News / Новини

Solar Eclipse 2019

   Успешна експедиция по наблюдение на пълното слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г. беше осъществена от екип на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Институт за космически изследвания и технологии при БАН и Шуменски университет “Епископ К. Преславски”.

Наблюденията бяха осъществени от специално подбрано място в периферията на пустинята Атакама и подножието на Андите в Чили, от 1450 метра надморска височина.

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Solar Eclipse 2019

Денят на затъмнението предложи възможно най-добрите условия за наблюдениe – безоблачно небе, ниска относителна влажност и слаб вятър. Слънчевото затъмнение с частичните фази продължи 2 часа 23 минути и 32 секунди, а пълната фаза – 2 минути и 36 секунди. Времето на тоталитета бе достатъчно на екипа да получи ценни и уникални данни за бъдещи изследвания, свързани с фината структура и поляризацията на слънчевата корона, обкръжението на протуберансите в ниската слънчева корона, както и съпътсващите всяко пълно слънчево затъмнение феномени като т. нар. „бягащи сенки“. Успяхме да съберем и отчетем данни за изменения на температурата, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, които са ценни при статистическа съпоставка за подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. В самия край на явлението са уловени кадри на залязващото над пустинята и все още частично затъмнено Слънце.

Снимки: Експедицията

Текст: Ц. Цветков

По случай 100-годишния си юбилей Международният Астрономически Съюз (МАС) организира глобалната кампания „Дайте име на екзосвят – МАС100”. Тя предоставя възможност на всяка страна да даде име на специално подбрана екзопланета и нейната звезда на конкурсен принцип. Страните, изявили желание и готовност да организират национални кампании, са почти 100 и България е една от тях. Целта на тази инициатива е да преосмислим нашето място във Вселената и как потенциално би била възприета Земята от цивилизация от друга планета. Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, разположена в съзвездието Пегас на разстояние около 850 светлинни години от Земята. Повече информация за кампанията и как да давате своите предложения за имена можете да намерите тук.

Между 4 юни и 8 юни, сградата на Българска академия на науките на ул. „15-ти ноември“ 1 ще бъде домакин на съвместна конференция по астрономия между Субрегионалния европейски астрономически комитет (СРЕАК) и Съюза на астрономите в България (САБ). За САБ това е четиринадесета поредна ежегодна среща. Събитието ще се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ и ще събере на едно място астрономи от централна и юго-източна Европа.

Тя е организирана съвместно от Институт по астрономия с НАО към БАН и Съюза на астрономите в България.

Конференцията е под надслов „150 години Българска академия на науките“ и „100 години Международен астрономически съюз“ — две бележити събития, свързани с развитието на българската и световната наука. Българската академия на науките е основана през далечната 1869 г. (тогава Българско книжовно дружество) в град Браила, Румъния, като премества седалището си в София през 1878 г. Международният астрономически съюз от своя страна е основан през 1919 г. в Брюксел. България се присъединява към МАС през 1957 г., докато още през 1938 г. проф. Никола Бонев, основател на Самостоятелната секция по астрономия към БАН (сега Институт по астрономия с НАО към БАН) и един от най-активните радетели за създаването на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО), е избран за член на комисията „Движение и фигури на Луната“ към МАС. Към днешна дата България има 69 активни индивидуални члена на Международния астрономически съюз.

В последния ден на конференцията, 8 юни, организаторите канят всички любители на космоса да се присъединят към учените от 14 до 17 часа. Ще бъдат изнесени публични презентации на популярна астрономическа тематика в зала „Проф. Марин Дринов“ на ул. „15-ти ноември“ 1, като тогава вратите на Българска академия на науките ще бъдат отворени за малки и големи.

Презентациите са:

Доц. Светла Цветкова, ИА с НАО, БАН

Магнитни полета на звезди

Магнитните полета играят важна роля в процесите на образуване и еволюция на звездите. Те влияят върху процесите както във вътрешността на звездите,така и в техните атмосфери. В хода на своята еволюция, звездите преминават през различни етапи и променят своите размери, температура, светимост. Така и техните магнитни полета също се променят. Ще разгледаме различни наблюдателни прояви на звездните магнитни полета; ще преминем през различни стадии на еволюция на звездите; ще се запознаем с изключително интересни примери на звезди, които впечатляват учените с мащабите на процесите, които генерират и поддържат магнитните им полета, како и с мащабите на явленията, породени от техните магнитни полета.

***************

Проф. Илиан Илиев, ИА с НАО, БАН

„Затъмнението, което промени Вселената. Относително.“

Навършват се сто години от слънчевото затъмнение, случило се на 29-ти май 1919 г. То остава в историята като затъмнението, по време на което бива получено първото наблюдателно потвърждение на Общата теория на относителността, създадена малко преди това от Айнщайн. В презентацията на лесен и достъпен за широката аудитория език накратко ще бъде разказано за гравитацията, за експедицията на Артър Едингтън, за огъването на светлинните лъчи, когато те преминават близо до Слънцето, и най-накрая – за получените по време на затъмнението резултати. Така още преди сто години понятията на общата теория на относителността за първи път стават близки и разбираеми за хората.

**************

Д-р Ева Божурова, НАОП “Н. Коперник, Варна

“Жените в астрономията”:

В лекцията се описват моменти от биографиите на някои знаменити жени астрономи, като се започне от Хипатия, живяла в IV в. от н.е. и се стигне до наши дни. В списъка от популярни и не толкова популярни личности се включват също “жените-компютри”, работили в Харвардската обсерватория в края на XIX и началото на XX век, както и цветнокожите “жени-компютри” на NASA. Посочват се трудностите, свързани със социалното положение на жените и обществените нагласи, които те са преодолявали, но главното ударение се поставя върху ценността на техните най-важни научни постижения и открития, които се представят в популярен вид.

Повече информация за самата конференция, включително подробна програма по часове и гост лектори, можете да намерите на страницата на събитието: http://www.astro.bas.bg/BAM2019/