Слънцето и по-дългото време, за което прави една обиколка по орбитата си. Последните такива са се случили през 2004 г. и 2012 г., а следващите чак през 2117 г. и 2125 г. Все пак наблюденията им са довели до някои сериозни научни открития като наличието на атмосфера на Венера и първите оценки на размерите на Слънчевата система.

Всеки транзит на планета пред Слънцето предлага възможност за прецизно измерване на разстоянието до Слънцето – метод, разработен от известния изследовател и кометен откривател Едмънд Халей, макар и никога неприложен от самия него.

Поради малкия видим размер на Меркурий от Земята транзитът пред Слънцето е невъзможен за наблюдение с невъоръжено око.

Цветан Цветков

Научен семинар

events, news, семинари Comments Off

Sep 162019

Редовна сбирка на Научния семинар на Института по Астрономия ще се проведе на 19 Септември 2019г., (четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.

Pietro Zucca, ASTRON, Dwingeloo, Netherlands and LOFAR Solar and Space Weather KSP
ще докладва на тема :

“Interferometric and beam-formed observations of the Sun with LOFAR: Present situation and future
challenges.”

Abstract: LOFAR imaging capabilities allow for the detailed study of eruptions and transients in the solar corona.
A series of recent examples will be shown including Type III, II and IV radio bursts. In particular, a new study on a series of three consecutive type II radio bursts observed with the interferometric mode of LOFAR will be presented. Using core and remote stations a spatial resolution of 15 arcseconds may be achieved. The detailed propagation of the radio bursts and the study of the related :ne structures such as the band splitting phenomena will be presented. The presentation includes a discussion of the new observing modes and capabilities of LOFAR for solar observations and space weather including a detailed comparison of LOFAR imaging with previous facilities such as the Nancay Radio heliograph.

Поканени са всички интересуващи се.

от ръководството на семинара

Научен семинар

news, семинари Comments Off

Sep 082019

Редовна сбирка на Научния семинар на Института по Астрономия ще се проведе на 12 Септември 2019г., (четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.

Д-р Николай Качаров (Max Plank Institute fur Astronomie, Heidelberg) ще направи презентация на тема:

“Stellar populations in the densest stellar systems in the Universe ”

Абстракт:

In this talk I will introduce some of the open questions in the field of globular clusters and nuclear star clusters. As one part of the colloquium, I will talk about the multiple populations phenomenon in globular clusters and focus on our recent discoveries in intermediate age clusters in the Magellanic Clouds. The second part will be dedicated to the much more extended star formation histories in nuclear star clusters. I will discuss our discrete IFU spectroscopic observations of the nucleus of the tidally disrupted Sgr dSph galaxy – the massive globular cluster M54, and also integrated light spectroscopy in the nuclei of yet undisturbed nearby galaxies. I will explore and discuss possible theories for the formation of these very dense objects based on our observations.

Поканени са всички интересуващи се.

от ръководството на семинара

Публични защити на дисертации

events, news, семинари Comments Off

Sep 052019

Публична защита на дисертационен труд на
Григор Бойков Николов
за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в професионално направление:
4.1 Физически науки Специалност: 01.04.02 Астрофизика и звездна астрономия
на тема:

Звездни системи в Местната група: Звездни купове в Големия Магеланов Облак
(Stellar systems in the Local group: Large Magellanic Cloud star clusters)

ще се проведе на 10 септември 2019 г. от 13 ч
в зала 301 на Института по електроника, БАН, бул. “Цариградско шосе” No72, София

Ще бъдат представени резултатите по изследване на звездни купове в Големия Магеланов Облак по наблюдения от космическия телескоп Хъбъл. За четири от куповете е направена оценка на възрастта чрез теоретични изохрони и синтетични модели. За общо 10 звездни купа е изследвано тяхното динамично състояние, наличие на сегрегация на масите чрез сравнение на динамични модели за различни групи звезди.

Материалите са публикувани на интернет страницата на ИА с НАО:
http://www.astro.bas.bg/~gnikolov

Публична защита на дисертационен труд на
Цветан Ангелов Цветков
за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по
професионално направление: 4.1 Физически науки, научна специалност: Хелиофизика

НА ТЕМА: „Изследване на дестабилизацията и ерупцията
на протуберанси/влакна в активни области на Слънцето”

Научен ръководител: проф. д-р Евгени Семков
Научен консултант: гл. ас. д-р Никола Петров

Председател на научното жури: доц. д-р Петър Духлев

10 септември 2019 г. от 14:30 часа, зала No 301 на Института по електроника при БАН,
бул. “Цариградско шосе” No72

В силно разредената и гореща слънчева корона съществуват относително плътни и хладни образувания – слънчевите протуберанси. Техните размери, форма, поведение, време на живот и еволюция са многообразни и се определят от различните форми на взаимодействие на слънчевата плазма с обкръжаващото магнитно поле. Темата на дисертационния труд е насочена към съвременните проблеми при изучаването на протуберансите. Изследвано е поведението на протуберанси при ерупция. Показани са отклонения в разпределението на скоростите на веществото, наблюдавани на височини <0.6R⊙ , както и резултати от наблюдения на протуберанси по време на пълното слънчево затъмнение на 21 август 2017 г. Разгледана е и друга слабо изследвана тема – за връзката на протуберансите с потоци от заредени частици, основана на най-пълната извадка от събития до момента.

Дисертацията, както и съврзаните с нея автореферат, рецензии и становища могат да бъдат
намерени на адрес: http://astro.bas.bg/~tstsvetkov/PhD.

Научен семинар

news, семинари Comments Off

Sep 022019

Редовна сбирка на Научния семинар на Института по Астрономия ще се проведе на 5 Септември 2019г.,(четвъртък) от 14:00 часа в зала 301 в сградата на бул. “Цариградско шосе” No 72, София.

Д-р Ивелина Момчева (Space Telescope Sсience Institute) ще направи презентация на тема :

“Научни резултати от безпроцепна спектроскопия с телескопа Хъбъл”

Абстракт: Обзорите с безпроцепни спектрографи от космоса ни дават уникален начин за проследяване на еволюцията на галактиките от космическата зора до днешната епоха. Ще бъдат описани няколко обзора извършени с инструмента WFC3 на космическия телескоп Хъбъл предназначени за иследване на физическите процеси, които оформят далечните галактики (z>1) и ще се докладват резултатите от тях. Ще бъде демонстрирана възможността в тази област на бъдещи телескопи – Джеймс Уеб, Евклид и WFIRST – и как те ще ни помогнат да разгадаем ранната Вселена.

Поканени са всички интересуващи се.

от ръководството на семинара

С К Р Ъ Б Н А В Е С Т

news Comments Off

Aug 102019

На 09 август 2019 г. почина

проф. дфн ТОМА ВАСИЛЕВ ТОМОВ

Toma Tomov

фото М. Микулайевски

Професор дфн Тома Василев Томов е роден на 08 април 1953 г. в град Девин. През 1977 г. завършва специалност „Астрономия” във Физическия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски” и започва работа в Секцията по Астрономия при БАН. Като специалист се занимава със спектрофотометричното изследване на звездата СН Cyg.

Професор Тома Томов е сред най-известните български астрономи, започнали своя път в науката с началото на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ в края на 70-те години. Той бе един от тези, които вдъхнаха „живот“ в инструментите на 2-м телескоп и особено в установяването на работните режими на най-важния от тях – големия дифракционен куде-спектрограф. Превъзходен наблюдател и интерпретатор на получените данни, проф. Томов постигна изключителни резултати в изследването на широк клас астрофизически обекти – Нови, симбиотични двойни, затъмнително-променливи и редица „екзотични“ звезди. Автор и съавтор на почти 200 работи с около 1000 цитата, той е сред най-продуктивните наши астрономи, а изследването му на уникалната симбиотична звезда MWC 560 стана една от малкото български публикации в най-престижното научно списание „Nature”. Професор Томов беше сътрудник в известния астрономически център Обсерватория Азиаго в Италия, а в последните двадесетина години бе професор в Университет „Николай Коперник“ в Торун, Полша. Уважаван и ценен учен, той имаше възможност да работи на някои от най-големите съществуващи телескопи в света. Подготвените от него докторанти и дипломанти у нас и в Полша са също вече известни учени.

Професор Тома Томов ще остане за нашата астрономическа колегия като светъл пример за отдаден на науката изследовател, прекрасен човек и верен приятел.

Поклон пред паметта му!

Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение

events, news Comments Off

Jul 152019

Solar Eclipse 2019

Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г. беше осъществена от екип на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Институт за космически изследвания и технологии при БАН и Шуменски университет “Епископ К. Преславски”.

Наблюденията бяха осъществени от специално подбрано място в периферията на пустинята Атакама и подножието на Андите в Чили, от 1450 метра надморска височина.

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Денят на затъмнението предложи възможно най-добрите условия за наблюдениe – безоблачно небе, ниска относителна влажност и слаб вятър. Слънчевото затъмнение с частичните фази продължи 2 часа 23 минути и 32 секунди, а пълната фаза – 2 минути и 36 секунди. Времето на тоталитета бе достатъчно на екипа да получи ценни и уникални данни за бъдещи изследвания, свързани с фината структура и поляризацията на слънчевата корона, обкръжението на протуберансите в ниската слънчева корона, както и съпътсващите всяко пълно слънчево затъмнение феномени като т. нар. „бягащи сенки“. Успяхме да съберем и отчетем данни за изменения на температурата, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, които са ценни при статистическа съпоставка за подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. В самия край на явлението са уловени кадри на залязващото над пустинята и все още частично затъмнено Слънце.

Снимки: Експедицията

Текст: Ц. Цветков

Публична защита на дисертационен труд

events, семинари Comments Off

Jul 092019

Публична защита на дисертационен труд
на
Янко Маринов Николов

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”
Професионално направление: 4.1 Физически науки
Специалност: 01.04.02 Астрофизика и звездна астрономия

НА ТЕМА: “Спектрални и спектрополяриметрични изследвания на Ве рентгенови двойни звезди”

Научен ръководител: проф. дфн. Радослав Заманов
Председател на научното жури: проф. Таню Бонев

9 юли 2019г. от 15:00 часа, зала No 301 на Института по електроника при БАН,
бул. “Цариградско шосе” No72

Ве рентгеновите двойни звезди са двойни системи, които се състоят от компактен обект (неутронна звезда или черна дупка) и Ве звезда. Те са едни от най-ярките рентгенови източници в звездното небе. В дисертационния труд са изследвани междузвездното поглъщане и поляризация до тези обекти, взаимодействието между компактния обект и диска на Ве звездата.
Изследван е инструмента FoReRo2 в режим на спектрополяриметрични наблюдения и са разработени скриптове за обработка на този тип наблюдения. Представени са спектрополяриметрични наблюдения на пет Ве рентгенови двойни звезди. При две от тях се наблюдава промяна в собствената поляризация на обектите, като при тях е открита корелация между собствената поляризация и еквивалентната ширина на Нα линията, което показва, че поляризацията при тези обекти възниква от разсейване на светлина от диска на Ве звездата.

Дисертацията може да бъде намерена на адрес: http://www.astro.bas.bg/dis/YNIKOLOV/

Дайте име на екзосвят – МАС100

events, news Comments Off

Jun 212019

По случай 100-годишния си юбилей Международният Астрономически Съюз (МАС) организира глобалната кампания „Дайте име на екзосвят – МАС100”. Тя предоставя възможност на всяка страна да даде име на специално подбрана екзопланета и нейната звезда на конкурсен принцип. Страните, изявили желание и готовност да организират национални кампании, са почти 100 и България е една от тях. Целта на тази инициатива е да преосмислим нашето място във Вселената и как потенциално би била възприета Земята от цивилизация от друга планета. Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, разположена в съзвездието Пегас на разстояние около 850 светлинни години от Земята. Повече информация за кампанията и как да давате своите предложения за имена можете да намерите тук.

Older Entries Newer Entries